Има моменти, които оставят незабравима следа в живота ни. Днес

Има моменти, които оставят незабравима диря в живота ни. Днес ще ви разкажем историята на Феликс Гретарсон, чиито ръце са ампутирани от раменете надолу, с цел да бъде избавен живота му. За страдание, лекарите не дават вяра, че е допустимо да се откри донор. Но едно телефонно позвъняване трансформира живота му вечно...

Любовта и вярата са мощни сили, способни да преодолеят всевъзможни бариери. Ще се радваме да прочетете тази история за човек, преминал през възходи и падения по пътя си към триумфа и да видите по какъв начин наподобява животът му през днешния ден.


Всичко стартира с тежки времена, които научават Феликс на отговорност
Феликс е исландски електротехник, който на 25-годишна възраст губи и двете си ръце при случай с високо напрежение. Изведнъж той се превърща от кадърен млад мъж в непроизводителен човек. По това време е женен и има две дъщери. 

" Вече даже не можех да държа дребните си момиченца. Не можех да се храня или да съблюдавам персонална хигиена ", споделя той за най-ужасния интервал в своя живот.
Съпругата му не стопира да го поддържа
Феликс има шанса да има другари и семейство, които го поддържат безусловно. Когато го виждат след случая, те са меко казано ужасени. А той - сломен. Има потребност от чернодробна трансплантация, само че тогавашният му метод на живот го прави несъответствуващ за такава. Точно това е и преломна точка и той стига до извода, че не страда от пострадването си, а от неспособността да одобри нещастието. Тогава всичко се трансформира! След близо година осъзнаване на обстановката, той стартира лекуване през 20001 година За страдание, то се проваля и по-късно същата година му вършат втора трансплантация на черен дроб.
Трансплантираните ръце и плещи тежат съвсем колкото 2-те крила на птица
За тази смяна Феликс споделя:

" Първото усещане и чувство беше малко необичайно, само че тежестта, която почувствах, бе като че ли имам 2 камиона, паркирани на всяко рамо, и това обзе всичките ми сетива. След това се приспособих доста бързо към ръцете и ги почувствах като свои. С времето започвах да привиквам от ден на ден и повече. Сега цветът им е същият като на останалата част от тялото ми. "
След непрекъснати старания и битка резултатът е налице
Неговата история е същински вдъхновяваща, защото демонстрира на всички ни, че можеш да успееш, без значение какъв брой тежки са проблемите ти. Феликс споделя: " Никога не се отхвърляйте от фантазиите си, това, че нещо не е направено, значи единствено, че към момента не е направено. "

Днес той води семинари за ефикасна връзка и прочувствено здраве. След 23 години без обятия, той най-после може да прегърне дъщерите и внуците си. " Най-накрая съумях да прегърна дъщерите си, а в този момент и внуците, с които ме подариха ".