Агресия у дома, агресия в училище, агресия на пътя: семейството явно е абдикирало
Животът стартира с рев. Просто всеки от нас, раждайки се, оповестява пред света, че се появил. И с това някак декларира правото си на глас, на обич, на благополучие. Но дали ги получава?
Нали сте чували приказката " роди ме, мамо, с шанс, пък ме хвърли на боклук "? Да, само че през днешния ден огромна част от децата са родени с шанс 100 по скалата на актуалните разбирания, а в действителност са нещастни, самотни, неразбрани. Растат извънредно освободени от отговорности, правила и условия, а са пандизчии на разбиранията на родителите им за света. Робуват на марки, желаят да бъдат водачи, да постановат мнение, да бъдат тартори, а не могат да пишат и приказват вярно, от дребни се тровят с енергийни питиета, които по принцип са неразрешени и избиват насъбраната в себе си непотребна сила и недоумение в експанзия - към себеподобните.
И е ужасно. Още от детската градина. Дори по-рано.
Днес всички прочетохме за 4-месечното бебе, което е с заплаха за живота. Бито и с пръчка. Засега не е ясно от кого, само че се допуска, че е от по-големите му братчета/сестричета... Бебе, оставено от майка си единствено с други три деца, които са съвсем бебета. Тя твърди, че е отишла до магазина. И не щеш ли в този момент едно от децата ѝ бере душа в болничното заведение. Дано има шанса да оцелее. Но дали ще е шанс? Да се върне отново там, където са били толкоз жестоки към него? Себеподобните му...
Четох през днешния ден един специалист, коментирал злополуката на бул. " Сливница ". Та той сподели, че случилото се е " отгледано ", т.е. повода би трябвало да се търси още в детството на водача. На всички водачи. На всички тези нападателни мъже и дами, които подвигат чистачки, насочат послания към майките на другите и си мислят, че могат да раздават правораздаване... Отглеждаме си агресори.
Отглеждаме си чудовища, които се мислят за огромната работа и живеят с чувството за безотговорност.
Забравяме да научим децата си на значимите неща, до момента в който се бъхтим да им купим заветните кецове с съвременна марка (не я загатвам, тъй като е реклама, само че всички се досещаме коя е), до момента в който им вземем велосипед за хилядарка, телефон за хилядарка, а след това и кола. Защото " всички имат ". Забравяме да приказваме с тях, да ги научим на положително и неприятно, на отговорност, на грижа, на емпатия. Дори забравяме да приказваме с тях. Защото не ни остава време. От работа, обществени мрежи, другарски срещи на бира... Забравяме да ги обичаме. Мислим си, че като имат на масата чия и луканка, сме си свършили работата. Не сме.
Децата се раждат положителни. Но след това някак нещата се трансформират. От образеца, който им даваме, от полезностите, които споделяме с тях, или от нещата, които не споделяме, само че те научават от приятелчета, медии, тикток. И след това се чудим за какво по този начин. И със редуциран взор споделяме, че нашите деца не са " такива ". Не са. Те са такива, каквито ние сме ги създали. Каквито средата ги е направила. Но средата отново сме ние. Всички ние. И отговорността тежи на нашата съвест.
Децата имат потребност от обич, грижа, време за шерване, окуражаване, от другарство, гушкане, поддръжка. Марките и всичко останало е бонус, в случай че го има - добре. Ако не, не е драма. Всичко се трансформира с времето. Но характерът не се трансформира. Глупостта, невниманието погубват и живот, и орис. И край. Няма връщане обратно.
Обичайте децата си, скъпи родители. Да, мъчно е, само че нали това е смисълът на родителството - да споделим опита и полезностите си с тях, да им предадем света, а след това да ги забележим по какъв начин летят напред, следвайки фантазиите си?
Бебчето може би ще има шанс и ще оцелее. Но е претърпяло контузия, каквато никое дете не би трябвало да претърпява в първите месеци от живота си. И може би на един по-късен стадий тази контузия ще се отрази на здравословното му положение, душeвността... Кой знае.
Да, младежът, лишил два живота ще влезе в пандиза и след време ще излезе оттова. Но момчето и момичето в никакъв случай няма да се върнат.
Животът ни дава уроци. Понякога учим значимите неща по сложния метод. Чрез загуба и болежка. А може да е другояче. Ако фамилията е такова, каквото би трябвало да бъде. Любящо, подкрепящо, даващо. Крепост, която ни пази от заплахите и ни оказва помощ да ги преодоляваме. Училище, което ни оказва помощ да създадем първите си стъпки в живота. Нали?
Нали сте чували приказката " роди ме, мамо, с шанс, пък ме хвърли на боклук "? Да, само че през днешния ден огромна част от децата са родени с шанс 100 по скалата на актуалните разбирания, а в действителност са нещастни, самотни, неразбрани. Растат извънредно освободени от отговорности, правила и условия, а са пандизчии на разбиранията на родителите им за света. Робуват на марки, желаят да бъдат водачи, да постановат мнение, да бъдат тартори, а не могат да пишат и приказват вярно, от дребни се тровят с енергийни питиета, които по принцип са неразрешени и избиват насъбраната в себе си непотребна сила и недоумение в експанзия - към себеподобните.
И е ужасно. Още от детската градина. Дори по-рано.
Днес всички прочетохме за 4-месечното бебе, което е с заплаха за живота. Бито и с пръчка. Засега не е ясно от кого, само че се допуска, че е от по-големите му братчета/сестричета... Бебе, оставено от майка си единствено с други три деца, които са съвсем бебета. Тя твърди, че е отишла до магазина. И не щеш ли в този момент едно от децата ѝ бере душа в болничното заведение. Дано има шанса да оцелее. Но дали ще е шанс? Да се върне отново там, където са били толкоз жестоки към него? Себеподобните му...
Четох през днешния ден един специалист, коментирал злополуката на бул. " Сливница ". Та той сподели, че случилото се е " отгледано ", т.е. повода би трябвало да се търси още в детството на водача. На всички водачи. На всички тези нападателни мъже и дами, които подвигат чистачки, насочат послания към майките на другите и си мислят, че могат да раздават правораздаване... Отглеждаме си агресори.
Отглеждаме си чудовища, които се мислят за огромната работа и живеят с чувството за безотговорност.
Забравяме да научим децата си на значимите неща, до момента в който се бъхтим да им купим заветните кецове с съвременна марка (не я загатвам, тъй като е реклама, само че всички се досещаме коя е), до момента в който им вземем велосипед за хилядарка, телефон за хилядарка, а след това и кола. Защото " всички имат ". Забравяме да приказваме с тях, да ги научим на положително и неприятно, на отговорност, на грижа, на емпатия. Дори забравяме да приказваме с тях. Защото не ни остава време. От работа, обществени мрежи, другарски срещи на бира... Забравяме да ги обичаме. Мислим си, че като имат на масата чия и луканка, сме си свършили работата. Не сме.
Децата се раждат положителни. Но след това някак нещата се трансформират. От образеца, който им даваме, от полезностите, които споделяме с тях, или от нещата, които не споделяме, само че те научават от приятелчета, медии, тикток. И след това се чудим за какво по този начин. И със редуциран взор споделяме, че нашите деца не са " такива ". Не са. Те са такива, каквито ние сме ги създали. Каквито средата ги е направила. Но средата отново сме ние. Всички ние. И отговорността тежи на нашата съвест.
Децата имат потребност от обич, грижа, време за шерване, окуражаване, от другарство, гушкане, поддръжка. Марките и всичко останало е бонус, в случай че го има - добре. Ако не, не е драма. Всичко се трансформира с времето. Но характерът не се трансформира. Глупостта, невниманието погубват и живот, и орис. И край. Няма връщане обратно.
Обичайте децата си, скъпи родители. Да, мъчно е, само че нали това е смисълът на родителството - да споделим опита и полезностите си с тях, да им предадем света, а след това да ги забележим по какъв начин летят напред, следвайки фантазиите си?
Бебчето може би ще има шанс и ще оцелее. Но е претърпяло контузия, каквато никое дете не би трябвало да претърпява в първите месеци от живота си. И може би на един по-късен стадий тази контузия ще се отрази на здравословното му положение, душeвността... Кой знае.
Да, младежът, лишил два живота ще влезе в пандиза и след време ще излезе оттова. Но момчето и момичето в никакъв случай няма да се върнат.
Животът ни дава уроци. Понякога учим значимите неща по сложния метод. Чрез загуба и болежка. А може да е другояче. Ако фамилията е такова, каквото би трябвало да бъде. Любящо, подкрепящо, даващо. Крепост, която ни пази от заплахите и ни оказва помощ да ги преодоляваме. Училище, което ни оказва помощ да създадем първите си стъпки в живота. Нали?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ