Като е руски агент, защо Радев се скара със съветската БСП и подкрепи натрапените му от „Козяк“ Киро и Асен?
Измина тъкмо една трета от формалното начало на следващата предизборна акция. Всъщност, както е добре известно, тя стартира надалеч преди този момент. В нея, с изключение на партиите, несъмнено взе участие и още една страна – президентът, написа журналистът Евгени Петров и продължава:.
Още от началото на първия си мандат РуменРадев ясно сподели, че президентската институция му е тясна и желае действителна власт. Но тогава той беше добър за опозицията, тъй като недвусмислено застана против ГЕРБ, а вдигнатият му пестник по време на митингите стана знак на намесата му в политическия живот на страната. А първото му служебно държавно управление бе изпълнено с офанзиви против партията на Борисов и създаде новия политически план, наименуван по-късно „ Продължаваме промяната “.
Днес още веднъж имаме служебно държавно управление, още веднъж напълно ръководено от президента и още веднъж с неприкрити офанзиви против някогашните ръководещи – този път личната му рожба. И то в миг на няколко рецесии и крещяща потребност от устойчиво болшинство и държавно управление. Тогава?
Социалните медии имат свойството като под лупа да преувеличават процеси и феномени. Аз да вземем за пример слагам под подозрение директната и безусловна обязаност на Радев с Русия. Ако беше по този начин, надали щеше да фаворизира Кирил Петков и Асен Василев, откакто двамата имаха ясната и недвусмислена поддръжка на Съединени американски щати и посолството на „ Козяк “. Няма логичност, не се връзва. Същото важи и за договарянията с „ Газпром “ и обидно-пренебрежителното отношение на Русия към нас. Радев надали щеше да изостри до непоносимост и отношението си към водача на отчетливо проруската Българска социалистическа партия – Корнелия Нинова.
Тук стигаме до същината на въпроса – за какво на процедура президентът се скара с всички по-големи партии от ГЕРБ през Политическа партия до Българска социалистическа партия?
Да се върне към началото и ясните знаци, които Радев даде, че президентската дреха му е тясна и желае действителна изпълнителна власт. Многобройни бяха теориите и съмненията, че прави собствен дълготраен партиен план, че поддържа и фаворизира обособени партии, че по всякакъв начин се пробва да въздейства на ръководството на страната.
Всъщност това се случи точно през служебните държавни управления. На процедура, макар че сме парламентарна република в множеството време след последните постоянни избори от 4 април 2021 година еднолично ръководи Радев. Неговата мощ е в разграниченото общество и опълчването на политическите партии, доведено безусловно до невъзможност. Президентът чудесно знае, че ГЕРБ са в политическа изолираност и най-малко по досегашните социологически сондажи не може да сформира държавно управление. Затова и рецензиите към тях са приглушени и епизодични. Другата опция е тройна коалиция сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Тъкмо към тях са ориентирани офанзивите на президента. Те би трябвало да бъдат компрометирани по този начин, че да не съумеят да съберат болшинство даже от заветните 121 депутати. Така се стига до невъзможността да се сформира болшинство и държавно управление и още веднъж да се стигне до предварителни избори и ново тримесечно ръководство на Радев.
Мнозина ще възразят, че на президента не му е нужно ръководство в рецесии и задаващата се тежка зима без парламент. Но тогава партиите още веднъж ще бъдат в предизборна акция, ще се замерят с компромати и обвинявания и виновността за тежката обстановка още веднъж ще бъде тяхна, че не са съумели да се схванат.
Целта в този момент е да се потвърди, че нито една от съществуващите партии не е способна да ръководи и само президентът може да измъкне страната от калта. Подозренията, че Радев ще реализира собствен политически план напълно не са отпаднали. Само за година бяха основани 2 такива – Политическа партия и „ Български напредък “. А президентът има повече от 4 години до края на мандата си. Защото по всичко проличава, че президентът няма никакво желание да се пенсионира и да се отдръпна от действителната политика, както направиха неговите прародители.
Дали тази догадка е вярна или не, бъдещето ще покаже. Безспорен факт е обаче, че във време на тежко разделяне в обществото Румен Радев, вместо да работи за единението на нацията, се явява катализатор на нейното разцепление. А както са споделили античните римляни: „ Разделяй и владей “.
Още от началото на първия си мандат РуменРадев ясно сподели, че президентската институция му е тясна и желае действителна власт. Но тогава той беше добър за опозицията, тъй като недвусмислено застана против ГЕРБ, а вдигнатият му пестник по време на митингите стана знак на намесата му в политическия живот на страната. А първото му служебно държавно управление бе изпълнено с офанзиви против партията на Борисов и създаде новия политически план, наименуван по-късно „ Продължаваме промяната “.
Днес още веднъж имаме служебно държавно управление, още веднъж напълно ръководено от президента и още веднъж с неприкрити офанзиви против някогашните ръководещи – този път личната му рожба. И то в миг на няколко рецесии и крещяща потребност от устойчиво болшинство и държавно управление. Тогава?
Социалните медии имат свойството като под лупа да преувеличават процеси и феномени. Аз да вземем за пример слагам под подозрение директната и безусловна обязаност на Радев с Русия. Ако беше по този начин, надали щеше да фаворизира Кирил Петков и Асен Василев, откакто двамата имаха ясната и недвусмислена поддръжка на Съединени американски щати и посолството на „ Козяк “. Няма логичност, не се връзва. Същото важи и за договарянията с „ Газпром “ и обидно-пренебрежителното отношение на Русия към нас. Радев надали щеше да изостри до непоносимост и отношението си към водача на отчетливо проруската Българска социалистическа партия – Корнелия Нинова.
Тук стигаме до същината на въпроса – за какво на процедура президентът се скара с всички по-големи партии от ГЕРБ през Политическа партия до Българска социалистическа партия?
Да се върне към началото и ясните знаци, които Радев даде, че президентската дреха му е тясна и желае действителна изпълнителна власт. Многобройни бяха теориите и съмненията, че прави собствен дълготраен партиен план, че поддържа и фаворизира обособени партии, че по всякакъв начин се пробва да въздейства на ръководството на страната.
Всъщност това се случи точно през служебните държавни управления. На процедура, макар че сме парламентарна република в множеството време след последните постоянни избори от 4 април 2021 година еднолично ръководи Радев. Неговата мощ е в разграниченото общество и опълчването на политическите партии, доведено безусловно до невъзможност. Президентът чудесно знае, че ГЕРБ са в политическа изолираност и най-малко по досегашните социологически сондажи не може да сформира държавно управление. Затова и рецензиите към тях са приглушени и епизодични. Другата опция е тройна коалиция сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Тъкмо към тях са ориентирани офанзивите на президента. Те би трябвало да бъдат компрометирани по този начин, че да не съумеят да съберат болшинство даже от заветните 121 депутати. Така се стига до невъзможността да се сформира болшинство и държавно управление и още веднъж да се стигне до предварителни избори и ново тримесечно ръководство на Радев.
Мнозина ще възразят, че на президента не му е нужно ръководство в рецесии и задаващата се тежка зима без парламент. Но тогава партиите още веднъж ще бъдат в предизборна акция, ще се замерят с компромати и обвинявания и виновността за тежката обстановка още веднъж ще бъде тяхна, че не са съумели да се схванат.
Целта в този момент е да се потвърди, че нито една от съществуващите партии не е способна да ръководи и само президентът може да измъкне страната от калта. Подозренията, че Радев ще реализира собствен политически план напълно не са отпаднали. Само за година бяха основани 2 такива – Политическа партия и „ Български напредък “. А президентът има повече от 4 години до края на мандата си. Защото по всичко проличава, че президентът няма никакво желание да се пенсионира и да се отдръпна от действителната политика, както направиха неговите прародители.
Дали тази догадка е вярна или не, бъдещето ще покаже. Безспорен факт е обаче, че във време на тежко разделяне в обществото Румен Радев, вместо да работи за единението на нацията, се явява катализатор на нейното разцепление. А както са споделили античните римляни: „ Разделяй и владей “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ