Инж. Радев: Природата е най-добрият лесовъд, ние трябва да я следваме
И през тази година на територията на ДЛС-Балчик продължава презалесяването на изсъхналите ясенови и брястови полезащитни горски пояси. По стратегии /LIFE и ОПОС/ са планувани 24 пояса с обща повърхност 362 дка, от които 213 дка към този момент са залесени. И до момента в който за елементарните хора залесяването е най-познато и им се коства, че това е най-хубавото за горите в България, то лесовъдите от Североизтока употребяват и други способи като промяна на иглолистните култури, които са били основани с избрана цел и към този момент са я изпълнили.
През предишният век на територията на страната ни е имало доста ерозирали каменисти терени, които лесовъдите залесяват с бор. Навсякъде където е било допустимо са основани култури от черен бор, даже и на надморска височина, която е нетипична за иглолистни типове, като задачата е била те да спрат ерозията; да подобрят микроклимата и почвените условия и по-късно да бъде осъществено залесяване с широколистни типове, изясни зам.директорът на ДЛС-Балчик инж. Радослав Радев.
Той сподели още, че при залесяването тогава се е предвиждало иглолистните култури да бъдат отсечени след към 40 години и на тяхно място да се залесят още веднъж иглолистни, в случай че почвата не е доста или широколистни, в случай че е формиран задоволителен почвен пласт.
По-голямата част от бора към този момент съхне, тъй като Добруджа не е типичното му място, а и засушаването през последните години оказва отрицателно въздействие. След изведените отгледни сечи през годините, в множеството иглолистни гори се следи развой, при който локалните широколистни типове са се „ самозалесили “ и след премахване на боровете и нежеланите шубраци стартират да се развиват доста добре.
Това в действителност е и по-просто пояснение за трансформацията, като развой и той е извънредно значим, тъй като иглолистните култури към този момент са си свършили работата и би трябвало да бъдат сменени. " Природата е най-хубавият лесовъд – ние би трябвало да следваме и подкрепяме естествените процеси. Докато при изсъхналите пояси нямаме други разновидности, с изключение на да ги залесим, множеството гори могат да бъдат естествено обновени. Нека не забравяме и нещо друго, че трансформацията и възобновяването са стопански по-изгодни за стопанствата ", обясни инж. Радев.
Той прикани хората да подхождат с схващане към всички процеси в гората, тъй като работата на лесовъда не е обвързвана единствено със залесяването – тя е цялост от доста действия, като всички водят до по-здрава и устойчива гора.
През предишният век на територията на страната ни е имало доста ерозирали каменисти терени, които лесовъдите залесяват с бор. Навсякъде където е било допустимо са основани култури от черен бор, даже и на надморска височина, която е нетипична за иглолистни типове, като задачата е била те да спрат ерозията; да подобрят микроклимата и почвените условия и по-късно да бъде осъществено залесяване с широколистни типове, изясни зам.директорът на ДЛС-Балчик инж. Радослав Радев.
Той сподели още, че при залесяването тогава се е предвиждало иглолистните култури да бъдат отсечени след към 40 години и на тяхно място да се залесят още веднъж иглолистни, в случай че почвата не е доста или широколистни, в случай че е формиран задоволителен почвен пласт.
По-голямата част от бора към този момент съхне, тъй като Добруджа не е типичното му място, а и засушаването през последните години оказва отрицателно въздействие. След изведените отгледни сечи през годините, в множеството иглолистни гори се следи развой, при който локалните широколистни типове са се „ самозалесили “ и след премахване на боровете и нежеланите шубраци стартират да се развиват доста добре.
Това в действителност е и по-просто пояснение за трансформацията, като развой и той е извънредно значим, тъй като иглолистните култури към този момент са си свършили работата и би трябвало да бъдат сменени. " Природата е най-хубавият лесовъд – ние би трябвало да следваме и подкрепяме естествените процеси. Докато при изсъхналите пояси нямаме други разновидности, с изключение на да ги залесим, множеството гори могат да бъдат естествено обновени. Нека не забравяме и нещо друго, че трансформацията и възобновяването са стопански по-изгодни за стопанствата ", обясни инж. Радев.
Той прикани хората да подхождат с схващане към всички процеси в гората, тъй като работата на лесовъда не е обвързвана единствено със залесяването – тя е цялост от доста действия, като всички водят до по-здрава и устойчива гора.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ