„Стой! Аз ще бъда с теб.” Непозната котка се изпречила пред мъж, който мислел да се самоубие
История за двойно знамение.
Всеки има моменти в живота, когато се усеща обезсърчен. Така се случило и с боеца Джош. След като се върнал от войната в Ирак, животът му изглеждал неправилен.
Джошуа Марино от Питсбърг, Пенсилвания, се включил към армията на Съединените щати през 2001 година През 2007 година той бил изпратен на фронта в Ирак, покрай Багдад.
Само три месеца след идването си младият мъж бил тежко ранен при жестока детонация.
След като се връща в Съединени американски щати, Джошуа почнал да страда от проблеми с концентрацията и загуба на паметта. Той признава, че е имал възприятието, че приятелите му не могат да схванат през какво минава, че е изключително отчаян от действителността.
Мъжът развил посттравматичен стрес и не знаел по какъв начин да живее по-нататък…
Джошуа почнал да мисли най-лошото и написал предсмъртно писмо на компютъра, обяснявайки самоубийството си. След това излязъл на верандата да изпуши последната си цигара.
Бил непроницаем мрак, валяло и като че ли нищо не можело да спре настъпващия смут..
Джош довършил цигарата си и станал от стъпалата.
Изведнъж, от нищото, дребна мокра буца се втурнал в краката му! Тя почнала да се търка в краката на мъжа, като че ли го молела да остане.
Джош се навел и погали котето – в никакъв случай преди не го бил виждал тук… Пришълецът почнал да ближе ръцете му, гледайки го в очите…
И мъжът се разплакал. Изведнъж му се сторило, че тази котка е донесла избавление, че тя знае по какъв начин да се оправи с тежестта в душата на Джош.
Видях тази дребна котка под храстите. Помислих си: „ На някой в действителност му пука. “
Джошуа изтрил писмото от компютъра си. Всеки ден котката, която той кръстил Скаут, се прибирала, с цел да получи консерва риба звук.
„ В този миг стопирах да мисля за проблемите си “, споделя мъжът. – Започнах да мисля за него!
Всеки ден му носех храна, говорех с него и той си тръгваше и постоянно се връщаше. Вечер Скаут седеше в скута ми и ние просто мълчахме…
Мислех си, че в случай че се погрижа за тази котка, тогава може би ще има душа на света, която някой ден ще се погрижи за мен. Значи има вяра! “
Един ден Джош се върнал от работа, само че Скаут го нямало на никое място. Викал го и го търсил, само че на вятъра. Така в сърцето на мъжа се появила нова рана.
Междувременно младият мъж към този момент върнал живота си и даже почнал връзка с другарка от детството на име Беки, която скоро щяла да стане негова брачна половинка. Тя станала тази, която можела да запълни празнината в живота на Джошуа.
Един ден младежите чули, че в локалния подслон има ден на отворените порти. Решили да отидат и да осиновят едно от животните в приюта.
„ Когато вървяхме около клетките с котки, ненадейно една лапа изскочи и ме удари по лявата ръка. Погледнах вътре – там седеше същата черно-бяла котка, която избави живота ми!
Грабнах го в ръцете си и се опасявах да го пусна… ”, споделя Джош със сълзи на очи. Беше същинско знамение!
Същия ден Скаут се върнал в дома на своя човек. Той стана най-близкият му сателит по всички въпроси.
„ Тази котка ме накара да схвана, че не съм просто негоден механизъм, а човек.
Скаут стана мой военен другар, санитарят, който ме изнесе ранен от бойното поле. Бори се за живота ми! “, споделя Джош.
Малко по-късно Джош и Беки се оженили, а към Скаут се включили и трите котки на булката. Семейството им станало огромно и щастливо!
Джош завършли образованието си и стартира да оказва помощ на хората – работейки в региона на подпомагането на ветерани от войната.
Сега се усеща нужен, измежду хора, които го обичат и… измежду котки.
А Скаут живял дълъг живот, който приключил в прегръдките на обичания си стопанин…
Животните са ни изпратени, с цел да ни спасят. За да бъдат постоянно до нас.
