Дълга игра: В Щатите решиха, че им е нужна проточваща се война с Русия
И завладяването на Соледар, и назначението на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов за командващ Обединената формация на войските притеглят в допълнение внимание към протичащото се по фронтовете, без да анулират разбирането, че пътят към успеха ще бъде дълъг и сложен. Боевете от дълго време се проточиха и няма късмет западната поддръжка за Украйна да отслабне, камо ли да спре. И въпросът тук не е към този момент обещаните доставки на танкове, бронетранспортьори и други - въпросът е, че е изработен залог за продължителна война. Освен това (въпреки че този залог беше изработен отдавна) в последно време се премисля самата идея, т.е. формите, в които тя може да протича, и даже резултатите от нея.
Първоначално Западът избираше главно от два разновидността. Най-дългата допустима война на безсилие, в която цялата поддръжка за Украйна е ориентирана към въздържане и изтощение на Русия. За да ни се даде най-после успеха на допустимо най-високата цена – човешка, икономическа, геополитическа. И в идеалния случай пътят към неяне беше изминат от нас до дъно: тъй като това би довело до комплициране и провал на Русия (но това към този момент е изцяло преференциален вид за Запада, който като цяло не зависи от него).
Вторият вид е да се заложи на успеха на Украйна, за която е належащо освен да се измори Русия, само че и да ѝ се нанесе съществено военно проваляне, по-специално да се лишават Донбас и Крим. Въпреки че измежду западния естаблишмънт има хора, които откровено имат вяра във опцията Русия да бъде победена от Украйна и не се опасяват от нуклеарна война, този вид въпреки всичко беше доста по-малко известен от първия.
Но в този момент все по-активно се разисква третият вид - сама по себе си продължителна война. Тоест, без да води до провалянето на която и да е от страните и в това време разрешава на Запада да резервира и даже да ускори контрола над Украйна. Освен това, в това време и отчасти възобновяване на връзките с Русия, откакто получи гаранции от нея, че спорът няма да ескалира отвън границите на Украйна.
Удивителна доверчивост, нали? Не, много сериозен текст от „ Форин Афеърс “ „ Дълга борба в Украйна “ с подзаглавие „ Западът се нуждае от проект за нескончаем спор с Русия “. Подписано от Иво Даалдер и Джеймс Голдгайер, първият сериозен анализатор (сега президент на Чикагския съвет по световни въпроси), вторият някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО (по време на първия мандат на Обама) и шеф по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност (при Клинтън).
Авторите стартират с рецензия към метода на Запада, който избира от два разновидността - не тези, които описахме нагоре (защото никой на Запад не признава съществуването на военна тактика за безсилие на Русия), а разновидностите на " победа за Украйна " и „ реализиране на мир посредством договаряния “. Даалдер и Голдгайер назовават неубедителни залагането както на военна победа на Киев, по този начин и на мирни договаряния с Москва, която няма да се откаже от постигането на задачите си. И те считат безизходицата на бойното поле за много евентуална:
„ И двете страни ще се опитат да напипат слабостите в защитата на врага, само че в случай че нито една от тях не я сполети по-значителен срив, най-вероятно линията на борба ще остане повече или по-малко там, където е. Изчерпването на материалните запаси и неналичието на личен състав може даже да докара до дълги паузи във военните дейности, което може да помогне за постигането на съглашения за преустановяване на огъня, даже и да са краткотрайни. Не всички войни свършват. И не всички приключват с мир. Корейската война приключи с помирение, а Йом от 1973 година Войната на Кипур докара до " съглашения за разграничение ", които в тази ситуация с Израел и Сирия са към момента в действие. А Русия още повече е привикнала да живее със замразени спорове, в това число в Грузия и Молдова. "
Приведените образци с Далечния и Близкия изток, несъмнено, са изцяло погрешни: в първия случай става въпрос за директен спор сред Съединени американски щати и Китай (с главно индиректно присъединяване на СССР), а във втория - арабите и Евреите водиха война между тях с поддръжката на Москва и Вашингтон. Сега военните дейности се водят на територията на историческа Русия, т.е. Западът се пробва да реши вътрешния проблем на тази страна, като откъсне от нея (не официално, както през 1991 година, а действително) западната част. Но в тази ситуация е значимо накъде карат създателите на „ Форин Афеърс “:
„ Ако украинците са изправени пред такова тъмно бъдеще – т.е. обстановка, в която продължава положение на боен спор с или без интензивни боеве – Западът ще се нуждае от многовекторна дълготрайна тактика, която не допуска равнодушие към бъдещето на Украйна или отвод да се свърже с Русия по въпроси, които съставляват съвместен интерес. Докато за Запада е мъчно да си показа съдействие с Путин и неговия режим сега, в дълготраен проект той може да няма огромен избор.
Съществува незабавна нужда да се прегледа по-дългосрочната вероятност на спора и да се разработят политики както по отношение на Русия, по този начин и по отношение на Украйна въз основа на зараждащата действителност, че военните дейности евентуално ще продължат много дълго време. Вместо да има вяра, че борбата може да бъде прекъсната с победа или договаряния, Западът би трябвало да обмисли обстановка, в която спорът продължава, само че нито победа, нито мир се обрисуват. "
И какво би трябвало да направи Западът в тази обстановка? Дръжте Украйна в ръцете си и се договорете с Русия! Да, има хора, които имат вяра в такава опция:
" Западните страни и техните съдружници ще би трябвало да продължат да дават на Украйна военна поддръжка, с цел да се пазят от по-нататъшни съветски офанзиви и да сдържат по-големите упоритости на Русия, като поддържат стопански наказания и я дипломатически изолират. И те ще би трябвало да подсигуряват, че спорът няма да ескалира. В същото време Западът ще би трябвало да сложи дълготрайна основа за сигурност и непоклатимост в Европа, което ще изисква цялостната интеграция на Киев и Запада в създаването на политика на въздържане, която натъртва както на предотвратяването на съветско нахлуване, по този начин и на ангажирането на Москва в напъните да се предотврати ескалирането на спора в по-голяма военна борба, която никой не желае ".
Тоест войната ще продължи години наред в муден режим, а в това време Щатите ще приготвят влизането на Украйна в НАТО и Европейски Съюз:
" Съединени американски щати и страните от НАТО би трябвало да поемат ангажимент за сигурност, с цел да обезпечат на Украйна оръжията, от които се нуждае, с цел да се пази от Русия в дълготраен проект, тъкмо както Съединени американски щати направиха с Израел от десетилетия. И Вашингтон, дружно със своите съдружници, би трябвало да работи за увеличение на вероятностите за участие в Европейски Съюз, дадено на Киев, като в същото време се занимава с въпроса за вероятно влизане в НАТО. “
Междувременно Русия ще би трябвало да бъде сдържана и политически изолирана по всевъзможен начин, запазвайки всички наказания и убеждавайки страните от Юга, че Русия е отговорна за техните бедствия. Но в това време да ѝ се предложи да реализира съглашения за стратегическа непоклатимост:
" Въпреки това, дружно със сдържането на Русия и нейната политическа и икономическа изолираност, Западът също ще би трябвало да поддържа канали за връзка с Кремъл, с цел да избегне директна война сред Русия и НАТО и да поддържа стратегическа непоклатимост. С продължаващите интензивни борби в Украйна сред Запада и Русия, малко евентуално е да се водят широкообхватни договаряния Но, както и в последната Студена война, може да има опция и двете страни да подхващат ограничения за създаване на доверие, с цел да избегнат борба: никой не желае такава. Нов контракт СТАРТ, който изтича през 2026 година и който планува инспекция и шерване на информация за нуклеарни оръжия, притежавани както от Русия, по този начин и от Съединените щати. “
Тоест с едната ръка водиме война против Русия в Украйна, а с другата ѝ предлагаме договаряния за СТАРТ - Москва също има интерес от съглашение, по този начин ли? В същото време логиката е желязна, тъй като ние, американците, успяхме да съвместим политиката на въздържане и дипломация в връзките с Русия преди, за какво не и този път? Фундаменталната разлика сред обстановките – и историческото време – просто се пренебрегва.
Нещо повече, има даже убеденост, че Западът и Русия ще съумеят да се спогодят за нова архитектура на европейската сигурност:
„ В последна сметка и Западът, и Русия ще би трябвало да одобряват някаква версия на споразуменията, които Съединените щати и техните съдружници подписаха със Съветския съюз сред 1975 и 1990 година, с цел да предотвратят по-лоши последствия и да обезпечат по-голяма непоклатимост в Европа. Заключителният акт от Хелзинки от 1975 година ангажира всички страни да признаят съществуващите граници и да се стремят да ги трансформират единствено с мирни средства. Виенският документ, подписан през 1990 година и от време на време обновен през идващите години, беше набор от ограничения за създаване на доверие, които лимитираха военните дейности, предвиждаше продан на информация по отношение на военни ресурси и желаеха авансово известяван за обилни придвижвания на войски.
Най-вероятно в този момент е невероятно да се реализиран такива съглашения. Те може би въобще не са вероятни, до момента в който Путин е на власт, макар че Западът би трябвало да обмисли такива разновидности. Те обаче остават единственото жизнеспособно средство за ангажиране с Русия в дълготраен проект “.
Този текст е доста индикативен, защото главният му възторг е ориентиран към увещание на американския естаблишмънт, че Русия има свои лични ползи: „ Дори неимперска Русия, съсредоточена върху себе си, ще има свои лични ползи за сигурност. Всички страни ги имат. И в случай че Западът ги признае - това няма да значи неговата уязвимост “. Но в случай че на американския хайлайф би трябвало да се изясняват толкоз примитивни неща, че една велика нуклеарна мощ има свои национални ползи, това приказва на първо място за това какъв брой несъответстващи са неговите показа за международния ред.
А самите създатели на текста във „ Форин Афеърс “ - които сигурно се считат за реалисти и сигурно не за интервенционисти - построяват цялата си идея върху изцяло неправилна причина. Относно обстоятелството, че Украйна е просто следващата точка на спор сред Русия и Запада, това значи, че рано или късно ще бъде допустимо да оставим спора поради него в полузамразена форма и да се разберем по световните проблеми - нуклеарните оръжия и европейските сигурност. Но Украйна не е просто спор сред Запада и Русия: това е спор, който се случва сега на рухването на западния международен ред и самичък по себе си го форсира. И този спор се развива на територията на историческа Русия, т.е. има безусловно екзистенциален темперамент за нас, който не планува заледяване и отвод от битка до победа. Дори Западът да успее да ни наложи в действителност продължителна война, ние няма да отстъпим или да се поддадем, само че разбирането за това е на практика недостъпно за атлантическите стратези. Това ги лишава от опцията да предвиждат съответно бъдещето – освен нашето, само че и своето.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Първоначално Западът избираше главно от два разновидността. Най-дългата допустима война на безсилие, в която цялата поддръжка за Украйна е ориентирана към въздържане и изтощение на Русия. За да ни се даде най-после успеха на допустимо най-високата цена – човешка, икономическа, геополитическа. И в идеалния случай пътят към неяне беше изминат от нас до дъно: тъй като това би довело до комплициране и провал на Русия (но това към този момент е изцяло преференциален вид за Запада, който като цяло не зависи от него).
Вторият вид е да се заложи на успеха на Украйна, за която е належащо освен да се измори Русия, само че и да ѝ се нанесе съществено военно проваляне, по-специално да се лишават Донбас и Крим. Въпреки че измежду западния естаблишмънт има хора, които откровено имат вяра във опцията Русия да бъде победена от Украйна и не се опасяват от нуклеарна война, този вид въпреки всичко беше доста по-малко известен от първия.
Но в този момент все по-активно се разисква третият вид - сама по себе си продължителна война. Тоест, без да води до провалянето на която и да е от страните и в това време разрешава на Запада да резервира и даже да ускори контрола над Украйна. Освен това, в това време и отчасти възобновяване на връзките с Русия, откакто получи гаранции от нея, че спорът няма да ескалира отвън границите на Украйна.
Удивителна доверчивост, нали? Не, много сериозен текст от „ Форин Афеърс “ „ Дълга борба в Украйна “ с подзаглавие „ Западът се нуждае от проект за нескончаем спор с Русия “. Подписано от Иво Даалдер и Джеймс Голдгайер, първият сериозен анализатор (сега президент на Чикагския съвет по световни въпроси), вторият някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО (по време на първия мандат на Обама) и шеф по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност (при Клинтън).
Авторите стартират с рецензия към метода на Запада, който избира от два разновидността - не тези, които описахме нагоре (защото никой на Запад не признава съществуването на военна тактика за безсилие на Русия), а разновидностите на " победа за Украйна " и „ реализиране на мир посредством договаряния “. Даалдер и Голдгайер назовават неубедителни залагането както на военна победа на Киев, по този начин и на мирни договаряния с Москва, която няма да се откаже от постигането на задачите си. И те считат безизходицата на бойното поле за много евентуална:
„ И двете страни ще се опитат да напипат слабостите в защитата на врага, само че в случай че нито една от тях не я сполети по-значителен срив, най-вероятно линията на борба ще остане повече или по-малко там, където е. Изчерпването на материалните запаси и неналичието на личен състав може даже да докара до дълги паузи във военните дейности, което може да помогне за постигането на съглашения за преустановяване на огъня, даже и да са краткотрайни. Не всички войни свършват. И не всички приключват с мир. Корейската война приключи с помирение, а Йом от 1973 година Войната на Кипур докара до " съглашения за разграничение ", които в тази ситуация с Израел и Сирия са към момента в действие. А Русия още повече е привикнала да живее със замразени спорове, в това число в Грузия и Молдова. "
Приведените образци с Далечния и Близкия изток, несъмнено, са изцяло погрешни: в първия случай става въпрос за директен спор сред Съединени американски щати и Китай (с главно индиректно присъединяване на СССР), а във втория - арабите и Евреите водиха война между тях с поддръжката на Москва и Вашингтон. Сега военните дейности се водят на територията на историческа Русия, т.е. Западът се пробва да реши вътрешния проблем на тази страна, като откъсне от нея (не официално, както през 1991 година, а действително) западната част. Но в тази ситуация е значимо накъде карат създателите на „ Форин Афеърс “:
„ Ако украинците са изправени пред такова тъмно бъдеще – т.е. обстановка, в която продължава положение на боен спор с или без интензивни боеве – Западът ще се нуждае от многовекторна дълготрайна тактика, която не допуска равнодушие към бъдещето на Украйна или отвод да се свърже с Русия по въпроси, които съставляват съвместен интерес. Докато за Запада е мъчно да си показа съдействие с Путин и неговия режим сега, в дълготраен проект той може да няма огромен избор.
Съществува незабавна нужда да се прегледа по-дългосрочната вероятност на спора и да се разработят политики както по отношение на Русия, по този начин и по отношение на Украйна въз основа на зараждащата действителност, че военните дейности евентуално ще продължат много дълго време. Вместо да има вяра, че борбата може да бъде прекъсната с победа или договаряния, Западът би трябвало да обмисли обстановка, в която спорът продължава, само че нито победа, нито мир се обрисуват. "
И какво би трябвало да направи Западът в тази обстановка? Дръжте Украйна в ръцете си и се договорете с Русия! Да, има хора, които имат вяра в такава опция:
" Западните страни и техните съдружници ще би трябвало да продължат да дават на Украйна военна поддръжка, с цел да се пазят от по-нататъшни съветски офанзиви и да сдържат по-големите упоритости на Русия, като поддържат стопански наказания и я дипломатически изолират. И те ще би трябвало да подсигуряват, че спорът няма да ескалира. В същото време Западът ще би трябвало да сложи дълготрайна основа за сигурност и непоклатимост в Европа, което ще изисква цялостната интеграция на Киев и Запада в създаването на политика на въздържане, която натъртва както на предотвратяването на съветско нахлуване, по този начин и на ангажирането на Москва в напъните да се предотврати ескалирането на спора в по-голяма военна борба, която никой не желае ".
Тоест войната ще продължи години наред в муден режим, а в това време Щатите ще приготвят влизането на Украйна в НАТО и Европейски Съюз:
" Съединени американски щати и страните от НАТО би трябвало да поемат ангажимент за сигурност, с цел да обезпечат на Украйна оръжията, от които се нуждае, с цел да се пази от Русия в дълготраен проект, тъкмо както Съединени американски щати направиха с Израел от десетилетия. И Вашингтон, дружно със своите съдружници, би трябвало да работи за увеличение на вероятностите за участие в Европейски Съюз, дадено на Киев, като в същото време се занимава с въпроса за вероятно влизане в НАТО. “
Междувременно Русия ще би трябвало да бъде сдържана и политически изолирана по всевъзможен начин, запазвайки всички наказания и убеждавайки страните от Юга, че Русия е отговорна за техните бедствия. Но в това време да ѝ се предложи да реализира съглашения за стратегическа непоклатимост:
" Въпреки това, дружно със сдържането на Русия и нейната политическа и икономическа изолираност, Западът също ще би трябвало да поддържа канали за връзка с Кремъл, с цел да избегне директна война сред Русия и НАТО и да поддържа стратегическа непоклатимост. С продължаващите интензивни борби в Украйна сред Запада и Русия, малко евентуално е да се водят широкообхватни договаряния Но, както и в последната Студена война, може да има опция и двете страни да подхващат ограничения за създаване на доверие, с цел да избегнат борба: никой не желае такава. Нов контракт СТАРТ, който изтича през 2026 година и който планува инспекция и шерване на информация за нуклеарни оръжия, притежавани както от Русия, по този начин и от Съединените щати. “
Тоест с едната ръка водиме война против Русия в Украйна, а с другата ѝ предлагаме договаряния за СТАРТ - Москва също има интерес от съглашение, по този начин ли? В същото време логиката е желязна, тъй като ние, американците, успяхме да съвместим политиката на въздържане и дипломация в връзките с Русия преди, за какво не и този път? Фундаменталната разлика сред обстановките – и историческото време – просто се пренебрегва.
Нещо повече, има даже убеденост, че Западът и Русия ще съумеят да се спогодят за нова архитектура на европейската сигурност:
„ В последна сметка и Западът, и Русия ще би трябвало да одобряват някаква версия на споразуменията, които Съединените щати и техните съдружници подписаха със Съветския съюз сред 1975 и 1990 година, с цел да предотвратят по-лоши последствия и да обезпечат по-голяма непоклатимост в Европа. Заключителният акт от Хелзинки от 1975 година ангажира всички страни да признаят съществуващите граници и да се стремят да ги трансформират единствено с мирни средства. Виенският документ, подписан през 1990 година и от време на време обновен през идващите години, беше набор от ограничения за създаване на доверие, които лимитираха военните дейности, предвиждаше продан на информация по отношение на военни ресурси и желаеха авансово известяван за обилни придвижвания на войски.
Най-вероятно в този момент е невероятно да се реализиран такива съглашения. Те може би въобще не са вероятни, до момента в който Путин е на власт, макар че Западът би трябвало да обмисли такива разновидности. Те обаче остават единственото жизнеспособно средство за ангажиране с Русия в дълготраен проект “.
Този текст е доста индикативен, защото главният му възторг е ориентиран към увещание на американския естаблишмънт, че Русия има свои лични ползи: „ Дори неимперска Русия, съсредоточена върху себе си, ще има свои лични ползи за сигурност. Всички страни ги имат. И в случай че Западът ги признае - това няма да значи неговата уязвимост “. Но в случай че на американския хайлайф би трябвало да се изясняват толкоз примитивни неща, че една велика нуклеарна мощ има свои национални ползи, това приказва на първо място за това какъв брой несъответстващи са неговите показа за международния ред.
А самите създатели на текста във „ Форин Афеърс “ - които сигурно се считат за реалисти и сигурно не за интервенционисти - построяват цялата си идея върху изцяло неправилна причина. Относно обстоятелството, че Украйна е просто следващата точка на спор сред Русия и Запада, това значи, че рано или късно ще бъде допустимо да оставим спора поради него в полузамразена форма и да се разберем по световните проблеми - нуклеарните оръжия и европейските сигурност. Но Украйна не е просто спор сред Запада и Русия: това е спор, който се случва сега на рухването на западния международен ред и самичък по себе си го форсира. И този спор се развива на територията на историческа Русия, т.е. има безусловно екзистенциален темперамент за нас, който не планува заледяване и отвод от битка до победа. Дори Западът да успее да ни наложи в действителност продължителна война, ние няма да отстъпим или да се поддадем, само че разбирането за това е на практика недостъпно за атлантическите стратези. Това ги лишава от опцията да предвиждат съответно бъдещето – освен нашето, само че и своето.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ