"Нито пфениг за графовете" - чии са замъците на германската монархия
Хоенцолерните са потомци на последния немски кайзер. Те упорстват страната да им върне отчуждените творби на изкуството и да имат право да живеят в замъците, принадлежали в миналото на техния жанр, споделя " Дойче веле ".
Дворецът " Цецилиенхоф " в Потсдам: луксозни градини, шадраван и общо 176 стаи, които неотдавна бяха напълно актуализирани: измежду тях пушалня, библиотека, музикален салон. Кой не би желал да има сходен парцел? Един към този момент е предявил най-сериозни планове: Георги Фридрих, принц на Прусия - потомък на последния немски кайзер. Но белким има право на сходни искания? Този юридически въпрос е зареден с взривоопасен заряд.
През 2014 година избухна юридически спор сред тогавашните владетели - Хоенцолерните - страната и засегнатите немски провинции по отношение на връщането на парцели, картини и други исторически полезности. Изход още не се обрисува.
Кои са Хоенцолерните
Последната немска монархия - Хоенцолерните - оставя своя отпечатък над съдбините на страната в продължение на повече от четири века. Корените на династията датират още от 11-и век. През 1061 година за пръв път се загатват Цолерните, които по-късно стартират да се назовават Хоенцолерни. Седалище на фамилията става замъкът " Хоенцолерн ", който се намира на 50 км южно от Щутгарт, в днешната провинция Баден-Вюртемберг.
През 13-и век се стига до разединение: братята Конрад и Фридрих потеглят по разнообразни пътища и поставят началото на две линии - швабската и франкската. През 19-и век, с основаването на Германския райх, Вилхелм Първи от рода на Хоенцолерните става кайзер. А 1888 година остава в историята като година на трима кайзери: Вилхелм Първи умира през март, синът му Фридрих Трети остава на власт единствено 99 дни, тъй като умира от рак на ларинкса. Неговият наследник Вилхелм Втори се възкачва на трона едвам 29-годишен. Той е последният немски кайзер и крал на Прусия.
© Associated Press
На тази фотография от 1937 година Вилхелм Втори, кайзер на Германия до 1918 година, е с приятеля си, американския създател Полтни Бигълоу
Краят на една монархия
С основаването на Ваймарската република през 1918 година монархията в Германия е анулирана. След Първата международна война Вилхелм Втори бяга в заточение в Нидерландия. Новата конституция на страната лишава на благородниците специфичната им позиция в обществото.
Все отново една привилегия им остава - купата. Макар и единствено като част от фамилното име, а не както до тогава - пред дребното. С други думи, принц Чарлз е принц, до момента в който Ернст Август, принц на Хановер, херцог цу Брауншвайг и Люнебург, кралски принц на Англия и Ирландия, просто се споделя по този начин.
По време на Ваймарската република парцели на кайзера в началото са иззети. " Нито пфениг за графовете " и " Нека и те работят като всички останали " са най-популярните лозунги на съперниците на монархията от тези години. Хоенцолерните вземат решение да апелират. През 1926-а провинция Прусия и Хоенцолерните се спогаждат за обезщетение, само че правосъдните разправии по този въпрос не стопират и до през днешния ден. " Законът за решение на имуществените разногласия сред Пруската страна и членовете на в миналото управлявалото пруско кралско семейство " докара до такава степен, че наследниците съумяха да получат огромна част от собствеността си назад - в това число потсдамския палат " Цецилиенхоф ". Но в този момент, наподобява, обстановката отново е изменена.
През 1945-а, след края на Втората международна война, по-голямата част от имуществото на Хоенцолерните се намира в руската окупационна зона и по-късно на територията на Германска демократична република. Това води до повторното отчуждаване на техните парцели. Договорът за обединяването сред Федерална република Германия и Германска демократична република от 1990 година афишира за нелегално отчуждаването на земя и парцели, само че не и отнемането на инвентар.
Правните основи на разногласието
Изключение би имало, в случай че пред съда се потвърди, че Хоенцолерните са " оказвали забележителна поддръжка " на националсоциалистическия режим. В такива случаи Законът за имуществените разногласия от 1994-а изключва опцията за погашение на компенсации. Съществуват исторически свидетелства за прояви на благосклонност и съществуване на непосредственост сред някогашния пруски престолонаследник Вилхелм и националсоциалистическия режим в Германия. Така да вземем за пример Вилхелм постоянно е поздравявал Адолф Хитлер за рождения му ден и за Нова година. През декември 1936 Вилхелм изпраща на Хитлер " най-искрените си поздравления за плодородната му активност, осигуряваща добруването на нашия обичан народ и родината ".
Оценката на тези исторически доказателства и тяхната роля в договарянията ще са решаващи за изхода на правосъдния спор към имуществата. Но мненията на историците по въпроса се разминават. До момента са направени четири разнообразни експертизи за политическите настройки и политическите позиции на тогавашния пруски престолонаследник, които дълго време бяха държани под ключ.
Целта на договарянията, които текат от 2014 до през днешния ден, е да се реализира съглашение за оспорваните творби на изкуството и колекционерски полезности. Но в действителност става дума за нещо доста повече - предмет на разискване е и интерпретацията на историята.
Дворецът " Цецилиенхоф " в Потсдам: луксозни градини, шадраван и общо 176 стаи, които неотдавна бяха напълно актуализирани: измежду тях пушалня, библиотека, музикален салон. Кой не би желал да има сходен парцел? Един към този момент е предявил най-сериозни планове: Георги Фридрих, принц на Прусия - потомък на последния немски кайзер. Но белким има право на сходни искания? Този юридически въпрос е зареден с взривоопасен заряд.
През 2014 година избухна юридически спор сред тогавашните владетели - Хоенцолерните - страната и засегнатите немски провинции по отношение на връщането на парцели, картини и други исторически полезности. Изход още не се обрисува.
Кои са Хоенцолерните
Последната немска монархия - Хоенцолерните - оставя своя отпечатък над съдбините на страната в продължение на повече от четири века. Корените на династията датират още от 11-и век. През 1061 година за пръв път се загатват Цолерните, които по-късно стартират да се назовават Хоенцолерни. Седалище на фамилията става замъкът " Хоенцолерн ", който се намира на 50 км южно от Щутгарт, в днешната провинция Баден-Вюртемберг.
През 13-и век се стига до разединение: братята Конрад и Фридрих потеглят по разнообразни пътища и поставят началото на две линии - швабската и франкската. През 19-и век, с основаването на Германския райх, Вилхелм Първи от рода на Хоенцолерните става кайзер. А 1888 година остава в историята като година на трима кайзери: Вилхелм Първи умира през март, синът му Фридрих Трети остава на власт единствено 99 дни, тъй като умира от рак на ларинкса. Неговият наследник Вилхелм Втори се възкачва на трона едвам 29-годишен. Той е последният немски кайзер и крал на Прусия.
© Associated Press
На тази фотография от 1937 година Вилхелм Втори, кайзер на Германия до 1918 година, е с приятеля си, американския създател Полтни Бигълоу
Краят на една монархия
С основаването на Ваймарската република през 1918 година монархията в Германия е анулирана. След Първата международна война Вилхелм Втори бяга в заточение в Нидерландия. Новата конституция на страната лишава на благородниците специфичната им позиция в обществото.
Все отново една привилегия им остава - купата. Макар и единствено като част от фамилното име, а не както до тогава - пред дребното. С други думи, принц Чарлз е принц, до момента в който Ернст Август, принц на Хановер, херцог цу Брауншвайг и Люнебург, кралски принц на Англия и Ирландия, просто се споделя по този начин.
По време на Ваймарската република парцели на кайзера в началото са иззети. " Нито пфениг за графовете " и " Нека и те работят като всички останали " са най-популярните лозунги на съперниците на монархията от тези години. Хоенцолерните вземат решение да апелират. През 1926-а провинция Прусия и Хоенцолерните се спогаждат за обезщетение, само че правосъдните разправии по този въпрос не стопират и до през днешния ден. " Законът за решение на имуществените разногласия сред Пруската страна и членовете на в миналото управлявалото пруско кралско семейство " докара до такава степен, че наследниците съумяха да получат огромна част от собствеността си назад - в това число потсдамския палат " Цецилиенхоф ". Но в този момент, наподобява, обстановката отново е изменена.
През 1945-а, след края на Втората международна война, по-голямата част от имуществото на Хоенцолерните се намира в руската окупационна зона и по-късно на територията на Германска демократична република. Това води до повторното отчуждаване на техните парцели. Договорът за обединяването сред Федерална република Германия и Германска демократична република от 1990 година афишира за нелегално отчуждаването на земя и парцели, само че не и отнемането на инвентар.
Правните основи на разногласието
Изключение би имало, в случай че пред съда се потвърди, че Хоенцолерните са " оказвали забележителна поддръжка " на националсоциалистическия режим. В такива случаи Законът за имуществените разногласия от 1994-а изключва опцията за погашение на компенсации. Съществуват исторически свидетелства за прояви на благосклонност и съществуване на непосредственост сред някогашния пруски престолонаследник Вилхелм и националсоциалистическия режим в Германия. Така да вземем за пример Вилхелм постоянно е поздравявал Адолф Хитлер за рождения му ден и за Нова година. През декември 1936 Вилхелм изпраща на Хитлер " най-искрените си поздравления за плодородната му активност, осигуряваща добруването на нашия обичан народ и родината ".
Оценката на тези исторически доказателства и тяхната роля в договарянията ще са решаващи за изхода на правосъдния спор към имуществата. Но мненията на историците по въпроса се разминават. До момента са направени четири разнообразни експертизи за политическите настройки и политическите позиции на тогавашния пруски престолонаследник, които дълго време бяха държани под ключ.
Целта на договарянията, които текат от 2014 до през днешния ден, е да се реализира съглашение за оспорваните творби на изкуството и колекционерски полезности. Но в действителност става дума за нещо доста повече - предмет на разискване е и интерпретацията на историята.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ