Крепостен във феодална държава
Имаше време, живеехме в народна власт. Днес обаче пред нас е застанал различен модел на власт: феодализъм. Управниците искрено живеят във феодална конструкция на властта. И желаят да ни замъкнат и нас вътре, та да млъкнем един път вечно.
В България същността на построения от властта феодализъм ясно лъсна в сагата „ Артекс ”. Главният проектант на София споделя, че май небостъргачът на Артекс „ Златен век ” не е легален. ДНСК отвърна - всичко е наред. После се намесва Бойко Борисов: Спрете го, бре маскари! ДНСК незабавно: Спираме го!
Защо е по този начин
Къде тук е заровено кучето? Заровено е там, където никоя контролна институция в страната не си прави работата - т.е., не управлява. Защо ли? Ами тъй като надзор можеш да упражняваш единствено в страна, обитаема от жители, чийто инструмент си. И в страна, подвластна на върховенството на закона, който ще те погне, в случай че вместо да контролираш, покриваш далавери.
Във феодалната страна е друго. В нея няма жители, от чието име да работят институциите, спазвайки законите. В нея властта не идва от демоса, та да бъде излъчена нагоре по инстанциите. Във феодалната страна картината е обърната: властта се стича от горната страна надолу - от основния главатар към подопечните му тартори. И, естествено, никоя властова инстанция не гледа надолу, към демоса-суверен. Гледа нагоре, към тартора, който ѝ е дал парче от властта си.
Подобна институция никого няма да ревизира ей по този начин. Защото какво вършим, в случай че се окаже, че проверяваният е човек на някой главатар или, да не дава Господ, на баш тартора? До доказване на противното всички контролни институции работят на основата на допускането, че нарушителят е човек на тарторите. И едвам когато основният главатар каже „ Давайте! ”, те потеглят. Защото щом самият основен им е разрешил, значи в аферата няма забъркани негови хора.
В този модел на ръководство властта е самостоятелна от жителите - и обслужва себе си. Както го формулира огромният немски мъдрец Юрген Хабермас, тя е станала „ отвързан от котви екзекутив ”. Никой служител няма възприятието, че дължи властта си на жителите. И към днешна дата множеството служители биха се изсмели присмехулно на изказванието, че дължат на жителите освен властта, само че и заплатите си.
В техния свят и властта, и приходът идват от горната страна - от тартора. И по тази причина те са длъжни да правят неговата, а не на жителите работа. Затова служителите се отнасят с насмешка към претенциите на жителите, не дават отговор на писмата им, злорадо ги разиграват по гишета, не съблюдават никакви законови периоди.
В страни като България, с нежно - по този начин да го кажем - демократично завещание, този развой е много напреднал. Не се поддавайте обаче на фантазията, че избавление ще пристигна от „ Запад ”. Не се подреждайте на Орлов мост да чакате освободителните армии от европейски служители.
Оглушително безмълвие
В последните месеци пиша публични писма до основни институции в Европейски Съюз. Информирам ги, че в България към този момент има политически пандизчии (Десислава Иванчева). Че беше гласуван закон, съгласно който жител, разгласен за почтен от съда, не си получава назад имуществото, авансово иззето от КПКОНПИ. Че се преследват инакомислещи и неуместни. И желая институциите на Европейски Съюз да проявят взаимност с българските жители, подложени на увеличаващ се тормоз.
Отговори - никакви. Нито от ЕНП (чийто член е ГЕРБ), нито от ПЕС, които пък би трябвало да желаят да се възползват от греховете на ЕНП в България. Два пъти им писах - две оглушителни мълчания в отговор. Дори няма до неотдавна признатото: „ Благодарим за писмото, ще го разгледаме... ”. Единствено от Комисията получих отговор, че за жалост не могат да ми оказват помощ. Но чак след второ мое яростно писмо.
При това аз въобще не желая да оказват помощ персонално на мен. Нито съм задържан, нито съм под запор. Проблемът не е персонално мой. Проблемът е систематичен, тъй като удря по основата на Европейски Съюз - върховенството на закона. Днес това господство е анулирано в една страна-членка, на следващия ден - в друга. Затова аз отвръщам като жител, като универсална фигура, загрижена за универсалното положително на Европа. Не съм молител, търсещ нещо персонално за себе си.
Сходни преживявания имах и с една задгранична фондация. Направили хората конференция за етиката в ръководството. Хубаво. Похвално даже. Кой обаче е докладчик? Пламен Георгиев. Пиша засегнат до уредниците. Отговор - нула. Писали им обаче и от " Терминал 3 ". И тъй като са медия, те получават отговор: Дали обвиняванията, отправени против Пламен Георгиев, са оправдани, по никакъв метод не е изяснено по време на събитието...
Тоест, по време на лекцията на индивида с терасата в залата не е нахлул прокурор със заповед за арест. И това прави Георгиев дипломиран да лекторства за нравственос и ръководство?
Все отново написах и второ писмо, леко заплашително, на което този път получих отговор: „ По време на събитието беше безапелационно демонстрирано какъв брой значимо е поредно да се усъвършенстват правната уредба и етичните правила в тази област ". Този отговор въобще няма да го разясня.
Поуката
Поуката от цялата история: излиза май, че не съм жител, комуто се дължи почитание като към суверен. Молител съм. Крепостен селяндур, паднал на колене пред господаря си. Ако наподобявам слаб - подминават ме като селска гара. Ако размахам сопа - получавам отговор. За всеки случай. Да не би да се окаже, че тоягата ми е задоволително огромна, с цел да им аргументи стеснение...
Всъщност, всичко би било наред, в случай че аз в действителност бях крепостен селяндур, а те - аристократи с най-малко 10 генерации зад себе си, възпитавани да ръководят. В такива случаи, даже съгласно Аристотел, аристократичната форма на ръководство е най-хубава.
Само че нито аз съм крепостен, нито ръководещите, комисарите, фондационерите и партийните генерални секретари са аристократи с 10 генерации история. Те не са на върха с помощта на потеклото и възпитанието си, само че не са и напълно по предписание на жителите - точно това е демократичният проблем на Европа. И върху него паразитират неонацистите, искащи не „ Европа на демоса ”, т.е. на универсалния гражданин-суверен, а „ Европа на отечествата ”, т.е. на племената, подчинени на своите вождове.
Има елементарен излаз: всички длъжности в Европейски Съюз (както чиновнически, по този начин и партийни) от несъмнено равнище нагоре да бъдат подчинени на европейските жители. Трябва да мога да гласоподавам за състава на Комисията. Трябва, на отворени вътрешни избори по американски модел, да мога да гласоподавам за генералните секретари и водачите на „ политическите фамилии ”. Защото е неотложно европейските (ни) чиновници да усещат всеки ден, че техният стопанин е европейското поданство.
Нека да си напомним: Какъв е историческият отговор, който честни, будни буржоа като нас дават на феодализма? Буржоазно-демократична гражданска война, несъмнено. Казано на по-академичен език: нов публичен контракт, както в България, по този начин и в Европейски Съюз, по силата на който жителите още веднъж да са суверен, а държавните управления, комисиите, партиите, парламентите и прочие - принадлежности, а не господари на суверена. Защото демосът търпи доста неща. Не търпи обаче господари.
Дойче веле
В България същността на построения от властта феодализъм ясно лъсна в сагата „ Артекс ”. Главният проектант на София споделя, че май небостъргачът на Артекс „ Златен век ” не е легален. ДНСК отвърна - всичко е наред. После се намесва Бойко Борисов: Спрете го, бре маскари! ДНСК незабавно: Спираме го!
Защо е по този начин
Къде тук е заровено кучето? Заровено е там, където никоя контролна институция в страната не си прави работата - т.е., не управлява. Защо ли? Ами тъй като надзор можеш да упражняваш единствено в страна, обитаема от жители, чийто инструмент си. И в страна, подвластна на върховенството на закона, който ще те погне, в случай че вместо да контролираш, покриваш далавери.
Във феодалната страна е друго. В нея няма жители, от чието име да работят институциите, спазвайки законите. В нея властта не идва от демоса, та да бъде излъчена нагоре по инстанциите. Във феодалната страна картината е обърната: властта се стича от горната страна надолу - от основния главатар към подопечните му тартори. И, естествено, никоя властова инстанция не гледа надолу, към демоса-суверен. Гледа нагоре, към тартора, който ѝ е дал парче от властта си.
Подобна институция никого няма да ревизира ей по този начин. Защото какво вършим, в случай че се окаже, че проверяваният е човек на някой главатар или, да не дава Господ, на баш тартора? До доказване на противното всички контролни институции работят на основата на допускането, че нарушителят е човек на тарторите. И едвам когато основният главатар каже „ Давайте! ”, те потеглят. Защото щом самият основен им е разрешил, значи в аферата няма забъркани негови хора.
В този модел на ръководство властта е самостоятелна от жителите - и обслужва себе си. Както го формулира огромният немски мъдрец Юрген Хабермас, тя е станала „ отвързан от котви екзекутив ”. Никой служител няма възприятието, че дължи властта си на жителите. И към днешна дата множеството служители биха се изсмели присмехулно на изказванието, че дължат на жителите освен властта, само че и заплатите си.
В техния свят и властта, и приходът идват от горната страна - от тартора. И по тази причина те са длъжни да правят неговата, а не на жителите работа. Затова служителите се отнасят с насмешка към претенциите на жителите, не дават отговор на писмата им, злорадо ги разиграват по гишета, не съблюдават никакви законови периоди.
В страни като България, с нежно - по този начин да го кажем - демократично завещание, този развой е много напреднал. Не се поддавайте обаче на фантазията, че избавление ще пристигна от „ Запад ”. Не се подреждайте на Орлов мост да чакате освободителните армии от европейски служители.
Оглушително безмълвие
В последните месеци пиша публични писма до основни институции в Европейски Съюз. Информирам ги, че в България към този момент има политически пандизчии (Десислава Иванчева). Че беше гласуван закон, съгласно който жител, разгласен за почтен от съда, не си получава назад имуществото, авансово иззето от КПКОНПИ. Че се преследват инакомислещи и неуместни. И желая институциите на Европейски Съюз да проявят взаимност с българските жители, подложени на увеличаващ се тормоз.
Отговори - никакви. Нито от ЕНП (чийто член е ГЕРБ), нито от ПЕС, които пък би трябвало да желаят да се възползват от греховете на ЕНП в България. Два пъти им писах - две оглушителни мълчания в отговор. Дори няма до неотдавна признатото: „ Благодарим за писмото, ще го разгледаме... ”. Единствено от Комисията получих отговор, че за жалост не могат да ми оказват помощ. Но чак след второ мое яростно писмо.
При това аз въобще не желая да оказват помощ персонално на мен. Нито съм задържан, нито съм под запор. Проблемът не е персонално мой. Проблемът е систематичен, тъй като удря по основата на Европейски Съюз - върховенството на закона. Днес това господство е анулирано в една страна-членка, на следващия ден - в друга. Затова аз отвръщам като жител, като универсална фигура, загрижена за универсалното положително на Европа. Не съм молител, търсещ нещо персонално за себе си.
Сходни преживявания имах и с една задгранична фондация. Направили хората конференция за етиката в ръководството. Хубаво. Похвално даже. Кой обаче е докладчик? Пламен Георгиев. Пиша засегнат до уредниците. Отговор - нула. Писали им обаче и от " Терминал 3 ". И тъй като са медия, те получават отговор: Дали обвиняванията, отправени против Пламен Георгиев, са оправдани, по никакъв метод не е изяснено по време на събитието...
Тоест, по време на лекцията на индивида с терасата в залата не е нахлул прокурор със заповед за арест. И това прави Георгиев дипломиран да лекторства за нравственос и ръководство?
Все отново написах и второ писмо, леко заплашително, на което този път получих отговор: „ По време на събитието беше безапелационно демонстрирано какъв брой значимо е поредно да се усъвършенстват правната уредба и етичните правила в тази област ". Този отговор въобще няма да го разясня.
Поуката
Поуката от цялата история: излиза май, че не съм жител, комуто се дължи почитание като към суверен. Молител съм. Крепостен селяндур, паднал на колене пред господаря си. Ако наподобявам слаб - подминават ме като селска гара. Ако размахам сопа - получавам отговор. За всеки случай. Да не би да се окаже, че тоягата ми е задоволително огромна, с цел да им аргументи стеснение...
Всъщност, всичко би било наред, в случай че аз в действителност бях крепостен селяндур, а те - аристократи с най-малко 10 генерации зад себе си, възпитавани да ръководят. В такива случаи, даже съгласно Аристотел, аристократичната форма на ръководство е най-хубава.
Само че нито аз съм крепостен, нито ръководещите, комисарите, фондационерите и партийните генерални секретари са аристократи с 10 генерации история. Те не са на върха с помощта на потеклото и възпитанието си, само че не са и напълно по предписание на жителите - точно това е демократичният проблем на Европа. И върху него паразитират неонацистите, искащи не „ Европа на демоса ”, т.е. на универсалния гражданин-суверен, а „ Европа на отечествата ”, т.е. на племената, подчинени на своите вождове.
Има елементарен излаз: всички длъжности в Европейски Съюз (както чиновнически, по този начин и партийни) от несъмнено равнище нагоре да бъдат подчинени на европейските жители. Трябва да мога да гласоподавам за състава на Комисията. Трябва, на отворени вътрешни избори по американски модел, да мога да гласоподавам за генералните секретари и водачите на „ политическите фамилии ”. Защото е неотложно европейските (ни) чиновници да усещат всеки ден, че техният стопанин е европейското поданство.
Нека да си напомним: Какъв е историческият отговор, който честни, будни буржоа като нас дават на феодализма? Буржоазно-демократична гражданска война, несъмнено. Казано на по-академичен език: нов публичен контракт, както в България, по този начин и в Европейски Съюз, по силата на който жителите още веднъж да са суверен, а държавните управления, комисиите, партиите, парламентите и прочие - принадлежности, а не господари на суверена. Защото демосът търпи доста неща. Не търпи обаче господари.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ