Бъдещето е днес, или за хвърчащите хора
И Лена Парова, и Дора Русинова са над 30 години в системата на образованието, като през множеството от тях са били шефове на учебни заведения. Наричат Дора „ хвърчащата Дора “, само че в случай че си спомним всички смисли, които побира в себе си метафората на Валери Петров – и Лена, и Дора са от типа на хвърчащите хора и „ сърцата им просто са по-кристални от тон “ („ За хвърчащите хора “, Валери Петров). Посветени са на специалността си с отдаденост, любов и отговорност пред тези, които са бъдещето.Истински визионери са и двете, търсят непрестанно нови пътища, натрупат непрекъснато опит, осъзнават стремителната колебливост на света и вършат всичко допустимо да са в крайник с нея. И двете мислят за това учебното заведение да е топло и уютно място, в това време съвременно и софтуерно, възпитаващо и в познания, и в страсти, свързващо по най-плодотворния метод възпитаници, учители и родители.Затова и вземат решението учебните заведения, които управляват, да станат част от финансираните от фондацията „ Америка за България “ стратегии на платформата „ Заедно в час “ – „ Училище за образец “ и „ Училище на бъдещето “.
В персоналния си живот Лена и Дора също имат доста общо – съпрузите и на двете са учители. Оказа се, че са и приятелки, които фотосесията за този план срещна изненадващо в София.
„ Заедно в час “ Проектът е въодушевен от американската самодейност „ Teach for America “, която е част от световната мрежа „ Teach for All “. Целта на тези стратегии е да привлекат, обучат и поддържат стимулирани и надарени хора да станат учители в учебни заведения с ниски достижения и да работят за възстановяване на качеството на образованието в тези общности. В техния метод към образованието има няколко изключително скъпи и използвани аспекта, като фокусът върху водачеството и развиването на учители и учебни екипи, връзката сред университетските резултати и социално-емоционалните умения на учениците и т.н… „ Американският опит не може да бъде прибавен изцяло, а и не е належащо – споделя Лена Парова. – През 2014 година завоювах конкурс „ Академия за учебни водачи “ на фондация „ Америка за България “ и участвах в първата група от 10 шефове, които се обучавахме в Bank Street College в Ню Йорк. Това беше професионално израстване. Тогава стратегиите бяха основани на американския опит, само че приспособени към българското обучение. Сега, като част от „ Заедно в час “, всички стратегии са напълно основани на локалния опит посредством български експерти в областта на образованието. За мен съчетаването на българските обичаи и приспособения непознат опит е в основата на триумфа. “
Двата пътя Лена Парова е с магистърска степен по химия и физика „ първата ѝ обич “, както тя ги назовава, и на които в никакъв случай не изневерява, и с подготовка „ Учител по осведомителни технологии “, тъй като отново съгласно нея: „ Съвременният шеф би трябвало наложително да схваща, да ползва и употребява осведомителните технологии “.
Дора Русинова е начален преподавател, приключва стратегия за включване на родителите в образованието, организира образования в тази посока и е районен координатор на Асоциацията за родителска интензивност. От 30 години е учебен шеф и от 37 в системата на образованието. „ От дете демонстрирам лидерски умения и не се опасявам да поемам отговорност, да върша смели крачки и да начертавам направления “, споделя Дора. Смята модела „ Учим и преподаваме дружно “, който са създали и утвърдили с сътрудниците, за скъпа иновация. „ Споделената отговорност в класната стая покачва мотивацията и ангажира пълноценното наличие на учениците, които – освободени, уверени и изобретателни, се държат като същински сътрудници в ученето. “ 
Лена Парова е станала шеф по нужда. Трябвало да реши дали да прекратят контракта ѝ заради понижаване на норматива, или да се яви на конкурс. Решава второто, въпреки и по нейните лични думи въобще да не е знаела с какво се захваща. „ През първите години като шеф познавах на доктрина нормативната уредба, само че се затруднявах в използването ѝ. Не бях уверена даже да оформя една заповед. Трябваше да се образовам. Помагаха ми положителното обмисляне и организираност. Правех неточности и се учех от тях. “ Преди 14 години става шеф на родното си учебно заведение. Вече има нужните опит и убеденост. „ За мен беше чест да работя с моите учители, тези, които са ми преподавали, тези, от които съм се учила, тези, които са ме въодушевили да стана преподавател. Продължавах да изпитвам почит към тях. Сега образовам и учители, и шефове. Помагам на сътрудници освен в учебното заведение ни, само че и в страната. Правя го на драго сърце, тъй като обичам да оказвам помощ, да бъда потребна. “И Дора Русинова, и Лена Парова се грижат за своите учебни заведения и възпитаници като за градина и в директния, и в преносния смисъл. Училище „ Светлина “ с изключение на библиотека, лаборатории, цифрова зона има и прелестен двор-парк. „ Прекрасният двор е част от общата ми визия за учебното заведение – споделя Дора. – Имах огромно предизвикателство пред себе си. За мен беше извънредно значимо да хвана вярната посока. Какво учебно заведение желая да управлявам? Какви правила и полезности са в основата на едно сполучливо учебно заведение? Как се основава креативна атмосфера, почитание и блян към изява? Как могат родителите да станат катализатори за триумфа на своето дете? 
От опита си на начален преподавател бях уверена, че с любов, схващане, поддръжка и ексцентрично мислене всяко дете може да реализира повече. Предизвиках себе си за огромни промени, получих и поддръжката на сътрудниците си. От няколко години съм построила партньорски взаимоотношения с Бургаския свободен университет, с което давам опция на бъдещите учители да черпят от опита на моите сътрудници. “
Дора Русинова взема решение да включи учебно заведение „ Светлина “ в плана „ Училище на бъдещето “ на фондация „ Америка за България “, тъй като постоянно е желала то да има неповторим образ, да не губи от своя дух и да не наподобява на никое друго, да работи със пристрастеност и вдъхновение, да е учебно заведение, в което родители и учители взаимно се поддържат. Не стопира да търси благоприятни условия за развиване и модернизиране, следи с интерес международните трендове в образованието.
„ Промяната, която извършихме посредством плана „ Училище на бъдещето “, не беше единствено на физическата среда – безапелационна е Дора. – Сменихме парадигмата, инвестирахме и в средата, и в учителите. Учениците започнаха да учат и преподават дружно със своите преподаватели. Родителите се трансфораха в съидейници, които подкрепяха смяната. Въздействието на плана може да измерим през достиженията на учениците. Завършвайки нашето съвременно учебно заведение, учениците получават висок старт за идващите стадии на своето обучение. “Училище „ Св. св. Кирил и Методий “, което управлява Лена Парова, е един от първите участници в програмата „ Училище за образец “ на фондация „ Заедно в час “. Работят дружно още от 2011 година „ Нямахме преподавател по британски език – спомня си Лена. – От „ Заедно в час “ разбрах, че могат да обезпечат. Доверих им се и подадох поръчка. В момента, в който този първи преподавател дойде при нас, разбрахме, че той преподава по доста друг метод. Беше ни доста забавно. Започнахме да влизаме в неговите часове. Дотогава такова нещо не се беше случвало – да влизаме в часове на сътрудници, с изключение на за открити уроци. 
През „ Заедно в час “ разбрахме, че методите на преподаване би трябвало да са разнообразни за сегашните възпитаници, тъй като другояче не можем да стигнем до тях. “ Тук Лена прави прилика със Закона на Парето („ Правилото 80-20 “), като споделя, че във всяко учебно заведение има 20% учители, които са носители на новаторството, шефът просто би трябвало да ги откри, да ги стимулира, да ги въодушеви, да ги поддържа и те ще стартират смяната. „ С тази стратегия съумях да открия мощни страни на свои сътрудници, които даже и не подозирах, че имат. Да им упълномощавам права и отговорности. Те самите повярваха в своите благоприятни условия, развиха лидерските си качества. Създаде се учебна просвета. Смятам, че учебното заведение ни е сполучливо.Да, нямаме високи образователни резултати, само че всяка година те, даже и леко, се покачват. Учителите и учениците ни са конкурентоспособни, имат лидерски качества, разпоредителност и отговорност. “ Успехът е още по-голям, тъй като в учебното заведение има два етноса – български и ромски, съвсем наедно. Няма отпаднали възпитаници по обществени аргументи. Всички идват постоянно на учебно заведение. За тях и за родителите им образованието е полезност. Единици са фамилиите, в които това не е по този начин. Родителите на децата от обществено уязвимите групи от дълго време са приобщени към живота в учебно заведение. Години наред се организират креативен работилници сред родители, учители и възпитаници. Майки, татковци, баби, дядовци и деца създават разнообразни сувенири и по-късно ги продават на благотворителен базар, проведен благодарение на Ученическия съвет.Миналата година самодейността е била отдадена на подкрепяне на самотни и заболели обществено слаби възрастни хора във Ветрен. „ Именно тези начинания ни оказват помощ да приобщим всички “, обобщава Лена.
И за двете работата е с изключение на задача, и ентусиазъм, и наслада, и задоволство. Оптимисти ли са? Разбира се. „ Знам, че съм на мястото си – умерено решително споделя Лена Парова. – Чувствам се задоволена, тъй като виждам смяната, която вършим дружно с екипа. Училището ни е доста променено като образователна среда. Виждам усмивките на учениците.
Виждам какъв брой са отдадени на работата сътрудниците, какъв брой са спокойни и въодушевени. Зная, че всеки ден мога да поддържа едно дете, един преподавател или един родител. А това ме въодушевява и мен самата. По принцип аз съм оптимист. Да, и аз имам сложни моменти. Тогава чувствам поддръжката освен на фамилията, само че и на сътрудниците си. “ А Дора Русинова прибавя: „ Както се споделя в посланието на деятел Павел: „ Любовта е дълготърпелива, цялостна с благост… “ – там е прикрит моят оптимизъм – в любовта, която приписвам и получавам, в любовта, с която подобавам към всичко. “Извън учебното заведение Лена се радва на фамилията си и на дребния си внук. „ Това малко дребосъче ми вдъхна вяра, оказа помощ ми да преодолея по-лесно болката от загубата на татко ми, да намеря смисъл. “ Обича да работи в зеленчуковата си градина, да плете, да чете или да се разхожда с околните си хора в планината. Дора пък има прелестен домакински любим, който я очаква разгорещено да се върне от работа и я зарежда както детските обятия заран. Когато има време, чете, гледа филми, а огромната ѝ пристрастеност са пътуванията по света. 
За какво благодарите на 2023 година и какво си пожелавате/какво очаквате от 2024 година? Лена Парова: Благодаря на 2023 година, че аз и фамилията ми, всичките ми близки и другари са живи и здрави. Имах и компликации, и триумфи, и наслада, и паники. Но подобен е животът. Бих желала да си пожелая за 2024 година още веднъж живот и здраве за мен, за фамилията, за околните, за сътрудниците и приятелите си. Да не преставам да вдъхвам
познание и обич на учениците, да поддържам и предизвиквам. Дора Русинова: 2023-та беше една добра година, без разтърсвания, само че с задоволително уроци. За 2024-та си поисквам най-много здраве и мощ да не преставам да сбъдвам фантазии.
В персоналния си живот Лена и Дора също имат доста общо – съпрузите и на двете са учители. Оказа се, че са и приятелки, които фотосесията за този план срещна изненадващо в София.
„ Заедно в час “ Проектът е въодушевен от американската самодейност „ Teach for America “, която е част от световната мрежа „ Teach for All “. Целта на тези стратегии е да привлекат, обучат и поддържат стимулирани и надарени хора да станат учители в учебни заведения с ниски достижения и да работят за възстановяване на качеството на образованието в тези общности. В техния метод към образованието има няколко изключително скъпи и използвани аспекта, като фокусът върху водачеството и развиването на учители и учебни екипи, връзката сред университетските резултати и социално-емоционалните умения на учениците и т.н… „ Американският опит не може да бъде прибавен изцяло, а и не е належащо – споделя Лена Парова. – През 2014 година завоювах конкурс „ Академия за учебни водачи “ на фондация „ Америка за България “ и участвах в първата група от 10 шефове, които се обучавахме в Bank Street College в Ню Йорк. Това беше професионално израстване. Тогава стратегиите бяха основани на американския опит, само че приспособени към българското обучение. Сега, като част от „ Заедно в час “, всички стратегии са напълно основани на локалния опит посредством български експерти в областта на образованието. За мен съчетаването на българските обичаи и приспособения непознат опит е в основата на триумфа. “ Двата пътя Лена Парова е с магистърска степен по химия и физика „ първата ѝ обич “, както тя ги назовава, и на които в никакъв случай не изневерява, и с подготовка „ Учител по осведомителни технологии “, тъй като отново съгласно нея: „ Съвременният шеф би трябвало наложително да схваща, да ползва и употребява осведомителните технологии “.
Дора Русинова е начален преподавател, приключва стратегия за включване на родителите в образованието, организира образования в тази посока и е районен координатор на Асоциацията за родителска интензивност. От 30 години е учебен шеф и от 37 в системата на образованието. „ От дете демонстрирам лидерски умения и не се опасявам да поемам отговорност, да върша смели крачки и да начертавам направления “, споделя Дора. Смята модела „ Учим и преподаваме дружно “, който са създали и утвърдили с сътрудниците, за скъпа иновация. „ Споделената отговорност в класната стая покачва мотивацията и ангажира пълноценното наличие на учениците, които – освободени, уверени и изобретателни, се държат като същински сътрудници в ученето. “ Лена Парова е станала шеф по нужда. Трябвало да реши дали да прекратят контракта ѝ заради понижаване на норматива, или да се яви на конкурс. Решава второто, въпреки и по нейните лични думи въобще да не е знаела с какво се захваща. „ През първите години като шеф познавах на доктрина нормативната уредба, само че се затруднявах в използването ѝ. Не бях уверена даже да оформя една заповед. Трябваше да се образовам. Помагаха ми положителното обмисляне и организираност. Правех неточности и се учех от тях. “ Преди 14 години става шеф на родното си учебно заведение. Вече има нужните опит и убеденост. „ За мен беше чест да работя с моите учители, тези, които са ми преподавали, тези, от които съм се учила, тези, които са ме въодушевили да стана преподавател. Продължавах да изпитвам почит към тях. Сега образовам и учители, и шефове. Помагам на сътрудници освен в учебното заведение ни, само че и в страната. Правя го на драго сърце, тъй като обичам да оказвам помощ, да бъда потребна. “И Дора Русинова, и Лена Парова се грижат за своите учебни заведения и възпитаници като за градина и в директния, и в преносния смисъл. Училище „ Светлина “ с изключение на библиотека, лаборатории, цифрова зона има и прелестен двор-парк. „ Прекрасният двор е част от общата ми визия за учебното заведение – споделя Дора. – Имах огромно предизвикателство пред себе си. За мен беше извънредно значимо да хвана вярната посока. Какво учебно заведение желая да управлявам? Какви правила и полезности са в основата на едно сполучливо учебно заведение? Как се основава креативна атмосфера, почитание и блян към изява? Как могат родителите да станат катализатори за триумфа на своето дете? От опита си на начален преподавател бях уверена, че с любов, схващане, поддръжка и ексцентрично мислене всяко дете може да реализира повече. Предизвиках себе си за огромни промени, получих и поддръжката на сътрудниците си. От няколко години съм построила партньорски взаимоотношения с Бургаския свободен университет, с което давам опция на бъдещите учители да черпят от опита на моите сътрудници. “ Дора Русинова взема решение да включи учебно заведение „ Светлина “ в плана „ Училище на бъдещето “ на фондация „ Америка за България “, тъй като постоянно е желала то да има неповторим образ, да не губи от своя дух и да не наподобява на никое друго, да работи със пристрастеност и вдъхновение, да е учебно заведение, в което родители и учители взаимно се поддържат. Не стопира да търси благоприятни условия за развиване и модернизиране, следи с интерес международните трендове в образованието.
„ Промяната, която извършихме посредством плана „ Училище на бъдещето “, не беше единствено на физическата среда – безапелационна е Дора. – Сменихме парадигмата, инвестирахме и в средата, и в учителите. Учениците започнаха да учат и преподават дружно със своите преподаватели. Родителите се трансфораха в съидейници, които подкрепяха смяната. Въздействието на плана може да измерим през достиженията на учениците. Завършвайки нашето съвременно учебно заведение, учениците получават висок старт за идващите стадии на своето обучение. “Училище „ Св. св. Кирил и Методий “, което управлява Лена Парова, е един от първите участници в програмата „ Училище за образец “ на фондация „ Заедно в час “. Работят дружно още от 2011 година „ Нямахме преподавател по британски език – спомня си Лена. – От „ Заедно в час “ разбрах, че могат да обезпечат. Доверих им се и подадох поръчка. В момента, в който този първи преподавател дойде при нас, разбрахме, че той преподава по доста друг метод. Беше ни доста забавно. Започнахме да влизаме в неговите часове. Дотогава такова нещо не се беше случвало – да влизаме в часове на сътрудници, с изключение на за открити уроци. През „ Заедно в час “ разбрахме, че методите на преподаване би трябвало да са разнообразни за сегашните възпитаници, тъй като другояче не можем да стигнем до тях. “ Тук Лена прави прилика със Закона на Парето („ Правилото 80-20 “), като споделя, че във всяко учебно заведение има 20% учители, които са носители на новаторството, шефът просто би трябвало да ги откри, да ги стимулира, да ги въодушеви, да ги поддържа и те ще стартират смяната. „ С тази стратегия съумях да открия мощни страни на свои сътрудници, които даже и не подозирах, че имат. Да им упълномощавам права и отговорности. Те самите повярваха в своите благоприятни условия, развиха лидерските си качества. Създаде се учебна просвета. Смятам, че учебното заведение ни е сполучливо.Да, нямаме високи образователни резултати, само че всяка година те, даже и леко, се покачват. Учителите и учениците ни са конкурентоспособни, имат лидерски качества, разпоредителност и отговорност. “ Успехът е още по-голям, тъй като в учебното заведение има два етноса – български и ромски, съвсем наедно. Няма отпаднали възпитаници по обществени аргументи. Всички идват постоянно на учебно заведение. За тях и за родителите им образованието е полезност. Единици са фамилиите, в които това не е по този начин. Родителите на децата от обществено уязвимите групи от дълго време са приобщени към живота в учебно заведение. Години наред се организират креативен работилници сред родители, учители и възпитаници. Майки, татковци, баби, дядовци и деца създават разнообразни сувенири и по-късно ги продават на благотворителен базар, проведен благодарение на Ученическия съвет.Миналата година самодейността е била отдадена на подкрепяне на самотни и заболели обществено слаби възрастни хора във Ветрен. „ Именно тези начинания ни оказват помощ да приобщим всички “, обобщава Лена. И за двете работата е с изключение на задача, и ентусиазъм, и наслада, и задоволство. Оптимисти ли са? Разбира се. „ Знам, че съм на мястото си – умерено решително споделя Лена Парова. – Чувствам се задоволена, тъй като виждам смяната, която вършим дружно с екипа. Училището ни е доста променено като образователна среда. Виждам усмивките на учениците.
Виждам какъв брой са отдадени на работата сътрудниците, какъв брой са спокойни и въодушевени. Зная, че всеки ден мога да поддържа едно дете, един преподавател или един родител. А това ме въодушевява и мен самата. По принцип аз съм оптимист. Да, и аз имам сложни моменти. Тогава чувствам поддръжката освен на фамилията, само че и на сътрудниците си. “ А Дора Русинова прибавя: „ Както се споделя в посланието на деятел Павел: „ Любовта е дълготърпелива, цялостна с благост… “ – там е прикрит моят оптимизъм – в любовта, която приписвам и получавам, в любовта, с която подобавам към всичко. “Извън учебното заведение Лена се радва на фамилията си и на дребния си внук. „ Това малко дребосъче ми вдъхна вяра, оказа помощ ми да преодолея по-лесно болката от загубата на татко ми, да намеря смисъл. “ Обича да работи в зеленчуковата си градина, да плете, да чете или да се разхожда с околните си хора в планината. Дора пък има прелестен домакински любим, който я очаква разгорещено да се върне от работа и я зарежда както детските обятия заран. Когато има време, чете, гледа филми, а огромната ѝ пристрастеност са пътуванията по света. За какво благодарите на 2023 година и какво си пожелавате/какво очаквате от 2024 година? Лена Парова: Благодаря на 2023 година, че аз и фамилията ми, всичките ми близки и другари са живи и здрави. Имах и компликации, и триумфи, и наслада, и паники. Но подобен е животът. Бих желала да си пожелая за 2024 година още веднъж живот и здраве за мен, за фамилията, за околните, за сътрудниците и приятелите си. Да не преставам да вдъхвам познание и обич на учениците, да поддържам и предизвиквам. Дора Русинова: 2023-та беше една добра година, без разтърсвания, само че с задоволително уроци. За 2024-та си поисквам най-много здраве и мощ да не преставам да сбъдвам фантазии.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ