Художничката на Миг Джагър, Стинг и Джими Хендрикс избра датата 13 за новите си 13 картини
Художничката КАТРИН ТОМОВА е имала шанса да учи преди време две години в Париж. А в този момент, 30 години по-късно, след извоюван конкурс на Съюза на художниците, тя два месеца е била на специализация още веднъж в Париж, с цел да сътвори от това си прекарване една нова галерия. Нарича се „ Островът по обед” и се открива на следващия ден от 18.30 в изложба СТУБЕЛ, ул.” Коста Лулчев” 2В. Това е шестнайстата й поредна галерия.
Първите си две изложения тя показва във фоайето на Младежкия спектакъл когато е единствено на 21 години. Голямото й достижение е, че четири пъти има участия в парижкия Есенен салон поредно от 1989 до 1992 година Катрин Томова е включена със своя картина в издадения албум за 100 годишнината на Есенния салон, което е рядка чест за всеки художник. А тя е най-младата участничка сред тях.
-Помни се изложбата ви преди десетина години във Варна, когато нарисувахте голямо- форматни портрети на роклегендите по света: Елвис Пресли, Джон Ленън, Миг Джагър, Джими Хендрикс, Стинг, Дейвид Бауи, Франк Синатра, Дейвид Гилмор...20 на брой, те бяха изплатени бързо.
–Тогава тези портрети в мисълта ми сплотиха страстта на времето в което живеем, конфликтът на поколенията, обликът на постоянно младия дух без който не може да се развива светът. И това докосна хората, посетителите бяха и млади и по-възрастни, всеки изпитал страстта от музиката на своите идоли.
-Новата ви галерия е изключително цветна, радостна в своята абстрактност, с едно закачливо чувство за наслада, за независимост. Откъде пристигна заглавието „ Островът по обед”?
-Тези два месеца в Париж през предходната есен, аз се видях по един непонятен метод още веднъж млада, както преди 30 години. Почувствах се като в описа на Кортасар „ Островът по обед”, смесиха се действителност и магика, мистичност и романтизъм. Сякаш внезапно всичко в мен се съедини в една паралелна действителност и аз бях такава, каквато съм, напълно щастлива.
-Изчезна нагнетеното, в което си тънем ежедневно тук, по този начин ли?
-Изчезна, да. В Париж си благополучен и без доста пари, единствено ти стига да гледаш, да усещаш тази лекост и порив, която човек има в своята младост. И която не е изгубил, единствено е потиснал в себе си след това.
-Като в песента на „ Бийтълс”, „ Представи си”?
-Да, по този начин нежно, чисто, галещо като музиката беше в душата ми. Абстрактната живопис носи силата си точно в чувството за музика. Аз в никакъв случай не съм имала съмнения по какъв начин да рисувам. Знаех, че това желая да върша, че желая да сътворявам прочувствено допиране посредством цветове.
-В съвремието ни релистичната живопис като че ли към този момент не е желана както преди десетилетия в галериите по света?
-Творците търсят нови крайбрежия, както постоянно. Това не значи, че класиците с техните шедьоври в музеите и галериите по света не ни карат да се прекланяме и възторгваме.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Първите си две изложения тя показва във фоайето на Младежкия спектакъл когато е единствено на 21 години. Голямото й достижение е, че четири пъти има участия в парижкия Есенен салон поредно от 1989 до 1992 година Катрин Томова е включена със своя картина в издадения албум за 100 годишнината на Есенния салон, което е рядка чест за всеки художник. А тя е най-младата участничка сред тях.
-Помни се изложбата ви преди десетина години във Варна, когато нарисувахте голямо- форматни портрети на роклегендите по света: Елвис Пресли, Джон Ленън, Миг Джагър, Джими Хендрикс, Стинг, Дейвид Бауи, Франк Синатра, Дейвид Гилмор...20 на брой, те бяха изплатени бързо.
–Тогава тези портрети в мисълта ми сплотиха страстта на времето в което живеем, конфликтът на поколенията, обликът на постоянно младия дух без който не може да се развива светът. И това докосна хората, посетителите бяха и млади и по-възрастни, всеки изпитал страстта от музиката на своите идоли.
-Новата ви галерия е изключително цветна, радостна в своята абстрактност, с едно закачливо чувство за наслада, за независимост. Откъде пристигна заглавието „ Островът по обед”?
-Тези два месеца в Париж през предходната есен, аз се видях по един непонятен метод още веднъж млада, както преди 30 години. Почувствах се като в описа на Кортасар „ Островът по обед”, смесиха се действителност и магика, мистичност и романтизъм. Сякаш внезапно всичко в мен се съедини в една паралелна действителност и аз бях такава, каквато съм, напълно щастлива.
-Изчезна нагнетеното, в което си тънем ежедневно тук, по този начин ли?
-Изчезна, да. В Париж си благополучен и без доста пари, единствено ти стига да гледаш, да усещаш тази лекост и порив, която човек има в своята младост. И която не е изгубил, единствено е потиснал в себе си след това.
-Като в песента на „ Бийтълс”, „ Представи си”?
-Да, по този начин нежно, чисто, галещо като музиката беше в душата ми. Абстрактната живопис носи силата си точно в чувството за музика. Аз в никакъв случай не съм имала съмнения по какъв начин да рисувам. Знаех, че това желая да върша, че желая да сътворявам прочувствено допиране посредством цветове.
-В съвремието ни релистичната живопис като че ли към този момент не е желана както преди десетилетия в галериите по света?
-Творците търсят нови крайбрежия, както постоянно. Това не значи, че класиците с техните шедьоври в музеите и галериите по света не ни карат да се прекланяме и възторгваме.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ