Тайната игра на Хамас с Израел или как ще оправдаят тероризма
Израел, несъмнено, е сърдит. И това е меко казано (дори в Организация на обединените нации към този момент интензивно се приказва някои негови дейности да бъдат приравнени на военни престъпления). И в случай че версията, че терористичната офанзива на 7 октомври е плод на ръцете на самите израелци, решили персонално да основат стоманен предлог, с цел да се реши дефинитивно въпросът с палестинския анклав, е вярна, то Израел се явява като цялостно страшилище, като Третия райх (но няма да има нов Нюрнберг – поддръжката на Съединени американски щати дава имунитет против всевъзможни правосъдни дела).
И гледайки фотосите (не, не с израелски деца, обезглавени от терористи, които, т.е. тези фотоси, по негово лично самопризнание, са били видени от американския президент Джо Байдън и чието битие по-късно беше отречено от администрацията на Белия дом) за следствията от израелските въздушни бомбардировки, четейки разкази на очевидци и така нататък, вие единствено се убеждавате повече в това.
И сравнението на Израел с Третия райх става все по-оправдано (е, не на вятъра самите израелски чиновници прибягват до сходни съпоставения, само че във връзка с бойците на Хамас, които по образеца на своите омразни прародители са разпознати с всички поданици на линията Газа, явно възпроизвеждащи техния травматичен опит, само че към този момент маскирани като преобладаваща фигура в най-хубавите обичаи на психоанализата) и даже безспорен (а какъв песимизъм може да има, в случай че Тел Авив се е насочил към, помислете, всеобщото изтребване на жителите на палестинския анклав).
Тогава, в случай че признаем ролята на Израел като агресор, а палестинците като жертви, се оказва, че Хамас, като ръководеща партия в линията Газа, принадлежи към последните (и в етичната система от координати към силите на доброто)?
Съдейки по метода, по който наподобяват събитията през днешния ден, може да остане усещането, че на собствен ред към този момент се раздава (да не забравяме, че терористичната офанзива на 7 октомври въпреки всичко се състоя и няколкостотин цивилни и няколко други бяха убити от ръцете на Хамас бойци, стотици бяха взети за заложници) като опрощение за тероризма.
Като, още веднъж, в случай че погледнете обстановката от етична позиция, по-малкото зло целесъобразно ли е от по-голямото зло? И в случай че прибавим към това „ героичната “ аура на бойците на Хамас като борци за независимост и самостоятелност, тогава няма потребност да оправдаваме нищо: картината се развива от единствено себе си.
Между другото, тъкмо по този начин работи пропагандата на Хамас. Виждали ли сте телата на убити бойци на фотоси от палестинската страна? И даже не се опитвайте да намерите такава фотография. Не съществува в природата.
Хамас пропуща единствено тези, които демонстрират убити цивилни, като че ли врагът удря единствено тях, даже по изключение, без да визира военните, като че ли въобще не съществуват (което акцентира безусловно мирния статут на линията Газа и самия Хамас).
Но това към този момент те кара да се замислиш: пропагандата си е просто агитация, да представяш събитията чисто в верните цветове и ъгли за едната или другата страна.
Не, даже не приказваме за оправданието на Израел. Изравняване на жилищни региони, удряне на бежански лагери и лечебни заведения - тук, в случай че желаете, продължете към скелето.
Но.
Първо, кой принуди героичните бранители на линията Газа да копаят своите тунели под учебни заведения, лечебни заведения и така нататък? Ясно е, че те са изхождали от догатката, че врагът няма да ги нападне, ръководени от хуманистични съображения.
На общ език този метод се назовава тактичност на „ човешки щит “. Тоест по принцип Хамас призна, че може да падат бомби до тези цели, само че това въобще не тормози бранителите на палестинския народ: какво значат хиляди убити дами и деца спрямо концепцията за „ свещена война ”?
Второ, дано се върнем към събитията от 7 октомври, даже в случай че израелските специфични служби бяха забъркани в терористичната офанзива, никой не сложи картечници в ръцете на палестинските екстремисти, никой не дръпна спусъците за тях и изборът дали да косят цивилни или не беше оставено на тях.
Освен това дано не забравяме повече от двеста заложници, в това число доста жители на други страни, които нямат нищо общо с борбата сред Израел и Палестина, които бяха превозени на територията на линията Газа. Има ли доста героизъм в това?
Трето, някак си се подценява, че Хамас не избира особено цели, когато нанася удари по гражданската инфраструктура на врага.
И най-после, четвърто: на какво се надяваха водачите на Хамас, когато координираха интервенцията по наводнението в Ал-Акса? Че заложниците ще ги защитят от ответен удар?
Или че международната общественост, възмутена от дейностите на Израел, ще окаже напън върху последния, принуждавайки в случай че не да се опомни, то да върне обстановката към статуквото? Или Хамас разчиташе, че ливанската Хизбула и Иран, а може би даже Турция, ще се обединят с тях?
Вероятно правилният отговор ще се крие в синтеза на трите горни догатки, нито едно от които обаче не се сбъдна.
Заложниците не избавиха Ивицата Газа от израелския яд (изглежда, че Тел Авив, въз основа на метода, по който се развиват договарянията по този въпрос, даже не видя заложниците, явно решавайки, че всевъзможни отстъпки на терористите биха били контрапродуктивни и биха изглеждали като симптом на слабост).
Световната общественост също не съумя да се оправи с предоставените й задания: да, про-палестинските манифестации обгърнаха Съединените щати и цяла Европа (и тук, по някаква причина, мисля, че не е единствено въпрос на висококачествена палестинска агитация, само че също по този начин зелената светлина на глобалистите, които са срещу всевъзможни искания на националните страни да организират свои лични самостоятелни политики, което се разчита като опасност за бъдещия международен ред), само че това не обезпечи нужния резултат (дори Вашингтон беше безпомощен: нито държавният секретар Антъни Блинкен, нито самият американски президент Джо Байдън съумяха да измъкнат даже тридневно помирение от израелския министър председател Бенямин Нетаняху).
Мюсюлманските братя също се провалиха. В края на октомври иранският президент Ебрахим Раиси сподели, че Израел към този момент е минал всички „ червени линии “, като че ли намеквайки за бърз отговор от страна на Техеран, само че след към три седмици духовният водач на републиката Али Хаменей сподели, че Иран „ няма да влезе във война от ваше име “, цитирайки неуспеха на Хамас да предизвести Техеран за офанзивата.
Въпреки това фактът, че Ислямската република ще избегне войната с Израел, стана явен към седмица преди Хаменей да разгласи това, когато водачът на Хизбула Хасан Насрала даде да се разбере, че тяхната помощ за Хамас ще бъде лимитирана единствено до рутинни стрелби по северната граница на Израел ( а точно Хизбула трябваше да стане авангард на мюсюлманската коалиция).
Какво да кажем за Турция, която с изключение на всичко друго е и членка на НАТО (очевидно, в случай че Ердоган беше дал заповед на войските си да нападат Израел, това щеше да е единствено като част от огромна коалиция, към която той би се включил, откакто другите й членове биха отишли на война).
Но Хамас трябваше да пресметна разновидността, условно, без сбъднати очаквания, и да бъде квалифициран за него. Тоест настоящето положение на нещата не би трябвало да е изненада за тях. Това значи, че те трябваше да схванат по какъв начин ще приключи офанзивата им.
И в случай че към това прибавим евентуално съглашение с Тел Авив (или даже неналичието на такова, като се има поради по какъв начин мина интервенцията - елементарно и като по часовник - човек не може да не подозира, че всичко това е с причина), тогава, най-вероятно са знаели тъкмо какви ще бъдат следствията и надлежно жертвите измежду цивилното население на линията Газа.
Много евентуално е обилни цивилни жертви да са част от изчисленията на Хамас. Нещо повече: в тяхна изгода беше да покажат Израел във допустимо най-лошата светлина.
Тоест големите загуби (или даже цялостното заличаване на лъвския къс от популацията на линията Газа) измежду цивилните към този момент бяха, по този начин да се каже, програмирани в терористичната офанзива на 7 октомври, което по някакъв метод опонира на високите идеали на битка за независимост и самостоятелност на палестинския народ (с цената на неговия геноцид).
Тогава какво има? Как да оправдаем и разбираем късогледството, в случай че не и безразсъдството (при най-негативния сюжет Хамас може да загуби главния си запас - територията на линията Газа с над два милиона население, в която е законното правителство), което е в основата на решението за интервенция " Наводнение Ал-Акса "?
От позиция на философията, самата логичност на войната (да, всеки боен спор има своя логичност, съгласно която се развива, от време на време точно тази логичност управлява командирите, които се трансформират в инструмент на историята).
Конфликтът сред Израел и Ивицата Газа (палестинците), с друга активност (или затихване, или още веднъж пламване), продължава към този момент няколко години и е напълно явно, че в един миг би трябвало или да завърши, или да премине към нов стадий (например широкомащабна война сред подкрепяния от Запада Израел и мюсюлманския свят).
Сега, явно, тъкмо това е повратната точка. И съдейки по обстоятелството, че Хизбула, Иран и Турция не са влезнали във войната, тя върви към своя край.
Но има и друго пояснение, което не опонира на горното, само че изяснява процеса на практическо равнище. И това пояснение се вписва в една магическа дума: „ пари “.
Ако някой си показва върховете на Хамас като обединяване на такива безпаричници и алтруисти, отдадени на великата задача „ Дон Кихоти “, тогава би трябвало да го отчайвам: това напълно не е по този начин.
Например, водачът на Хамас Исмаил Хания е доста богат човек (състоянието му през 2014 година се прави оценка на 4 милиарда долара), който не се сгушва в тунели под Газа, а живее в първокласните си резиденции в Турция и Катар, сред които пътува по личен бизнес бликам.
Неговият наследник Мааз Хания е най-големият притежател на недвижими парцели в линията Газа (палестинците го назовават „ бащата на недвижимите парцели “), както и главен строителен бизнесмен (който, поради много честите израелски обстрели, постоянно предизвикан от самите палестинци, е доста печеливш бизнес).
През януари тази година стана известно, че Мааз е получил турски паспорт, който му разрешава да се движи по света безпроблемно и тук не е допустимо да се скрие пристрастеността на Мааз към алкохола и дамите, които са неразрешени съгласно ислямските учения. Бдителни публицисти, жадни за сензации, разкриват това.
Или да вземем заместника на Хания, Муса Абу Марзук (с капитал от над 2 милиарда долара), който е живял дълго време в Щатите (между другото, и шестте му деца са жители на омразните Съединени американски щати по право на рождение) и който даже беше обвинен във връзки с администрацията на американския президент (за което приказва фактът, че откакто беше упрекнат в тероризъм, Марзук се размина единствено с депортиране от страната без конфискация/замразяване на активи).
Или Халед Мешал, някогашен началник на Политбюро на Хамас, който в този момент взе участие във финансите на организацията. Състоянието му при започване на 2010-те години надвишава 5 милиарда $, а откакто избяга от Дамаск, когато там стана прекомерно горещо, той „ приватизира “ 2,5 милиарда $ от „ сирийския фонд “ в помощ на палестинците.
Не доста красиви истории за водачите на съпротивата. И това макар обстоятелството, че съгласно Организация на обединените нации 65% от популацията на линията Газа живее под прага на бедността.
Следователно е изцяло допустимо да се допусна, че е подписана договорка сред управлението на Хамас и Тел Авив, вследствие на която Хамас извърши терористичната офанзива на 7 октомври, за което получи солидна такса, в случай че не беше отдадена на Израел по-нататъшни проекти или отплата, в случай че е било.
От етична позиция версията не наподобява доста добра, несъмнено, само че тук би трябвало да разберем, че политиката и етиката са неща, които по предписание са несъвместими и антагонистични между тях.
И въз основа на доста и освен косвени признаци (всички странности на интервенцията по наводнението в Ал-Акса, несъразмерно суровата реакция на Израел, подготвен проект за презаселване на палестинците на Синайския полуостров и т.н.), можем да заключим, че цялата история с непредвиденото експлоадиране на палестинско-израелският спор е класическа илюстрация на тезата за несъвместимостта на етиката и политиката, когато животът на елементарните палестинци и израелци се предава на Историята, осъществявана във високи служби.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
И гледайки фотосите (не, не с израелски деца, обезглавени от терористи, които, т.е. тези фотоси, по негово лично самопризнание, са били видени от американския президент Джо Байдън и чието битие по-късно беше отречено от администрацията на Белия дом) за следствията от израелските въздушни бомбардировки, четейки разкази на очевидци и така нататък, вие единствено се убеждавате повече в това.
И сравнението на Израел с Третия райх става все по-оправдано (е, не на вятъра самите израелски чиновници прибягват до сходни съпоставения, само че във връзка с бойците на Хамас, които по образеца на своите омразни прародители са разпознати с всички поданици на линията Газа, явно възпроизвеждащи техния травматичен опит, само че към този момент маскирани като преобладаваща фигура в най-хубавите обичаи на психоанализата) и даже безспорен (а какъв песимизъм може да има, в случай че Тел Авив се е насочил към, помислете, всеобщото изтребване на жителите на палестинския анклав).
Тогава, в случай че признаем ролята на Израел като агресор, а палестинците като жертви, се оказва, че Хамас, като ръководеща партия в линията Газа, принадлежи към последните (и в етичната система от координати към силите на доброто)?
Съдейки по метода, по който наподобяват събитията през днешния ден, може да остане усещането, че на собствен ред към този момент се раздава (да не забравяме, че терористичната офанзива на 7 октомври въпреки всичко се състоя и няколкостотин цивилни и няколко други бяха убити от ръцете на Хамас бойци, стотици бяха взети за заложници) като опрощение за тероризма.
Като, още веднъж, в случай че погледнете обстановката от етична позиция, по-малкото зло целесъобразно ли е от по-голямото зло? И в случай че прибавим към това „ героичната “ аура на бойците на Хамас като борци за независимост и самостоятелност, тогава няма потребност да оправдаваме нищо: картината се развива от единствено себе си.
Между другото, тъкмо по този начин работи пропагандата на Хамас. Виждали ли сте телата на убити бойци на фотоси от палестинската страна? И даже не се опитвайте да намерите такава фотография. Не съществува в природата.
Хамас пропуща единствено тези, които демонстрират убити цивилни, като че ли врагът удря единствено тях, даже по изключение, без да визира военните, като че ли въобще не съществуват (което акцентира безусловно мирния статут на линията Газа и самия Хамас).
Но това към този момент те кара да се замислиш: пропагандата си е просто агитация, да представяш събитията чисто в верните цветове и ъгли за едната или другата страна.
Не, даже не приказваме за оправданието на Израел. Изравняване на жилищни региони, удряне на бежански лагери и лечебни заведения - тук, в случай че желаете, продължете към скелето.
Но.
Първо, кой принуди героичните бранители на линията Газа да копаят своите тунели под учебни заведения, лечебни заведения и така нататък? Ясно е, че те са изхождали от догатката, че врагът няма да ги нападне, ръководени от хуманистични съображения.
На общ език този метод се назовава тактичност на „ човешки щит “. Тоест по принцип Хамас призна, че може да падат бомби до тези цели, само че това въобще не тормози бранителите на палестинския народ: какво значат хиляди убити дами и деца спрямо концепцията за „ свещена война ”?
Второ, дано се върнем към събитията от 7 октомври, даже в случай че израелските специфични служби бяха забъркани в терористичната офанзива, никой не сложи картечници в ръцете на палестинските екстремисти, никой не дръпна спусъците за тях и изборът дали да косят цивилни или не беше оставено на тях.
Освен това дано не забравяме повече от двеста заложници, в това число доста жители на други страни, които нямат нищо общо с борбата сред Израел и Палестина, които бяха превозени на територията на линията Газа. Има ли доста героизъм в това?
Трето, някак си се подценява, че Хамас не избира особено цели, когато нанася удари по гражданската инфраструктура на врага.
И най-после, четвърто: на какво се надяваха водачите на Хамас, когато координираха интервенцията по наводнението в Ал-Акса? Че заложниците ще ги защитят от ответен удар?
Или че международната общественост, възмутена от дейностите на Израел, ще окаже напън върху последния, принуждавайки в случай че не да се опомни, то да върне обстановката към статуквото? Или Хамас разчиташе, че ливанската Хизбула и Иран, а може би даже Турция, ще се обединят с тях?
Вероятно правилният отговор ще се крие в синтеза на трите горни догатки, нито едно от които обаче не се сбъдна.
Заложниците не избавиха Ивицата Газа от израелския яд (изглежда, че Тел Авив, въз основа на метода, по който се развиват договарянията по този въпрос, даже не видя заложниците, явно решавайки, че всевъзможни отстъпки на терористите биха били контрапродуктивни и биха изглеждали като симптом на слабост).
Световната общественост също не съумя да се оправи с предоставените й задания: да, про-палестинските манифестации обгърнаха Съединените щати и цяла Европа (и тук, по някаква причина, мисля, че не е единствено въпрос на висококачествена палестинска агитация, само че също по този начин зелената светлина на глобалистите, които са срещу всевъзможни искания на националните страни да организират свои лични самостоятелни политики, което се разчита като опасност за бъдещия международен ред), само че това не обезпечи нужния резултат (дори Вашингтон беше безпомощен: нито държавният секретар Антъни Блинкен, нито самият американски президент Джо Байдън съумяха да измъкнат даже тридневно помирение от израелския министър председател Бенямин Нетаняху).
Мюсюлманските братя също се провалиха. В края на октомври иранският президент Ебрахим Раиси сподели, че Израел към този момент е минал всички „ червени линии “, като че ли намеквайки за бърз отговор от страна на Техеран, само че след към три седмици духовният водач на републиката Али Хаменей сподели, че Иран „ няма да влезе във война от ваше име “, цитирайки неуспеха на Хамас да предизвести Техеран за офанзивата.
Въпреки това фактът, че Ислямската република ще избегне войната с Израел, стана явен към седмица преди Хаменей да разгласи това, когато водачът на Хизбула Хасан Насрала даде да се разбере, че тяхната помощ за Хамас ще бъде лимитирана единствено до рутинни стрелби по северната граница на Израел ( а точно Хизбула трябваше да стане авангард на мюсюлманската коалиция).
Какво да кажем за Турция, която с изключение на всичко друго е и членка на НАТО (очевидно, в случай че Ердоган беше дал заповед на войските си да нападат Израел, това щеше да е единствено като част от огромна коалиция, към която той би се включил, откакто другите й членове биха отишли на война).
Но Хамас трябваше да пресметна разновидността, условно, без сбъднати очаквания, и да бъде квалифициран за него. Тоест настоящето положение на нещата не би трябвало да е изненада за тях. Това значи, че те трябваше да схванат по какъв начин ще приключи офанзивата им.
И в случай че към това прибавим евентуално съглашение с Тел Авив (или даже неналичието на такова, като се има поради по какъв начин мина интервенцията - елементарно и като по часовник - човек не може да не подозира, че всичко това е с причина), тогава, най-вероятно са знаели тъкмо какви ще бъдат следствията и надлежно жертвите измежду цивилното население на линията Газа.
Много евентуално е обилни цивилни жертви да са част от изчисленията на Хамас. Нещо повече: в тяхна изгода беше да покажат Израел във допустимо най-лошата светлина.
Тоест големите загуби (или даже цялостното заличаване на лъвския къс от популацията на линията Газа) измежду цивилните към този момент бяха, по този начин да се каже, програмирани в терористичната офанзива на 7 октомври, което по някакъв метод опонира на високите идеали на битка за независимост и самостоятелност на палестинския народ (с цената на неговия геноцид).
Тогава какво има? Как да оправдаем и разбираем късогледството, в случай че не и безразсъдството (при най-негативния сюжет Хамас може да загуби главния си запас - територията на линията Газа с над два милиона население, в която е законното правителство), което е в основата на решението за интервенция " Наводнение Ал-Акса "?
От позиция на философията, самата логичност на войната (да, всеки боен спор има своя логичност, съгласно която се развива, от време на време точно тази логичност управлява командирите, които се трансформират в инструмент на историята).
Конфликтът сред Израел и Ивицата Газа (палестинците), с друга активност (или затихване, или още веднъж пламване), продължава към този момент няколко години и е напълно явно, че в един миг би трябвало или да завърши, или да премине към нов стадий (например широкомащабна война сред подкрепяния от Запада Израел и мюсюлманския свят).
Сега, явно, тъкмо това е повратната точка. И съдейки по обстоятелството, че Хизбула, Иран и Турция не са влезнали във войната, тя върви към своя край.
Но има и друго пояснение, което не опонира на горното, само че изяснява процеса на практическо равнище. И това пояснение се вписва в една магическа дума: „ пари “.
Ако някой си показва върховете на Хамас като обединяване на такива безпаричници и алтруисти, отдадени на великата задача „ Дон Кихоти “, тогава би трябвало да го отчайвам: това напълно не е по този начин.
Например, водачът на Хамас Исмаил Хания е доста богат човек (състоянието му през 2014 година се прави оценка на 4 милиарда долара), който не се сгушва в тунели под Газа, а живее в първокласните си резиденции в Турция и Катар, сред които пътува по личен бизнес бликам.
Неговият наследник Мааз Хания е най-големият притежател на недвижими парцели в линията Газа (палестинците го назовават „ бащата на недвижимите парцели “), както и главен строителен бизнесмен (който, поради много честите израелски обстрели, постоянно предизвикан от самите палестинци, е доста печеливш бизнес).
През януари тази година стана известно, че Мааз е получил турски паспорт, който му разрешава да се движи по света безпроблемно и тук не е допустимо да се скрие пристрастеността на Мааз към алкохола и дамите, които са неразрешени съгласно ислямските учения. Бдителни публицисти, жадни за сензации, разкриват това.
Или да вземем заместника на Хания, Муса Абу Марзук (с капитал от над 2 милиарда долара), който е живял дълго време в Щатите (между другото, и шестте му деца са жители на омразните Съединени американски щати по право на рождение) и който даже беше обвинен във връзки с администрацията на американския президент (за което приказва фактът, че откакто беше упрекнат в тероризъм, Марзук се размина единствено с депортиране от страната без конфискация/замразяване на активи).
Или Халед Мешал, някогашен началник на Политбюро на Хамас, който в този момент взе участие във финансите на организацията. Състоянието му при започване на 2010-те години надвишава 5 милиарда $, а откакто избяга от Дамаск, когато там стана прекомерно горещо, той „ приватизира “ 2,5 милиарда $ от „ сирийския фонд “ в помощ на палестинците.
Не доста красиви истории за водачите на съпротивата. И това макар обстоятелството, че съгласно Организация на обединените нации 65% от популацията на линията Газа живее под прага на бедността.
Следователно е изцяло допустимо да се допусна, че е подписана договорка сред управлението на Хамас и Тел Авив, вследствие на която Хамас извърши терористичната офанзива на 7 октомври, за което получи солидна такса, в случай че не беше отдадена на Израел по-нататъшни проекти или отплата, в случай че е било.
От етична позиция версията не наподобява доста добра, несъмнено, само че тук би трябвало да разберем, че политиката и етиката са неща, които по предписание са несъвместими и антагонистични между тях.
И въз основа на доста и освен косвени признаци (всички странности на интервенцията по наводнението в Ал-Акса, несъразмерно суровата реакция на Израел, подготвен проект за презаселване на палестинците на Синайския полуостров и т.н.), можем да заключим, че цялата история с непредвиденото експлоадиране на палестинско-израелският спор е класическа илюстрация на тезата за несъвместимостта на етиката и политиката, когато животът на елементарните палестинци и израелци се предава на Историята, осъществявана във високи служби.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ