Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Бурен ден в средата на X век. Мъж на име Торвалд Асвалдсон стои на брега край Йерен (дн. Норвегия) до своя транспортен съд, дружно със фамилията си и няколко близки съратници. Според суровия закон, настоящ в тогавашните норвежки земи, за убийството, в което е упрекнат, наказването е заточение. Торвалд и цялото му семейство би трябвало да изоставен родните си места и да поемат към неизвестността. Ако имат шанс, ще намерят нов дом оттатък морето, в случай че не – бурите и вълните ще ги пратят в жертва на суровите северни богове. Сред хората, които се качват на борда на кораба е и едно рижо момче – фино и жилаво. Името му е Ерик и това евентуално е първото му пътешестване през студеното море към непознати земи. Няма да е последното.

Снимка: By Arngrímur Jónsson – http://rmc.library.cornell.edu/exhibits/sagas/eric.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1903655

Торвалд и хората му доближават Исландия след няколко на ден тежко корабоплаване. Суровият каменист остров от скоро е дом на скандинавски заселници, множеството бегълци и изгнаници. Според старите митове, във вулканите на Исландия живеят страховити божествени ковачи, които неуморно се трудят, изработвайки нови и нови скъпи движимости за безсмъртните. Торвалд и хората му се заселват на Хорнстандир – най-северният полуостров в Исландия, чийто смазвани от дивите северни ветрове скали гледат право към края на света. Мъгли, лед, талази като планини и мрачна нощ, която покрива света за половин година – това е средата, в която израства Ерик Червения, както стартират да го назовават локалните хора.

Около 980 година, бащата на Ерик умира и той се мести в нова плантация край Халкадалр („ Ястребовата котловина “), дами се и на собствен ред основава семейство. През 982 година, идилията е нарушена. Робите на Ерик по простъпка провокират свлачище, което визира прилежащата плантация. Собственикът й изпраща собствен непосредствен – Ейолф да се оправи със обстановката и Ейолф убива робите на Ерик.

Статуята на Ерик в Исландия

Снимка: By Bromr – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16287574

Останал без опция за връщане в Норвегия като наследник на заточеник, Ерик взема решение да поеме на запад. Сред исландските моряци се споделя историята на Снебйорн Галти, който преди години плавал на запад, разкрил огромен остров измежду безкрайното сиво море и се опитал, въпреки и несполучливо да го засели. Ерик, останал бе избор, взема решение да тръгне по следите на легендата и да опита шанса си. Подобно на своя татко тридесетина години по-рано, Ерик натоварва фамилията и следовниците си на транспортен съд и потегля към залеза.

Люшкани от дивите северни ветрове, скандинавците съумяват да прекосят Атлантика и след известно време доближават до покритите с лед крайбрежия на чужд, голям остров. Викингите стартират да плават около негостоприемните му крайбрежия, заобикалят огромен каменист нос, именуван през днешния ден нос Сбогом и доближават до по-гостоприемни земи, заслонени от най-страховитите арктически течения. Там, дребната група се открива и прекарва идващите три години, като в по-топлите интервали, Ерик обикаля югозападните елементи на острова.

Достигайки до познатите крайбрежия, Червеният донася със себе си разказите за чудното място, което са разкрили. Нарича го Греланд – Зелената земя. Името му дава преднамерено – надява се с заричане за разцвет да притегли повече почитатели и да отплава още веднъж дружно с тях, като стане стопанин на новооткритите земи. Блъфът сработва – мнозина небогати, лишени от земи исландци вземат решение да го последват. Изборът им е „ подкрепят “ и от разразилия се в Исландия апетит заради поредност неприятни реколти. През 985 година, от Исландия отплават 24 кораба със заселници.

Ерик основава две поселения – Източно и Западно, в които се разделят новодошлите скандинавци. Той персонално оглавява източното, ситуирано в така наречен Ериксфьорд (Фьордът на Ерик), само че взема купата висш лидер на Гренландия. През летните месеци заселниците обработват дребното годна за стопанисване земя, а огромни групи ловци обикалят крайбрежията и пътуват оттатък Полярния кръг в търсене на храна, китова кост, тюлени и всевъзможни други източници на храна и прехранване, които съумеят да уловят.

До края на X век, популацията на Източното населено място доближава към 5 000 души, след идването на нови заселници от Исландия. Просперитетът е краткотрайно пресечен от зараза, донесена от Исландия през 1002 година, само че по-късно колонията последователно се възвръща. За злощастие на колонистите, подлата болест лишава техният лидер Ерик Червения. След себе си, Ерик оставя една постоянна, въпреки и потърпевша колония и четири деца – щерка Фрейдис и трима сина Лейф, Торвалд и Торстен.

Снимка: By Carl Rasmussen – Bruun Rasmussen, Copenhagen, 28 November 2011, lot 200 via ARCADJA auction results, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26464143

Още до момента в който Ерик ръководи в Гренландия, младият Лейф (роден сред 970 и 980 г.), отпътува за Норвегия. Годината е 999-та. Корабът на Лейф минава през голям брой стихии и инциденти, преди най-накрая да се добере до Осло. Там, Лейф врича меча си на крал Олаф Тругвасон и като негов върл васал приема Християнството, дружно с задачата да занесе новата религия в Гренландия. На връщане към Гренландия, корабът на Лейф е отвеян от мощните северни течения и доближава до незнайна земя, на която по думите му, растяло диво жито и лози. Там, викингите намерили двама моряци, които били корабокруширали неотдавна, по време на странствуване от Исландия към Гренландия. Лейф прибрал мъжете и се отправил назад към дома.

Екипажът на Лейф Ериксон достигнал първо до ненаселен и недопечен, каменист остров, който нарекли Хелуланд – Плоската канара (вероятно става дума за Бафинова земя – б.а.). След още известно време на корабоплаване, викингите достигнали гориста земя, която нарекли Маркланд (вероятно Лабрадор – б.а.). Продължавайки плаването си на югозапад, откривателите намират земя с сдържан климат и богати ресурси от сьомга, където вземат решение да зимуват преди да се върнат към Гренландия. Изграждат си краткотрайно населено място, а по заповед на Лейф, групи от по няколко души навлизат във вътрешността в сушата с цел да я изследват. Именно при един подобен поход, някой си Тиркър открива диви лози и Лейф Ериксон взема решение да кръсти земята Винландия. Учените към момента не са сигурни за коя тъкмо част на днешна Канада става дума, само че се допуска че Винланд е наименование или на залива Сейнт Лорънс или на о. Нюфаундленд, а съгласно някои – и на двете.

Две години след Лейф, брат му Торвалд също пътува до Винланд. Той се среща с локалното население, което викингите назовават скрелинги – дребни, мургави хора със необятни лица, облечени с кожи. Първоначалните контакти са мирни, само че скоро северняците се конфронтират с локалните. При едно стълкновение Торвалд е погубен, а следовниците му се изтеглят. Седем години по-късно, приятелят на Лейф и Торвалд – Торфин Карлсвени провежда повторна експедиция към Винланд и основава краткотрайно поселение, което оцелява три години. Торфин обаче осъзнава, че локалните ще бъдат непрекъснат зложелател на викингите и че основаването на продължително поселение е невероятно. С това се поставя завършек на първите опити за основаване на непрекъснати поселища в Новия Свят.

Едва половин хилядолетие по-късно, подвигът им ще бъде още един от шепа испански моряци, водени от един италиански авантюрист.