Кой беше Хенри Кисинджър?
Хенри Кисинджър , който умря в сряда на 100-годишна възраст, въплъщаваше външната политика на Съединени американски щати по време на ръководството на Никсън и Форд. Той заемаше длъжността държавен секретар и предизвикваше както похвали за дипломатическите си триумфи, по този начин и рецензии поради калкулираното си политическо виждане за света.
Смъртта му беше оповестена от неговата консултантска компания, само че не беше посочена причина за нея. Това заяви Voice of America (VOA).
Известен като академик и притежател на Нобелова премия за мир, Кисинджър се трансформира в културна икона.
Консервативният мъдрец спомогна за постигането на редица дипломатически триумфи, в това число доближаване с Китай и потушаване на размириците със Съветския съюз. Заедно с Ле Дук Тхо от Северен Виетнам получава Нобелова премия за мир за напъните им да договорят преустановяване на Виетнамската война.
Кисинджър има многочислени достижения и в Близкия изток, в това число при договарянето на Синайското съглашение сред Египет и Израел през 1975 година, както и при работата си за ускорение на по-широкия арабско-израелски кротичък развой в границите на напъните, станали известни като “совалкова ” дипломация.
Въпреки достиженията си, Кисинджър е спорна фигура, като критиците му настояват, че е разрешил бомбардировките в Камбоджа, подкрепил е репресиите на Пакистан против Бангладеш и не е направил съвсем нищо, с цел да спре акцията на Аржентина против дисидентите.
Ранните години на Хенри Кисинджър
Роден като Хайнц Кисинджър във Фюрт, Германия, той идва в Съединени американски щати през 1938 година на 15-годишна възраст, откакто фамилията му бяга от нацистките гонения на евреите. Семейството приказва британски у дома и Хайнц става прочут като Хенри, като по-късно става натурализиран жител на Съединени американски щати.
Кисинджър се завръща в Европа по време на Втората международна война като член на американската войска в 84-та пехотна дивизия.
" Гледам обратно към тези години с огромна горделивост ", споделя Кисинджър пред Chicago Tribune, когато е на 80 години. " Втората международна война беше война без никаква морална двоякост ", показва той.
След войната Кисинджър се записва в Харвард по програмата G.I. Bill и получава бакалавърска, магистърска и докторска степен от университета, като по-късно се причислява към преподавателския състав на учебното заведение.
Възгледът на Кисинджър за външната политика на Съединени американски щати безспорно е образуван от опита му да избяга от нацистка Германия.
Той е прочут със своя термин " действителна политика ", съсредоточена върху вземането на практични дипломатически решения, а не на такива, които се основават на морални рамки.
Когато през 1974 година " Ню Йорк Таймс " го пита за чувството за скептицизъм и даже трагизъм в политическите му писания, Кисинджър дава отговор: " Мисля за себе си повече като за историк, в сравнение с като за общественик. Като историк би трябвало да си наясно с обстоятелството, че всяка цивилизация, която в миналото е съществувала, в последна сметка се е сривала ". " Историята е роман за старания, за желания, които не са били осъществени, за стремежи, които са били изпълнени ", сподели той.
Ролята на Белия дом
След като работи като съветник в американски държавни организации по време на администрациите на Айзенхауер, Кенеди и Джонсън, Кисинджър се причислява към Белия дом през 1969 година по време на администрацията на Никсън. Работи като консултант по националната сигурност, а по-късно като държавен секретар и остава на поста държавен секретар при президента Джералд Форд.
Кисинджър е в близки връзки с президента Ричард Никсън и регистрира съдействието като съществена причина за триумфите им във външната политика.
" Виждах се с президента всеки ден, когато и двамата бяхме в града, тъй като смятах, че е безусловно належащо да мислим по един и същи метод. Имах шанс. Имах извънредно близки връзки с двамата президенти, на които служих. Всъщност, в случай че човек огледа историята на държавните секретари, това е необичайност ", споделя Кисинджър през 2009 година пред Newsweek.
Кисинджър пътува два пъти до Китай, преди да придружи Никсън по време на революционното му посещаване в Пекин през 1972 година, с цел да се срещне с ръководителя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун. По време на визитата Съединените щати и Китай възобновяват дипломатическите си връзки след 23-годишно спиране.
Кисинджър и Никсън работят в тясно съдействие и за понижаване на напрежението със Съветския съюз, вследствие на което са извършени договарянията за ограничение на стратегическите оръжия (SALT), както и Договорът за противоракетна защита (ABM).
За достиженията си висшият посланик на Съединени американски щати получава голям брой награди. Наред с Нобеловата премия за мир през 1973 година, през 1977 година той получава Президентския орден на свободата - най-високото гражданско отличие на Съединени американски щати, а през 1986 година - Медала на свободата , който се връчва на 10 от най-влиятелните американски водачи, родени в чужбина, предава VOA.
Противоречия
Въпреки достиженията си Кисинджър е обект на голям брой рецензии, като огромна част от тях са свързани с дейностите му по време на Виетнамската война.
К
исинджър пази в загадка бомбардировките на Съединени американски щати над Камбоджа и Лаос през 1969 година, които способстват за ескалацията на Виетнамската война, като не осведоми за тях Конгреса или американската общност.
Освен това Никсън го упълномощава да води секрети договаряния със северновиетнамците.
В резултат на договарянията Кисинджър оказва помощ за сключването на Парижкото спокойно съглашение, само че критиците му настояват, че годините на секрети договаряния единствено са удължили войната.
Кисинджър е подложен на критика и за ролята си в спорове по света, в това число гражданската война в Ангола, която се трансформира в полесражение на Студената война.
Въпреки че Кисинджър остава на поста държавен секретар след позорната оставка на Никсън през 1974 година, той не остава непокътнат от абсурда " Уотъргейт ", който лишава поста на Никсън. Скандалът разкрива, че Кисинджър е наредил на ФБР да подслушва членове на Съвета за национална сигурност, с цел да разбере кой е изнесъл новините за бомбардировките на Съединени американски щати над Камбоджа в медиите.
Край на политическата кариера на Хенри Кисинджър
След като напуща държавното управление, Кисинджър работи като интернационален съветник и преподавател. Той е създател на повече от дузина книги. Последната му книга, " Лидерство ", е оповестена, когато е на 99 години.
Продължава да написа за външната политика на САШ, като даже провокира дискусия през май 2022 година, когато на Световния стопански конгрес в Давос, Швейцария, твърди, че Украйна би трябвало да отстъпи територията си, с цел да подписа мир с Русия. Той съобщи, че едно смущаващо проваляне за съветския президент Владимир Путин може да утежни дълготрайната непоклатимост на Европа.
Кисинджър има две деца и петима внуци.
Смъртта му беше оповестена от неговата консултантска компания, само че не беше посочена причина за нея. Това заяви Voice of America (VOA).
Известен като академик и притежател на Нобелова премия за мир, Кисинджър се трансформира в културна икона.
Консервативният мъдрец спомогна за постигането на редица дипломатически триумфи, в това число доближаване с Китай и потушаване на размириците със Съветския съюз. Заедно с Ле Дук Тхо от Северен Виетнам получава Нобелова премия за мир за напъните им да договорят преустановяване на Виетнамската война.
Кисинджър има многочислени достижения и в Близкия изток, в това число при договарянето на Синайското съглашение сред Египет и Израел през 1975 година, както и при работата си за ускорение на по-широкия арабско-израелски кротичък развой в границите на напъните, станали известни като “совалкова ” дипломация.
Въпреки достиженията си, Кисинджър е спорна фигура, като критиците му настояват, че е разрешил бомбардировките в Камбоджа, подкрепил е репресиите на Пакистан против Бангладеш и не е направил съвсем нищо, с цел да спре акцията на Аржентина против дисидентите.
Ранните години на Хенри Кисинджър
Роден като Хайнц Кисинджър във Фюрт, Германия, той идва в Съединени американски щати през 1938 година на 15-годишна възраст, откакто фамилията му бяга от нацистките гонения на евреите. Семейството приказва британски у дома и Хайнц става прочут като Хенри, като по-късно става натурализиран жител на Съединени американски щати.
Кисинджър се завръща в Европа по време на Втората международна война като член на американската войска в 84-та пехотна дивизия.
" Гледам обратно към тези години с огромна горделивост ", споделя Кисинджър пред Chicago Tribune, когато е на 80 години. " Втората международна война беше война без никаква морална двоякост ", показва той.
След войната Кисинджър се записва в Харвард по програмата G.I. Bill и получава бакалавърска, магистърска и докторска степен от университета, като по-късно се причислява към преподавателския състав на учебното заведение.
Възгледът на Кисинджър за външната политика на Съединени американски щати безспорно е образуван от опита му да избяга от нацистка Германия.
Той е прочут със своя термин " действителна политика ", съсредоточена върху вземането на практични дипломатически решения, а не на такива, които се основават на морални рамки.
Когато през 1974 година " Ню Йорк Таймс " го пита за чувството за скептицизъм и даже трагизъм в политическите му писания, Кисинджър дава отговор: " Мисля за себе си повече като за историк, в сравнение с като за общественик. Като историк би трябвало да си наясно с обстоятелството, че всяка цивилизация, която в миналото е съществувала, в последна сметка се е сривала ". " Историята е роман за старания, за желания, които не са били осъществени, за стремежи, които са били изпълнени ", сподели той.
Ролята на Белия дом
След като работи като съветник в американски държавни организации по време на администрациите на Айзенхауер, Кенеди и Джонсън, Кисинджър се причислява към Белия дом през 1969 година по време на администрацията на Никсън. Работи като консултант по националната сигурност, а по-късно като държавен секретар и остава на поста държавен секретар при президента Джералд Форд.
Кисинджър е в близки връзки с президента Ричард Никсън и регистрира съдействието като съществена причина за триумфите им във външната политика.
" Виждах се с президента всеки ден, когато и двамата бяхме в града, тъй като смятах, че е безусловно належащо да мислим по един и същи метод. Имах шанс. Имах извънредно близки връзки с двамата президенти, на които служих. Всъщност, в случай че човек огледа историята на държавните секретари, това е необичайност ", споделя Кисинджър през 2009 година пред Newsweek.
Кисинджър пътува два пъти до Китай, преди да придружи Никсън по време на революционното му посещаване в Пекин през 1972 година, с цел да се срещне с ръководителя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун. По време на визитата Съединените щати и Китай възобновяват дипломатическите си връзки след 23-годишно спиране.
Кисинджър и Никсън работят в тясно съдействие и за понижаване на напрежението със Съветския съюз, вследствие на което са извършени договарянията за ограничение на стратегическите оръжия (SALT), както и Договорът за противоракетна защита (ABM).
За достиженията си висшият посланик на Съединени американски щати получава голям брой награди. Наред с Нобеловата премия за мир през 1973 година, през 1977 година той получава Президентския орден на свободата - най-високото гражданско отличие на Съединени американски щати, а през 1986 година - Медала на свободата , който се връчва на 10 от най-влиятелните американски водачи, родени в чужбина, предава VOA.
Противоречия
Въпреки достиженията си Кисинджър е обект на голям брой рецензии, като огромна част от тях са свързани с дейностите му по време на Виетнамската война.
К
исинджър пази в загадка бомбардировките на Съединени американски щати над Камбоджа и Лаос през 1969 година, които способстват за ескалацията на Виетнамската война, като не осведоми за тях Конгреса или американската общност.
Освен това Никсън го упълномощава да води секрети договаряния със северновиетнамците.
В резултат на договарянията Кисинджър оказва помощ за сключването на Парижкото спокойно съглашение, само че критиците му настояват, че годините на секрети договаряния единствено са удължили войната.
Кисинджър е подложен на критика и за ролята си в спорове по света, в това число гражданската война в Ангола, която се трансформира в полесражение на Студената война.
Въпреки че Кисинджър остава на поста държавен секретар след позорната оставка на Никсън през 1974 година, той не остава непокътнат от абсурда " Уотъргейт ", който лишава поста на Никсън. Скандалът разкрива, че Кисинджър е наредил на ФБР да подслушва членове на Съвета за национална сигурност, с цел да разбере кой е изнесъл новините за бомбардировките на Съединени американски щати над Камбоджа в медиите.
Край на политическата кариера на Хенри Кисинджър
След като напуща държавното управление, Кисинджър работи като интернационален съветник и преподавател. Той е създател на повече от дузина книги. Последната му книга, " Лидерство ", е оповестена, когато е на 99 години.
Продължава да написа за външната политика на САШ, като даже провокира дискусия през май 2022 година, когато на Световния стопански конгрес в Давос, Швейцария, твърди, че Украйна би трябвало да отстъпи територията си, с цел да подписа мир с Русия. Той съобщи, че едно смущаващо проваляне за съветския президент Владимир Путин може да утежни дълготрайната непоклатимост на Европа.
Кисинджър има две деца и петима внуци.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ