Как да открием на българския политически плаж кандидатите за еднолична власт, които не могат без врагове и жертви?
Христо Слави Рачев*
Хиляди човешки стъпала се пробват да оставят трайни следи по плажа. Никой не е съумял. Пясъкът няма памет, нито предпочитание да помни отпечатъците на толкоз разнообразни тела и крайници. Вълните не се уморяват да изтриват ритмично влажната линия, където Питагор, 550 години преди Христа, е чертал триъгълници и повдигал на квадрат обичаните си цифри.
Крачим с кучето Бари и оставяме разнообразни по дълбочина следи; от едната страна са топли от другата студени. Явлението се следи при започване на септември, преди залез слънце. Усещането е леко еротично, като че ли притискаме боси, дамски гърди; усещаме деликатност, топлинка и студ по едно и също време. Защо никой стихотворец не загатва за това. Морето има целият набор от човешки страсти. Пред него се мълчи и слуша. Уж знаем, кои са репродуктивните органи, магическата им мощ, само че гърдите, устните, езика, ушите и ходила увенчани с пет пръста, също могат да бъдат ерогенни зони. Морето отваря ноздрите, порите; хладната солена вода отмива неврозата. Напомня, че светът не е това, което виждаме, слага под подозрение втълпеното от възрастните. Морето не разпознава по облеклата обществения статус, то избира съблечените хора. Има памет за най-любопитните земноводни бозайници, които умираха да се скитат по сушата. От морето никой не трябва да си потегля изсъхнал и нецелунат. Непогален и със скучни мисли - “какво ли вършат наште на село… ” Край морето и цамбуркането в плитчините на морския живот, изневярата губи травматичната си мощ, позната измежду градския панелен пейзаж. Случи се. Станалото остава, като скришен персонален влог, с цел да припомня за младостта, пикирането на чайката и вълнението от свободния полет.
На плажа хора се събличат непринудено. На някои нещо им виси, други имат странни цепки, леко леко защриховани и замаскирани, другояче хората си наподобяват. Негласно са се споразумели, прииждат да се отдадат на ласките на лъчите, водата; да опитат нещо ново, цяло знамение е, че след обяд не настава всеобщ хепънинг и не се мяркат фигурални композиции, изпаднали от античната Кама сутра. Християнският морал е сковал и вкаменил хората, като изгарящата пепел на Везувий в целомъдрени помпейски пози. Някой е споделил, греховно е човешкото тялото, би трябвало да се крие от хорските очи. Родени сме в грях.
Ето ни изули гащи, изцяло голи изживяваме второ детство. Без памперси и шъткане, престани, не пипай там…Уж сме свободни, в действителност сме калцирани от предубеждения, чупливи и раними. Прозрачни стъклени хора. Всички сме гледали и поглеждаме порнопрограми. Мълчим си, никой не ковлади на другарката. И тя гледа, въздиша и мълчи. Мълчат и към този момент се съмняват, дали безразборната обич /промискуитет/ е греховна. Гледат етикети, ” баничка със сирене ”, а вътре има единствено извара. Някъде секат монети от 1,2,3,5 стотинки изцяло безполезни. Гледаме, броим и мълчим. Овластените крадат, гледаме настрана и отново мълчим. Цяла Русия е онемяла вечно. Ще им се постанова пантомимичен изказ, а доносите с непристойно сочене. И евреите, този дребен и интелигентен народ, мълчаха на път за Дахау и Аушвиц. Обречените съдеха по личните си ограничения. Не имаха вяра, че злото може да изригне, да нахлуе като норма в институциите и приспи отговорността, и никой да не посмее да гъкне. Но към този момент знаеха, че това е краят на светлината и синьото небе. Крачеха обезверени към вечността. Желязна е хватката на тотала и в нея няма еротика. Нито благосклонност. Само безкрайна тъга и избавителна гибел. Как да открием на българския политически плаж, измежду голите тела, претендентите за еднолична власт, тези социопатични видове, които не могат без врагове и жертви. Любителите на пирамидалната конструкция, в която е препълнен народът, а те се поклащат несменяеми на самия връх. Българските галванизирани и путинизирани путинисти.
Няма какво да се споглеждате, ще ви ги кажа, тъй като съм ги претърпял и ги различавам, без да ги виждам. Зад злобно процежданите им думи слушам виковете на бъдещите жертви. Тази най-отъпяла част от българите решили да гласоподават, преди за Радев, на следващия ден за Костадинов, Янев, Сидеров. Която и друга цифра или партийно число изберете, няма да сбъркате. Никога не бих си разрешил да посочвам, за кого да се гласоподава, само че мога да споделя, кои са числата на дявола: 27, 28, 29, 14. Това са най-опасните цифри от българското политическо тото. Печалбата, която носят е поредна национална злополука.
Кадрите са от тази заран 12 септември 2022г. Усет за идно уединение. Всички стъпки и итории ще бъдат заличени, като че ли в никакъв случай не са се случвали.
* Текстът е оповестен на фейсбук на страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Хиляди човешки стъпала се пробват да оставят трайни следи по плажа. Никой не е съумял. Пясъкът няма памет, нито предпочитание да помни отпечатъците на толкоз разнообразни тела и крайници. Вълните не се уморяват да изтриват ритмично влажната линия, където Питагор, 550 години преди Христа, е чертал триъгълници и повдигал на квадрат обичаните си цифри.
Крачим с кучето Бари и оставяме разнообразни по дълбочина следи; от едната страна са топли от другата студени. Явлението се следи при започване на септември, преди залез слънце. Усещането е леко еротично, като че ли притискаме боси, дамски гърди; усещаме деликатност, топлинка и студ по едно и също време. Защо никой стихотворец не загатва за това. Морето има целият набор от човешки страсти. Пред него се мълчи и слуша. Уж знаем, кои са репродуктивните органи, магическата им мощ, само че гърдите, устните, езика, ушите и ходила увенчани с пет пръста, също могат да бъдат ерогенни зони. Морето отваря ноздрите, порите; хладната солена вода отмива неврозата. Напомня, че светът не е това, което виждаме, слага под подозрение втълпеното от възрастните. Морето не разпознава по облеклата обществения статус, то избира съблечените хора. Има памет за най-любопитните земноводни бозайници, които умираха да се скитат по сушата. От морето никой не трябва да си потегля изсъхнал и нецелунат. Непогален и със скучни мисли - “какво ли вършат наште на село… ” Край морето и цамбуркането в плитчините на морския живот, изневярата губи травматичната си мощ, позната измежду градския панелен пейзаж. Случи се. Станалото остава, като скришен персонален влог, с цел да припомня за младостта, пикирането на чайката и вълнението от свободния полет.
На плажа хора се събличат непринудено. На някои нещо им виси, други имат странни цепки, леко леко защриховани и замаскирани, другояче хората си наподобяват. Негласно са се споразумели, прииждат да се отдадат на ласките на лъчите, водата; да опитат нещо ново, цяло знамение е, че след обяд не настава всеобщ хепънинг и не се мяркат фигурални композиции, изпаднали от античната Кама сутра. Християнският морал е сковал и вкаменил хората, като изгарящата пепел на Везувий в целомъдрени помпейски пози. Някой е споделил, греховно е човешкото тялото, би трябвало да се крие от хорските очи. Родени сме в грях.
Ето ни изули гащи, изцяло голи изживяваме второ детство. Без памперси и шъткане, престани, не пипай там…Уж сме свободни, в действителност сме калцирани от предубеждения, чупливи и раними. Прозрачни стъклени хора. Всички сме гледали и поглеждаме порнопрограми. Мълчим си, никой не ковлади на другарката. И тя гледа, въздиша и мълчи. Мълчат и към този момент се съмняват, дали безразборната обич /промискуитет/ е греховна. Гледат етикети, ” баничка със сирене ”, а вътре има единствено извара. Някъде секат монети от 1,2,3,5 стотинки изцяло безполезни. Гледаме, броим и мълчим. Овластените крадат, гледаме настрана и отново мълчим. Цяла Русия е онемяла вечно. Ще им се постанова пантомимичен изказ, а доносите с непристойно сочене. И евреите, този дребен и интелигентен народ, мълчаха на път за Дахау и Аушвиц. Обречените съдеха по личните си ограничения. Не имаха вяра, че злото може да изригне, да нахлуе като норма в институциите и приспи отговорността, и никой да не посмее да гъкне. Но към този момент знаеха, че това е краят на светлината и синьото небе. Крачеха обезверени към вечността. Желязна е хватката на тотала и в нея няма еротика. Нито благосклонност. Само безкрайна тъга и избавителна гибел. Как да открием на българския политически плаж, измежду голите тела, претендентите за еднолична власт, тези социопатични видове, които не могат без врагове и жертви. Любителите на пирамидалната конструкция, в която е препълнен народът, а те се поклащат несменяеми на самия връх. Българските галванизирани и путинизирани путинисти.
Няма какво да се споглеждате, ще ви ги кажа, тъй като съм ги претърпял и ги различавам, без да ги виждам. Зад злобно процежданите им думи слушам виковете на бъдещите жертви. Тази най-отъпяла част от българите решили да гласоподават, преди за Радев, на следващия ден за Костадинов, Янев, Сидеров. Която и друга цифра или партийно число изберете, няма да сбъркате. Никога не бих си разрешил да посочвам, за кого да се гласоподава, само че мога да споделя, кои са числата на дявола: 27, 28, 29, 14. Това са най-опасните цифри от българското политическо тото. Печалбата, която носят е поредна национална злополука.
Кадрите са от тази заран 12 септември 2022г. Усет за идно уединение. Всички стъпки и итории ще бъдат заличени, като че ли в никакъв случай не са се случвали.
* Текстът е оповестен на фейсбук на страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ