Геният на хулигана... или 15 балкански мъдрости от Емир Кустурица
... И Емир Кустурица е живото доказателство за това. Той е балканският гамен, който покори света с любовта си към всичко и всички.
Днес тълпата следва кокошия модел и помни единствено станалото сред две хранения.
Всички огромни градове в Америка наподобяват повече на галерия за строителни материали, в сравнение с това, което ние в Европа назоваваме град.
Балканците живеят с единия крайник на асфалта и още не могат да извадят другия от селската тиня.
Най-фината упойка да се анулира резултатът от застрашаващият завършек на човешкия живот са думите " гибелта е непотвърден слух ".
Просто, тъй като имам вяра в идентичността и целостта на моята страна не ме прави ксенофоб или националист.
Как да се науча да пребивавам във време, в което красивото и възвишеното са придобили антикварна стойност?
За ромите има единствено пари, обич и семейство. И толкова. Нищо ненужно.
Къщата не е просто създание, както наподобява някому. Това не са единствено квадратни метри, както го вижда модерната архитектура. Човек е обвързван с невидими влакна с дома си. Може той да не се е сраснал с индивида като при охлюва или мидата, само че сигурно е неговата база. Дори и когато няма дом и когато затъва, пропастта на индивида се мери с дома, който няма.
Днешния свят е напълнен от " хай тек " езичници.
Филмите би трябвало да се споделят с тези, с които не споделяте живота си.
Омръзна ми от тази народна власт. В нея хората гласоподават за кметове. Иска ми се да има град, в който ще се избират жители.
Всеки път, когато върша филм, желая да се самоубия... такива са моите сюжети.
Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има доста, са в неразборията от движимости, разхвърляни на всички места в празното пространство. От картонените кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат индивида право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и тъй като животът стана по-дълъг, те са доста повече, в сравнение с е належащо. Посегнеш към една или две, а те стартират да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с стремежи хаос е доста вълнуваща и всичко би било наред, в случай че човек не беше анатемосан. Дори и да реши в никакъв случай повече да не огледа някои неща, те, като че ли носени от незнайна мощ, се връщат назад. Редовно, следвайки своята орбита, тези нежелани движимости се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си ги хвърлил в точния момент.
Ако принадлежиш на дребен народ, който отхвърля да следва покорно концепциите на великите и в разгара на пренареждането на света все пак пита: " Къде сме ние в тази история? ", могъщите сили те обсипват с бомби, които назовават милосърдни ангели.
Когато някой непосредствен почине, времето престава да тече с нормалния си ход. В момента, когато чуе такава новина, човек мъничко умира. Чува по-лошо, приказва по-тихо, става като онази улична лампа, за която не си сигурен дали излъчва светлина. И когато след това, тръгвайки на погребението на умрелия, човек стигне до мястото, на което би трябвало, желанието да не бъде даже малко мъртъв още веднъж напълно го съживява.
Снимки ~ bhdani.ba
