Юпитер и Венера влияят върху земния климат
Изненадващо ново проучване разгласи, че орбитите на планети намиращи се на стотици милиони километри от Земята, могат да трансформират климатичните модели на нашата планета.
Всеки 405 000 години, гравитационните полета на планетите Юпитер и Венера последователно засягат земния климат и земните форми на живот, съгласно новото изследване.
Изследването твърди, че този модел работи най-малко от 215 милиона години и разрешава на учените да създадат по-прецизни заключения за геоложки събития, като да вземем за пример разпространяването и изгубването на динозаврите от Земята.
„ Учените към този момент могат да свържат измененията в климата, околната среда, динозаврите, бозайниците и вкаменелостите по целия свят въз основата на този дълбокосмислен цикъл от 405 000 години “, декларира авторката на проучването Денис Кент, специалист по палеомагнетизма в Lamont-Doherty на Колумбийския университет и университета „ Рътгърс “.
Цикълът се случва в продължение на стотици милиони години, още от преди появяването на динозаврите и към момента е деен и през днешния ден, настояват учените.
„ Климатичните цикли са директно свързани с това по какъв начин Земята обикаля към Слънцето, а леките вариации на слънчевата светлина, достигащи до Земята, водят до климатични и екологични промени “, споделя Кент, която учи магнитното поле на Земята.
Юпитер и Венера имат толкоз мощно въздействие заради размера и относителната им непосредственост до нашата планета. Венера е най-близката до нас планета, намираща се в най-отдалечената си от Земята точка на към 260 милиона км и имаща маса почти сходна с тази на Земята. Юпитер е доста по-далеч, само че за сметка на това е най-голямата планета в Слънчевата система.
Проучването споделя, че на всеки 405 000 години, заради гравитационните талази на двете планети намесващи се в орбитата на Земята, сезонните разлики тук на нашата планета, стават по-интензивни. Летата са по-горещи и зимите са по-студени; сухото време става още по-сухо, а влажно време – по-влажно.
При пика на цикъла, в тропиците пада повече дъжд, което разрешава езерата да се напълват оптимално. Това се съпоставя с другия завършек на цикъла, когато сезонните дъждове в тропиците „ са по-малко и езерата имат доста по-малка опция да станат толкоз цялостни “, споделя Кент.
Резултатите от проучването демонстрират, че „ цикълът от 405 000 години е най-регулярният астрономически модел, обвързван с годишното въртене на Земята към слънцето “, добавя Кент.
В момента сме в средата на цикъла, защото неговият най-нов връх е бил преди към 200 000 години.
Въздействието на Юпитер и Венера върху климата на Земята е по-слабо спрямо въздействието на човешката активност върху климата на планетата, като да вземем за пример изгарянето на изкопаеми горива.
„ Влиянието на Юпитер и Венера върху земния климат е много обратно в листата на толкоз доста други неща, които могат да обиден климата в дълготраен интервал и които са от голяма важност за нас “, споделя Кент.
„ Целият въглероден диоксид, който изпускаме във въздуха в този момент е явно огромния проблем. При това, неговия резултат върху климата можем да измерим много тъкмо. Промените на климата идващи от планетарния цикъл са много по слаби “, заключават учените.
Изследването е оповестено в последния брой на американското издание Proceedings of the National Academy of Sciences.
