Атанас Звездинов: Не можеш да пишеш без вяра. Какво е поетът, ако не му вярват?
Издал е 34 книги за възрастни и за деца - лирика и прозаичност, превел е 6 книги от чешки, словашки и съветски, съставил е 11 поетични антологии, а 7 от книгите му са получили Национални награди. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските публицисти и Съюза на преводачите в България.
- Наскоро получихте Националната литературна премия “Христо Смирненски”. Какво е за поета такава висока премия, след седемте, които към този момент сте получили за свои книги?
- Наистина измежду всичките ми други награди тази е най-скъпата. Тя е особена. По няколко аргументи. Смирненски за мен е безценен спомен и извънредно поетично събитие. Скъп спомен, тъй като това е създателят, от който съм научил първото стихотворение наизуст. Бил съм четири- или петгодишен, когато майка ми, която доста обичаше и ценеше Смирненски, ме научи да рецитирам стихотворението му “Към висини”. И това трайно се е отпечатало в съзнанието ми. Казвах го, качен на стола, и когато свършвах със “светлина, хубост, висини”, трябваше да подвигна ръце, илюстрирайки висините, загубвах равновесие и скачах от стола. Сред овации, несъмнено.
Много по-късно разбрах какъв брой огромен стихотворец е Христо Смирненски и го обикнах вечно. Гениален. А когато си отива от туберкулоза, е единствено на 25 години!
Сега, когато пътувам из България, натрапчиво си дублирам стиховете на Смирненски “И все така пустеят прихлупени хижи, пустеят и неми стърчат”.
Или онази поетична строфа от “Братчетата на Гаврош”: “а тез витрини са обсипани с безчет жадувани неща”.
- Нашето потомство израсна с поезията му, както и на Ботев, Вапцаров, Багряна. Нямаше човек да не знае наизуст стихове от Смирненски. Бяха наши кумири.
- Смирненски е извънредно събитие, тъй като твори в огромен диапазон - от одата до хумора и сатирата. Единствен. Всеобхватен. Безупречен занаятчия на стиха. Мащабен. Звънък. Духовен. И, което може би е доста значимо - персона, персона отвред. И толкоз, толкоз млад!!!
Винаги си споделям, че поетът не е този, който единствено написа стихове. А който живее в тях и с тях, който естествено ги внушава на другите и ги кара да споделят поетичния му свят. Който е стихотворец в ежедневното си държание, в държанието си. Който стои зад стиховете си във всичко, което прави.
- С други думи - е почтен пред себе си и пред другите?
- Свързано е! Не можеш да пишеш без религия. Какво е поетът, в случай че не му имат вяра? Останали са единствено тези поети, на които са вярвали. Христо Смирненски е един от тях. И аз бих желал да съм един от тях. Не го не помня.
- Вие не сменихте нищо от мисленето си поради облаги. Продължавате да творите в диапазон - от обществената лирика, през лириката, до хумора, сатирата и най-много баснята. Това ви родее със Смирненски. Какво е мястото на поета в днешния ни ден?
- Аз съм мощно поласкан и съм извънредно признателен за тази висока премия.
За мен мястото на поета е там, където постоянно е било: надарено да внушава истината. И да се бори за нея. Писателят, поетът е знак на честност. На достолепие. Не е ли подобен, не му ли вярваш, не е същински. И всичко е на вятъра.
Всъщност в този момент живеем във време на подменяне на полезностите
Но колкото и да се стараят някои да ги подменят, даже и да съумяват, те са тук - същинските. Защото индивидът ги усеща. Те го извисяват. Те му трябват, с цел да се усеща човек. Да не пълзи страхливо. Да не се оглежда и ослушва накъде духа вятърът и на кого да прави вятър. Фалшът в изкуството личи незабавно.
Най-лесно ми е да дам образец с писатели. Сред които съм цялостен живот. За никого не е загадка разделянето, което съществува измежду тях. И кои са толерираните. Тези, които отхвърлиха предходното, които в избрана степен се отхвърлиха от себе си. Разбирам ги, само че не мога да го приема.
Тази философия: “Животът е един, би трябвало да го изживеем добре”, ми е непозната. Предпочитам отстояването на идеята, в която вярваш. Въпреки всичко.
- В управлението сте на Съюза на българските писатели към този момент два мандата?
- Съюзът прави всичко допустимо да резервира потвърдените във времето стойности, да не разрешава неглижирането им. Да не разрешава премахването от образователните стратегии на създатели и произведения по политически съображения. Въпреки неприязънта и съпротивата към него се пробва да се бори за единството на литературата ни, да приобщава новите надарени появи в творчеството. Защото има над стогодишен опит. Защото е извоювал името си и по света. Защото постоянно е бил и е сплав от създатели и персони.
Някои го напуснаха или изоставиха. Вече не им трябваше. Защото той не е ясла, а духовно другарство. Те получиха и получават това, което търсят, от другаде. И най-яростната опозиция идва от тях. Съпротивата на гузните. А Съюз на българските писатели се премълчава, неглижира, медиите като че ли не го виждат, тъй като такова е времето. Нужни са заместители. Но тук, в него и в този момент, са другите, които не се предадоха, не се продадоха, не се опасяваха. И тази премия е и за тях.
Да, ще повторя - премията “Христо Смирненски” е за тези създатели, които не се продават, не се опасяват и не се предават. Бедни и премълчавани, творят с задача за бъдещето. Имат чест и достолепие, отстояват убежденията си, въпреки че страдат. Но кой почтен създател не е страдал. И белким това не е привилегия за създателя!?
И дано въпреки всичко подчертая, че премията “Христо Смирненски” е литературна премия. За креативно наличие. За качествени произведения. А най-хубавото на тази премия е, че е за издаването на книга.
Не ми се искаше да приключвам декларативно, не го приемайте по този начин. Но ние, членовете на Съюза на българските писатели, умишлено сме се обрекли да пренасяме писателското достолепие през времето. Наследили сме го. И в това е нашата задача. А какво е един публицист без задача!
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
- Наскоро получихте Националната литературна премия “Христо Смирненски”. Какво е за поета такава висока премия, след седемте, които към този момент сте получили за свои книги?
- Наистина измежду всичките ми други награди тази е най-скъпата. Тя е особена. По няколко аргументи. Смирненски за мен е безценен спомен и извънредно поетично събитие. Скъп спомен, тъй като това е създателят, от който съм научил първото стихотворение наизуст. Бил съм четири- или петгодишен, когато майка ми, която доста обичаше и ценеше Смирненски, ме научи да рецитирам стихотворението му “Към висини”. И това трайно се е отпечатало в съзнанието ми. Казвах го, качен на стола, и когато свършвах със “светлина, хубост, висини”, трябваше да подвигна ръце, илюстрирайки висините, загубвах равновесие и скачах от стола. Сред овации, несъмнено.
Много по-късно разбрах какъв брой огромен стихотворец е Христо Смирненски и го обикнах вечно. Гениален. А когато си отива от туберкулоза, е единствено на 25 години!
Сега, когато пътувам из България, натрапчиво си дублирам стиховете на Смирненски “И все така пустеят прихлупени хижи, пустеят и неми стърчат”.
Или онази поетична строфа от “Братчетата на Гаврош”: “а тез витрини са обсипани с безчет жадувани неща”.
- Нашето потомство израсна с поезията му, както и на Ботев, Вапцаров, Багряна. Нямаше човек да не знае наизуст стихове от Смирненски. Бяха наши кумири.
- Смирненски е извънредно събитие, тъй като твори в огромен диапазон - от одата до хумора и сатирата. Единствен. Всеобхватен. Безупречен занаятчия на стиха. Мащабен. Звънък. Духовен. И, което може би е доста значимо - персона, персона отвред. И толкоз, толкоз млад!!!
Винаги си споделям, че поетът не е този, който единствено написа стихове. А който живее в тях и с тях, който естествено ги внушава на другите и ги кара да споделят поетичния му свят. Който е стихотворец в ежедневното си държание, в държанието си. Който стои зад стиховете си във всичко, което прави.
- С други думи - е почтен пред себе си и пред другите?
- Свързано е! Не можеш да пишеш без религия. Какво е поетът, в случай че не му имат вяра? Останали са единствено тези поети, на които са вярвали. Христо Смирненски е един от тях. И аз бих желал да съм един от тях. Не го не помня.
- Вие не сменихте нищо от мисленето си поради облаги. Продължавате да творите в диапазон - от обществената лирика, през лириката, до хумора, сатирата и най-много баснята. Това ви родее със Смирненски. Какво е мястото на поета в днешния ни ден?
- Аз съм мощно поласкан и съм извънредно признателен за тази висока премия.
За мен мястото на поета е там, където постоянно е било: надарено да внушава истината. И да се бори за нея. Писателят, поетът е знак на честност. На достолепие. Не е ли подобен, не му ли вярваш, не е същински. И всичко е на вятъра.
Всъщност в този момент живеем във време на подменяне на полезностите
Но колкото и да се стараят някои да ги подменят, даже и да съумяват, те са тук - същинските. Защото индивидът ги усеща. Те го извисяват. Те му трябват, с цел да се усеща човек. Да не пълзи страхливо. Да не се оглежда и ослушва накъде духа вятърът и на кого да прави вятър. Фалшът в изкуството личи незабавно.
Най-лесно ми е да дам образец с писатели. Сред които съм цялостен живот. За никого не е загадка разделянето, което съществува измежду тях. И кои са толерираните. Тези, които отхвърлиха предходното, които в избрана степен се отхвърлиха от себе си. Разбирам ги, само че не мога да го приема.
Тази философия: “Животът е един, би трябвало да го изживеем добре”, ми е непозната. Предпочитам отстояването на идеята, в която вярваш. Въпреки всичко.
- В управлението сте на Съюза на българските писатели към този момент два мандата?
- Съюзът прави всичко допустимо да резервира потвърдените във времето стойности, да не разрешава неглижирането им. Да не разрешава премахването от образователните стратегии на създатели и произведения по политически съображения. Въпреки неприязънта и съпротивата към него се пробва да се бори за единството на литературата ни, да приобщава новите надарени появи в творчеството. Защото има над стогодишен опит. Защото е извоювал името си и по света. Защото постоянно е бил и е сплав от създатели и персони.
Някои го напуснаха или изоставиха. Вече не им трябваше. Защото той не е ясла, а духовно другарство. Те получиха и получават това, което търсят, от другаде. И най-яростната опозиция идва от тях. Съпротивата на гузните. А Съюз на българските писатели се премълчава, неглижира, медиите като че ли не го виждат, тъй като такова е времето. Нужни са заместители. Но тук, в него и в този момент, са другите, които не се предадоха, не се продадоха, не се опасяваха. И тази премия е и за тях.
Да, ще повторя - премията “Христо Смирненски” е за тези създатели, които не се продават, не се опасяват и не се предават. Бедни и премълчавани, творят с задача за бъдещето. Имат чест и достолепие, отстояват убежденията си, въпреки че страдат. Но кой почтен създател не е страдал. И белким това не е привилегия за създателя!?
И дано въпреки всичко подчертая, че премията “Христо Смирненски” е литературна премия. За креативно наличие. За качествени произведения. А най-хубавото на тази премия е, че е за издаването на книга.
Не ми се искаше да приключвам декларативно, не го приемайте по този начин. Но ние, членовете на Съюза на българските писатели, умишлено сме се обрекли да пренасяме писателското достолепие през времето. Наследили сме го. И в това е нашата задача. А какво е един публицист без задача!
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ