История на България на Петър Богдан не променя миналото, а

...
История на България на Петър Богдан не променя миналото, а
Коментари Харесай

Професорката, която намери оригиналния ръкопис на Петър Богдан, с нови сензационни разкрития за епохалната находката, преобръщаща историята на България!

" История на България " на Петър Богдан не трансформира предишното, а би трябвало да промени бъдещето ". Това сподели през днешния ден в Благоевград проф. доктор Лилия Илиева, изобретател на ръкописа, представена от БГНЕС.

Между историята на Паисий и тази на Богдан не би трябвало да има състезание, а единствено параленост и то единствено от учени. Трудът на Богдан показва България пред Европа и е предопределена за европейския четец, добави Илиева.

Поради огромния интерес към откритието й, през днешния ден преди обяд бе дадена конференция в ЮЗУ " Неофит Рилски ".

Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе показан екипа, с който проф. Илиева е работила по плана: гл. ас. доктор Любка Ненова, доктор Красимира Хаджиева, доцент доктор Лъчезар Перчеклийски, доцент доктор Радослав Цонев, доцент доктор Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. доктор Биляна Тодорова, гл. ас. доктор София Мицова. Ръководител на плана е проф. доктор Илиева, като в проучването вземат участие още Маргарет Димитрова от Софийския университет и доктор Андрей Бобев – преподавател в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център.


„ Всеки член на екипа е работил с друга задача, като проф. Илиева доближава до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където в действителност намира ръкописа”, сподели при започване на конференцията проф. доктор Магдалена- Панайотова-Костова-декан на филологическия факултет.


„ Учудена съм от въодушевлението върху този остарял текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто теоретичен въпрос. Оказа се, че има и доста огромен публичен интерес”, сподели встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. доктор Лилия Илиева.

Този интерес й напомнял на едно остаряло събитие от професионалния й живот.

„ Пак беше обвързвано с работа по един план и тогава се правеха връзки сред науката и търговията. По този мотив ръководителката на катедрата попита „ Вие какво ще продавате? “, а един мой сътрудник ѝ отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, тъй като виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който до момента е бил безусловно чужд. Находката „ пристигна “ при работата по един теоретичен план с сътрудниците от катедрата по „ Български език “. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската просвета през XVI, XVII и XVIII век. Това са интервалите на нашите ползи и това са времена, в които се е показала европейската модерност в българската просвета. Те се демонстрират на разнообразни места. Например първият българин, който е разкрил една остаряла печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв самобитен връх през XVII в. се реализира в Северозападна България. Българите от този край получават опция да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така потегля неговият популярен път на култура и национализъм.

Петър Богдан назовава българите „ моите сънародници “. Затова той е написал един труд на латински език. Аз се надявах, че ще го напише на различен език, защото той написа на една комбинация от родния си акцент и южнохърватски. Преди нашето изобретение Божидар Димитров намира един откъс на труда, който е бил редактиран и мощно банален. Пръв обаче Никола Милев прави проучване, с което се потвърждава, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 година създателят е посетил Венеция с желанието там да отпечата своя труд, само че не е имал финансова опция. Отпечатването е било към 30 секуди, което не е по никакъв начин огромна сума, само че Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси подпомагане от Конгрегацията-обединение на католически общини в границите на един медал, работещо за пропагандирането на католическата черква, която отпуска средствата за печата. Така ръкописът попада у един хърватски лингвист и свещеник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по незнайни аргументи е почнал да редуцира текста и да снижава стила му. Това, което до момента е известно като откъс от текста, опонира на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска начетеност. Важен източник, на който Петър Богдан се базира, е Цицерон. Текстът е доста сложен за превод”, изясни проф. Илиева. Според нея в съчинението също по този начин има голям брой цитати от старите римски създатели.

„ Петър Богдан прави и изложение на град Томи, през днешния ден в Румъния, само че създателят го показва като български град. За самия генезис на българите Петър Богдан изяснява, че те са пристигнали от Волга. В географските си описания на България той използва римските наименования на областите.

Данни за биографията има от многочислените му писания и писма до Ватикана. Преди да стане прочут неговият исторически труд, един създател от Ватикана - Петър Коледич, е написал една доста скъпа студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните проучвания, а той споделя, че трудовете на Петър Богдан са първокласен исторически материал и би трябвало да бъдат събрани, освен поради българите, само че поради другите югославяни. Ръкописът на „ История на България “ е в единствен образец. Ръкописът след гибелта на Богдан въпреки всичко е бил публикуван от Венеция в книга. Авторът се е подписал по друг метод. И задачата на нашето проучване беше разкриването на някои български първо-печатни книги, измежду които се появява и „ Историята…”. Петър Богдан има заслуга и за това, че показва за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий.

Има и други първопечатни книги, които не знам какъв брой на брой са. Предстои и тяхното изследване”, добави откривателката. Тя разясни, че ръкописът на Петър Богдан към момента не е преведен напълно от латински.

„ Целта на Петър Богдан е била да показа пред Европа българите по метод, който ще се одобри добре от европейците. Затова и той е посочил себе си като културен човек, който познава римската старост. Той е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които обрисува географските граници на българите. Очертава границите по отношение на старите римски провинции, като акцентира, че това са български земи. Той е написал за европейския четец този труд, както и за българския интелектуален хайлайф през XVII век”, разясни проф. доктор Илиева.

Според нея никога не става дума за опълчване, пази Боже, сред други сходни по-късни писания.

„ Съпоставки сред „ История славянобългарска “ и „ История на България “ могат да бъдат правени единствено от експерти. В никакъв случай не може да се отхвърля трудът нито на единия, нито на другия създател и това по какъв начин единият написа за изгодата от историята.

Това, което написа великият Паисий, както и самичък споделя, е предопределено за хората – орачи и копачи и елементарни занаятчии. Но делото на Паисий се е появило заради други исторически ползи.

Ние имаме някаква обща визия за правописа. Цялостен превод следва от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан написа за Кирил и Методий, по какъв начин в цяла България се употребява писмеността, която се назовава „ Кирилска”. А за мен беше радостно, че в цяла България се употребява писменост! Говорим за грамотност”, сподели още проф. Илиева.

Отговаряйки на репортерски въпрос тя изясни по какъв начин е достигнала до откритието си: „ Това беше един дълъг път, оказа помощ ми положителният късмет, четейки разказа на една частна сбирка, прегледах наличието на един събирателен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва етюд от напълно различен създател. На нас ни би трябвало не да си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не чакаме от историята някаква материална поддръжка. Хубаво е, че имаме толкоз скъп и изтънчен труд от човек с високо обучение. За мен е горделивост, че е имало българин с такова обучение на нивото на Европа”, безапелационна бе проф. Илиева.

Според нея Божидар Димитров е направил доста за популяризирането на Петър Богдан. „ Авторът обаче е доста по-известен в Румъния, тъй като е скъп за тамошната просвета. Оставил е доста скъпи писания при визитата си в княжевския двор – писал е усещания, описания. За жал една американска славистка, която споделя, че Богдан е от Дубровник и единствено се е заселил в България, което изобщо не е вярно”, приключи проф. доктор Лилия Илиева.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР