Застрашени ли са творческите професии от изкуствения интелект
Хуманоиден робот рисува и написа стихове – може би на пръв взор няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата концепция, че робот може да рисува. Само че това към този момент е реалност.
Роботът Ай-Да стартира да рисува картини, типичен сюжети и нереални произведения, и даже скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше показана изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е задоволително на Ай-Да и тя към този момент е почнала да написа стихове. Ай-Да генерира поезията въз основата на данни в мрежата благодарение на своите логаритми. Дали има смисъл и дуенде в тази лирика обаче и какво е бъдещето на креативните специалности в подтекста на развиването на изкуствения разсъдък?
За това приказва в " Артефир " футорологът и академик към Българска академия на науките, създател на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доцент Мариана Тодорова.
Роботът Ай-Да твори въз основата на логаритмите, заложени ѝ от нейния основател Ейдън Мелър, и въз основата на изчислителната дарба на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на дамата, съдействала доста за софтуерното развиване – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на логаритми, основани от учени от Оксфордския университет. А ентусиазъм черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при придвижване на четката нейната ръка издава характерен тон. Елементът експедитивност е явен и при работата на робота в областта на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за съпоставяне на Леонардо да Винчи са му били нужни 14 години, с цел да приключи шедьовъра си Мона Лиза.
Факт е, че концепцията за изкуствения разсъдък първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „ R.U.R. “, както и древногръцката митология преглежда концепцията за роботи, които да оказват помощ на човечеството под облика на механични птици.
Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят съответни такива, един откъс от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „ Оставете ги да умрат “, само че ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците… “. Творението на Ай-Да, което тя разгласява в своя профил, в действителност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела комбинация от толкоз разнообразни почерци, събрани в едно. Но главното в посланието, което в действителност дава Ай-Да като една много завоалирана дефиниция, която съдържа в себе си като че ли и лек детайл на опасност, е, че „ Ай-Да е „ оня “ робот, който произнася тези стихове от името на „ тези “, които нямат глас – пленените животни, които безмълвно съществуват в рамките на нашата институция “.
Хуманоидният робот Ай-Да и нейният основател Ейдън Мелър, които творят в изложба Ейдън Мелър в Оксфорд, може би не престават да изненадват с изявите си в изкуството.
Изкуствен разсъдък от дълго време основава музика, има даже написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и режисура – „ Зловещата котловина “, където хуманоиден робот е на сцената на Световния спектакъл. Бъдещето ще покаже къде в действителност са границите на изкуствения разсъдък в изкуството и дали изобщо ще има такива.
Диалозите и полемиките за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат връзки по тях, стават все по-важни и нужни.
Повече за изкуството на изкуствения разсъдък и къде са границите на роботите в креативната среда, чуйте в изявлението на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и академик към Българската академия на науките.
Роботът Ай-Да стартира да рисува картини, типичен сюжети и нереални произведения, и даже скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше показана изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е задоволително на Ай-Да и тя към този момент е почнала да написа стихове. Ай-Да генерира поезията въз основата на данни в мрежата благодарение на своите логаритми. Дали има смисъл и дуенде в тази лирика обаче и какво е бъдещето на креативните специалности в подтекста на развиването на изкуствения разсъдък?
За това приказва в " Артефир " футорологът и академик към Българска академия на науките, създател на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доцент Мариана Тодорова.
Роботът Ай-Да твори въз основата на логаритмите, заложени ѝ от нейния основател Ейдън Мелър, и въз основата на изчислителната дарба на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на дамата, съдействала доста за софтуерното развиване – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на логаритми, основани от учени от Оксфордския университет. А ентусиазъм черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при придвижване на четката нейната ръка издава характерен тон. Елементът експедитивност е явен и при работата на робота в областта на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за съпоставяне на Леонардо да Винчи са му били нужни 14 години, с цел да приключи шедьовъра си Мона Лиза.
Факт е, че концепцията за изкуствения разсъдък първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „ R.U.R. “, както и древногръцката митология преглежда концепцията за роботи, които да оказват помощ на човечеството под облика на механични птици.
Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят съответни такива, един откъс от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „ Оставете ги да умрат “, само че ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците… “. Творението на Ай-Да, което тя разгласява в своя профил, в действителност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела комбинация от толкоз разнообразни почерци, събрани в едно. Но главното в посланието, което в действителност дава Ай-Да като една много завоалирана дефиниция, която съдържа в себе си като че ли и лек детайл на опасност, е, че „ Ай-Да е „ оня “ робот, който произнася тези стихове от името на „ тези “, които нямат глас – пленените животни, които безмълвно съществуват в рамките на нашата институция “.
Хуманоидният робот Ай-Да и нейният основател Ейдън Мелър, които творят в изложба Ейдън Мелър в Оксфорд, може би не престават да изненадват с изявите си в изкуството.
Изкуствен разсъдък от дълго време основава музика, има даже написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и режисура – „ Зловещата котловина “, където хуманоиден робот е на сцената на Световния спектакъл. Бъдещето ще покаже къде в действителност са границите на изкуствения разсъдък в изкуството и дали изобщо ще има такива.
Диалозите и полемиките за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат връзки по тях, стават все по-важни и нужни.
Повече за изкуството на изкуствения разсъдък и къде са границите на роботите в креативната среда, чуйте в изявлението на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и академик към Българската академия на науките.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ