Защо Европейският съюз обича Ердоган?
Има доста аргументи западните водачи да не харесват Реджеп Тайип Ердоган. По време на 20-годишното ръководство на върха на политиката на своята страна, турският президент е затварял публицисти и опозиционни фигури, грубо е репресирал протестиращите и ръководи зле стопанската система.
На външнополитическия фронт той се приближи към Русия, нахълта в Сирия и наложи ветото си в НАТО, с цел да блокира присъединението на Швеция в сериозен миг за алианса.
Има една причина обаче, заради която на европейските водачи може да им липсва застаряващият турски водач, в случай че той изгуби от съперника си центрист Кемал Кълъчдароглу на президентските избори на 14 май. Фактът, че Ердоган е на власт, изключително откакто подхваща все по-авторитарен метод през последните години, разреши на Европейски Съюз да заобиколи въпроса за това дали Турция би трябвало да се причисли към редиците му, написа основният сътрудник на Politico в Брюксел Сюзан Линч.
За доста европейски политици Ердоган бе потребен политически антагонист, позволявайки на Европейски Съюз законно да изключи всяко съществено разискване на участие на Анкара в съюза.
Все по-неприемливото му държание, до момента в който затваряше политически съперници и се противопоставяше на нормите, наложени от върховенството на закона, даде на Европейски Съюз политическото покритие да избегне въпроса.
Смяна на режима може да промени тази динамичност.
Това, което виждам през последните няколко години, е, че Турция и Европейски Съюз се движат в противоположни насоки “, споделя Селим Кунералп, някогашен непрекъснат представител на Турция в Европейски Съюз. „ Турция под ръководството на Ердоган се отдалечи от европейските полезности, процесът на присъединение спря изцяло, вследствие на което концепцията Турция да стане член на Европейски Съюз към този момент не е надеждна цел “.
Историята на връзките сред Европейски Съюз и Турция датира от над 60 години. През 1959 година Турция подава молба за асоцииране с Европейската икономическа общественост – предходник на Европейски Съюз, а през 1987 година и молба за участие. Десетилетие по-късно страната получи статут на претендент и стартира да прави обилни стъпки, с цел да отговори на критериите за участие.
С идването на Ердоган на власт обаче последователно връзките сред Анкара и Брюксел се утежниха, а няколко страни членки ясно демонстрираха, че не са изключително отворени за приемане на Турция в Европейски Съюз.
Застой
Има няколко аргументи за утежняването на връзките – като и двете страни сочат с пръст другата.
Решението на Европейски Съюз да одобри Кипър през 2004 година е непрекъсната точка на търкания. Турция окупира северната част на острова от 1974 година - факт, който Никозия желае да бъде решен, преди да се съгласи на по-близки връзки сред Европейски Съюз и Анкара.
Тогава се появи и резултатът Саркози. През 2011 година френският президент за малко посети турската столица и насочи ясно обръщение: Франция е твърдо срещу участието на Турция в Европейски Съюз. Няколко публични лица споделят за Politico, че тази аудиенция е била повратна точка за Ердоган.
От другата страна на връзките е властническият завой на Ердоган, който удари смъртния гонг за вероятностите на страната за участие.
Бруталното потушаване на митингите в Парк Гези през 2013 година бе предвестител на даже по-драконовския отговор на провалилия се опит за прелом през 2016 година Ердоган затвори десетки хиляди, по-късно затвърди властта си в парламентарен референдум през 2017 година
Неговата неучтивост се опълчва на критериите от Копенхаген - изискванията, които всяка страна, която желае да се причисли към Европейски Съюз, би трябвало да извърши и които включват гаранции към върховенството на закона, правата на индивида и отбраната на малцинствата.
Големият въпрос, който виси над връзките ЕС-Турция, е дали това ще се промени след изборите в неделя.
Изборите, в които се смяташе, че Ердоган ще изгуби, се трансфораха в едно от най-големите тествания в политическата му кариера, защото социологическите изследвания демонстрират, че е един до друг с опозицията, водена от Кълъчдароглу.
Промяна в държавното управление евентуално ще даде глътка пресен въздух в партньорството сред Турция и Запада. Кълъчдароглу съобщи, че желае да рестартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и ще ангажира Турция да извършва решенията на Европейския съд по правата на човек – още една стъпка надалеч от Ердоган.
Перспективата за ново ръководство на Турция обаче може да не заличи доста от главните точки на търкания. „ Вътрешните провокации ще останат същите, който и да е на влст “, споделя Галия Линденщраус, старши теоретичен помощник в Institute for National Security Studies. „ Има дълбока икономическа рецесия, а настоящето държавно управление предлага всевъзможни популистки ограничения за облекчение на актуалната рецесия, които ще спрат след изборите “.
На външнополитическия фронт той се приближи към Русия, нахълта в Сирия и наложи ветото си в НАТО, с цел да блокира присъединението на Швеция в сериозен миг за алианса.
Има една причина обаче, заради която на европейските водачи може да им липсва застаряващият турски водач, в случай че той изгуби от съперника си центрист Кемал Кълъчдароглу на президентските избори на 14 май. Фактът, че Ердоган е на власт, изключително откакто подхваща все по-авторитарен метод през последните години, разреши на Европейски Съюз да заобиколи въпроса за това дали Турция би трябвало да се причисли към редиците му, написа основният сътрудник на Politico в Брюксел Сюзан Линч.
За доста европейски политици Ердоган бе потребен политически антагонист, позволявайки на Европейски Съюз законно да изключи всяко съществено разискване на участие на Анкара в съюза.
Все по-неприемливото му държание, до момента в който затваряше политически съперници и се противопоставяше на нормите, наложени от върховенството на закона, даде на Европейски Съюз политическото покритие да избегне въпроса.
Смяна на режима може да промени тази динамичност.
Това, което виждам през последните няколко години, е, че Турция и Европейски Съюз се движат в противоположни насоки “, споделя Селим Кунералп, някогашен непрекъснат представител на Турция в Европейски Съюз. „ Турция под ръководството на Ердоган се отдалечи от европейските полезности, процесът на присъединение спря изцяло, вследствие на което концепцията Турция да стане член на Европейски Съюз към този момент не е надеждна цел “.
Историята на връзките сред Европейски Съюз и Турция датира от над 60 години. През 1959 година Турция подава молба за асоцииране с Европейската икономическа общественост – предходник на Европейски Съюз, а през 1987 година и молба за участие. Десетилетие по-късно страната получи статут на претендент и стартира да прави обилни стъпки, с цел да отговори на критериите за участие.
С идването на Ердоган на власт обаче последователно връзките сред Анкара и Брюксел се утежниха, а няколко страни членки ясно демонстрираха, че не са изключително отворени за приемане на Турция в Европейски Съюз.
Застой
Има няколко аргументи за утежняването на връзките – като и двете страни сочат с пръст другата.
Решението на Европейски Съюз да одобри Кипър през 2004 година е непрекъсната точка на търкания. Турция окупира северната част на острова от 1974 година - факт, който Никозия желае да бъде решен, преди да се съгласи на по-близки връзки сред Европейски Съюз и Анкара.
Тогава се появи и резултатът Саркози. През 2011 година френският президент за малко посети турската столица и насочи ясно обръщение: Франция е твърдо срещу участието на Турция в Европейски Съюз. Няколко публични лица споделят за Politico, че тази аудиенция е била повратна точка за Ердоган.
От другата страна на връзките е властническият завой на Ердоган, който удари смъртния гонг за вероятностите на страната за участие.
Бруталното потушаване на митингите в Парк Гези през 2013 година бе предвестител на даже по-драконовския отговор на провалилия се опит за прелом през 2016 година Ердоган затвори десетки хиляди, по-късно затвърди властта си в парламентарен референдум през 2017 година
Неговата неучтивост се опълчва на критериите от Копенхаген - изискванията, които всяка страна, която желае да се причисли към Европейски Съюз, би трябвало да извърши и които включват гаранции към върховенството на закона, правата на индивида и отбраната на малцинствата.
Големият въпрос, който виси над връзките ЕС-Турция, е дали това ще се промени след изборите в неделя.
Изборите, в които се смяташе, че Ердоган ще изгуби, се трансфораха в едно от най-големите тествания в политическата му кариера, защото социологическите изследвания демонстрират, че е един до друг с опозицията, водена от Кълъчдароглу.
Промяна в държавното управление евентуално ще даде глътка пресен въздух в партньорството сред Турция и Запада. Кълъчдароглу съобщи, че желае да рестартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и ще ангажира Турция да извършва решенията на Европейския съд по правата на човек – още една стъпка надалеч от Ердоган.
Перспективата за ново ръководство на Турция обаче може да не заличи доста от главните точки на търкания. „ Вътрешните провокации ще останат същите, който и да е на влст “, споделя Галия Линденщраус, старши теоретичен помощник в Institute for National Security Studies. „ Има дълбока икономическа рецесия, а настоящето държавно управление предлага всевъзможни популистки ограничения за облекчение на актуалната рецесия, които ще спрат след изборите “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ