„Добрата ДС“: Партийно-държавна контрабанда под крилото на Държавна сигурност
Христо Христов
Сайтът продължава поредицата „ Добрата Държавна сигурност “ (по Васил Терзиев). В част 6 се споделя за организирането на партийно-държавната контрабанда по време на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия под опеката на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния уред на Българска комунистическа партия на претендента за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ Васил Терзиев, изречена обществено наскоро:
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Поредицата е адресирана и до водачите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Контрабанда под партийно-държавна протекция
„ Ако по принцип Централен комитет на Българска комунистическа партия даде генерално позволение за извършване на контрабандна търговия, да се изиска тази активност да се прави единствено от една комерсиална централа. “
Цитатът е от строго секретна информация на Второ ръководство (контраразузнаването) на Комитета за държавна сигурност (КДС), отнасяща се до „ Контрабандната търговия, вършена от държавно стопанско дружество (ДСП) „ Тексим “, Държавно стопанско предприятие „ Булет “ и някои други търговски централи “. Годината е 1966.
Съдържанието на този документ разрешава да се проследят началните стъпки в политиката на Българска комунистическа партия за потребление на изцяло противозаконна активност, каквато е контрабандата, за партийни цели. Тази политика освен нарушава интернационалните правила, само че слага Държавна сигурност над законите. Всичко това се прави единствено с една цел – партийната върхушка да управлява противозаконна активност за милиони долари.
Моделът е общопризнат, модернизиран и работи безотказно в продължение на 30 години от ръководството на Българска комунистическа партия. След измененията контрабандата, осъществявана до 1990 година от Държавна сигурност в интерес на партията, става мощен генератор на нова престъпност, зарежда черни партийни каси и е източник на бързо и нелегално замогване. С част от милионите от този главен дирек в сивата стопанска система, присъщ за всички години след 1989 година, се купуват политически индулгенции и чадъри, корумпират се Министерство на вътрешните работи, митниците, правосъдната власт.
Не е за удивление, че в средата на 60-те години контрабандата е призната като принцип от висшето партийно управление и става негов присъщ белег на ръководство. Докато в демократичните и правови страни тази противозаконна активност се прави от обособени незаконни лица и се преследва и санкционира от закона, в Народна република България страната в лицето на ръководещата Българска комунистическа партия и нейните държавни управления – от това на Тодор Живков до кабинетите на Андрей Луканов – я управляват, пазят и управляват.
След продажбата на злато и оръжие в опитите да се извлекат спомагателни валутни облаги за закрепване на несигурното икономическо състояние контрабандната търговия се утвърждава като нов източник на валутни средства. Нейният незаконен темперамент обаче няма нищо общо освен с правилата на пазарната стопанска система, само че и с постановките на социалистическото планово стопанство.
Второ ръководство на Държавна сигурност и държавната контрабанда
Контрабандните покупко-продажби на комерсиалните централи като „ Тексим “ и „ Булет “ не остават загадка за Държавна сигурност освен тъй като нейни чиновници интензивно вземат участие в осъществяването ѝ, само че и тъй като избрани нейни структури дават отговор за контрола върху външнотърговските предприятия. Така да вземем за пример още през 1960 към Второ ръководство на Държавна сигурност е самостоятелен Пети отдел и едно от неговите отделения дава отговор за външната търговия.
През 1963 година при одобряването на новата конструкция на контраразузнавателното ръководство на Държавна сигурност тази активност минава към поделение „ Външна търговия и търговия от капиталистическите страни “ на Втори отдел „ Чужденци “. Към същото ръководство съществува Шести отдел, „ Икономически “, който дава отговор за другите браншове на стопанската система, както и за държавните институции по това направление. Самостоятелни отдели са Седми – „ Транспортен “, и Девети – контролно-пропусквателен пункт, в чието полезрение са валутните интервенции и митниците.
Впоследствие структурата на Второ ръководство, издигнато през 1969 година в основно, неведнъж се трансформира, само че постоянно съществува оперативно звено, което дава отговор за външната търговия и за икономическия бранш. През 1986 Централен комитет на Българска комунистическа партия извежда цялостния надзор върху стопанската система, като обособява ново независимо ръководство в Държавна сигурност – Четвърто ръководство (икономическо). То ще играе значима роля в реализирането на интервенциите по така наречен прикрит пренос до началото на 1990 година
Началото на държавната контрабанда
В средата на 60-те години „ Тексим “ и „ Булет “ елементарно се изкушават от икономическата независимост, която партията им дава. Привлечени от бързата и лесна облага във валута, те стартират да провеждат контрабандата на всевъзможни артикули. Архивните документи, непокътнати в Министерство на вътрешните работи, демонстрират, че първоначално е незаконната търговия с часовници от Швейцария за Турция.
Посредник е офицер от инженерното ръководство към Министерство на външната търговия, а контрабандната договорка се подписва с контракт (!) сред „ Тексим “ и компанията „ Арис-Жужу “ – Бейрут, на ливанския търговец Мохамед Арис и съдружника му Гаази Жужу.
Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на „ Тексим “ (най-малко две колета месечно по 10 000 броя) със аероплан на адрес „ Софийска митница – пренос “. Под контрола на „ Тексим “ пратките се одобряват, слагат се в тайници на специфичен автомобил и се извозват за Турция през Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево.
Второ ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) рапортува, че по мрежата контрабандата се реализира от членове на Българска комунистическа партия, някогашни партизани, дейни борци срещу фашизма, някогашни полковници от Управление „ Гранични войски “ и някогашни оперативни служащи от Комитет за Държавна сигурност (на НРБ).
Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните покупко-продажби, „ управлението на „ Тексим “ е получило позволение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, б.а.) и единодушие за подпомагане по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.) “.
След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на револвери, кафе и други артикули посредством турски и сирийски контрабандисти. Второ ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) открива, че същата активност се практикува и от Държавно стопанско предприятие „ Булет “, от Инженерното ръководство при Министерство на външната търговия, Държавно стопанско предприятие „ Деспред “ и Държавно стопанско предприятие „ Родопа “. Изводите са:
с контрабанда се занимават доста централи и активността не е непокътната в тайна;
чужденците, с които се контрабандира, знаят комерсиалните централи, които се занимават с този тип активност и какви продукти контрабандират; по този начин да вземем за пример Жужу самичък предлага, в случай че Народна република България желае да печели повече, да сплоти контрабандата на едно място и тогава, както той се показва, „ колкото поискате комисиона, ние толкоз ще ви дадем, тъй като няма конкуренция “; в конкуренцията между тях чужденците контрабандисти, в случай че се познават, има заплаха да се издават на турската полиция и да злепоставят страната;
чужденците контрабандисти са одобрявани в централите; в случай че сред тях има непозната агентура, могат елементарно да ни разузнават
не е добре зашифрована идващата стока на аерогара София, на контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево и на пристанищата във Варна и Бургас, където съвсем всички чиновници знаят за това;
не е добре зашифрована и работата при съпровождането на колите до границата. На Капитан Андреево съвсем всички чиновници знаят, че се контрабандират артикули – револвери и часовници; те познават и една част от чужденците и колите, с които се контрабандира;
комерсиалните централи не са изучили цените на контрабандираните артикули на интернационалния пазар и в множеството случаи вземат напълно дребни комисиони.
Второ ръководство на Държавна сигурност дава „ рекомендации “ на партиятакак да се прави контрабандата
Второ ръководство на Държавна сигурност дава точни насоки по какъв начин да се централизира контрабандата и най-много по какъв начин да бъде скрита от българските жители, на които по същото време е вменено да строят социализма:
контрабандата да се прави от една комерсиална централа; в тази ситуация най-правилно е да се разпореди на Държавно стопанско предприятие „ Тексим “, където работят доста наши някогашни служащи, и по този метод ще се резервира тайната, а въпреки това, най-добре ще бъдат следени и разработвани чужденците контрабандисти. Макар и дребен, въпреки всичко „ Тексим “ има опит в това отношение и там към този момент е основана известна организация;
в Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) тази активност също да се централизира на едно място;
взаимно с комерсиалната централа да се издирят пространства отвън София, където да се правят нужните операции по контрабандната стока;
да се уреди с Държавната автомобилна ревизия и да се вземат подобаващ брой номера за леки коли, които да се слагат на задграничните коли, до момента в който се обработват стоките;
взаимно с ръководство „ Митници “ по този начин да се уреди приемането на пратките, че за това да знаят минимум митнически служители;
да се обмисли нов метод за пропускането на колите през контролно-пропусквателен пункт с оглед там да знаят един-двама души;
взаимно с комерсиалната централа да се обмисли и броят на търговците контрабандисти. Необходимо е това да бъдат малко хора с оглед опазване на тайната и отбягване на рискове;
комерсиалната централа да подписва контракти единствено тогава, когато чужденецът даде канала, по който минават неговите стоки;
търговците контрабандисти, непрекъснато живеещи в София, да бъдат настанявани в подбрани от нас квартири и разработвани най-активно, като се даде опция за потребление на техника и външно наблюдаване.
Правителството на Тодор Живков явно бързо възприема препоръчаната от Държавна сигурност скица, тъй като поставя „ ред “ в контрабандната търговия. Но не посредством „ Тексим “ или някоя от останалите търговски централи, а с едно ново комерсиално дружество.
СЛЕДВА: Държавната контрабанда под прикритието на „ Кинтекс “.
Сайтът продължава поредицата „ Добрата Държавна сигурност “ (по Васил Терзиев). В част 6 се споделя за организирането на партийно-държавната контрабанда по време на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия под опеката на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния уред на Българска комунистическа партия на претендента за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ Васил Терзиев, изречена обществено наскоро:
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Поредицата е адресирана и до водачите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Контрабанда под партийно-държавна протекция
„ Ако по принцип Централен комитет на Българска комунистическа партия даде генерално позволение за извършване на контрабандна търговия, да се изиска тази активност да се прави единствено от една комерсиална централа. “
Цитатът е от строго секретна информация на Второ ръководство (контраразузнаването) на Комитета за държавна сигурност (КДС), отнасяща се до „ Контрабандната търговия, вършена от държавно стопанско дружество (ДСП) „ Тексим “, Държавно стопанско предприятие „ Булет “ и някои други търговски централи “. Годината е 1966.
Съдържанието на този документ разрешава да се проследят началните стъпки в политиката на Българска комунистическа партия за потребление на изцяло противозаконна активност, каквато е контрабандата, за партийни цели. Тази политика освен нарушава интернационалните правила, само че слага Държавна сигурност над законите. Всичко това се прави единствено с една цел – партийната върхушка да управлява противозаконна активност за милиони долари.
Моделът е общопризнат, модернизиран и работи безотказно в продължение на 30 години от ръководството на Българска комунистическа партия. След измененията контрабандата, осъществявана до 1990 година от Държавна сигурност в интерес на партията, става мощен генератор на нова престъпност, зарежда черни партийни каси и е източник на бързо и нелегално замогване. С част от милионите от този главен дирек в сивата стопанска система, присъщ за всички години след 1989 година, се купуват политически индулгенции и чадъри, корумпират се Министерство на вътрешните работи, митниците, правосъдната власт.
Не е за удивление, че в средата на 60-те години контрабандата е призната като принцип от висшето партийно управление и става негов присъщ белег на ръководство. Докато в демократичните и правови страни тази противозаконна активност се прави от обособени незаконни лица и се преследва и санкционира от закона, в Народна република България страната в лицето на ръководещата Българска комунистическа партия и нейните държавни управления – от това на Тодор Живков до кабинетите на Андрей Луканов – я управляват, пазят и управляват.
След продажбата на злато и оръжие в опитите да се извлекат спомагателни валутни облаги за закрепване на несигурното икономическо състояние контрабандната търговия се утвърждава като нов източник на валутни средства. Нейният незаконен темперамент обаче няма нищо общо освен с правилата на пазарната стопанска система, само че и с постановките на социалистическото планово стопанство.
Второ ръководство на Държавна сигурност и държавната контрабанда
Контрабандните покупко-продажби на комерсиалните централи като „ Тексим “ и „ Булет “ не остават загадка за Държавна сигурност освен тъй като нейни чиновници интензивно вземат участие в осъществяването ѝ, само че и тъй като избрани нейни структури дават отговор за контрола върху външнотърговските предприятия. Така да вземем за пример още през 1960 към Второ ръководство на Държавна сигурност е самостоятелен Пети отдел и едно от неговите отделения дава отговор за външната търговия.
През 1963 година при одобряването на новата конструкция на контраразузнавателното ръководство на Държавна сигурност тази активност минава към поделение „ Външна търговия и търговия от капиталистическите страни “ на Втори отдел „ Чужденци “. Към същото ръководство съществува Шести отдел, „ Икономически “, който дава отговор за другите браншове на стопанската система, както и за държавните институции по това направление. Самостоятелни отдели са Седми – „ Транспортен “, и Девети – контролно-пропусквателен пункт, в чието полезрение са валутните интервенции и митниците.
Впоследствие структурата на Второ ръководство, издигнато през 1969 година в основно, неведнъж се трансформира, само че постоянно съществува оперативно звено, което дава отговор за външната търговия и за икономическия бранш. През 1986 Централен комитет на Българска комунистическа партия извежда цялостния надзор върху стопанската система, като обособява ново независимо ръководство в Държавна сигурност – Четвърто ръководство (икономическо). То ще играе значима роля в реализирането на интервенциите по така наречен прикрит пренос до началото на 1990 година
Началото на държавната контрабанда
В средата на 60-те години „ Тексим “ и „ Булет “ елементарно се изкушават от икономическата независимост, която партията им дава. Привлечени от бързата и лесна облага във валута, те стартират да провеждат контрабандата на всевъзможни артикули. Архивните документи, непокътнати в Министерство на вътрешните работи, демонстрират, че първоначално е незаконната търговия с часовници от Швейцария за Турция.
Посредник е офицер от инженерното ръководство към Министерство на външната търговия, а контрабандната договорка се подписва с контракт (!) сред „ Тексим “ и компанията „ Арис-Жужу “ – Бейрут, на ливанския търговец Мохамед Арис и съдружника му Гаази Жужу.
Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на „ Тексим “ (най-малко две колета месечно по 10 000 броя) със аероплан на адрес „ Софийска митница – пренос “. Под контрола на „ Тексим “ пратките се одобряват, слагат се в тайници на специфичен автомобил и се извозват за Турция през Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево.
Второ ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) рапортува, че по мрежата контрабандата се реализира от членове на Българска комунистическа партия, някогашни партизани, дейни борци срещу фашизма, някогашни полковници от Управление „ Гранични войски “ и някогашни оперативни служащи от Комитет за Държавна сигурност (на НРБ).
Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните покупко-продажби, „ управлението на „ Тексим “ е получило позволение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, б.а.) и единодушие за подпомагане по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.) “.
След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на револвери, кафе и други артикули посредством турски и сирийски контрабандисти. Второ ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) открива, че същата активност се практикува и от Държавно стопанско предприятие „ Булет “, от Инженерното ръководство при Министерство на външната търговия, Държавно стопанско предприятие „ Деспред “ и Държавно стопанско предприятие „ Родопа “. Изводите са:
с контрабанда се занимават доста централи и активността не е непокътната в тайна;
чужденците, с които се контрабандира, знаят комерсиалните централи, които се занимават с този тип активност и какви продукти контрабандират; по този начин да вземем за пример Жужу самичък предлага, в случай че Народна република България желае да печели повече, да сплоти контрабандата на едно място и тогава, както той се показва, „ колкото поискате комисиона, ние толкоз ще ви дадем, тъй като няма конкуренция “; в конкуренцията между тях чужденците контрабандисти, в случай че се познават, има заплаха да се издават на турската полиция и да злепоставят страната;
чужденците контрабандисти са одобрявани в централите; в случай че сред тях има непозната агентура, могат елементарно да ни разузнават
не е добре зашифрована идващата стока на аерогара София, на контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево и на пристанищата във Варна и Бургас, където съвсем всички чиновници знаят за това;
не е добре зашифрована и работата при съпровождането на колите до границата. На Капитан Андреево съвсем всички чиновници знаят, че се контрабандират артикули – револвери и часовници; те познават и една част от чужденците и колите, с които се контрабандира;
комерсиалните централи не са изучили цените на контрабандираните артикули на интернационалния пазар и в множеството случаи вземат напълно дребни комисиони.
Второ ръководство на Държавна сигурност дава „ рекомендации “ на партиятакак да се прави контрабандата
Второ ръководство на Държавна сигурност дава точни насоки по какъв начин да се централизира контрабандата и най-много по какъв начин да бъде скрита от българските жители, на които по същото време е вменено да строят социализма:
контрабандата да се прави от една комерсиална централа; в тази ситуация най-правилно е да се разпореди на Държавно стопанско предприятие „ Тексим “, където работят доста наши някогашни служащи, и по този метод ще се резервира тайната, а въпреки това, най-добре ще бъдат следени и разработвани чужденците контрабандисти. Макар и дребен, въпреки всичко „ Тексим “ има опит в това отношение и там към този момент е основана известна организация;
в Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) тази активност също да се централизира на едно място;
взаимно с комерсиалната централа да се издирят пространства отвън София, където да се правят нужните операции по контрабандната стока;
да се уреди с Държавната автомобилна ревизия и да се вземат подобаващ брой номера за леки коли, които да се слагат на задграничните коли, до момента в който се обработват стоките;
взаимно с ръководство „ Митници “ по този начин да се уреди приемането на пратките, че за това да знаят минимум митнически служители;
да се обмисли нов метод за пропускането на колите през контролно-пропусквателен пункт с оглед там да знаят един-двама души;
взаимно с комерсиалната централа да се обмисли и броят на търговците контрабандисти. Необходимо е това да бъдат малко хора с оглед опазване на тайната и отбягване на рискове;
комерсиалната централа да подписва контракти единствено тогава, когато чужденецът даде канала, по който минават неговите стоки;
търговците контрабандисти, непрекъснато живеещи в София, да бъдат настанявани в подбрани от нас квартири и разработвани най-активно, като се даде опция за потребление на техника и външно наблюдаване.
Правителството на Тодор Живков явно бързо възприема препоръчаната от Държавна сигурност скица, тъй като поставя „ ред “ в контрабандната търговия. Но не посредством „ Тексим “ или някоя от останалите търговски централи, а с едно ново комерсиално дружество.
СЛЕДВА: Държавната контрабанда под прикритието на „ Кинтекс “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ