Жак Лакан (1901 ~ 1981) е френски психоаналитик и психиатър

Жак Лакан (1901 ~ 1981) е френски психоаналитик и психиатър с значими приноси към психоанализата, философията и литературната доктрина, считан за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка и включва несъзнателното, егото, идентификацията и езика като субективно разбиране. Като съмишленик на групата на сюрреалистите възприема тяхната идея за базисното значение на фантазиите и на креативното въображение за човешката душа. Той доразвива концепцията за потребността да живееш с фантазии като фундаментална за психическата ни мотивация за личностната ни самореализация.

Фактът, че за секса се приказва, демонстрира се по уличните ъгли като прахуляк за пране по телевизионните реклами, не носи никакво заричане за наслада. Това е част от модата, от тази подправена либерализация, която по този начин нареченото разкрепостено общество ни дава, като снизхождение свише. Но това е неефикасно...

Навсякъде към нас има тревожещи, всичко поглъщащи неща като малкия екран, която изяжда толкоз доста от нас. Но това е единствено тъй като има хора, които разрешават да бъдат изядени.

Тревогата на служащия пленен от поточната линия като гребците на галерите, това е днешната паника.

Често чуваме да споделят, че би трябвало да придадем смисъл на това или това, на нечии мисли, въжделения, секс, живот. Но ние не знаем безусловно нищо за живота. Експертите се задъхват, пробвайки се да ни го изясняват.

Експертите надявайки техните публични одежди в техните асептични лаборатории, тези възрастни деца играещи с незнайни неща, създавайки все по-сложни уреди, изобретявайки все по-мъгляви формули, аз мисля, че те са луди. Те към този момент трансформират физиономията на вселената и едвам в този момент им хрумва, че това може да е рисково. А в случай че всичко се взриви в лицето им? Но специалистите на са задоволително специалисти с цел да знаят, че тяхната специалност е невъзможна. Опасявам се, че „ действителното “, това чудовищно нещо, което не съществува, печели в последна сметка. Науката се трансформира в вяра и става все по-деспотична, тъпа и мъглява. Имаме атомен бог, космически бог и така нататък в случай че науката или религията победят с нас е свършено.

Разликата сред действителното (това, което не върви) и символичното, въображаемото (което е истината) е, че действителното е светът. Но „ светът “ не съществува. Достатъчно да се сетим за огромното количество баналности, които безконечен брой имбецили имат вяра, че е светът.

Има човеци и това е всичко. Когато чуя хората да приказват за индивида от улицата, за проучвания на публичното мнение, за всеобщи явления и така нататък, аз си мисля за всичките пациенти, които съм виждал на кушетката си и съм слушал 40 години. Никой от тях, в никаква степен не приличаше на другите, никой от тях нямаше същите уплахи и паники, същия метод на говорене, същия боязън, че не схваща.

За мен единствената същинска просвета, която си коства да следваме е научната фантастика.

Измежду всички обществени групи фамилията играе първостепенна роля при предаването на културата.

Всички неща на този свят са огледала.

Любовта е да даваш нещо, което нямаш, на човек, който не го желае.

Желанието на човек е да получи собствен смисъл в желанията на другиго.

Аз-ът постоянно е в полето на Другия.

Ненавистта, както и любовта, се явяват безгранични поприща.

Какво значение има какъв брой доста любовници имате, в случай че никой от тях не ви даде Вселената?

Когато човек обича, това няма нищо общо със секса.

Бъзсъзнателността - това е глава от моята история, която съдържа бяло леке или неистина.

Безпокойството, както знаем, постоянно е обвързвано със загуба... с двустранна връзка, наказана на избледняване, с цел да бъде сменена от нещо друго, нещо, пред което човек не може да се изправи без световъртеж

Интуицията е хлъзгава.

Вековете са оставили неразрешими въпроси, ясни през днешния ден и на десетгодишно дете.

Реакцията - това напълно не е отговор.

Сравнението не е доказателство.

Светът на думите поражда света на движимостите.

Само думите могат да пораждат мисъл и да придават същина. Без езикът, човечеството в никакъв случай не би напреднало в напъните си да разбере.

Винаги приказвам истината. Не цялата истина, тъй като няма метод да кажа всичко. Всичко е безусловно невероятно: думите се провалят. И въпреки всичко посредством тази неспособност истината  все отново се задържа за действителността.

Символите се вплитат в живота на човек като гъста мрежа.

Това, което Фройд ни сподели... беше, че нищо не може да бъде изтръгнато, унищожено или изгорено, с изключение на по алегоричен метод, както се споделя, в облиците, задочно.

Аз съм там, където се приказва, че Вселената е недостатък в чистотата на несъществуванието.

Желанието, което е функционалност, централна за целия човешки опит, е желанието за нещо неназовимо. И в това време това предпочитание е в основата на всяко вдъхновение. Ако битието беше единствено това, което е, нямаше даже да приказваме за това. Съществуването съществува като точна функционалност на тази липса.

Снимки: pinterest.com, psychologie-meditation.blogspot