Психология на трофейния лов: Защо някои хора убиват животни за спорта
Имате ли предпочитание да издебнете и гръмнете слон? Вероятно не. Но на някои хора би им харесало.
Наскоро в Лас Вегас се организира най-голямата в света Конвенция за трофеен лов, проведена от Safari Club International, авторитетна ловна група, основана в Съединени американски щати. Участниците в нея могат да наддават на търг за опцията да отидат на лов за полярни мечки, като част от събраните средства са предопределени за битка с проектите на държавното управление на Обединеното кралство да забрани лова.
Предложените от управляващите на Острова нови закони ще бъдат едни от най-строгите в света: те ще не разрешават вноса на трофейни мъртви животни освен от „ огромните пет “ най-желани и ловувани типа – лъвове, леопарди, слонове, носорози и биволи – само че също по този начин и от към 7000 други застрашени и изчезващи типове.
Трофейните ловци (хора, които не ловуват, за храна, а за удоволствие) заплащат огромни суми пари, постоянно десетки хиляди долари, с цел да пътуват по света и да убиват диви животни. Може би мнозина към момента помнят убийството на лъва Сесил през 2015 година в Зимбабве? Той бе обстрелван в продължение на доста часове с лък и стрели, преди да бъде погубен, а по-късно одран и обезглавен от ортодонт и буен ловджия от Минесота.
Сесил, 2010 година
Самите ловци настояват, че ловът на огромни животни е неразделна част от нашето еволюционно минало – че е част от нашата човешка ДНК.
Но антропологичните проучвания демонстрират, че ловът обезпечава прекалено много храна едновременно, което не е безусловно хубаво нещо.
Едно изследване в този момент предлага друго еволюционно пояснение на желанието за лов, наречено „ Теория за скъпите сигнали “. Според тази доктрина при предците ни мъртвата плячка е била елементарно видим сигнал за уменията и смелостта на ловеца и затова е увеличавала обществения му статус измежду членовете на обществената група (а може би и пред самия ловец).
За да получат по-ясна визия за психическите мотивации на ловците, откриватели проучват 455 ловни истории от онлайн ловни конгреси, като избират 2864 обособени изречения от тези истории, с цел да разпознават аргументите ловците да се усещат задоволени след лова си.
Те откриват, че „ достижение “ е най-често срещано, следвана от „ благодарност “ към животните (включително „ обич “ към животните, които убиват) и „ принадлежност “ – чувството, че са част от общественост от ловци и произлизащото от това подсилване на обществените връзки.
Друго изследване проучва невербалната връзка на ловците, изключително типа на усмивката на ловеца на фотосите с улова в обществените медии. В него учените откриват, че усмивки, които показват „ същинско наслаждение “, са доста по-чести, когато индивидът се е снимал с месоядно животно за сметка на тревопасните, и когато плячката е огромна, а не дребна. Така те стигат до заключението, че проучването им акцентира значимостта на концепцията за вътрешното възприятие за достижение у ловците при трофейния лов.
Тези усмивки са освен това от симптом на наслаждение: в тях има и обществено обръщение. Те са пресилени преднамерено, тъй като ловецът знае, че ще се появят в обществените медии, и са част от едно изцяло изображение, което включва както ловеца, по този начин и плячката му – проява на власт, превъзходство и надзор. Точно както допуска теорията за скъпите сигнали, животното е просто атрибут в един обред, в който се алармира за високия статус и качества на ловеца, запечатан в фотография, която е памет на самия лов.
Така логиката на психиката може да стартира да хвърля малко повече светлина върху това какво стимулира хората да ловуват. И тя допуска, че става въпрос най-вече за егоизъм, макиавелизъм и (неклинична) психопатия – по този начин наречената „ тъмна триада “ от характерности на личността.
В изследване на връзката сред характерностите на тъмната триада и отношението към животните, откривателите откриват, че жестокостта е знак за нападателно антисоциално държание и че че по-слабата угриженост към животните е обвързвана с по-високи равнища на всичките три от чертите и че по-високите равнища на психопатия са свързани с несъмнено държание, да вземем за пример, „ умишленото ликвидиране на бездомно или диво животно без основателна причина “ и „ умишленото пострадване или изтезаване на животно за причиняване болежка. “
В проучването не вземат участие умишлено самите ловци и дали констатациите в него се отнасят за тях или не зависи от това по какъв начин гледате на трофейния лов. Ако приемете, че изисква по-слаба благосклонност към животните и е изявен акт на свирепост към тях, тогава резултатите може и да са истинни. Изглежда евентуално неналичието на емпатия и известна степен на безчувствие да улесняват лова, а фотосите да разрешават поддържането на нарцистичния подтик на тези хора.
Психологията може да съдържа ключа към разбирането на лова и за какво той процъфтява в актуалната нарцистична ера. Разбирането на мотивацията на ловците е значимо, не на последно място тъй като може да докара до възстановяване на законодателството по въпроса и практиките при ръководството на дивата природа, и може да ни каже в последна сметка какво да се направи, тъй че всички да са удовлетворени.
