Задава се академична цензура, която изключва истини и забранява мисленето
Университетите са предизвикани преди най-светлия празник да приготвят протестни действия
Доцент Катя Михайлова е социолог и учител в УНСС. Свързваме се с нея освен във връзка идните избори, само че и по тематиката за политическото въздействие в просветителната ни система.
- Г-жо Михайлова, предстоят парламентарни избори в България и такива за евродепутати. Каква акция очаквате?
- Поредната от агоничния цикъл на политическите партии. Всеки утвърждава себе си като за последно, като че ли различен път няма да има. Е, то за някои може и да няма. Какво да се прави – продължаваме смяната, а смяната е най- изменчивото нещо на света.
Иска ми се не да върнем разсъдъка, тъй като не знам кой тъкмо разсъдък от близкото и далечно минало е добре да се върне, само че най-сетне да се свържем с разсъдъка и мъдростта – не човешката, а Божията. Струва ми се, че единствено по този метод България може да стане постоянна, а Европа – мощна.
- Кои са главните тематики, които ще предопределят избора на българите?
- Чудя се дали ще избираме хрумвания и тематики, дали ще преценяме причини, възможности и последици, или ще изберем този, който най-вече го дават по малкия екран и най-скъпо го популяризират в обществените медии? Дали ще се раздираме сред острите ъгли на геополитическите n-ъгълници, вместо да съберем силите си в България? А може би доста от нас изобщо няма да избират? Отдавна се приказва за намаляващата гласоподавателна интензивност. Хвърля се виновност върху гласоподавателите. А те виновност нямат, просто не намират на кого да доверят ръководството на обществото си. Едни желаят да ръководят страната като корпорация. Опитаха се, освен това не изключително честно. Видяхме, че не става. Други желаят да ръководят страната, коя да е страна, единствено да ръководят. А дали някой желае да ръководи България като татковина? Дали знае по какъв начин? Дали може?
- Като представител на университетските среди в България и учител в УНСС виждате ли политическа интервенция в университетите?
- Разбира се! Политическа интервенция има във всяко публично поле – посредством политиката се регламентират и ръководят обществените и публични връзки. Друг е въпросът, че ръководителя на Съвета на Ректорите проф. Темелкова твърди, че „ страната е абдикирала от уговорката си към образованието “, т.е. не извършва законовите си отговорности и съответни финансови обещанията към университетите, което предизвика университетите тъкмо преди най-светлия празник на духа български „ 24 май “ да приготвят протестни дейности. Заплатите са нещо значимо, в това число и за нас, които работим в образованието. Но не са най-важното. Със заплати единствено, колкото и положителни да са те, не можем да реализираме положително обучение. Но можем да привличаме разнородни придворни прислужници на Нейно величество Неуката в университетите, които да печелят състезания за университетски длъжности. Ето това е по-големият проблем на висшето обучение – сериозната маса от сходни професори, доценти и други, които създават стъпаловидна плетеница от… пиарски казано – имиджови вреди за българското висше обучение. В развързването на този възел страната може и би трябвало да се намеси посредством политиката. Има доста какво да се добави, промени в Закона за висшето обучение и в Закона за развиване на университетския състав в Р България. Има какво да се направи. Трудно ще е, тъй като вътрешната опозиция на системата не е слаба. Но, нали това значи общественик – да одобри казуса и да го реши.
Но Вие питате за различен вид политическа интервенция. Онази, която погубва мисленето, образованието, културата. Знам я тази интервенция. В други геополитически хронотопи към този момент е очевидна, търси си път и у нас. Бързам да кажа, че този вид политическа интервенция е допустима точно поради пропускливостта на сериозната маса придворни на Неука в българските университети. Преди години унизително се говореше, че това ядро е формирано от комунистически номенклатурчици, съдържатели на явочни квартири и други сходни, знаете защо приказвам. Е, в този момент да кажа, че това потомство към този момент се пенсионира, само че остави почтени наследници, които и през днешния ден одобряват специфични спомагателни правила, с цел да отстранят някой неуместен, както написа в романите за предходното българско време.
Политиката на „ задоволения господинчо “, по този начин Хосе Ортега и Гасет назовава индивидът с посредствени благоприятни условия на властови позиции, на първо време се намеси в медиите и се опита там да наложи кой, какъв брой, по кое време и по какъв начин да приказва. Съзнателните жители на всички места по света не се почувстваха изключително добре от сходни политически намеси и заговориха за цензура в медиите, за независимост на словото. „ Задоволеният господинчо “, обаче, свърши своята работа в и посредством медиите – откри се във властта, изкова си изкуствена харизма, принуждава ни да почитаме престижа му и да унижаваме себе си.
Сега на пътя са му тези от нас, които не престават да отстояват свободния си избор. Наскоро прочетох в Закона за развиването на университетския състав в Република България, че свободния избор е главен принцип за научно развиване на всеки от нас – в член 1 е записано това. Очаквам го „ Господинчо “ да се намеси политически в университетските връзки, с цел да намести по отношение на себе си свободно мислещите, свободно избиращите, свободно защитаващите тези, неразрешени за неговото самолюбие.
Всъщност, чаках го до скоро. Надявах се да е като Годо и да не пристигна, само че пристигна и „ продължаващата смяна “ доста му оказа помощ да се намеси. Примери няма да давам, Гугъл може да свърши тази работа.
Ще кажа единствено, че политическите намеси в академичното поле водят до „ интелектуален херметизъм “ – без мислене, без чувстване, без действане, освен в университетите, само че в цялото общество. Цензурата в медиите може да ни се види сив дерт спрямо академичната цензура, която изключва истини, не разрешава мислене, дава път на безпътници.
- Това способства ли за в допълнение разделяне в обществото?
- Не способства за в допълнение, а задълбочава същностното разделяне в обществото. Не икономическото, не общественото, не половото, не цифровото или политическото разделяне, а точно разделянето по разсъдък и добродетелност, по нематериалност е фундаменталното. Затова и Конфуций стратифицира обществото точно по това на кой свише са му дадени знание и висока добродетелност, кой ги придобива с труд, кой не може да ги доближи, даже и да се пробва, и на кой изобщо не са му дадени. Ако ми позволите да кажа нещо християнско, то ще е, че и Бог подрежда хората съгласно дарбите, които са получили – на върха са апостолите, след тях пророците, след това учителите, следват ги лечителите, управниците и владеещите езици (І Кор. 12:28).
Когато тези подредби се разместват, заради непозволени намеси били те политически или намествания на „ задоволения господинчо “, и публичната, и академичната обстановка стават каскадно конфликтни. Днес са разместени и май не се усещаме публично спокойни. И в случай че това не ни харесва, то хайде да го променим! Ако се откажем или не можем, то ще би трябвало за дълго да замълчим.
- Въпросното разделяне съзнателно ли се прави и по какъв начин може да бъде преодоляно?
- Честно казано към този момент ми омръзна да мисля за това дали някой злодеец прави нещо съзнателно и какъв му е интереса да го прави като вижда, че и той страда. Реших да сменя посоката на мислене. Важно е какво желаеме ние, какво можем да създадем, с цел да живеем по-добре дружно в българското общество тук и в този момент. Иван Хаджийски споделя, че в случай че има оптимистична доктрина за нашия народ, то тя може да бъде единствено и само научна. Мисля за това. Може би и той е мечтаел да види успеха на същностно отдадените на Науката над придворните на Неуката. Може би и по неговото време, както и през днешния ден, неуки политици и освен са се хвалели с научни звания, с цел да усилят публичния си престиж. От друга страна, колкото повече изучавам българската история, толкоз повече узнавам, че всяка българска победа стартира от обучение – от облика, който българите основават за самите себе си, и от духовността и нейното омагьосване или достоверна харизма.
- И като финален въпрос къде можем да намерим вяра към идния ярък празник 24 май?
- Именно там, където наподобява, че е безнадеждно. В българския облик, който сме си основали и продължаваме да си сътворяваме посредством българското обучение. Надеждата е дълг, споделя богословът Николай Михайлов. То значи, че в случай че сме виновни, наложително ще намерим и последваме вярата. Ако не сме, ще затънем в петнистата чернота на блатото и „ като жаба мокра “ ще повтаряме по през целия ден „ свойто име пред възхитена локва “, по Емили Дикенсън. Е, желая си вярата. Намерила съм си я, тъй като си имам вярата в Словото.
Доцент Катя Михайлова е социолог и учител в УНСС. Свързваме се с нея освен във връзка идните избори, само че и по тематиката за политическото въздействие в просветителната ни система.
- Г-жо Михайлова, предстоят парламентарни избори в България и такива за евродепутати. Каква акция очаквате?
- Поредната от агоничния цикъл на политическите партии. Всеки утвърждава себе си като за последно, като че ли различен път няма да има. Е, то за някои може и да няма. Какво да се прави – продължаваме смяната, а смяната е най- изменчивото нещо на света.
Иска ми се не да върнем разсъдъка, тъй като не знам кой тъкмо разсъдък от близкото и далечно минало е добре да се върне, само че най-сетне да се свържем с разсъдъка и мъдростта – не човешката, а Божията. Струва ми се, че единствено по този метод България може да стане постоянна, а Европа – мощна.
- Кои са главните тематики, които ще предопределят избора на българите?
- Чудя се дали ще избираме хрумвания и тематики, дали ще преценяме причини, възможности и последици, или ще изберем този, който най-вече го дават по малкия екран и най-скъпо го популяризират в обществените медии? Дали ще се раздираме сред острите ъгли на геополитическите n-ъгълници, вместо да съберем силите си в България? А може би доста от нас изобщо няма да избират? Отдавна се приказва за намаляващата гласоподавателна интензивност. Хвърля се виновност върху гласоподавателите. А те виновност нямат, просто не намират на кого да доверят ръководството на обществото си. Едни желаят да ръководят страната като корпорация. Опитаха се, освен това не изключително честно. Видяхме, че не става. Други желаят да ръководят страната, коя да е страна, единствено да ръководят. А дали някой желае да ръководи България като татковина? Дали знае по какъв начин? Дали може?
- Като представител на университетските среди в България и учител в УНСС виждате ли политическа интервенция в университетите?
- Разбира се! Политическа интервенция има във всяко публично поле – посредством политиката се регламентират и ръководят обществените и публични връзки. Друг е въпросът, че ръководителя на Съвета на Ректорите проф. Темелкова твърди, че „ страната е абдикирала от уговорката си към образованието “, т.е. не извършва законовите си отговорности и съответни финансови обещанията към университетите, което предизвика университетите тъкмо преди най-светлия празник на духа български „ 24 май “ да приготвят протестни дейности. Заплатите са нещо значимо, в това число и за нас, които работим в образованието. Но не са най-важното. Със заплати единствено, колкото и положителни да са те, не можем да реализираме положително обучение. Но можем да привличаме разнородни придворни прислужници на Нейно величество Неуката в университетите, които да печелят състезания за университетски длъжности. Ето това е по-големият проблем на висшето обучение – сериозната маса от сходни професори, доценти и други, които създават стъпаловидна плетеница от… пиарски казано – имиджови вреди за българското висше обучение. В развързването на този възел страната може и би трябвало да се намеси посредством политиката. Има доста какво да се добави, промени в Закона за висшето обучение и в Закона за развиване на университетския състав в Р България. Има какво да се направи. Трудно ще е, тъй като вътрешната опозиция на системата не е слаба. Но, нали това значи общественик – да одобри казуса и да го реши.
Но Вие питате за различен вид политическа интервенция. Онази, която погубва мисленето, образованието, културата. Знам я тази интервенция. В други геополитически хронотопи към този момент е очевидна, търси си път и у нас. Бързам да кажа, че този вид политическа интервенция е допустима точно поради пропускливостта на сериозната маса придворни на Неука в българските университети. Преди години унизително се говореше, че това ядро е формирано от комунистически номенклатурчици, съдържатели на явочни квартири и други сходни, знаете защо приказвам. Е, в този момент да кажа, че това потомство към този момент се пенсионира, само че остави почтени наследници, които и през днешния ден одобряват специфични спомагателни правила, с цел да отстранят някой неуместен, както написа в романите за предходното българско време.
Политиката на „ задоволения господинчо “, по този начин Хосе Ортега и Гасет назовава индивидът с посредствени благоприятни условия на властови позиции, на първо време се намеси в медиите и се опита там да наложи кой, какъв брой, по кое време и по какъв начин да приказва. Съзнателните жители на всички места по света не се почувстваха изключително добре от сходни политически намеси и заговориха за цензура в медиите, за независимост на словото. „ Задоволеният господинчо “, обаче, свърши своята работа в и посредством медиите – откри се във властта, изкова си изкуствена харизма, принуждава ни да почитаме престижа му и да унижаваме себе си.
Сега на пътя са му тези от нас, които не престават да отстояват свободния си избор. Наскоро прочетох в Закона за развиването на университетския състав в Република България, че свободния избор е главен принцип за научно развиване на всеки от нас – в член 1 е записано това. Очаквам го „ Господинчо “ да се намеси политически в университетските връзки, с цел да намести по отношение на себе си свободно мислещите, свободно избиращите, свободно защитаващите тези, неразрешени за неговото самолюбие.
Всъщност, чаках го до скоро. Надявах се да е като Годо и да не пристигна, само че пристигна и „ продължаващата смяна “ доста му оказа помощ да се намеси. Примери няма да давам, Гугъл може да свърши тази работа.
Ще кажа единствено, че политическите намеси в академичното поле водят до „ интелектуален херметизъм “ – без мислене, без чувстване, без действане, освен в университетите, само че в цялото общество. Цензурата в медиите може да ни се види сив дерт спрямо академичната цензура, която изключва истини, не разрешава мислене, дава път на безпътници.
- Това способства ли за в допълнение разделяне в обществото?
- Не способства за в допълнение, а задълбочава същностното разделяне в обществото. Не икономическото, не общественото, не половото, не цифровото или политическото разделяне, а точно разделянето по разсъдък и добродетелност, по нематериалност е фундаменталното. Затова и Конфуций стратифицира обществото точно по това на кой свише са му дадени знание и висока добродетелност, кой ги придобива с труд, кой не може да ги доближи, даже и да се пробва, и на кой изобщо не са му дадени. Ако ми позволите да кажа нещо християнско, то ще е, че и Бог подрежда хората съгласно дарбите, които са получили – на върха са апостолите, след тях пророците, след това учителите, следват ги лечителите, управниците и владеещите езици (І Кор. 12:28).
Когато тези подредби се разместват, заради непозволени намеси били те политически или намествания на „ задоволения господинчо “, и публичната, и академичната обстановка стават каскадно конфликтни. Днес са разместени и май не се усещаме публично спокойни. И в случай че това не ни харесва, то хайде да го променим! Ако се откажем или не можем, то ще би трябвало за дълго да замълчим.
- Въпросното разделяне съзнателно ли се прави и по какъв начин може да бъде преодоляно?
- Честно казано към този момент ми омръзна да мисля за това дали някой злодеец прави нещо съзнателно и какъв му е интереса да го прави като вижда, че и той страда. Реших да сменя посоката на мислене. Важно е какво желаеме ние, какво можем да създадем, с цел да живеем по-добре дружно в българското общество тук и в този момент. Иван Хаджийски споделя, че в случай че има оптимистична доктрина за нашия народ, то тя може да бъде единствено и само научна. Мисля за това. Може би и той е мечтаел да види успеха на същностно отдадените на Науката над придворните на Неуката. Може би и по неговото време, както и през днешния ден, неуки политици и освен са се хвалели с научни звания, с цел да усилят публичния си престиж. От друга страна, колкото повече изучавам българската история, толкоз повече узнавам, че всяка българска победа стартира от обучение – от облика, който българите основават за самите себе си, и от духовността и нейното омагьосване или достоверна харизма.
- И като финален въпрос къде можем да намерим вяра към идния ярък празник 24 май?
- Именно там, където наподобява, че е безнадеждно. В българския облик, който сме си основали и продължаваме да си сътворяваме посредством българското обучение. Надеждата е дълг, споделя богословът Николай Михайлов. То значи, че в случай че сме виновни, наложително ще намерим и последваме вярата. Ако не сме, ще затънем в петнистата чернота на блатото и „ като жаба мокра “ ще повтаряме по през целия ден „ свойто име пред възхитена локва “, по Емили Дикенсън. Е, желая си вярата. Намерила съм си я, тъй като си имам вярата в Словото.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ