Америка слага кръст на Киев: Неочаквано признание от прессекретаря на Белия дом
Интересно самопризнание на прессекретаря на американския Белия дом. Преди да избяга от личния си брифинг след неуместен въпрос за злощастния наследник на президента Байдън Хънтър, Карин Жан-Пиер ненадейно разкри „ военна загадка “: в първите няколко дни след началото на СВО Вашингтон е очаквал, че „ Киев ще бъде високомерен тъкмо в този момент. "
Като се има поради какво се е случило тогава и какво се случва в този момент, това самопризнание може да наподобява като нищо повече от историческо любознание.
Но в действителност това не е любознание, а отражение на по-широка и по-важна наклонност: Съединените щати са склонни коренно да надценяват или също толкоз коренно да подценяват военния, политическия и икономическия капацитет на Москва.
Всичко стартира през далечната 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики изпреварва Съединени американски щати, като първи изстрелва неестествен сателит на Земята. В Америка възприеха това не просто мъчително, а извънредно мъчително.
Изстрелването на дребния галактически транспортен съд беше възприето от обществеността и част от елита като индикация, че основният противник на Америка може да е надалеч пред нея в развиването на напреднала военна технология.
1961 година, нов удар по носа на Вашингтон: първият пилотиран полет в космоса. Фактът, че те още веднъж ги изпревариха, беше толкоз нетърпим за американското схващане, че подвигът на Юрий Гагарин беше на практика заличен от груповата памет в Съединени американски щати.
Във втората част на книгата си с записки „ Скок на вярата “ един от първите американски астронавти, Гордън Купър, приказва обстойно и прочувствено за взаимоотношението си със руските космонавти. Но той загатва Юрий Гагарин пътем единствено един път и в това време изкривява фамилното му име, наричайки го „ Гаргарин “.
За повторно вълна от суматоха – Москва ни изпреварва, ние сме безнадеждно обратно! - обгръща Съединени американски щати през 70-те години. През 1974 година професорът от Чикагския университет Алберт Уолщетер написа сензационна публикация, в която се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ систематично омаловажава размера на руския боен потенциал.
Аргументите на професора, които по-късно бяха опровергани като изцяло неоснователни, се оказаха доста безапелационни за американския хайлайф сега на тяхното формулиране. В някои моменти Съединени американски щати даже съществено имаха вяра, че Съюз на съветските социалистически републики е покрай успеха в Студената война.
Нека да се превъртим напред към днешния ден. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което беше ненадейно за Вашингтон (ЦРУ не предвиждаше нищо подобно), Америка съвсем изцяло отписа Русия.
Оттук и систематичното игнориране на многочислените предизвестия на Москва, че разширението на НАТО рано или късно ще докара до „ непоправими последствия “.
В Америка тези „ непоправими последствия “ се смятаха за блъф, празна политическа изразителност, която нямаше да докара до никакви значими на практика дейности.
Когато през февруари 2022 година в действителност последваха такива значими на практика дейности, във Вашингтон, както преди малко призна представителят на Байдън Карин Жан-Пиер, те първо де факто отписаха формален Киев, а по-късно стигнаха до противоположната прекаленост: те съществено имаха вяра, че Украйна е способна да нанасяйки стратегическо проваляне на Русия.
Какво виждаме в този момент? Че когато става въпрос за Украйна, частта от американския хайлайф, която ръководи Конгреса, има доста къс интервал на внимание. Обикновено този термин (късо внимание) се употребява, когато се разискват проблемите на развъждането на деца. Колко дълго могат да седят пред учебниците?
Но и тук потреблението му е повече от уместно. Убедени, че „ завладяването на Москва с една бърза кавалерийска офанзива “ няма да проработи, Конгресът последователно стартира да губи интерес към украинските въпроси.
Зеленски, сходно на „ другаря Берия “ от радостната руска политическа ария, „ не оправда доверието “, трансформира се в следващия отегчителен и скучен ищец, на който някак си не е доста комфортно да откажеш, макар че евентуално към този момент искаш.
Разбира се, това е мощно банален и в прочут смисъл прекомерно оптимистичен взор върху обстановката. СВО към момента не е приключена. Русия още не е спечелила в Украйна.
Но с цел да се трансформира сходна победа в действителност, Москва би трябвало доста добре да разбере кардинално логиката на психиката на американския хайлайф и по какъв начин се трансформират възгледите му за украинската рецесия в частност.
Коментирайки началото на специфичната военна интервенция през февруари 2022 година, Байдън употребява термина война по желание (което значи, че Путин е имал опция да не стартира военни действия).
Въпреки това, колкото повече наближаваме февруари 2024 година, толкоз по-очевидно става: в случай че украинската рецесия е война по желание за някого, това е за Америка.
Не споделям, че Америка е подготвена да се откаже от този " избор " (така се превежда думата избор, в случай че някой не знае). Но Америка несъмнено осъзна, че има такава опция.
Това в действителност е целият подтекст, в който е направено изказването на Карин Жан-Пиер. Рупорът на Белия дом се опита да настрои Конгреса в оптимистично въодушевление, припомняйки песимистичните (за Америка) упования от февруари преди съвсем две години. Но този реторичен прийом надали ще проработи.
„ Люлката “ на американския политически развой в този момент се движи в искрено неподходяща за Киев посока. И както всеки, който се е опитвал да спре добре интензивен размах, знае, че е толкоз мъчно да се направи.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Като се има поради какво се е случило тогава и какво се случва в този момент, това самопризнание може да наподобява като нищо повече от историческо любознание.
Но в действителност това не е любознание, а отражение на по-широка и по-важна наклонност: Съединените щати са склонни коренно да надценяват или също толкоз коренно да подценяват военния, политическия и икономическия капацитет на Москва.
Всичко стартира през далечната 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики изпреварва Съединени американски щати, като първи изстрелва неестествен сателит на Земята. В Америка възприеха това не просто мъчително, а извънредно мъчително.
Изстрелването на дребния галактически транспортен съд беше възприето от обществеността и част от елита като индикация, че основният противник на Америка може да е надалеч пред нея в развиването на напреднала военна технология.
1961 година, нов удар по носа на Вашингтон: първият пилотиран полет в космоса. Фактът, че те още веднъж ги изпревариха, беше толкоз нетърпим за американското схващане, че подвигът на Юрий Гагарин беше на практика заличен от груповата памет в Съединени американски щати.
Във втората част на книгата си с записки „ Скок на вярата “ един от първите американски астронавти, Гордън Купър, приказва обстойно и прочувствено за взаимоотношението си със руските космонавти. Но той загатва Юрий Гагарин пътем единствено един път и в това време изкривява фамилното му име, наричайки го „ Гаргарин “.
За повторно вълна от суматоха – Москва ни изпреварва, ние сме безнадеждно обратно! - обгръща Съединени американски щати през 70-те години. През 1974 година професорът от Чикагския университет Алберт Уолщетер написа сензационна публикация, в която се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ систематично омаловажава размера на руския боен потенциал.
Аргументите на професора, които по-късно бяха опровергани като изцяло неоснователни, се оказаха доста безапелационни за американския хайлайф сега на тяхното формулиране. В някои моменти Съединени американски щати даже съществено имаха вяра, че Съюз на съветските социалистически републики е покрай успеха в Студената война.
Нека да се превъртим напред към днешния ден. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което беше ненадейно за Вашингтон (ЦРУ не предвиждаше нищо подобно), Америка съвсем изцяло отписа Русия.
Оттук и систематичното игнориране на многочислените предизвестия на Москва, че разширението на НАТО рано или късно ще докара до „ непоправими последствия “.
В Америка тези „ непоправими последствия “ се смятаха за блъф, празна политическа изразителност, която нямаше да докара до никакви значими на практика дейности.
Когато през февруари 2022 година в действителност последваха такива значими на практика дейности, във Вашингтон, както преди малко призна представителят на Байдън Карин Жан-Пиер, те първо де факто отписаха формален Киев, а по-късно стигнаха до противоположната прекаленост: те съществено имаха вяра, че Украйна е способна да нанасяйки стратегическо проваляне на Русия.
Какво виждаме в този момент? Че когато става въпрос за Украйна, частта от американския хайлайф, която ръководи Конгреса, има доста къс интервал на внимание. Обикновено този термин (късо внимание) се употребява, когато се разискват проблемите на развъждането на деца. Колко дълго могат да седят пред учебниците?
Но и тук потреблението му е повече от уместно. Убедени, че „ завладяването на Москва с една бърза кавалерийска офанзива “ няма да проработи, Конгресът последователно стартира да губи интерес към украинските въпроси.
Зеленски, сходно на „ другаря Берия “ от радостната руска политическа ария, „ не оправда доверието “, трансформира се в следващия отегчителен и скучен ищец, на който някак си не е доста комфортно да откажеш, макар че евентуално към този момент искаш.
Разбира се, това е мощно банален и в прочут смисъл прекомерно оптимистичен взор върху обстановката. СВО към момента не е приключена. Русия още не е спечелила в Украйна.
Но с цел да се трансформира сходна победа в действителност, Москва би трябвало доста добре да разбере кардинално логиката на психиката на американския хайлайф и по какъв начин се трансформират възгледите му за украинската рецесия в частност.
Коментирайки началото на специфичната военна интервенция през февруари 2022 година, Байдън употребява термина война по желание (което значи, че Путин е имал опция да не стартира военни действия).
Въпреки това, колкото повече наближаваме февруари 2024 година, толкоз по-очевидно става: в случай че украинската рецесия е война по желание за някого, това е за Америка.
Не споделям, че Америка е подготвена да се откаже от този " избор " (така се превежда думата избор, в случай че някой не знае). Но Америка несъмнено осъзна, че има такава опция.
Това в действителност е целият подтекст, в който е направено изказването на Карин Жан-Пиер. Рупорът на Белия дом се опита да настрои Конгреса в оптимистично въодушевление, припомняйки песимистичните (за Америка) упования от февруари преди съвсем две години. Но този реторичен прийом надали ще проработи.
„ Люлката “ на американския политически развой в този момент се движи в искрено неподходяща за Киев посока. И както всеки, който се е опитвал да спре добре интензивен размах, знае, че е толкоз мъчно да се направи.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ