Над 50% от страните в Европа забраняват достъпа до асистирана репродукция за ЛГБТ общността, почти една трета - за самотни жени
Хетеросексуалните двойки в Европа могат да се подложат на асистирано репродуктивно лекуване или посредством националните си здравни служби, или като платят от джоба си. Законно е. Само в няколко страни националните служби " натискат спирачките ", в случай че двойката се нуждае от дарени яйцеклетки или ембриони.
Нещата са по-трудни за ЛГБТ двойките или самотните дами и още повече за трансобществото. Дори в страни, в които може би си мислите, че няма да има дискриминация. Всъщност едвам през юни тази година Франция позволи достъп до асистирана репродуктивна технология (ART) за тези малцинства. Норвегия даде достъп на самотни дами до процедурата едвам през 2020 година, се споделя в разбор на European Data Journalism Network.
Положението е по-лошо за женските двойки - 24 страни не разрешават достъпа им до асистирана репродукция. За хората от ЛГБТ общността да има деца посредством ART не е елементарно в Европа. " Местата, където е най-трудно за ЛГБТ хората да си намерят работа, да се оженят или да получат законно признание на пола, са също по този начин местата, където е най-трудно да имат достъп до асистирани репродуктивни технологии ", споделя Кианън Ръсел от ILGA Europe, федерация на европейски групи за права на лесбийки, гейове, бисексуални, транс- и интерсексуални. Той споделя, че Унгария и Полша са страните, в които обстановката е най-лоша, само че казусът е необятно публикуван в Европа. Дори хората да могат да получат репродуктивна помощ законно на хартия, в действителността процесът от време на време носи " дискриминация, тормоз или даже принуждение ", споделя Ръсел. Тези, които страдат от най-вече проблеми, са транс- и интерсексуалните хора, прибавя той.
Трудни други възможности
Хората, изправени пред тези форми на дискриминация, се борят с сложни други възможности. В случая с ЛГБТ, споделя Ръсел, има три такива. Първата е неправилно показване на самоличността им, да вземем за пример женски двойки, които лъжат, казвайки, че единствено една от тях търси лекуване като самотна жена, в случай че това е разрешено, или трансмъже, които споделят, че са дами. Втората опция е да се търси достъп до услугите в друга страна. Третото е забременяване с помощта другари или доверени хора.
Въпреки че това не е постоянно срещано събитие, това е път, по който доста хора, които желаят да имат деца, могат да поемат, в случай че разпоредбите наподобяват другояче непреодолими. В случая на самотни майки Изаскун Гамен, представител на асоциацията Single Mothers By Choice (MSPE), споделя, че по време на дългогодишния развой в опити да има деца някои хора са ѝ предложили да забременее от чужд след една нощ и да не му споделя нищо. Това ѝ се коства немислимо. " Как ще обясниш това на детето си по-късно? Как си обяснявате, че той или тя е роден от машинация ", споделя тя.
Най-честата спънка: липса на финансови средства
Освен законовите трудности има и стопански компликации за малцинствата, които желаят да имат деца. Според Калхаз-Хорхе " казусът за по-голямата част от популацията е неналичието на обществено финансиране. Дори в страни, където на хетеросексуалните двойки е разрешено да имат АРТ, това зависи доста от обществената финансова поддръжка ". Не всички страни покриват тези техники (Ирландия и Швейцария), а тези, които го вършат, от време на време заплащат единствено част от услугите или описите с чакащи са дълги години.
Има огромни разлики сред европейските страни. Има даже разлики сред районите на една и съща страна като в Обединеното кралство, Италия и Испания. В Испания да вземем за пример самотните дами могат да получат изкуствено оплождане в Навара, само че не и инвитро оплождане, даже в случай че имат медицински проблеми, които им пречат да забременеят посредством осеменяване. Други райони на Испания разрешават това. Междувременно Германия не покрива инвитро оплождането за лесбийки и самотни дами.
Възрастовите ограничавания, които са значима законова преграда за тези, които търсят частен достъп до АРТ, са по-ниски за хората, търсещи АРТ посредством национални здравни служби. Още един път, в тази ситуация на хетеросексуалните двойки доста малко страни слагат таван на възрастта на мъжете. Португалия я дефинира на 60 години, а Австрия - на 49. За дамите има ограничавания: от 38 в Латвия до 46 в Италия или 48 в Малта.
В други страни обществено финансираната асистирана репродукция има спомагателни бариери, като да вземем за пример да не надвишават родителите несъмнено тегло (в Сърбия, Румъния и някои испански региони) или да нямат предходни деца, както в Дания, Малта, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Турция.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Технологии 3 Ритейл 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Ритейл 1 Инфраструктура 2 Ритейл 3 Технологии
Друго от най-често срещаните ограничавания е да покриете единствено оптимален брой опити. Малко страни са ясни по отношение на осеменяването или не откриват граници, макар че в случай че го създадат, нормално това са шест или три цикъла. Държавите са по-ясни по отношение на инвитро оплождането: съвсем всички лимитират броя на финансираните опити. Белгия, Словения и Италия финансират шест опита. 15 други страни финансират три опита. Румъния, Молдова и Казахстан финансират единствено един. Там или забременявате от първия път, или в случай че желаете да продължите да пробвате, би трябвало да платите за това от джоба си.
Ирен Куевас, шеф на ембриологичната лаборатория на обществената болница във Валенсия (Испания), споделя, че след избран брой опити вероятността за триумф пада доста. " Имаме доста лимитирани запаси и би трябвало да се опитаме да ги усъвършенстваме по някакъв метод. Това е доста разумно число ", твърди тя.
Следват доплащанията, което значи, че достъпът на процедура не е безвъзмезден. Най-често срещаните са тези за медикаменти и те са значими. Всеки цикъл на хормонално лекуване за инвитро оплождане в Испания да вземем за пример може да коства повече от хиляда евро.
Нещата са по-трудни за ЛГБТ двойките или самотните дами и още повече за трансобществото. Дори в страни, в които може би си мислите, че няма да има дискриминация. Всъщност едвам през юни тази година Франция позволи достъп до асистирана репродуктивна технология (ART) за тези малцинства. Норвегия даде достъп на самотни дами до процедурата едвам през 2020 година, се споделя в разбор на European Data Journalism Network.
Положението е по-лошо за женските двойки - 24 страни не разрешават достъпа им до асистирана репродукция. За хората от ЛГБТ общността да има деца посредством ART не е елементарно в Европа. " Местата, където е най-трудно за ЛГБТ хората да си намерят работа, да се оженят или да получат законно признание на пола, са също по този начин местата, където е най-трудно да имат достъп до асистирани репродуктивни технологии ", споделя Кианън Ръсел от ILGA Europe, федерация на европейски групи за права на лесбийки, гейове, бисексуални, транс- и интерсексуални. Той споделя, че Унгария и Полша са страните, в които обстановката е най-лоша, само че казусът е необятно публикуван в Европа. Дори хората да могат да получат репродуктивна помощ законно на хартия, в действителността процесът от време на време носи " дискриминация, тормоз или даже принуждение ", споделя Ръсел. Тези, които страдат от най-вече проблеми, са транс- и интерсексуалните хора, прибавя той.
Трудни други възможности
Хората, изправени пред тези форми на дискриминация, се борят с сложни други възможности. В случая с ЛГБТ, споделя Ръсел, има три такива. Първата е неправилно показване на самоличността им, да вземем за пример женски двойки, които лъжат, казвайки, че единствено една от тях търси лекуване като самотна жена, в случай че това е разрешено, или трансмъже, които споделят, че са дами. Втората опция е да се търси достъп до услугите в друга страна. Третото е забременяване с помощта другари или доверени хора.
Въпреки че това не е постоянно срещано събитие, това е път, по който доста хора, които желаят да имат деца, могат да поемат, в случай че разпоредбите наподобяват другояче непреодолими. В случая на самотни майки Изаскун Гамен, представител на асоциацията Single Mothers By Choice (MSPE), споделя, че по време на дългогодишния развой в опити да има деца някои хора са ѝ предложили да забременее от чужд след една нощ и да не му споделя нищо. Това ѝ се коства немислимо. " Как ще обясниш това на детето си по-късно? Как си обяснявате, че той или тя е роден от машинация ", споделя тя.
Най-честата спънка: липса на финансови средства
Освен законовите трудности има и стопански компликации за малцинствата, които желаят да имат деца. Според Калхаз-Хорхе " казусът за по-голямата част от популацията е неналичието на обществено финансиране. Дори в страни, където на хетеросексуалните двойки е разрешено да имат АРТ, това зависи доста от обществената финансова поддръжка ". Не всички страни покриват тези техники (Ирландия и Швейцария), а тези, които го вършат, от време на време заплащат единствено част от услугите или описите с чакащи са дълги години.
Има огромни разлики сред европейските страни. Има даже разлики сред районите на една и съща страна като в Обединеното кралство, Италия и Испания. В Испания да вземем за пример самотните дами могат да получат изкуствено оплождане в Навара, само че не и инвитро оплождане, даже в случай че имат медицински проблеми, които им пречат да забременеят посредством осеменяване. Други райони на Испания разрешават това. Междувременно Германия не покрива инвитро оплождането за лесбийки и самотни дами.
Възрастовите ограничавания, които са значима законова преграда за тези, които търсят частен достъп до АРТ, са по-ниски за хората, търсещи АРТ посредством национални здравни служби. Още един път, в тази ситуация на хетеросексуалните двойки доста малко страни слагат таван на възрастта на мъжете. Португалия я дефинира на 60 години, а Австрия - на 49. За дамите има ограничавания: от 38 в Латвия до 46 в Италия или 48 в Малта.
В други страни обществено финансираната асистирана репродукция има спомагателни бариери, като да вземем за пример да не надвишават родителите несъмнено тегло (в Сърбия, Румъния и някои испански региони) или да нямат предходни деца, както в Дания, Малта, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Турция.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Технологии 3 Ритейл 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Ритейл 1 Инфраструктура 2 Ритейл 3 Технологии
Друго от най-често срещаните ограничавания е да покриете единствено оптимален брой опити. Малко страни са ясни по отношение на осеменяването или не откриват граници, макар че в случай че го създадат, нормално това са шест или три цикъла. Държавите са по-ясни по отношение на инвитро оплождането: съвсем всички лимитират броя на финансираните опити. Белгия, Словения и Италия финансират шест опита. 15 други страни финансират три опита. Румъния, Молдова и Казахстан финансират единствено един. Там или забременявате от първия път, или в случай че желаете да продължите да пробвате, би трябвало да платите за това от джоба си.
Ирен Куевас, шеф на ембриологичната лаборатория на обществената болница във Валенсия (Испания), споделя, че след избран брой опити вероятността за триумф пада доста. " Имаме доста лимитирани запаси и би трябвало да се опитаме да ги усъвършенстваме по някакъв метод. Това е доста разумно число ", твърди тя.
Следват доплащанията, което значи, че достъпът на процедура не е безвъзмезден. Най-често срещаните са тези за медикаменти и те са значими. Всеки цикъл на хормонално лекуване за инвитро оплождане в Испания да вземем за пример може да коства повече от хиляда евро.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ