Жителката на Правец Елица Йорданова публикува в социалните мрежи покъртителна

...
Жителката на Правец Елица Йорданова публикува в социалните мрежи покъртителна
Коментари Харесай

РАШКОВ, СПИШ ЛИ? Хлапе се натрови с пиячка и райски газ в дискотеката на правешкия кмет

Жителката на Правец Елица Йорданова разгласява в обществените мрежи покъртителна история за това по какъв начин 15-годишният й наследник едвам не е умрял в токсикологията след тежка корист с алкохол и божествен газ. Драмата се е разиграла в бар " Фламинго " в центъра на града, благосъстоятелност на кмета Румен Гунински (на главната снимка), сигнализира майката.

Гунински ръководи общината от 2011 година насам, като преди този момент е бил общински консултант в продължение на 16 години. Зад кандидатурата му непроменяемо стои Българска социалистическа партия - партията, чийто водач Корнелия Нинова разгласи " война " на продажбите на божествен газ на малолетни лица единствено преди два дни.

През 2009 година синът на Румен Гунински, който също носи неговото име, беше похитен и държан в плен в продължение на повече от 40 дни.

В момента 33-годишният Гунински-син е притежател на няколко сдружения с името " Фламинго " - по този начин се споделя и бар-дискотеката в центъра на Правец, на площад " Тодор Живков ".



Алкохолната проба на малолетния Макс

Ето описа на Елица:

Добро утро от 122-ри кабинет в Пирогов.

За тези от вас, които не знаят, това е кабинета по токсикология.
Там съм с моя наследник, Макс, на 15 години, който е към момента в безсъзнание след приложимост на алкохол и божествен газ в дискотеката в град Правец, макар положените за него грижи в незабавното поделение на поликлиниката в града (по-късно ще прибавя имената на хората, които бяха на смяна), и след 3-те банки глюкоза…

В безсъзнание и с 1.43 промила алкохол съгласно теста с дрегер.
Нормално, положително момче, състезател, който не пуши, в никакъв случай не е употребявал алкохол, божествен газ и така нататък се пробва да пребори отровата в кръвта си.
Това не е роман за вредите от алкохола, нито за възпитанието, нито за това кой защо е виновен или отговорен в съответната обстановка.
Това е роман за всеобщото безволие, за страха в дребния град и за мълчанието на агнетата.

Ще се опитам да бъда оптимално къса, защото пиша с едната ръка, до момента в който с другата държа главата на детето си, което се пробва да повръща.
Всъщност няма какво толкоз да ви описвам, просто ще ви задам няколко въпроса, а вие не се чувствайте длъжни да ми отговаряте. Отговорете на себе си.
Защо в Правец всички знаят какво се случва в дискотеката, благосъстоятелност на кмета на града Румен Гунински, само че всички си мълчат?

Защо в дискотеката се позволяват малолетни лица с хвърчащи, попълнени от който и да е заявления, макар, че в тях категорично се показва, че би трябвало да са попълнени от родител? (Ще чакам Ивайло Иванов Иванов, роден през 85-та година, живущ в 204-ти блок и с телефон 0878796710, представящ се за родител на моя наследник, да се свърже с мен, с цел да уточним въпроса за родителските права).
Защо в дискотеката се продава алкохол на малолетни лица? Стандартната имитация на лицето, представящо се за шеф на дискотеката (да се чете синът на Румен Гунински) е, че “те по този начин си идват - пияни”.
Ако това е по този начин, за какво защитата на дискотеката позволява вътре малолетни лица използвали алкохол?

Защо в дискотеката се продават балони с божествен газ на малолетни лица?
Дали на някого е хрумвало да ревизира какво се случва в единственото заведение в града, от което се чува мощна музика в 2:30 сутринта?
Дали на някого е хрумвало да ревизира за какво пред заведението е цялостно с пияни, несъответстващи и повръщащи младежи?
Дали на някого е хрумвало да пусне тъжба, да провокира инспекция, да потърси гласност, да реагира?
Какво мисли полицията по въпроса?
Какво мисли Община Правец по въпроса?
Какво мислят жителите на Правец?
Защо всички, с които разговарях тази нощ гледат в земята и хапят устни, когато им задавах същите въпроси?
Разбирате ли накъде бия…?

Ние българите сме доста положителни в това да си заравяме главата в пясъка, да чукаме на дърво и да се надяваме такова нещо да не се случи в нашата къща. “Да не дава Господ” си го повтаряме във всеки случай, при който нещо неприятно сполети родственици, сътрудници, другари. Като че ли, той Господ няма друга работа, с изключение на да ни защищава от неприятни неща. Като че ли нямаме мозъци, сърца, ръце и усти, с които да създадем нещо. Преди да е станало късно, преди нещастието да е почукало и на нашата врата.
Замислете се, погледнете децата си, отново помислете и след това отговорете на себе си. Защото в случай че тази нощ, “не дай си Боже” имахте потребност от кола за спешна помощ за вас, вашето дете, ваш непосредствен, другар или родственик, тя нямаше да е разполагаем. Тази нощ единствената кола за спешна помощ в Правец кара моя наследник към токсикологията на Пирогов.

П.п.
Огромна, майчина признателност на момчетата, които на ръце са занесли сина ми до незабавното.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР