Игралният филм за трагичната съдба на арменците Керван 1915“ е

Игралният филм за трагичната орис на арменците „ Керван 1915 “ е свален от екраните поради напън от управляващите, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Режисьорът на лентата Исмаил Гюнеш съобщи, че разказът за събитията от 1915 година се е сблъскал с проблеми при разпространяването и със злонамерено отношение от кината. Това го е принудило да вземе и решението за изтеглянето на прожекциите. „ С хиляди компликации през 3-те години успяхме да заснемем кино лентата с присъединяване на екип от 1 500 души. Очевидно е, че за националния монопол локалните продукции са безинтересни и филмът ни няма да се срещне със феновете. Въпреки огромния зрителски интерес, филмът понесе тежки удари в основни местоположения. Хората се свързват с нас през обществените мрежи или в персонални срещи оповестяват, че не могат да го намерят даже в близки до тях центрове. В страна с 81 провинции „ Керван 1915 “ съумя да направи министър председатели единствено в 51 киносалони, в Анадола е прожектиран в 10,30 ч. с ясната цел да не бъде гледан. Това е способ, който не е прилаган до момента, по принцип всяка нова продукция се пуска от началото на деня до края, освен това цяла седмица и в случай че не успее да изпълни залите, тогава се смъква от екран “, уточни режисьорът. Според него е повече от явно, че филмът не е мечтан, въпреки да е основан на събития, които са тематика за Турция от 100 години и точно поради това прожекциите се възнамеряват в час с най-ниската посещаемост. „ Една невидима ръка непрестанно изправяше спънки пред нас, проблемите започнаха още с първичните фотоси. Докато ние търсехме актьори за функциите, бяха положени всевъзможни старания нито един артист да не работи с нас, да не можем да снимаме, да не приключим кино лентата. Все отново намирахме излаз от купищата компликации. И когато го приключихме изцяло, тогава се сблъскахме с невъзможността за разпространяването му. И в случай че мислите, че ще изора земята, с цел да покажа кино лентата си на феновете, грешите, в Турция има голям монопол в региона на киното. Монополът диктува в кои салони да се прожектира, а ние не бяхме планували това. Монополът споделя и кой филм би трябвало да бъде свален от екран, по този начин се получава и с комерсиалните комедии. Още преди да приключат фотосите, към този момент са налице пристрастия и лобиране. Щом лобитата упорстват филмът да не бъде приключен, считам, че този път съумяха. Заради всичко, което преживяхме и с цел да са наясно хората с този монопол, взехме решение да изтеглим кино лентата “, уточни Исмаил Гюнеш. Той напомни, че Реджеп Ердоган още като министър председател бе отправил съболезнователно обръщение към арменците поради нещастието им от 1915 година и посочи, че филмът му споделя точно за тяхната болежка. Тогава Ердоган беше споделил, че тези събития са еднообразно страдалчество за двата народа и това ме стимулира да направя този филм, тъй като имам вяра, че зарастващата рана не се нуждае от почесване, а от мас, и най-хубавият път е този на изкуството, сподели режисьорът. „ Затова направих филм за любовта. С тези хора сме населявали една и съща земя 100 години, след това се сблъскаха ползите на избрани сили и ни объркаха. А последица от това бе депортирането на арменците. Във кино лентата желаех да опиша какво е представлявала депортацията, каква е била задачата и какво са претърпели хората по своя път. Исках феновете да видят една същинска история. В оня интервал Османската страна е във война по всички фронтове, Анадол е зарязан и уязвим, налице е безпорядък и тогава се прави насилственото прогонване на арменците, тази история описвам посредством основния воин “, разясни Исмаил Гюнеш. /БГНЕС