Магистрати, полицаи, адвокати: Какво ГДБОП е подала в прокуратурата за групата на Нотариуса преди 2 години?
Имената на няколко магистрати , служители на реда и юристи , свързани с активността на убития през януари, са били открити през 2022 година от Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “ /ГДБОП/ и подадени към Софийска градска прокуратура /СГП/. Предоставена е детайлна информация за събраните данни в хода на инспекцията на дирекцията, послужили за формиране на следствие от СГП. Това оповестиха от пресцентъра на Антикорупционния фонд /АКФ/.
Какво е свършено по-късно в хода на това следствие и до момента е незнайно, като се изключи че съгласно управлението на СГП е предстояло привличането на Нотариуса като обвинен , осуетено от убийството му.
От работата на основаната след убийството на Нотариуса краткотрайна парламентарна комисия не стана ясно доста. Магистрати се явяваха, с цел да отхвърлят връзки с Божанов и хората към него, а управленията на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи си икономисаха даването на каквато и да е съответна информация . С приключването на Народното събрание завършва и работата на изключителната комисия.
Защо АКФ разгласява „ следствена загадка “?
На 16 април 2024 година депутатите от образуваната парламентарна комисия за изясняване на обстоятелствата към хипотетичната скица за контрабанда изслушаха ръководителя на Държавна организация „ Национална сигурност “ /ДАНС/ Пламен Тончев . По време на чуването той показа доста условия от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното произвеждане от Комисията за противопоставяне на корупцията /КПК/, което е ръководено от СГП. Включително : с имена на висши чиновници на Министерство на вътрешните работи с открита съгласно ДАНС съпричастност към контрабандния канал ; с име на политик, който „ се познавал “ с хипотетичните контрабандисти ; с изказванието, че хипотетичните контрабандисти имали въздействие в правосъдната система, само че без съответни имена на магистрати. В този случай се оказа, че така наречен „ следствена загадка “ няма никаква стойност .
Това се случи в цялостен контрастност със съвещанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов-Нотариуса. В нея институциите, натоварени с следствието или събирането на оперативна информация, доста ревниво трябваше да опазват „ следствената загадка “ и не можеха да кажат съвсем нищо на депутатите и обществото. По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и Министерство на вътрешните работи за следващ път демонстрираха образно по какъв начин боравят със закона напълно според от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто размер преценяват.
„ За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е получател на законовото обвързване за запазване на тайната на следствието. Освен това считаме, че оптимално вероятната гласност е единственият път към цивилен напън, а той – към вероятно излекуване на институциите поради вплелите се в тях мрежи за въздействие. Предположението, че в случай че бъдат оставени в цялостен комфорт, институциите ще се саморазследват сполучливо, не е нищо повече от едно положително благопожелание, в което ние не имаме вяра, изключително и поради изцяло затихналата институционална реакция по случая. Затова публикуваме в целокупност добитата от нас информация за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса. Документът е с размер 28 страници и го вършим публично притежание във тип, който да не разреши откриване на източника “ , разяснява Николай Стайков от екипа на АКФ.
Как стартира преписката по Нотариуса?
Работата на ГДБОП стартира след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков . Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 година и е послужила за образуването на 27 април 2023 година на досъдебно произвеждане 24022/22 година на СГП, 188/23 година на Следствен отдел към окръжна прокуратура – СГП. Именно по него, съгласно ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде притеглен като обвинен „ до дни “ , само че разстрелът му осуетил това процесуално деяние. От убийството на Божанов насам на обществото не се дава никаква информация за следствието .
„ За разлика от ръководителя на ДАНС, от етични съображения спестяваме всички имена на забърканите лица, с изключение на тези, които към този момент са обществено известни в подтекста, в който са упоменати в справката. Оставяме единствено буквите на длъжностните лица и заличаваме всички идентификационни данни на останалите жители. Скриваме и всяка информация, която евентуално би могла да докара до идентифицирането на спомагали за разкритията на активността на групата лица, за които считаме, че биха могли да бъдат застрашени от обявата и по този начин да се попречи на водено с готовност за сполучлив резултат следствие “ , добавя Николай Стайков.
Какво е било известно към 2022 година?
От справката излиза наяве, че от най-малко две години разполагаем на институциите са били голям брой данни за връзки на групата на Нотариуса с съответни магистрати и чиновници на разнообразни структури на Министерство на вътрешните работи , които са му правили разнообразни услуги.
Споменати с имена са доста длъжностни лица от правосъдната система и Министерство на вътрешните работи, към нито едно от които не е известно да са подхванати някакви институционални дейности.
Оказва се, че от дълго време знае се било и съществуването на „ Секретен сътрудник клуба “ , в който прокуратурата влезе на претършуване едвам след убийството на Божанов. Имало е и данни за съответни места , на които Нотариуса е държал архивите си с компромати , ориста на които също е незнайна. Установени са и съответни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров-Еврото и предприемани взаимни дейности за компрометиране на магистрати. Установена е смяната на ЕГН-то на Нотариуса , заличаването на престъпните му регистрации от автоматизираните осведомителни масиви на Министерство на вътрешните работи, както и регистрирането му още през 2005 година като „ осведомител “ и „ доверено лице “ на Министерство на вътрешните работи. Установен е и методът на работа на Нотариуса и съдружниците му посредством потребление на голям брой лъжесвидетели, подставени лица, юристи и магистрати за практикуване на напън върху магистрати, за имотни измами, както и за формиране на инспекции и досъдебни производства за тормоз на съперници. От всичко събрано ГДБОП е направила извод за съществуване на проведена незаконна група за практикуване на въздействие в институциите, осъществяване на имотни измами и други закононарушения.
Какво и по какъв начин е направено за инспекцията на всички тези данни с методите на наказателното следствие не е известно. Трябва да се направи ангажимента, че се касае за първична информация , която към 2022 година е събрана в ГДБОП. Тя е от естество само да послужи за формиране на наказателно произвеждане, където всичко това би трябвало да бъде потвърдено със средствата на наказателния развой, с цел да може да бъде употребявано за нечие обвиняване и наказание. На изложеното от всевъзможни оперативни служби постоянно би трябвало да се гледа с нужната доза сдържаност .
„ Именно в тази връзка е несъмнено, че доказателствената стойност на оповестения материал на ГДБОП е аналогична с тази на изнесените от ДАНС данни пред Народното събрание – затова към двете би трябвало да се подхожда по еднакъв метод. Очакваме да разберем какво способените проверяващи органи са подхванали по инспекцията, доказването и надграждането на оперативната информация по проблема „ Нотариуса “, която е била известна към 2022 година “ , разяснява Николай Стайков.
