След референдума договорът за името на Македония виси над пропаст
Изненадващо ниската изборна интензивност на референдума в Македония на 30 септември за одобрение на Договора сред Атина и Скопие за името може да се окаже непреодолима спънка пред използването на съглашението. Също по този начин е евентуално македонският министър председател Зоран Заев да се обърне към предварителни избори, с цел да задържи процеса по ратификация жив, откакто добилите храброст националисти от опозицията втвърдиха позицията си във връзка с компромисите, включващи внасянето на промени в Конституцията на страната, написа основаното в Брюксел електронно издание New Europe в разбор, представен от организация " Фокус ".
Международните поддръжници на контракта за името са извънредно разочаровани от недобрия резултат в това използване на демократичните правила в Македония, само че не престават да поддържат Заев във всички решения, които ще вземе за в бъдеще. В Гърция удара по контракта (в страната учудващо не е плануван референдум по въпроса – бел. ред.) заплашва да занули единственото доста достижение на премиера Алексис Ципрас, откакто пристигна на власт през 2015 година – съглашение, което не се приема от голяма част от обществото и опозицията – и това може да докара до предварителни избори.
Огромното болшинство от гласоподавателите (91,5%) гласоподаваха „ за “, само че този резултат беше явен още преди този момент. Избирателната интензивност е 37%. Още седмици преди гласуването фокусът на македонските партии и задграничните гости беше върху явката, поради това, че изборна интензивност от 50% би направила референдума годен. Това, което не се знае, е какво задържа толкоз доста гласоподаватели надалеч от изборните секции, изключително поради обстоятелството, че огромното албанско болшинство (25-35% от населението) поддържа твърдо контракта за името. Избирателните описи са доста остарели. Безспорно интензивността в обществените мрежи в поддръжка на протеста се усили доста през септември и не е ясно дали външна (най-вероятно руска) поддръжка, или финансиране за тази акция ще бъде открита.
Референдумът бе разгласен за „ съвещателен “, което значи, че Заев може да вземе мощния избор „ за “ и да продължи, както желае, с ратификацията, без значение от ниската явка, която доста утежнява позициите му. Македонският министър председател съобщи на 30 септември, че Народното събрание ще би трябвало да работи макар ниската изборна интензивност. „ Волята на тези, които гласоподаваха, би трябвало да се трансформира в политически дейности в Народното събрание “, уточни той. Заев добави, че „ по-добра договорка с Гърция няма и не може да бъде реализирана. Няма опция на участието в Европейски Съюз и НАТО и няма да има “.
Моментът на истината идва в идната фаза – смяната на Конституцията, в която ще бъдат вкарани промените, които Гърция изиска и на които Заев се съгласи с контракта за името. Трябва да бъдат изменени текстове, които гръцката страна счита за „ иредентистки “. Тази процедура изисква болшинство от две трети (80 депутати) в Народното събрание. Преди референдума обединението на Заев имаше нежно болшинство в Народното събрание, на което не му доближават 10 депутати до заветната численост от 80 народни представители. Истинският резултат от референдума ще бъде усетен в втвърдяването на така и така ясната позиция на ВМРО-ДПМНЕ във връзка с тези промени, като по-рано колебаещите се депутати в този момент ще откажат да поддържат Заев. Като индикация за по-голямата опозиция против премиера след гласуването, водачът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски съобщи: „ Фактът е, че съглашението за името не получи зелена светлина, а знак стоп от народа “.
Последната опция за Заев е да отиде на предварителни избори, на които да се опита да получи нужното за тези промени болшинство, с което да избави съглашението за името. Анализаторите към този момент вършат калкулации за сюжети за „ огромна коалиция “ и оповестяват за проектите на премиера да форсира провеждането на изборите, тъй че те да са преди края на 2018 година и да предхождат изборите в Гърция. Както се твърди, Заев е приказвал с гръцкия си сътрудник още на 30 септември по няколко въпроса и Ципрас го е поздравил за „ решимостта и смелостта му да продължи с използването на съглашението “.
Управляващата гръцка коалиция, формирана от СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ (Независимите гърци), от дълго време страда от вътрешна схизма поради разногласието за името, като водачът на АНЕЛ и министър на защитата Панос Каменос твърдо се опълчва на съглашението и дава обещание да блокира ратификацията му, когато се стигне до гласоподаване. Гласовит, както постоянно, Каменос „ туитна “ на 30 септември, че референдумът е недействителен поради ниската явка, даже преди да приключи изборният ден. Той означи, че ниската изборна интензивност е посочила, че „ 68% от жителите отхвърлят съглашението “.
Гръцкото външно министерство разгласява по-дълго и по-трезво изказване. Две съществени точки: " Голяма част от обществото в прилежащата страна поддържа съглашението. Обаче забележителна част я гледа със песимизъм. Гърция почита решенията на жителите на някогашната югославска република Македония”. Външното министерство добави: " Климатът на шовинизъм и съмнение, ежедневните подправени вести и необузданият фанатизъм не разрешават, за жалост, трезва оценка на главните преимущества на това съглашение и попречва нужното взаимно схващане на народите и развиването на съдействието ".
Основната гръцка опозиционна партия " Нова народна власт ", която се чака да завоюва идващите избори, мощно се опълчва на съглашението от Преспа. След като през юни не съумя да срине обединението " СИРИЗА-АНЕЛ " с избор на съмнение в митинга си, потокът от цинични реакции към смущаващите събития в Скопие не е непредвиден, сочейки " държавна неразбория " и наблягайки разликите реакции сред Каменос, Ципрас и Министерството на външните работи. Говорителят на Нова народна власт Мария Спираки прикани за избори допустимо най-скоро и сподели: " шоуто би трябвало да свърши в този момент ".
Нова Демокрация не не помни, че Ципрас се надява, че съглашението от Преспа ще разшири вътрешнопартийните разделения сред умерените и националистическите радикали - проект, който не съумя.
Международните поддръжници на контракта за името са извънредно разочаровани от недобрия резултат в това използване на демократичните правила в Македония, само че не престават да поддържат Заев във всички решения, които ще вземе за в бъдеще. В Гърция удара по контракта (в страната учудващо не е плануван референдум по въпроса – бел. ред.) заплашва да занули единственото доста достижение на премиера Алексис Ципрас, откакто пристигна на власт през 2015 година – съглашение, което не се приема от голяма част от обществото и опозицията – и това може да докара до предварителни избори.
Огромното болшинство от гласоподавателите (91,5%) гласоподаваха „ за “, само че този резултат беше явен още преди този момент. Избирателната интензивност е 37%. Още седмици преди гласуването фокусът на македонските партии и задграничните гости беше върху явката, поради това, че изборна интензивност от 50% би направила референдума годен. Това, което не се знае, е какво задържа толкоз доста гласоподаватели надалеч от изборните секции, изключително поради обстоятелството, че огромното албанско болшинство (25-35% от населението) поддържа твърдо контракта за името. Избирателните описи са доста остарели. Безспорно интензивността в обществените мрежи в поддръжка на протеста се усили доста през септември и не е ясно дали външна (най-вероятно руска) поддръжка, или финансиране за тази акция ще бъде открита.
Референдумът бе разгласен за „ съвещателен “, което значи, че Заев може да вземе мощния избор „ за “ и да продължи, както желае, с ратификацията, без значение от ниската явка, която доста утежнява позициите му. Македонският министър председател съобщи на 30 септември, че Народното събрание ще би трябвало да работи макар ниската изборна интензивност. „ Волята на тези, които гласоподаваха, би трябвало да се трансформира в политически дейности в Народното събрание “, уточни той. Заев добави, че „ по-добра договорка с Гърция няма и не може да бъде реализирана. Няма опция на участието в Европейски Съюз и НАТО и няма да има “.
Моментът на истината идва в идната фаза – смяната на Конституцията, в която ще бъдат вкарани промените, които Гърция изиска и на които Заев се съгласи с контракта за името. Трябва да бъдат изменени текстове, които гръцката страна счита за „ иредентистки “. Тази процедура изисква болшинство от две трети (80 депутати) в Народното събрание. Преди референдума обединението на Заев имаше нежно болшинство в Народното събрание, на което не му доближават 10 депутати до заветната численост от 80 народни представители. Истинският резултат от референдума ще бъде усетен в втвърдяването на така и така ясната позиция на ВМРО-ДПМНЕ във връзка с тези промени, като по-рано колебаещите се депутати в този момент ще откажат да поддържат Заев. Като индикация за по-голямата опозиция против премиера след гласуването, водачът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски съобщи: „ Фактът е, че съглашението за името не получи зелена светлина, а знак стоп от народа “.
Последната опция за Заев е да отиде на предварителни избори, на които да се опита да получи нужното за тези промени болшинство, с което да избави съглашението за името. Анализаторите към този момент вършат калкулации за сюжети за „ огромна коалиция “ и оповестяват за проектите на премиера да форсира провеждането на изборите, тъй че те да са преди края на 2018 година и да предхождат изборите в Гърция. Както се твърди, Заев е приказвал с гръцкия си сътрудник още на 30 септември по няколко въпроса и Ципрас го е поздравил за „ решимостта и смелостта му да продължи с използването на съглашението “.
Управляващата гръцка коалиция, формирана от СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ (Независимите гърци), от дълго време страда от вътрешна схизма поради разногласието за името, като водачът на АНЕЛ и министър на защитата Панос Каменос твърдо се опълчва на съглашението и дава обещание да блокира ратификацията му, когато се стигне до гласоподаване. Гласовит, както постоянно, Каменос „ туитна “ на 30 септември, че референдумът е недействителен поради ниската явка, даже преди да приключи изборният ден. Той означи, че ниската изборна интензивност е посочила, че „ 68% от жителите отхвърлят съглашението “.
Гръцкото външно министерство разгласява по-дълго и по-трезво изказване. Две съществени точки: " Голяма част от обществото в прилежащата страна поддържа съглашението. Обаче забележителна част я гледа със песимизъм. Гърция почита решенията на жителите на някогашната югославска република Македония”. Външното министерство добави: " Климатът на шовинизъм и съмнение, ежедневните подправени вести и необузданият фанатизъм не разрешават, за жалост, трезва оценка на главните преимущества на това съглашение и попречва нужното взаимно схващане на народите и развиването на съдействието ".
Основната гръцка опозиционна партия " Нова народна власт ", която се чака да завоюва идващите избори, мощно се опълчва на съглашението от Преспа. След като през юни не съумя да срине обединението " СИРИЗА-АНЕЛ " с избор на съмнение в митинга си, потокът от цинични реакции към смущаващите събития в Скопие не е непредвиден, сочейки " държавна неразбория " и наблягайки разликите реакции сред Каменос, Ципрас и Министерството на външните работи. Говорителят на Нова народна власт Мария Спираки прикани за избори допустимо най-скоро и сподели: " шоуто би трябвало да свърши в този момент ".
Нова Демокрация не не помни, че Ципрас се надява, че съглашението от Преспа ще разшири вътрешнопартийните разделения сред умерените и националистическите радикали - проект, който не съумя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ