Избягах от родителите си на 15 години. В буквалния смисъл

Избягах от родителите си на 15 години. В дословния смисъл на думата „ избягах “. Постоянно се криех при приятелите си. А след училищеа нашите принудително ме завличаха у дома. Там ме биеха и ме затваряха в стаята ми И като тръгнеха за работа, аз отново бягах.

Вече нямах сили да понасям подобен живот. Особено издевателството на майка ми, която си го изкарваше на мен.

Твърдо взех решение, че е време да трансформира това. Знаех, че бъдещото ми семейство ще бъде тъкмо противоположното на това, в което пребивавам. За да направя това, учих добре в междинното учебно заведение, след което влязох в университет.

Имаше проблем с жилището, защото съм момиче от столицата, нямах право на общежитие. Но девойките от курса ми ме оставиха да пребивавам при тях.

Още на втората си година открих отлична почасова работа и с две девойки наехме тристаен апартамент. Всеки имаше лична стая и обща кухня.

А момичетата по този начин и не схванаха, че в действителност съм от столицата и родителите ми живеят в различен регион на града. Мислеха, че и аз пристигам от дребен град.

В четвърти курс срещнах Стилян. Беше обич от пръв взор. Бях изумена и връзката ни се разви доста бързо. Три месеца по-късно взехме решение да се женим. Тогава взех решение да му кажа истината за родителите си.

Стенли беше в същински потрес след моя роман. Това беше неразбираемо за него. Отношенията в неговото семейство бяха напълно разнообразни. Аз в действителност харесах неговите родители – доста положителни хора.

По-късно Стенли настоя безусловно да поканя родителите си на сватбата. Бях срещу, спорихме доста. Не желаех да ги виждам. Но въпреки всичко надмогнах себе си и им изпратих предложения.

А след това бях доста признателна на родителите си, че пристигнаха единствено за подписите, поздравиха ни, приказваха с родителите на Стенлии си потеглиха, като споделиха, че са болнави.

Видях майка си и татко си още веднъж две години по-късно. Тогава ме изписаха от родилния дом с новородената ми щерка Катя. Стилян докара родителите ми. Показах им внучката си и бързо се качих в колата.

Казах на Стилян да кара. Той стартира да възразява, че е належащо да поканя родителите си на празнична вечеря. Но не можах, още не им бях дала прошка.

Така минаха още няколко месеца, Катя растеше, един ден седях вкъщи с нея. Стилян потегли за работа и чух, че щерка ми стартира да издава странни звуци от креватчето. Изтичах, мислех, че ще стартира да плаче.

Но не, тя не плачеше, а играеше с играчка. Изведнъж тя ме погледна с дребните си очи и внезапно изригна в усмивка. В този миг нещо прониза сърцето ми.

Когато брачният партньор ми се върна от работа, му споделих да се занимава с щерка ни, че трябваше незабавно да отпътува по работа. Той попита къде? Казах, че незабавно би трябвало да видя майка си. Стенли единствено кимна и отиде да си играе с Катя.

Бързо се качих в таксито и се втурнах към дома си. Страхувах се, че няма да стигна в точния момент. Мама отвори вратата и беше доста сюрпризирана.

Влязох в жилището, огледах се, татко ми спеше след дежурство. Мама реши, че нещо се е случило, само че аз я уверих, че всичко е наред. В коридора видях чехлите си. Оказва се, че са ме чакали 10 години, толкоз време не съм бил в този апартамент.

После с майка ми и  седнахме в кухнята и безмълвно пихме чай. Никоя от нас не посмя да проговори първа. Страх ме беше да погледна нагоре и когато се взех решение, видях, че майка ми плаче. Отидох до нея и я прегърнах – мощно.

– Не плачи. Сега всичко ще бъде наред, това е всичко, което съумях да кажа и започнах да рева и след това да се дръзвам. Тогава татко ми също се разсъни. Той също се разплака и стартира да ме моли за амнистия.

Беше дълга вечер, само че толкоз добра и толкоз уютна.

Ето по какъв начин усмивката на беззъбата ми щерка, на моето малко бебе, ми оказа помощ да простя на родителите си. И в този момент Катя си има две баби и двама дядовци.