Излезе от печат втората част от литературния експеримент на Светла Дамяновска „Къси форми“
Излезе от щемпел следващата, 21-ва книга на Светла Дамяновска, ръководител на Литературен клуб „ Христо Ботев “ към НЧ „ Просвета 1925 “ - гр. Мездра и основен специалист „ Културно завещание и религиозни действия “ в Община Мездра - сборникът с микропроза „ Къси форми-ІI “. Той включва 60 къси разкази, структурирани в шест раздела.
Книгата излиза под щемпела на Книгоиздателство „ Медиа груп “ - Враца. Дизайнер на корицата е синът на авторката Владимир Дамяновски, коректор - Тодорка Василева, а предпечатната подготовка е дело Калин Младенов. На челната корица е изобразен откъс от картината на Светла Дамяновска „ Вълшебната билка Росен и самодивските пеперуди “.
„ Къси форми-II “ е втора част на литературния ми опит с микропоезията и микропрозата, споделя в предговора на книгата Светла Дамяновска.
Според определенията, микропроза е всеки текст, който е в размер до 1 000 думи. Има и друга доктрина за микропрозата и тя е, че това е текст, който съдържа единствено 10 фрази. Първият ми опит за микроразказ в 10 фрази беше „ Последният ден на XXI век “ и откакто той завоюва I премия в Националния конкурс „ Nickname B@зов ” (през 2021 г.), аз, окуражена от този триумф, написах още над 80 сходни текста (художествени и исторически). През 2022 година участвах в още два състезанието: Националният книжовен конкурс за приказен роман „ Агоп Мелконян “, в който беше отличен компилативният ми текст „ Ако искаш вярвай, в случай че искаш - недей “, обединил осем микроразказа, и Националният конкурс „ От уста на уста “ на Община Радомир, в който на II място се класира микроразказът ми „ Легенда за муховидната пчелица “.
Историческите ми микроразкази към този момент са оповестени в две независими книги: през 2022 година излезе краеведската „ Миналото на Хайредин в думи и облици “, съдържаща 10 текста, а през 2023 година друга моя сходна книга - „ Археологически комплекс „ Калето ” и още седем забележителни туристически обекта в Община Мездра ”, с включени в нея девет такива текста.
В актуалната книга откриха място художествените ми микроразкази. Те се срещнаха със своите читатели първо в интернет, където бяха оповестени в електронното списание „ 10-те най “, в рубриката ми „ 10 фрази = история “. Тези проби са безгрижен полет на въображението в областта на по този начин обичаната ми митологична фантастика и... нейното модерно съществуване. Можете да ги наречете чиста небивалица, само че не забравяйте какво е споделил Джеймс Хъгинс: „ Голяма част от легендите водят началото си от обстоятелства. “ (…)
Желая ви прелестно и елементарно четене на моята къса книга с къса прозаичност “.
***
ТЕНЕЦ
Явлението/създанието тенец е добре обяснено още от писателя Йордан Радичков - това е духът на умрял родственик, който се връща в дома и при околните си, в случай че сметне, че има незавършена работа. Но, става известно, че то може да се срещне освен в текстовете на класика на българската литература, а и на един запустял път в тъмната новогодишна нощ на две хиляди и някоя си година.
Младият доктор К., дежурен в Бърза помощ, в един общински център, в далечния Северозапад, потеглил с колата за спешна помощ за отдалечено село, тъй като бил извикан да вземе и придружи родилка до болничното заведение в града. За страдание, на връщане колата за спешна помощ се развалила, а родилката, бременна с близнаци (които на всичкото от горната страна били ситуирани в доста неподходящо предлежание), се нуждаела от незабавно секцио.
Лекарят окуражавал бъдещата майка, само че също така, нищо друго не можел да направи, до момента в който не дойдела друга кола за спешна помощ, на която да трансферират дамата. А време към този момент нямало - напъните на родилката били изтощителни, само че безрезултатни, сърдечните тонове на бебетата отслабвали от ден на ден.
Тогава доктор К. почувствал първо студен полъх, а по-късно и по какъв начин някаква мощ го изблъскала от колата за спешна помощ и го проснала на асфалта. Дотичалият водач също видял нещо неразбираемо - наподобяваща на човешка фигура с размити контури, която се била надвесила над родилката. За петнайсет минути посред пустите хълмове проплакали две живи и здрави новородени, на които след това докторът забелязал, че даже пъпчетата били отрязани и вързани напълно професионално.
А родилката бълнувала, че починалата й баба (дълги години основна акушерка в Родилното поделение в града) съумяла да пренасочи бебетата, изродила ги и ги обслужила, като от самото начало повтаряла: „ Не пердах се, дечко! Всичко ще бъде наред! ”.
Книгата излиза под щемпела на Книгоиздателство „ Медиа груп “ - Враца. Дизайнер на корицата е синът на авторката Владимир Дамяновски, коректор - Тодорка Василева, а предпечатната подготовка е дело Калин Младенов. На челната корица е изобразен откъс от картината на Светла Дамяновска „ Вълшебната билка Росен и самодивските пеперуди “.
„ Къси форми-II “ е втора част на литературния ми опит с микропоезията и микропрозата, споделя в предговора на книгата Светла Дамяновска.
Според определенията, микропроза е всеки текст, който е в размер до 1 000 думи. Има и друга доктрина за микропрозата и тя е, че това е текст, който съдържа единствено 10 фрази. Първият ми опит за микроразказ в 10 фрази беше „ Последният ден на XXI век “ и откакто той завоюва I премия в Националния конкурс „ Nickname B@зов ” (през 2021 г.), аз, окуражена от този триумф, написах още над 80 сходни текста (художествени и исторически). През 2022 година участвах в още два състезанието: Националният книжовен конкурс за приказен роман „ Агоп Мелконян “, в който беше отличен компилативният ми текст „ Ако искаш вярвай, в случай че искаш - недей “, обединил осем микроразказа, и Националният конкурс „ От уста на уста “ на Община Радомир, в който на II място се класира микроразказът ми „ Легенда за муховидната пчелица “.
Историческите ми микроразкази към този момент са оповестени в две независими книги: през 2022 година излезе краеведската „ Миналото на Хайредин в думи и облици “, съдържаща 10 текста, а през 2023 година друга моя сходна книга - „ Археологически комплекс „ Калето ” и още седем забележителни туристически обекта в Община Мездра ”, с включени в нея девет такива текста.
В актуалната книга откриха място художествените ми микроразкази. Те се срещнаха със своите читатели първо в интернет, където бяха оповестени в електронното списание „ 10-те най “, в рубриката ми „ 10 фрази = история “. Тези проби са безгрижен полет на въображението в областта на по този начин обичаната ми митологична фантастика и... нейното модерно съществуване. Можете да ги наречете чиста небивалица, само че не забравяйте какво е споделил Джеймс Хъгинс: „ Голяма част от легендите водят началото си от обстоятелства. “ (…)
Желая ви прелестно и елементарно четене на моята къса книга с къса прозаичност “.
***
ТЕНЕЦ
Явлението/създанието тенец е добре обяснено още от писателя Йордан Радичков - това е духът на умрял родственик, който се връща в дома и при околните си, в случай че сметне, че има незавършена работа. Но, става известно, че то може да се срещне освен в текстовете на класика на българската литература, а и на един запустял път в тъмната новогодишна нощ на две хиляди и някоя си година.
Младият доктор К., дежурен в Бърза помощ, в един общински център, в далечния Северозапад, потеглил с колата за спешна помощ за отдалечено село, тъй като бил извикан да вземе и придружи родилка до болничното заведение в града. За страдание, на връщане колата за спешна помощ се развалила, а родилката, бременна с близнаци (които на всичкото от горната страна били ситуирани в доста неподходящо предлежание), се нуждаела от незабавно секцио.
Лекарят окуражавал бъдещата майка, само че също така, нищо друго не можел да направи, до момента в който не дойдела друга кола за спешна помощ, на която да трансферират дамата. А време към този момент нямало - напъните на родилката били изтощителни, само че безрезултатни, сърдечните тонове на бебетата отслабвали от ден на ден.
Тогава доктор К. почувствал първо студен полъх, а по-късно и по какъв начин някаква мощ го изблъскала от колата за спешна помощ и го проснала на асфалта. Дотичалият водач също видял нещо неразбираемо - наподобяваща на човешка фигура с размити контури, която се била надвесила над родилката. За петнайсет минути посред пустите хълмове проплакали две живи и здрави новородени, на които след това докторът забелязал, че даже пъпчетата били отрязани и вързани напълно професионално.
А родилката бълнувала, че починалата й баба (дълги години основна акушерка в Родилното поделение в града) съумяла да пренасочи бебетата, изродила ги и ги обслужила, като от самото начало повтаряла: „ Не пердах се, дечко! Всичко ще бъде наред! ”.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ