Името на Печо Пух е известно на всички деца, както

Името на Печо Пух е известно на всички деца, както и на всички възрастни през днешния ден още от времето, когато са били деца. Популярният воин на Алън Милн е мечка, само че малко хора си задават въпроса каква тъкмо мечка е Мечо Пух? В природата се срещат доста типове от най-големия див звяр на Земята.

Според историята на основаването на героя на Милн, първообраз на мечо Пух е животно от типа черна мечка, което 4- годишният наследник на Алън Милн - Кристофър Робин видял за първи път в зоопарка. Малкото момче незабавно се влюбило в мечока Вини и му дало името на обичаната си плюшена играчка.

Минали 50 години и Кристофър Робин Милн, към този момент 61-годишен мъж, бил поканен в зоопарка в Лондон, с цел да открие монумент на черната мечка Вини, която въодушевила Алан Милн да сътвори Мечо Пух. Струва си да научим повече за този тип див звяр, прочут още и с названието барибал.

Класификация на черната мечка

Черната мечка, наричана също барибал, има латинско название Ursus americanus. Тя е бозайник от семейство Мечкови и населява Северна Америка. Има 16 подвида на черната мечка.

Някога са били забелязвани в по-голямата част на Северна Америка, само че ловът им и все множеството залесени региони мощно понижават цифрата им. Остатъчните популации оцеляват в едва обитаемоте гори и са предпазени в националните паркове. Това е огромно и проспериращо семейство, само че е застрашено поради унищожените им местообитания и ловуването им.

Характеристика на американската черна мечка

Барибалът е огромен граблив бозайник от фамилията на Мечковите, чийто ареал е концентриран в източната част на Северна Америка. Муцуната постоянно е лека, контрастира на по-тъмния цвят на животното, а на гърдите си може да има и бяло леке. Козината им като цяло е по-лека. Някои групи черни мечки от крайбрежието на Британска Колумбия и Аляска са синкаво сиви, някои са канелени на цвят, стигат даже до бели. Има и албиноси.

Мъжките са дълги от 140 до 200 сантиметра, а на женските от 120 до 160 сантиметра. Дължината на опашката им е от 8 до 14 сантиметра. Мъжките тежат до 409 кг, а женските са до 235 кг. Американските черни мечки отстъпват като размер единствено на полярните и кафявите мечки.

Козината на звяра се назовава руно. То е меко, с компактен пух под гъсти, дебели косми. Тези мечки са по-дълги, в сравнение с други типове, нямат доста опушени уши и раздуването в раменете, което е много осезаемо при другите, тук се следи като напълно леко загатнато.

Продължителността на живота им в дивата природа може да доближи до 30 години, само че нормално те живеят не повече от 10 години заради срещите си с индивида. Почти всяка ранна гибел на образец от този тип е разследване на лов, клопки, пътни катастрофи или някакъв тип среща с индивида.

Поведение на американската черна мечка

Американските черни мечки живеят сами като всички териториални животни. Майката обаче постоянно може да бъде забелязана дружно с мечетата си. В някои региони, където питателните източници са групирани, мечките се събират на групи, образувайки подчиненост.

Барибалът е високо интелигентно животно. Много са любопитни, само че и срамежливи, както и страхливи във връзка с индивида. Много добре развити навигационни качества имат. Общуват между тях с тялото, изражението на лицето, със звуци, досег и миризми. Имат доста мощно подушване, като останалите мечки, и не толкоз мощно зрение.

Местообитания на американската черна мечка

Местообитанията на американската черна мечка са най-вече недостъпни терени с гъста растителност и огромно количество хранителни ресурси. Те се движат в територии от 400 до 3 000 метра надморска височина. Те се крият в гъстата растителност и горите. Понякога излизат в по-открити места, с цел да се хранят с бодливите кактуси.

Присъствието им в залесените зони евентуално се дължи на обстоятелството, че барибалите разделят едно пространство с по-едрите мечки, които се отличават с агресивността си, като мечката гризли, които е заела по-откритите пространства, в търсене на по-лесни източници на храна.

Американските черни мечки се срещат в доста дивите региони и недокоснатите от индивида места, само че при потребност могат да се приспособяват в крайградски региони, в случай че са принудени от минуса на храна.

Размножаване на американската черна мечка

Мъжките се срещат с женските по време на техния еструс (разгонване). Ареалът на един мъжки постоянно съответствува с териториите на няколко женски. Периодът на чифтосване е от юни доникъде на юли. Женските са разгонени през целия сезон, до чифтосването. Обикновено женските раждат всяка година, само че от време на време имат паузи от 3 или 4 години.

Бременността трае 220 дни. Малките се раждат януари или февруари. Обикновено това съответствува със зимуването на женската. Малките са сред 1 и 5 на брой. Малките се раждат от 200 до 450 грама, слепи и беззащитни. През цялата зима се хранят от млякото на майката. През пролетта, когато напущат леговището, към този момент тежат от 2 до 5 кг. Майката ги отбива на 8 месеца, само че те остават с нея до 1. 5 години. Само женските се грижат за дребните и ги учат на всичко, което им е значимо в живота по-нататък. Мъжките не вземат участие в самото развъждане, само че обезпечават спокойствието на потомството като пазят територията.

Пубертетът на женските идва на възраст от 2 до 9 години, а при мъжките на 3 до 4 години, само че порастват до 10-12 години.

Хранене на американската черна мечка

Можем да назовем американските черни мечки всеядни животни. Хранят се с трева, билки и плодове на някои места. В взаимозависимост от местообитанията може да ядат други животни, инсекти и бръмбари. Ядат и мърша. Не можем да ги назовем дейни хищници. Ядат месо, в случай че е допустимо. Предпочитат храни с високо наличие на протеини или мазнини и по тази причина харесват човешката храна.

През пролетта, когато изоставен леговищата си, черните мечки нормално са изправени пред дефицит на храна. През зимата те губят тегло и съществуват с помощта на насъбраните мазнини.

Затова през лятото се хранят доста интензивно. Ядат всевъзможни плодове, ядки, жълъди, корени и натрупват мазнини до есента.

Значение на американските черни мечки за екосистемата

Черната мечка е значима за екосистемата поради резултата върху насекомите. Прочистват горите от редица инсекти. Те разнасят и семената на растения, с които се хранят. Имат въздействие и върху популацията на зайци, елени и други животни.

Те са обект на лов от страна на индивида, защото главата и кожата им са титли. Консумира се и месото им. Мазнината им също се употребява. Медицински проучвания върху типа се употребяват за създаване на медикаменти против разнообразни заболявания при индивида. От друга страна те са и вредители, тъй като атакуват от време на време стадата, събарят пчелините, а от време на време даже убиват хора. На тези, които посещават региони, населявани от черната мечка, се предлага запознаване с защитните ограничения, с цел да се избегне такава среща.

Както кафявата мечка е централен воин в нашия фолклор, по този начин и черната мечка заема своето място във вярванията на локалните индиански нации в Северна Америка. Мечките са тотем за някои индиански племена в Британска Колумбия, а черна мечка-барибал, която не е с черен цвят на козината се счита за свещено животно и не се убива.