Има ли риск за съществуването на България?След 32-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.
Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?

Предлагаме ви мнението на Симеон Николов – дълготраен посланик с два мандата в Германия, основен специалист по интернационална сигурност при Президента (2003–2005 г.), заместител министър на защитата (2005– 2008 г.). Създател и основен редактор на изданието “Експерт-БДД “. Директор на Център за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.

- Войната на Русия в Украйна е реалност, политическата рецесия в България – също. Как съчетанието от тези два фактора се отразява върху вероятностите за развиването на страната ни, господин Николов? Знаем ли накъде вървим, знае ли елитът ни накъде ни води?

- Безпрецедентната смяна на средата за сигурност увеличи съществено рисковете пред страната ни. Наченките на разпад на интернационалния международен ред отслабват инструментариума за противопоставяне и стабилизиране. А към това би трябвало да прибавим и икономическата война, която прочее е на път да прерасне в трансатлантическа, следствията от която стигат до всеки жител и минират бъдещето ни развиване.

Връхлитащите ни проблеми оголват недостатъци и натрупали се пропуски в досегашни ръководства. Част от политическият ни хайлайф осъзнава рисковете. Но разцеплението в позициите му  и държанието на някои политици и партии свидетелстват по-скоро за превес на устрема за политическо оцеляване и неосъзната отговорност пред сходни исторически провокации.
Показателна е проявата на тяснопартийни и персонални ползи, безредни и неработещи оферти. А когато при раждане акушират повече такива акушерки, не се знае с какви деформации ще се родят новите решения.  

- Сега, до момента в който се водят военни дейности в Украйна и до момента в който се вършат дипломатически маневри сред всички страни и на всички континенти, бъдещето на интернационалния ред като че ли няма ясни очертания. Вие като специалист виждате ли към този момент негови контури?

- Твърде рано е да чертаем контурите на бъдещия интернационален ред. Днес претърпяваме родилните страдания на преходната фаза от еднополюсен към многополюсен международен ред. В света върви прегрупиране, подчинено на завоюване на запаси и въздействие. Възникват нови съюзи (в Азия и Близкия Изток) и се упражнява напън върху обособени страни да не встъпват в един или различен подобен. Организации като БРИКС стават по-силни. Съединени американски щати насочват вниманието си от ден на ден към Китай и гледат на него като по-голям противник от Русия. В тази обстановка и заплашваща ни деиндустриализация в резултат на някои американски решения е време Европейски Съюз да преследва своите лични политики и ползи, с цел да заеме мястото си в нововъзникващия многополюсен международен ред. Ако не го направи, ще бъде отпаднал сред Вашингтон и Пекин и може да не оцелее още дълго, най-малко в настоящия си тип.
Друг аспект в областта на външната политика е ерозирането на полезностите, на властта и на историческото схващане. Опитът на американския президент Байдън да раздели света на демокрации и автокрации  сякаш по-скоро затруднява в сравнение с да облекчава постигането на рационални взаимни отстъпки.
През октомври тази година под сянката на войната в Украйна ЕС-27 и още 17 европейски страни основаваха в Прага Европейската политическа общественост. Този формат има за цел да бъде платформа за политическа съгласуваност сред европейските страни и да покачва сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент. Дали обаче ще успее или е в основата на ново разделяне на Европа, следва да забележим.

- В България пристрастеностите кипват незабавно, когато се заприказва за връзките ни с Русия. Войната съгласно Вас промени ли нещо в настройките? По-остър ли стана конфликтът сред русофили/путинофили и русофоби? Опасявате ли се от смяна в геополитическата ориентировка на България и по какъв начин би могло да стане това?

- Нагласите на българите по принцип са срещу каквато и да е война. Но голословните, провокативни и незрели нападки, етикирайки съперници с какви ли не имена, свидетелстват за ниско равнище на политическа просвета. Предизвиканите конфликти пораждат яд, а гневът притъпява разсъдъка. От разединението и безсмислените битки посред ни се възползват външни сили, които постановат преференциални на тях насоки на развиване.
Само превъзмогване на сателитния синдром би ни извел в орбитата на естественото осъществяване на политики.
В България има ясно завършена поддръжка за европейско развиване. Промяна в геополитическата ориентировка на страната ни би могло да се случи само по принудителен метод, което не е реалистично, или с дълготрайно практикуване на мека мощ и въздействие, което е по-вероятно, само че при реализация на редица други условия, които в непосредствен проект не са налице.

- В поредицата от изявленията, които Епицентър.бг прави с въпроса за рисковете пред съществуването на българската страни се чуха забавни тези. Една е на Вашия сътрудник Валентин Радомирски, който акцентира, че „ България може да се окаже „ тлъста хапка “, която Русия или Съединени американски щати могат да предложат на Турция, за бъде напълно на едната или на другата страна в идните спорове “. Има ли подобен риск съгласно Вас?

- По принцип рискът от прекрояване на сфери на въздействие съществува, само че съдружниците ни в лицето на Съединени американски щати и организациите, в които членуваме, не биха го позволили по отношение на България по един явен метод, най-малко в близко бъдеще, в случай че развиването на събитията не докара до насилствени коренни промени като намаляване на Съединени американски щати, раздробяване на Европейски Съюз, внезапно увеличение на ролята на Турция, чиято „ Визия 2071 г “ планува да е четвърта мощ в света, дружно със Съединени американски щати, Китай и Русия и да диктува  новия международен ред.
По-близък и реален вид е, че след Черноморския фронт идната фронтова линия ще е Средиземноморието и след война на Турция с Гърция ще станем очевидци на преразпределение на въздействия, територии, морски пространства, енергийни източници в интерес на Анкара. Но Турция няма да води война с други балкански страни. Тя задоволително ловко употребява своята „ мека мощ “ с цел да реализира задачите си в течение на десетилетия. В новите условия през днешния ден обаче не се стопира и пред намеси в прилежащи страни, даже приготвя военизирано звено към турското разузнаване, което да организира скрито интервенции на непозната територия, алармира неотдавна гръцкото разузнаване.

- Очевидно е, че Турция ще е един от най–важните ни съседи. Какви са вероятностите за нейното развиване и каква би трябвало да бъде нашата политика?

- Турция е в добра позиция да се утвърди като нововъзникваща велика мощ през идните десетилетия. Възходът й несъмнено ще ускори стратегическите паники измежду прилежащите страни и в последна сметка би могъл да докара до конфликт с могъщи съперници. Турските ползи не всеки път съответстват с ползите на Съединени американски щати и НАТО. Но тя реализира това, което Европейски Съюз още не може да реализира: извоюва си стратегическа автономност. Анкара се ориентира към Шанхайската организация за съдействие, само че двойно участие в НАТО и ШОС наподобява несъвместимо. Турция ще остане сложен сътрудник. Съюзът й с Русия е тактически и сред двете страни тлее съмнение. Ако Русия претърпи стратегическо проваляне във войната, което е малко евентуално, Турция би се възползвала от основания вакуум, с цел да погълне огромна част от постсъветското пространство. България е заинтригувана от положителни връзки с Турция, само че и Анкара регистрира основната роля на нашата страна. Пагубно ще е обаче, в случай че София има неприятни връзки по едно и също време и с Русия, и с Турция, тъй като тогава може да се трансформира в обект на решения на тези две страни по наш адрес.

- Друг ракурс към бъдещето показа политологът доцент Огнян Минчев. Според него е неизбежно Украйна да реализира национално обединяване и дружно с Полша, Румъния, Централна Европа да се образува ново геополитическо ядро в Европа. Изглежда, обаче, че България няма да я има в този блок поради неуверената ни политика по оста Изток-Запад. Как ще коментирате тази теза?

- Това е теза на западноевропейски анализатори. Формирането на ново геополитическо ядро в Европа е предопределено и лидирането му ще е от Англия и Полша, само че аргументите ние да не сме в него не се крият в политиката ни (колеблива или не), а във въпросителните по отношение на бъдещата роля на Турция и връзките на това ядро с нея. А и не ни би трябвало да бъдем член на блок с главно военни цели и планове, който единствено би навредил на сигурността и изискванията за съдействие в Черноморския район.

 

Германия и Франция, несъмнено, не гледат с положително око на изместването на центъра на въздействие в Източна Европа. Голямо значение ще има ориста на Съединени американски щати и способността й да остане водач и каква политика ще води след 2024 г.  Американският специалист Йозеф Брамл написа, че това Съединени американски щати да продължат да съставляват европейските ползи и в бъдеще, е „ трансатлантическа заблуда “. Той проучва геополитическата обстановка и демонстрира за какво би трябвало да станем по-независими: военно, политически, стопански. Йозеф Брамл прави безсърдечен обзор на световната политическа обстановка и демонстрира какъв е залогът, в случай че Европа не знае по какъв начин да отстоява личните си ползи.

- Консолидиран ли бе българският хайлайф в опитите да преодолее съпротивата на Нидерландия за приемането ни в Шенген? Или виждате бойкот на част от политиците?

- Има огромна разлика сред декларирани стремежи и действителни дейности за реализиране на тази цел. Освен това и ветровете духат не по този начин, както желаят корабите. Не е задоволително единствено да изпълниш техническите условия, а би трябвало и да убедиш съдружниците си и да ги спечелиш на своя страна. За бойкот би могло да се приказва по-скоро при попречване на правосъдната промяна, неуместна на някои олигархични кръгове. Но в политиците има доза безхаберие, зависимости и подценяване на практическото значение на приобщаването ни.
Изнасянето на информация от непознати медии за остарял и изрично обяснен случай на българо–турската граница, единствено дни преди гласуването на решение за приемане на България в Шенген е освен необичайно съвпадане, а избрана операция за уединяване на България от шенгенското пространство.

- Без Шенген и без участие в еврозоната евроинтеграцията на България наподобява незавършена, неуверена. А към този момент имаме е евроскептична партия в Народното събрание. Ще останем ли в периферията на Европейски Съюз с всички опасности от сходно развиване?

- Зад всяко участие в интернационален формат стоят национални и съюзнически ползи. Влизането ни в еврозоната е заложено в подписан от страната контракт на Европейски Съюз и не предстои на оборване, само че не е в полза на България да го направи в този миг, преди да е постигнала избрани равнища на икономическо развиване, тъй като следствията биха били мощно отрицателни и биха внесли трайно отчаяние в българското общество.
Не инцидентно Румъния отсрочи тази стъпка за 2029 година А „ периферии “ в Европейски Съюз не би трябвало да има.

- Силата на една страна не е единствено в оръжието, само че и консолидацията на елита ни, в способността му да пази националните ползи. Тук ли сме най-уязвими? Как да желаеме мощна страна, когато имаме слаб народен хайлайф?

- Зад фразите „ Няма същински водачи! “ и „ Времето ще ги роди! “ се прикрива личната ни виновност за пагубния спад на равнището на обучение, похищението на историческата истина в учебниците, позволения разпад на ценностната система, подбора и построяването на политиците, снишаване на българската интелигенция в рецесии като сегашната и така нататък Като млад посланик, попаднал  инцидентно самичък в компанията на канцлера на Германия Хелмут Кол и първата му брачна половинка, сложих точно въпроса за пътя на политика до Бундестага. Отговорът бе обстоен, само че не и неочакван, а пътят от локалната партийна организация, до градското и провинциално управление, от изпращането на образование и развиване в централното управление до Бундестага и непрекъснатия надзор и отчитане на резултати и принос, нямаха нищо общо с българската процедура.

 

След 40 минути, отделени на един юноша от социалистическа България, споделих наивно и първото си удивление при  идването си в една западна страна, по какъв начин водачът на опозицията, връщайки се от Москва, непосредствено от летището  отиде в кабинета на канцлера. Единство по външнополитическите цели - това е формулата на триумфа. Но в България с изключение на политическите и роднински назначения, има и порочни практики от страна на партии - като тази неистово да се стремиш да поставиш под надзор и овладееш партийно разследващите служби.
Новоизлюпените „ елити “ не схващат, че те са като лодка, която народът като вода може да ги носи по своите талази, само че може и бързо да ги потопи! То и Ст. Михайловски го бе споделил някъде: „ Честните, само че бездарни ръководещи са толкоз рискови, колкото злонамерените (корумпираните) - първите прескачат с вързани очи трапищата, изкопани от вторите ”. Управлението се изпълни със „ случайници ”, които нормално са посредствени, а пък посредствените се нуждаят от настойници. В такава среда даже да се откри сръчен човек, той ще наподобява комичен на фона на посредствените.

 

- В подтекста на решението на Нидерландия по какъв начин ще отговорите на въпроса дали България трябваше да вдигне ветото върху европреговорите на Северна Македония?

- Въпросът Ви по-скоро го разбирам по този начин: дали отстъпихме от позициите си по Северна Македония, а в този момент получаваме незаслужена плесница? Да, трябваше да отстояваме по–твърдо позицията си по Северна Македония и последвалите събития потвърдиха правотата на това изказване. Но не трябва да обвързваме решението на Нидерландия с несъгласие по Северна Македония. В практиката има други благоприятни условия, както в двустранните, по този начин и в многостранните връзки.

- Острите реакции на елита ни вредят или оказват помощ по проблема „ Шенген “?

- Острите реакции са необичайност в дипломацията. Тежест и успеваемост имат превантивната дипломация и деловото и рационално държание, а те не могат да бъдат на равнище, откакто няма консолидация на политическите сили по главните, стратегически значими въпроси на външната политика. Ако сме единни в отстояването на националните ползи на открито, ще имаме мощна страна. Трябва да има както доза самокритичност, по този начин и опазване на достолепието на страната. Борещият се безогледно, нормално губи. Важно е да се извличат поучения от загубите и да не се повтарят.

- Ще се ускори ли евроскептицизмът след решението на Хага?

- Въздействието на отхвърли от присъединението ни към Шенген ще е нищожно спрямо въздействието на други фактори и решения на Европейска комисия, свързани с избрани наказания и предявявани условия, засягащи ограничавания в областта на енергетиката или реализирането на  мигрантската политика. Санкциите, с които европейците се прострелват за кой ли път към този момент, сякаш не бяха задоволителни с цел да проумеят някои неща. Има пояснение: когато правиш толкоз неточности, не смогваш да се учиш от тях.

Разбираемо е, че разочарованието на редовия жител ще е по-голямо и обвързвано повече с тези български политици, които заменят софтуерния проблем с „ Лукойл “ с политически и спомагат за неговото закриване, означаващо иден дефицит на пазара, високи цени на горивата и провокации пред оцеляване на стопанската система ни.

- Като един от водещите специалисти по национална сигурност по какъв начин оценявате положението на българската войска като фрагменти, подготовка, въоръжение?

- Стратегическата просвета изисква превантивна политика за ограничения за попречване на рецесии и съчетаване и влияние на дипломатически, стопански и военни качества. Тоест, Министерството на защитата и Българската войска не са единствените гаранти на сигурността. Повратната точка, в която се намираме, значи: преосмисляне на средата на сигурност и насоките на развиване, нова оценка на ролята на България в района и приноса й за опазване на мира и постоянния преход в новоформиращия се международен ред, което значи Национална теория и нова Стратегия за национална сигурност, интензивно българско присъединяване във вземането на решения в организациите, в които членуваме, отстояване на националните ползи в района.
Основният проблем за Българската войска е превъзмогване на техническото и софтуерно закъснение на въоръжените ни сили. Причините за нашата назадничавост не са единствено в недофинансиране на плановете за рационализация. Липсваше последователност в политиката на държавните управления. Така да вземем за пример, военен аероплан можехме да имаме още преди 2016 година според периодите в НАТО. Проектът бе подготвен до предпоследната му фаза и изборът бе сред 7 вида самолети от разнообразни страни още през 2008 година при период 2012 година Но с идването на ГЕРБ на власт бяха анулирани всички планове и скъсен бюджета с близо 40%. Днес българските военни, за жалост, възнамеряват единствено дребна част, под 20% от нужните над 180 военни качества, по тази причина и плановете, по които ще се работи са единствено 13 – 10 до 2026–та и три до 2032 година.

Освен неналичието на последователност би трябвало да признаем, че визията на политиците ни се простира най-вече до края на мандата им. Болезнен образец е това, че никой не работи по ограничения, резултатът от които ще пристигна след години.  
В изискванията на война е още по-видно, какъв брой значимо е възобновяване на подводния ни флот, тъй като подводницата не е просто оръжие, а инструмент за въздействие и надзор. Необходимо е  създаване на качества за противопоставяне на офанзивите от дронове и отговор на хибридните форми на закани, на хакерските атаки. На Българската войска й следва метаморфоза на структурите на оперативно и на тактическо равнище. Недалновидни решения от близкото минало ще са причина в скоро време страната да се изправи пред дефицит на мобилизационен запас. Необходимо е да се учат поуките от войната в Украйна и провокациите за въоръжените сили в една нова софтуерна среда.

Най-ценният капитал в армията са хората. И те се оправят почтено, макар дефицита. Затова е още по-болезнено, когато ставаме очевидци на незаслужени мнения и рецензии против военните. Дори в изявления на някои политици личи, че не се преценяват с основополагащия факт: армията е един от главните стълбове на държавността.  Може би общата просвета по защитата, неразбирането на това, какви качества получават нашите офицери, приключили освен български, само че и непознати военни академии, какви научно-технически достижения имаме на военни артикули без аналог в света, високите оценки на нашите съдружници за представянето ни в задачи и военни учения, са причина за отношението към военните. След 33 години спад в образованието и разпад на полезности някои младежи не  познават даже същината и функционалностите на държавните органи. А в някои страни с цел да бъдеш държавен чиновник би трябвало да имаш военна подготовка. В България, обаче, хора със самочувствие освен приказват некадърно, само че и гласоподават в Народното събрание за аероплан пето потомство, а не могат да разграничат танк от самоходна гаубица. А още по-тревожното е, че подготвеност да се бият за страната си имат едвам 25% от българите за разлика от турците - 73%, босненци - 55%, сърби  - 46%, румънци и македонци - 38%, да не приказваме за американците - 72%, украинците - 62%, руснаците - 59%. И по този индикатор сме на предпоследно място в Европа.

- Достатъчно предпазена ли е българската граница? Може ли да е пробита поради корупцията, а освен поради неприятно построеното по този начин наречено защитно оборудване?

- Не се ангажирам да давам изрично мнение, само че от обществената информация излиза наяве, че аргументите за незадоволителното положение на защитата по българската граница са сложни и включват както вземането на неправилни решения, неефективна организация, незадоволителна техническа обезпеченост, по този начин и недофинансиране и стимулиране на персоналния състав. Колкото до корупцията, тя би трябвало да се потвърди.  

- България няма национална теория, а политическият ни хайлайф е разграничен даже по въпроси, които засягат и националната, и гражданската ни сигурност. Може ли плавната ерозия на държавността да докара и до цялостен разпад? Направо казано – има ли риск за съществуването ни като страна?

- За национална теория, а на нейна база и Външнополитическа тактика са упорствали основно академичната общественост и българските дипломати, има даже оповестени планове. Но явно политическата класа е била немощна с цел да реализира тези цели и това свое обвързване. В наше допитване, въпреки и да не претендира за необятна представителност, 88,5% се афишират за приемане на Външнополитическа тактика.

 

За да се разработят сюжети на бъдещото развиване е належащо да имаме база за прогнози на средата за сигурност в интернационален мащаб. А процесите, които протичат в този момент в света, са толкоз значими и динамични, че е мъчно да се формулират упования с избрана висока степен на възможност. Светът е в развой на промяна, чийто резултат към момента не е явен.
Подходът с създаване на сюжети е употребен в близкото минало както от други страни и в разнообразни сфери. Например станаха известни такива на Турция, изнесени по простъпка от страната след опита за боен прелом. Ние също сме употребявали в предишното методиката за формулиране на избран брой сюжети, с цел да определим какви военни качества би трябвало да изградим. В книгата на Българското дипломатическо сдружение „ Войната и дипломацията “ да вземем за пример съм показал пет сюжети, при които вероятно ще бъде употребявано нуклеарно оръжие и какви ще са следствията от него.

Държавата България като такава ще просъществува, въпросът обаче е до каква степен ще бъде осакатена, дали ще резервира териториалната си целокупност в дълготраен проект (до края на века) или ще се смали като шагренова кожа. Впрочем, на българите зад граница, а те са 3 милиона, не би трябвало да се гледа като на изгубена плът от българския народ. Трябва да се възвърне политиката към тях и към българския език по света. Единствено въвличането ни във война би имало унищожителни последици за страната и народа ни. Сун-Цзи, великият пълководец на Древен Китай твърди, че „ войната, това е път на измамата, което би трябвало да се помни. “
И е бил прав както преди 2000 година, по този начин и през днешния ден.