Изложба на Тереза Зиковска се открива днес във Варна
Изложба живопис на една от най-експресивно изразяващите се художнички у нас - варненката Тереза Зиковска, се открива през днешния ден, 10 ноември, в Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна. " Платното ми е кей " е тематиката, в която Зиковска е събрала своите нови платна, основани през последните две години.
В деня, когато подреди изложбата си в Градската художествена изложба, Тереза Зиковска показа пред Нина Локмаджиева:
“Всички картини са нови, множеството са от тази година. Започнах целия цикъл по време на пандемията и стана по този начин, че тези произведения стоят някак напълно настрана сред всички мои работи. Много персонални са, биографични по някакъв метод, по тази причина и заглавието на изложбата е " Платното ми е кей ". За разлика от досегашните ми платна, те не са единствено класическа живопис, има и колажи, даже колажите са едни от първите, които направих, когато ни затвориха.
Тогава за първи път започнах да работя в галерията си, пренесох ателието си там и към този момент тя е и ателие за мен. А последните картини от тази галерия нарисувах в Балчик, с усмивка мога да кажа, че те са правени за пътешестване в колата и форматът им е.... един багажник. Довършвам ги по балконите, виждам да е занимателно, до момента в който работя и чакам момента, когато още веднъж ще вляза в ателието си.
В изложбата съм присъединила единствено едно остаряло фигурално платно, то е с размери 300 на 160 см, годината, когато го рисувах, беше 2014 - преломна за мен година, когато татко ми се разболя. Нарекох го “Въжеиграчи ”, тъй като всички като че ли вървим по въже, въпросът е да продължаваме, да не падаме.
Има нереални работи, има и няколко, които са отдадени на светци - да вземем за пример подобен е диптихът “Св. Георги ” - в алено - той е празничен, от дните, когато най-сетне ни пуснаха след пандемията. “Св. Стефан ” е в синьо - няма да намерите светеца там, просто платното е правено на неговия ден. Има и рисувани на Кръстовден - едното е пейзаж, другото е “Война и мир ”, само че името е по-скоро за това, което се случва вътре в нас, тъй като значително изложбата отразява моята вътрешна битка.
Присъства и признакът на кръга като знак на безкрая - за тази работа ме въодушеви кръстът на Реджина Мария в Балчик. Кралицата го е сложила над Двореца, на мястото, където трябвало да бъде нейният гроб. В тази картина се появиха текстове и облици, а потеглих от една рисунка, тематиката мина поредно в едно платно, след това в друго...
Шест огромни платна нарисувах това лято в Балчик, в тях Дворецът участва по-скоро с цветовете на цветята, не с типичен пейзаж - платната стоят експресионистично. Рисувах край обичания ми Нимфеум с водното огледало и проучвах структурата на всяко нещо, на водата долу и на клоните горе, пресичащите се линии на вертикалата и хоризонталата, които в действителност са кръст.
Голяма част от работите ми са оставени незавършени преднамерено. Мисля, че постоянно в желанието си да направиш едно платно колкото се може по-съвършено, убиваш първичния подтик и силата с която го започваш. В тази галерия съм решила, с риск да бъда провокативна, да оставя да се усеща тъкмо този живот.
Пространството горе на третия етаж на Градската художествена изложба ми е най-любимото допустимо място. Още когато пристигнах във Варна - бях на 25 години, по времето, когато Ванко Урумов беше шеф на Галерията, желаех там да чествам рождения си ден. Сега стават 11 години от откриването на моята изложба и съм щастлива да подредя тази галерия на това особено място. ”
“В бурята на живота ми се пречупиха доста ветрове - признава авторката, - а аз ги насочих в платното ми, то да ме води до тихия кей на творчеството. Живописта е сцена на придвижване, смяна, съзерцаване, рационализиране, път към себе си и метод на другарство. Образите на дивата река, водовъртежа, ритмичния звук, тласъка на водопада и музиката са въплътени в картините ми. В първичния опит да предам концепцията за изложбата, се вглеждам в оживелите моменти, които се появяват под четката ми. В тях зървам тъканта на моя живот. Обичам оголените си нерви, оголената си душа и оголената си плът. Обичам потъването в топлота и мекост. Актът на основаване осмисля битието ми. Вълнението, цветове, смисъла, времето, другото, скритото са фрагментите от кино лентата, осветени от онази незабравима светлина, която ги запечатва вечно.
Когато рисувам, се усещам като дете. Пакостливо, любопитно, с нови боички в ръце. Всичко в моя живот е цветове. Те са светлина и аз съм в нея. Да си имам от всички цветове по доста - като играчки, които можеш непрекъснато да сменяш. Като на смешка, не ми пречете да си играя, аз рисувам. Свободата е превъзходният подарък, а изкуството е нейното лице. ”
Откриването на изложбата е от 18:00 часа на 11 ноември на ул. “Л. Каравелов ” 1.
Снимки: изложба “Тереза Зиковска ”
В деня, когато подреди изложбата си в Градската художествена изложба, Тереза Зиковска показа пред Нина Локмаджиева:
“Всички картини са нови, множеството са от тази година. Започнах целия цикъл по време на пандемията и стана по този начин, че тези произведения стоят някак напълно настрана сред всички мои работи. Много персонални са, биографични по някакъв метод, по тази причина и заглавието на изложбата е " Платното ми е кей ". За разлика от досегашните ми платна, те не са единствено класическа живопис, има и колажи, даже колажите са едни от първите, които направих, когато ни затвориха.
Тогава за първи път започнах да работя в галерията си, пренесох ателието си там и към този момент тя е и ателие за мен. А последните картини от тази галерия нарисувах в Балчик, с усмивка мога да кажа, че те са правени за пътешестване в колата и форматът им е.... един багажник. Довършвам ги по балконите, виждам да е занимателно, до момента в който работя и чакам момента, когато още веднъж ще вляза в ателието си.
В изложбата съм присъединила единствено едно остаряло фигурално платно, то е с размери 300 на 160 см, годината, когато го рисувах, беше 2014 - преломна за мен година, когато татко ми се разболя. Нарекох го “Въжеиграчи ”, тъй като всички като че ли вървим по въже, въпросът е да продължаваме, да не падаме.
Има нереални работи, има и няколко, които са отдадени на светци - да вземем за пример подобен е диптихът “Св. Георги ” - в алено - той е празничен, от дните, когато най-сетне ни пуснаха след пандемията. “Св. Стефан ” е в синьо - няма да намерите светеца там, просто платното е правено на неговия ден. Има и рисувани на Кръстовден - едното е пейзаж, другото е “Война и мир ”, само че името е по-скоро за това, което се случва вътре в нас, тъй като значително изложбата отразява моята вътрешна битка.
Присъства и признакът на кръга като знак на безкрая - за тази работа ме въодушеви кръстът на Реджина Мария в Балчик. Кралицата го е сложила над Двореца, на мястото, където трябвало да бъде нейният гроб. В тази картина се появиха текстове и облици, а потеглих от една рисунка, тематиката мина поредно в едно платно, след това в друго...
Шест огромни платна нарисувах това лято в Балчик, в тях Дворецът участва по-скоро с цветовете на цветята, не с типичен пейзаж - платната стоят експресионистично. Рисувах край обичания ми Нимфеум с водното огледало и проучвах структурата на всяко нещо, на водата долу и на клоните горе, пресичащите се линии на вертикалата и хоризонталата, които в действителност са кръст.
Голяма част от работите ми са оставени незавършени преднамерено. Мисля, че постоянно в желанието си да направиш едно платно колкото се може по-съвършено, убиваш първичния подтик и силата с която го започваш. В тази галерия съм решила, с риск да бъда провокативна, да оставя да се усеща тъкмо този живот.
Пространството горе на третия етаж на Градската художествена изложба ми е най-любимото допустимо място. Още когато пристигнах във Варна - бях на 25 години, по времето, когато Ванко Урумов беше шеф на Галерията, желаех там да чествам рождения си ден. Сега стават 11 години от откриването на моята изложба и съм щастлива да подредя тази галерия на това особено място. ”
“В бурята на живота ми се пречупиха доста ветрове - признава авторката, - а аз ги насочих в платното ми, то да ме води до тихия кей на творчеството. Живописта е сцена на придвижване, смяна, съзерцаване, рационализиране, път към себе си и метод на другарство. Образите на дивата река, водовъртежа, ритмичния звук, тласъка на водопада и музиката са въплътени в картините ми. В първичния опит да предам концепцията за изложбата, се вглеждам в оживелите моменти, които се появяват под четката ми. В тях зървам тъканта на моя живот. Обичам оголените си нерви, оголената си душа и оголената си плът. Обичам потъването в топлота и мекост. Актът на основаване осмисля битието ми. Вълнението, цветове, смисъла, времето, другото, скритото са фрагментите от кино лентата, осветени от онази незабравима светлина, която ги запечатва вечно.
Когато рисувам, се усещам като дете. Пакостливо, любопитно, с нови боички в ръце. Всичко в моя живот е цветове. Те са светлина и аз съм в нея. Да си имам от всички цветове по доста - като играчки, които можеш непрекъснато да сменяш. Като на смешка, не ми пречете да си играя, аз рисувам. Свободата е превъзходният подарък, а изкуството е нейното лице. ”
Откриването на изложбата е от 18:00 часа на 11 ноември на ул. “Л. Каравелов ” 1.
Снимки: изложба “Тереза Зиковска ”
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ