За хората нарциси
Хората - нарциси. Понякога влизат в живота ни в ролята на родители, сътрудници, шефове, сътрудници или другари. Общуването с тях постоянно е мъчно и мъчително. Чувстваме се като че ли ние самите не съществуваме, а сме единствено сянка на техния величествен Аз и желанието им за великолепие. Понякога неналичието им на всякаква емпатия към нашите лични усеща ни ранява надълбоко. Чувстваме се само като принадлежности, през които те реализират своите лични цели. Понякога плачем от безсилието си да ги докоснем прочувствено. Нашите лични усеща нямат никакво значение за тях. Сякаш поддържаме връзка с хора - стени. Дори и да се опитаме да приказваме за себе си, те ловко ще се опитат да пренасочат диалога към личните си потребности и проблеми. Ние постоянно сме на втори проект. Нашият свят няма значение за тях. Единственият метод да тече връзката безпрепятствено е, когато непрекъснато ги хвалим и се превърнем в положителни огледала, през които те поддържат своята безпределно висока самокритика.
Ще се опитаме да изведем главните психически черти на нарцистичната персони и да забележим механизмите, които стоят зад тяхното държание.
Високота самокритика е здравословна, само че когато тя е извънредно раздута, съчетана с крайното неуважение на другите, с непрестанен блян от удивление на другите и реакции на отмъстителна гняв при незадоволство на потребностите, можем да приказваме за Нарцистично Личностово Разстройство . За да бъде диагностициран някой с него, би трябвало да има най-малко 5 от следните черти:
Хората с Нарцистично личностово разстройство имат смутено чувство за личния Аз . То включва чувството за величественост , което не е подплатено с действителни обстоятелства, както и пресилено мнение за личните положителни качества и качества. Те също по този начин имат блян от непрекъснати Адмирации от другите. Те желаят да са харесвани от безспорното всички и това да бъде отбелязвано под формата на похвали и поощрения.
Много особено за Нарцистичното личностово разстройство е възприемането на другите само като Инструмент за реализиране на личните цели. Нарцистичните персони са извънредно сензитивни към Критика от страна на другите. Възможно е, когато получат забележки, които нараняват личната им себеоценка, да станат извънредно нападателни към нас.
Една извънредно присъща линия при Нарцистичното личностово разстройство е неналичието на емпатия . Тези хора нямат способността да се допрян по никакъв метод до нашата прочувствена галактика.
Това ненапълно е плод на идната тяхна линия, а точно омаловажаване на другите за повишение на личната себеоценка . Фантазният живот на хората с Нарцистично личностово разстройство се върти най-вече към фантазиите за триумф и личната им атрактивност.
Характерни за Нарцистичното личностово разстройство са и проблемите в междуличностните връзки , които се дължат на несъответствието в силите, който нарцисите умишлено основават. Те са склонни постоянно да упрекват другите и житейските обстановки, в които попадат за личните си неточности и провали.
Кои са психически механизми, които оказват помощ за образуването на нарцисизма?
Според Ерих Фром в своята същина нарцистичната персона е извънредно нерешителен човек. Тя, надълбоко в себе си, въпреки и на неумишлено равнище, интуитивно схваща, че личното прославяне не се основава на действителни доказателства.
Нарцистичната персона не се усеща задължена пред себе си да търси причини за личната си справедливост. Тази себеубеденост в истинността на личния интелектуален артикул има три следствия. Първо, подхранва позитивния облик за личното Аз. Второ, усилва сигурността, увереността в себе си. Трето, основава се съображение за удивление от себе си, за поддържане на самовлюбеността. Става ясно за какво хората, които са развили във висока степен егоизъм, имат потребност от непрестанно себевъзприемане на своята изключителност, безпогрешност, великолепие.
Нарцистичната рана има своите корени още в най-ранно детство. Тя се появява постоянно при деца, чиито родители са несигурни, мощно тревожни, страдат от пристрастявания или самите те са малтретирали децата си. За развиването на нарцисизма спомага систематичното неоткликване на прочувствените потребности на детето. Нарцисизмът в този случай се явява като защитна тактика, против систематичното обезценяване и възприятие за неприетост в света. Така самото дете остава като затворено сред тези антични защитни механизми и в никакъв случай не може да реализира същинска зрялост в междуличностните връзки.
Друга, противоположна доктрина за корените на нарцисизма, се корени в така наречен свръхпоощряващ вид родителство. Според нея бъдещите нарциси са деца, които са били редовно надценявани, без да им се дава съответна противоположна връзка. Към тях също по този начин са отправяни свръхизисквания, които да компенсират несполуките в живота на самите родители.
Общуването с нарцистистичните хора е извънредно тежко. Те могат да поддържат връзка единствено в модела “Аз съм съвършен и ти ми се възхищаваш ”. Тяхната вътрешна обезщетителна логичност ги кара да се възприемат като по-висши от нас и надлежно заслужаващи всички привилегии, които светът предлага. Когато сме в мощна прочувствена връзка с тях, е допустимо да се усещаме непрекъснато самотни, отхвърлени и недооценени. И това е тъкмо по този начин, тъй като при нарцистичните хора е тотално нарушен салдото сред взимане и предоставяне. Те имат вяра, че те са толкоз специфични, че заслужават само да вземат от нас и от света. А същинското другарство е в хармонията сред това да получиш и да дадеш. При него има “чуваемост ” на страстите и концепциите на другия.
И в процеса на това лудо взаимопреплитане се ражда равноправността, в чиито пазви и двамата могат да поддържат здравословно висока самокритика. Защото връзката е в това да се събарят стените на вътрешната самотност, а не да зейват пропасти. Важно е, когато поддържаме връзка с нарцистични персони, да не разрешаваме те да стават огледало за нашата самокритика. Тя би трябвало да бъде вътрешна, постоянна и неподвластна на техните опити да я счупят на части. Защото всеки от нас е неповторим, тъй като няма двама души на земята, на които светът да се случва по еднакъв метод. По-горе и по-долу от време на време са единствено мисловни категории, които да компенсират личната ни вътрешна празнина и липса на логичен прочувствен контакт. Затова, когато поддържаме връзка с нарцистични хора, значимо е да заставаме компактно зад себе си и личните си полезности. Защото, когато можем да бъдем съчувствени, да раздаваме света си обилно, няма по какъв начин да седим по-долу. И знаем, че имаме крила, с които да летим в непознати прочувствени вселени. А това към този момент е доста.
Ще се опитаме да изведем главните психически черти на нарцистичната персони и да забележим механизмите, които стоят зад тяхното държание.
Високота самокритика е здравословна, само че когато тя е извънредно раздута, съчетана с крайното неуважение на другите, с непрестанен блян от удивление на другите и реакции на отмъстителна гняв при незадоволство на потребностите, можем да приказваме за Нарцистично Личностово Разстройство . За да бъде диагностициран някой с него, би трябвало да има най-малко 5 от следните черти:
Хората с Нарцистично личностово разстройство имат смутено чувство за личния Аз . То включва чувството за величественост , което не е подплатено с действителни обстоятелства, както и пресилено мнение за личните положителни качества и качества. Те също по този начин имат блян от непрекъснати Адмирации от другите. Те желаят да са харесвани от безспорното всички и това да бъде отбелязвано под формата на похвали и поощрения.
Много особено за Нарцистичното личностово разстройство е възприемането на другите само като Инструмент за реализиране на личните цели. Нарцистичните персони са извънредно сензитивни към Критика от страна на другите. Възможно е, когато получат забележки, които нараняват личната им себеоценка, да станат извънредно нападателни към нас.
Една извънредно присъща линия при Нарцистичното личностово разстройство е неналичието на емпатия . Тези хора нямат способността да се допрян по никакъв метод до нашата прочувствена галактика.
Това ненапълно е плод на идната тяхна линия, а точно омаловажаване на другите за повишение на личната себеоценка . Фантазният живот на хората с Нарцистично личностово разстройство се върти най-вече към фантазиите за триумф и личната им атрактивност.
Характерни за Нарцистичното личностово разстройство са и проблемите в междуличностните връзки , които се дължат на несъответствието в силите, който нарцисите умишлено основават. Те са склонни постоянно да упрекват другите и житейските обстановки, в които попадат за личните си неточности и провали.
Кои са психически механизми, които оказват помощ за образуването на нарцисизма?
Според Ерих Фром в своята същина нарцистичната персона е извънредно нерешителен човек. Тя, надълбоко в себе си, въпреки и на неумишлено равнище, интуитивно схваща, че личното прославяне не се основава на действителни доказателства.
Нарцистичната персона не се усеща задължена пред себе си да търси причини за личната си справедливост. Тази себеубеденост в истинността на личния интелектуален артикул има три следствия. Първо, подхранва позитивния облик за личното Аз. Второ, усилва сигурността, увереността в себе си. Трето, основава се съображение за удивление от себе си, за поддържане на самовлюбеността. Става ясно за какво хората, които са развили във висока степен егоизъм, имат потребност от непрестанно себевъзприемане на своята изключителност, безпогрешност, великолепие.
Нарцистичната рана има своите корени още в най-ранно детство. Тя се появява постоянно при деца, чиито родители са несигурни, мощно тревожни, страдат от пристрастявания или самите те са малтретирали децата си. За развиването на нарцисизма спомага систематичното неоткликване на прочувствените потребности на детето. Нарцисизмът в този случай се явява като защитна тактика, против систематичното обезценяване и възприятие за неприетост в света. Така самото дете остава като затворено сред тези антични защитни механизми и в никакъв случай не може да реализира същинска зрялост в междуличностните връзки.
Друга, противоположна доктрина за корените на нарцисизма, се корени в така наречен свръхпоощряващ вид родителство. Според нея бъдещите нарциси са деца, които са били редовно надценявани, без да им се дава съответна противоположна връзка. Към тях също по този начин са отправяни свръхизисквания, които да компенсират несполуките в живота на самите родители.
Общуването с нарцистистичните хора е извънредно тежко. Те могат да поддържат връзка единствено в модела “Аз съм съвършен и ти ми се възхищаваш ”. Тяхната вътрешна обезщетителна логичност ги кара да се възприемат като по-висши от нас и надлежно заслужаващи всички привилегии, които светът предлага. Когато сме в мощна прочувствена връзка с тях, е допустимо да се усещаме непрекъснато самотни, отхвърлени и недооценени. И това е тъкмо по този начин, тъй като при нарцистичните хора е тотално нарушен салдото сред взимане и предоставяне. Те имат вяра, че те са толкоз специфични, че заслужават само да вземат от нас и от света. А същинското другарство е в хармонията сред това да получиш и да дадеш. При него има “чуваемост ” на страстите и концепциите на другия.
И в процеса на това лудо взаимопреплитане се ражда равноправността, в чиито пазви и двамата могат да поддържат здравословно висока самокритика. Защото връзката е в това да се събарят стените на вътрешната самотност, а не да зейват пропасти. Важно е, когато поддържаме връзка с нарцистични персони, да не разрешаваме те да стават огледало за нашата самокритика. Тя би трябвало да бъде вътрешна, постоянна и неподвластна на техните опити да я счупят на части. Защото всеки от нас е неповторим, тъй като няма двама души на земята, на които светът да се случва по еднакъв метод. По-горе и по-долу от време на време са единствено мисловни категории, които да компенсират личната ни вътрешна празнина и липса на логичен прочувствен контакт. Затова, когато поддържаме връзка с нарцистични хора, значимо е да заставаме компактно зад себе си и личните си полезности. Защото, когато можем да бъдем съчувствени, да раздаваме света си обилно, няма по какъв начин да седим по-долу. И знаем, че имаме крила, с които да летим в непознати прочувствени вселени. А това към този момент е доста.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ