Изповед на един очевидец: Пробив през границата на Германия
Имам извънреден материал в ръцете си: най-хубавият ми другар, на чиито усещания изцяло имам вяра, отиде в Германия през ноември, където не беше стъпвал от три години, а в този момент прекара цялостен месец. Искам да споделя видяното от него с читателите, запазвайки описа от първо лице със единодушието на моя другар. Интригата ще продължи до самия край.
Разбира се, беше малко неловко да напусна Русия, която е в положение на хибридна война със Запада. Как ще ме посрещне Германия? Няма ли да се наложи да се върна още на същия ден, откакто откажа да подпиша някакво подло парче хартия след идването? Но въпреки всичко взех решение да отида, преди да ни награби нов вирус или да настъпи внезапно утежняване в Украйна, не на вятъра споделят: който не рискува, той не пие шампанско.
„ Бягат “ от Русия?
Любопитни наблюдения бяха направени още преди полета до Франкфурт на Майн през Белград със аероплан на Air Serbia. Шофьорът на таксито, който ме кара от у дома до летището, бухарски евреин, се оказа съветски родолюбец, който схваща всичко прелестно. Красива баба от Тинда с ориенталски черти (дядо й бил китаец), чакаща в прилежащата чакалня същия полет да продължи през Белград за Цюрих, с цел да посети децата и внуците си, не отстъпваше по нищо на таксиметровия водач по национализъм.
Тя гордо съобщи, че ще откаже да подпише всевъзможни анонимни документи, в случай че се наложи, и ще се върне вкъщи с високо вдигната глава, тъй като обича Путин и няма да разреши да бъдат унижени нито тя самата, нито Русия. Един студент от Новосибирск, който стоеше до нея на опашка за освобождение на багаж, на път за Загреб (помислих си греховно нещо: е, този несъмнено ще се окаже дезертьор от СВО), само че също сподели крепко национално възприятие
Общото въодушевление беше ясно очевидно: хората отпътуват по фамилни и бизнес въпроси, те не бягат на никое място от Русия и ще се върнат на драго сърце. Това усещане се удостовери и на връщане: самолетът от Белград за Москва беше препълен до краен лимит. Специални думи на признателност към сърбите за тяхната учтивост, такт, дружелюбие и професионализъм. Пилотите бяха в най-хубавия си тип, " свързващите " полети се " свързваха " както би трябвало, куфарите не бяха изгубени, стюардесите даряваха усмивки. В отговор на думите на признателност, че транспортират руснаците, един от тях отговори на съветски: „ Всъщност ние Ви благодарим “.
Как се срещнах още веднъж с Германия?
Руснаците не бяха добре пристигнали на летището във Франкфурт. Първите, минали през граничния надзор, бяха пропуснати, а по-късно, явно спомняйки си някаква директива, започнаха единомислещо да „ опаковат “ всички поред в... полицейския сектор. Мъжете служители на реда, които седяха в кабинките, изглеждаха спокойни и добродушни, само че лицата на колежките им излъчваха тъмно пренебрежение.
Помислих си: добре, ето това е. Изглежда, че Германия за мен ще свърши, преди даже да е почнала. Полицаят разгласи на разчувстваната навалица от Русия: успокойте се, не сте задържани, би трябвало да преминете през процедурата за сравнение на пръстови отпечатъци. За да направи това, с сърдит взор, нещо недоволно мърмореща под носа си и излъчваща съмнение, жена - служител на реда ме принуди да сложи пръстите си върху някакво устройство, а по-късно, поклащайки глава, сподели на сътрудника си, че в действителност не съответстват с това, което написа в паспорта. Въпреки че това просто не можеше да бъде. Старшият служител на реда съумя да поукроти ревностната проверяваща.
Не знам по какъв начин свърши това зрелище, целящо да унижи руснаците и дали са пуснали всички, не знам, тъй като аз бях един от първите, които се освободиха, открих куфарите си на пода (останалите пасажери, като се изключи руснаците, от дълго време си бяха отишли) и излязох при тези, които ме посрещаха, към този момент съвсем не очаквайки да ме видят.
Какво става в Германия
В Германия " работих единствено като дядо " и нищо друго не съм правил. Беше допустимо да се срещна единствено с най-близките другари. Понякога гледах телевизия, разхождах се доста, пътувах из страната. Не съм проповядвал нищо никому, само че ушите и очите ми бяха необятно отворени: идеална обстановка, с цел да наблюдавате, да фиксирате какво се случва и да си вършиме заключения, да сравнявате с това, което е било преди и това, което в този момент към този момент не е по този начин.
Какво ви хваща първо окото? По-малко коли по пътищата. Нито един път за месеца не попаднах в запушване, макар че през последните години това се случваше много постоянно. Причината е елементарна: заради високата цена на горивото, германците употребяват коли по-малко и по тази причина е станало по-просторно по пътищата.
В магазините, универсалните магазини и супермаркетите - има по-малък избор и по-прости артикули, има и видимо по-малко купувачи. Човек има възприятието, че хората купуват всевъзможни якета, ботуши и маратонки в този момент най-вече на разпродажби. Но те също купуват и по-малко храна. Това мое усещане беше доказано от прочут чиновник на супермаркета: да, поръчваме по-малко, асортиментът е ограничен, доста трябваше да понижат потреблението (ключовите обичайни ястия за коледната софра ще костват два пъти повече от предходната година).
Хората не са богати, само че са купували по-малко, тъкмо изчислявайки всичките си потребности до последното кисело мляко, с цел да се вместят в сумата, предопределена за такива разноски. На касата обаче в действителност усещате, че цените са се повишили доста. В същото време заведенията, изключително през почивните дни, са цялостни с хора. Това е частично тъй като в този момент има по-малко заведения за хранене /фалирали заради covid или в този момент затворени заради високите цени на бензина/.
Богатите бюргери не са стегнали коланите толкоз, колкото елементарните жители, някои даже не са почнали да го вършат, макар че се опасяват и от 61-процентното повишаване на тока от Нова година.
Какво ще стане с Германия
Ориентализацията на Германия е напреднала даже повече от предходните години. Във Франкфурт на Майн е мъчно да срещнеш германци в тълпата по улиците, евентуално са на работа. Многобройните мигранти от Азия и Африка, които са се заселили в страната, не обичат да се занимават с това - те раждат деца и живеят добре по всевъзможни обществени стратегии, тъй че имат доста свободно време и главно те се мотаят в близост по улиците.
Младежите са бъдещето на страната – само че най-вече от мигрантски генезис, даже и в доста от дребните градове. Те постоянно вървят на глутници и хвърлят такива погледи към локалните девойки, че те се свиват от тях, страхувайки се от нещо по-лошо. Лично неведнъж съм бил очевидец на сходни подиуми. И един локален гражданин, остарял немец, откакто отвори, сподели, че вечер в неговия град на Дунав в Баден-Вюртемберг, жителите се заключват в къщите си, страхувайки се да излязат, тъй като разположените в някогашните казарми на Бундесвера мигранти, излизат и провеждат побоища, бият се с ножове и така нататък
Местният вестник постоянно написа, че още една жертва е намушкана до гибел в парка до гарата, само че нищо не се трансформира. Една жена, която живее близо до Берлин в красиво градче, където са се записали известни немски политици, сподели, че и при тях има въоръжени банди, които грабят хората и нахлуват по къщите. Какви банди са те, от кои страни произлизат (ясно е, че това не са германци), тя не изясни, явно заради политическа уместност. Горката Германия.
Има и позитив
Положителни усещания също, несъмнено, имаше. Старата архитектура е оживяла по време на войната, към момента пътищата са доста положителни, макар че нормално не са осветени през нощта. Хареса ми качеството на питателните артикули (все отново купувах от REWE, където доста германци не вървят, предпочитайки по-евтините и по-нискокачествени Lidl и ALDI), което обаче съвсем не се е трансформирало към по-лошо и, несъмнено, като цяло, към момента е по-добро в сравнение с тези у нас. Да, има повече благоприятни условия за избор.
Околната среда също е впечатляваща. Там, където живеех, в дребен град покрай Франкфурт, имаше доста чист въздух - спрямо Москва, същински климатичен курорт. Елени, сърни, миещи мечки и тлъсти зайци, които се шляеха в близост, допълваха идиличната картина. Уви, заради отхвърли от евтиния съветски газ и стартирането в употреба на реактивираните топлоелектрически централи, работещи с въглища, обстановката с въздуха в Германия евентуално ще се промени.
И да, откакто се върнах в Москва, съвсем незабавно почувствах че просто няма какво да се диша. Разбира се, бързо се „ аклиматизирах “ и в този момент към този момент не го чувствам.
Но насладата е в нещо друго. Нашите хора постоянно не схващат каква прелестна берекет имат: с помощта на централното отопление нашите жилища са толкоз топли през зимата, колкото и през лятото, а в немските къщи, макар че есента и зимата са меки в Германия, е студено. Не, не е като да се разхождате у дома по тениска, би трябвало съществено да се понавлечете. Само в хотела в Швабските Алпи ме зарадваха – бяха надули парното от сърце.
Във всички други случаи в Германия ми беше студено у дома. Преди това не беше по този начин, защото отопляваха по-добре. Собствениците са почнали да икономисват. Доста постоянно „ спестяванията “ се вършат и срещу тяхната воля – част от отоплителни системи в немските къщи, се изключват автоматизирано през нощта. Сутрин в къщите и жилищата става доста студено. В немските фамилии, където се държи сметка за всяко евро, те започнаха и да перат по-малко поради икономиите, само че външно това към момента не се вижда.
/продължението следва/
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Разбира се, беше малко неловко да напусна Русия, която е в положение на хибридна война със Запада. Как ще ме посрещне Германия? Няма ли да се наложи да се върна още на същия ден, откакто откажа да подпиша някакво подло парче хартия след идването? Но въпреки всичко взех решение да отида, преди да ни награби нов вирус или да настъпи внезапно утежняване в Украйна, не на вятъра споделят: който не рискува, той не пие шампанско.
„ Бягат “ от Русия?
Любопитни наблюдения бяха направени още преди полета до Франкфурт на Майн през Белград със аероплан на Air Serbia. Шофьорът на таксито, който ме кара от у дома до летището, бухарски евреин, се оказа съветски родолюбец, който схваща всичко прелестно. Красива баба от Тинда с ориенталски черти (дядо й бил китаец), чакаща в прилежащата чакалня същия полет да продължи през Белград за Цюрих, с цел да посети децата и внуците си, не отстъпваше по нищо на таксиметровия водач по национализъм.
Тя гордо съобщи, че ще откаже да подпише всевъзможни анонимни документи, в случай че се наложи, и ще се върне вкъщи с високо вдигната глава, тъй като обича Путин и няма да разреши да бъдат унижени нито тя самата, нито Русия. Един студент от Новосибирск, който стоеше до нея на опашка за освобождение на багаж, на път за Загреб (помислих си греховно нещо: е, този несъмнено ще се окаже дезертьор от СВО), само че също сподели крепко национално възприятие
Общото въодушевление беше ясно очевидно: хората отпътуват по фамилни и бизнес въпроси, те не бягат на никое място от Русия и ще се върнат на драго сърце. Това усещане се удостовери и на връщане: самолетът от Белград за Москва беше препълен до краен лимит. Специални думи на признателност към сърбите за тяхната учтивост, такт, дружелюбие и професионализъм. Пилотите бяха в най-хубавия си тип, " свързващите " полети се " свързваха " както би трябвало, куфарите не бяха изгубени, стюардесите даряваха усмивки. В отговор на думите на признателност, че транспортират руснаците, един от тях отговори на съветски: „ Всъщност ние Ви благодарим “.
Как се срещнах още веднъж с Германия?
Руснаците не бяха добре пристигнали на летището във Франкфурт. Първите, минали през граничния надзор, бяха пропуснати, а по-късно, явно спомняйки си някаква директива, започнаха единомислещо да „ опаковат “ всички поред в... полицейския сектор. Мъжете служители на реда, които седяха в кабинките, изглеждаха спокойни и добродушни, само че лицата на колежките им излъчваха тъмно пренебрежение.
Помислих си: добре, ето това е. Изглежда, че Германия за мен ще свърши, преди даже да е почнала. Полицаят разгласи на разчувстваната навалица от Русия: успокойте се, не сте задържани, би трябвало да преминете през процедурата за сравнение на пръстови отпечатъци. За да направи това, с сърдит взор, нещо недоволно мърмореща под носа си и излъчваща съмнение, жена - служител на реда ме принуди да сложи пръстите си върху някакво устройство, а по-късно, поклащайки глава, сподели на сътрудника си, че в действителност не съответстват с това, което написа в паспорта. Въпреки че това просто не можеше да бъде. Старшият служител на реда съумя да поукроти ревностната проверяваща.
Не знам по какъв начин свърши това зрелище, целящо да унижи руснаците и дали са пуснали всички, не знам, тъй като аз бях един от първите, които се освободиха, открих куфарите си на пода (останалите пасажери, като се изключи руснаците, от дълго време си бяха отишли) и излязох при тези, които ме посрещаха, към този момент съвсем не очаквайки да ме видят.
Какво става в Германия
В Германия " работих единствено като дядо " и нищо друго не съм правил. Беше допустимо да се срещна единствено с най-близките другари. Понякога гледах телевизия, разхождах се доста, пътувах из страната. Не съм проповядвал нищо никому, само че ушите и очите ми бяха необятно отворени: идеална обстановка, с цел да наблюдавате, да фиксирате какво се случва и да си вършиме заключения, да сравнявате с това, което е било преди и това, което в този момент към този момент не е по този начин.
Какво ви хваща първо окото? По-малко коли по пътищата. Нито един път за месеца не попаднах в запушване, макар че през последните години това се случваше много постоянно. Причината е елементарна: заради високата цена на горивото, германците употребяват коли по-малко и по тази причина е станало по-просторно по пътищата.
В магазините, универсалните магазини и супермаркетите - има по-малък избор и по-прости артикули, има и видимо по-малко купувачи. Човек има възприятието, че хората купуват всевъзможни якета, ботуши и маратонки в този момент най-вече на разпродажби. Но те също купуват и по-малко храна. Това мое усещане беше доказано от прочут чиновник на супермаркета: да, поръчваме по-малко, асортиментът е ограничен, доста трябваше да понижат потреблението (ключовите обичайни ястия за коледната софра ще костват два пъти повече от предходната година).
Хората не са богати, само че са купували по-малко, тъкмо изчислявайки всичките си потребности до последното кисело мляко, с цел да се вместят в сумата, предопределена за такива разноски. На касата обаче в действителност усещате, че цените са се повишили доста. В същото време заведенията, изключително през почивните дни, са цялостни с хора. Това е частично тъй като в този момент има по-малко заведения за хранене /фалирали заради covid или в този момент затворени заради високите цени на бензина/.
Богатите бюргери не са стегнали коланите толкоз, колкото елементарните жители, някои даже не са почнали да го вършат, макар че се опасяват и от 61-процентното повишаване на тока от Нова година.
Какво ще стане с Германия
Ориентализацията на Германия е напреднала даже повече от предходните години. Във Франкфурт на Майн е мъчно да срещнеш германци в тълпата по улиците, евентуално са на работа. Многобройните мигранти от Азия и Африка, които са се заселили в страната, не обичат да се занимават с това - те раждат деца и живеят добре по всевъзможни обществени стратегии, тъй че имат доста свободно време и главно те се мотаят в близост по улиците.
Младежите са бъдещето на страната – само че най-вече от мигрантски генезис, даже и в доста от дребните градове. Те постоянно вървят на глутници и хвърлят такива погледи към локалните девойки, че те се свиват от тях, страхувайки се от нещо по-лошо. Лично неведнъж съм бил очевидец на сходни подиуми. И един локален гражданин, остарял немец, откакто отвори, сподели, че вечер в неговия град на Дунав в Баден-Вюртемберг, жителите се заключват в къщите си, страхувайки се да излязат, тъй като разположените в някогашните казарми на Бундесвера мигранти, излизат и провеждат побоища, бият се с ножове и така нататък
Местният вестник постоянно написа, че още една жертва е намушкана до гибел в парка до гарата, само че нищо не се трансформира. Една жена, която живее близо до Берлин в красиво градче, където са се записали известни немски политици, сподели, че и при тях има въоръжени банди, които грабят хората и нахлуват по къщите. Какви банди са те, от кои страни произлизат (ясно е, че това не са германци), тя не изясни, явно заради политическа уместност. Горката Германия.
Има и позитив
Положителни усещания също, несъмнено, имаше. Старата архитектура е оживяла по време на войната, към момента пътищата са доста положителни, макар че нормално не са осветени през нощта. Хареса ми качеството на питателните артикули (все отново купувах от REWE, където доста германци не вървят, предпочитайки по-евтините и по-нискокачествени Lidl и ALDI), което обаче съвсем не се е трансформирало към по-лошо и, несъмнено, като цяло, към момента е по-добро в сравнение с тези у нас. Да, има повече благоприятни условия за избор.
Околната среда също е впечатляваща. Там, където живеех, в дребен град покрай Франкфурт, имаше доста чист въздух - спрямо Москва, същински климатичен курорт. Елени, сърни, миещи мечки и тлъсти зайци, които се шляеха в близост, допълваха идиличната картина. Уви, заради отхвърли от евтиния съветски газ и стартирането в употреба на реактивираните топлоелектрически централи, работещи с въглища, обстановката с въздуха в Германия евентуално ще се промени.
И да, откакто се върнах в Москва, съвсем незабавно почувствах че просто няма какво да се диша. Разбира се, бързо се „ аклиматизирах “ и в този момент към този момент не го чувствам.
Но насладата е в нещо друго. Нашите хора постоянно не схващат каква прелестна берекет имат: с помощта на централното отопление нашите жилища са толкоз топли през зимата, колкото и през лятото, а в немските къщи, макар че есента и зимата са меки в Германия, е студено. Не, не е като да се разхождате у дома по тениска, би трябвало съществено да се понавлечете. Само в хотела в Швабските Алпи ме зарадваха – бяха надули парното от сърце.
Във всички други случаи в Германия ми беше студено у дома. Преди това не беше по този начин, защото отопляваха по-добре. Собствениците са почнали да икономисват. Доста постоянно „ спестяванията “ се вършат и срещу тяхната воля – част от отоплителни системи в немските къщи, се изключват автоматизирано през нощта. Сутрин в къщите и жилищата става доста студено. В немските фамилии, където се държи сметка за всяко евро, те започнаха и да перат по-малко поради икономиите, само че външно това към момента не се вижда.
/продължението следва/
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ