Прокуратурата ни въвлича в закон на линча!
Грета Ганева е юрист и част от екипа на Антикорупционния фонд.
Само ден откакто Специализираната прокуратура заяви, че обвинените за теча на персонални данни от Национална агенция за приходите са ги разпратили на определени международни и национални медии, институцията ги " надцака " с броя на писмата, с които разпрати през днешния ден прессъобщение с приложени писмени доказателства и свидетелски показания по делото. Оповести, че същото се гледа при закрити врата, защото съдържало данни, свързани с националната сигурност на страната, само че доказателства по него към този момент са публикувани, освен това с разрешението на наблюдаващия прокурор. Селектирано. Частично. Изрично се сочи, че същите щели занапред да бъдат показани пред Специализирания углавен съд във връзка митинга на Апелативната профилирана прокуратура против избраните ограничения за неотклонение " парична гаранция " на притежателя на " ТАД груп " Иван Тодоров и двама от чиновниците във компанията.
С други думи,
медиите и обществеността имат достойнството да се срещнат с доказателствата преди още съдът да го е направил.
Още по-малко пък обвинените са имали опция да се срещнат с тях, нито да дадат мнение по отношение на тяхната относимост и допустимост.
Не е нужно да разполагаш със специфични знания в региона на правото, с цел да изпаднеш в неразбиране и да се запиташ какво тъкмо става. Каква ще да е тази процедура, която позволява сходна отпадналост на обвинителния орган да се трансформира в битка за оцеляването му.
Закон на линча! Това е, към което ни въвлича да участваме обвиняването в миг на рецесия. Излиза по лична самодейност да води развой отвън съда и измества борбата на терена на общественото пространство. Едностранно. Без обвинените да имат тъждество на средствата. Без състезателност. Без да има значение правото на достъп до съд. Без даже да има значение съдът и обратно на разпоредбите за водене на углавен развой.
При тези условия
не бих желала да си представям ситуацията на правна неустановеност, в което са сложени обвинените,
против които е повдигнато държавно обвиняване, а процесът към този момент се води отвън съда, което пък от своя страна води до заплаха от лишаването им от обективен правосъден развой. Не бих желала да съм в ситуацията на техните юристи, които следва да употребяват единствено разрешени от закона средства за отбрана, затова не могат да си разрешат да вземат мнения по доказателства, непредставени по планувания в закона ред. Не бих желала и да позволявам, че върху правосъдния състав се оказва напън, а в същото време законът изисква да се защищити от публичните настроения и каквито и да е било други въздействия, с цел да води независимо процеса. Защото, както се споделя, влезе ли публичното мнение в правосъдната зала, от нея излиза справедливостта.
Изглежда като че ли на Специализираната прокуратура е убягнало, че правораздаването по наказателни каузи се реализира единствено от съдилищата (чл. 6 НПК), и общественият линч е недопустим; че правосъдното произвеждане заема централно място в наказателния развой, а досъдебното произвеждане има единствено предварителен темперамент (чл. 7 НПК); че правосъдното произвеждане е спортно и страните в правосъдното произвеждане, в това число и прокуратурата, имат равни процесуални права (чл. 12 НПК); че обвиненият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда (чл. 16 НПК).
Ще кажете, че се касае за гласност. Да, но не,
както споделяше един по-мъдър човек от мен. Защото правилото за " гласност " е категорично организиран в член 20 от Наказателно-процесуален кодекс и член 6 §1 от Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и той касае правосъдния развой, а не досъдебното произвеждане, което се води от прокуратурата. При това задачата на условието за гласност е да направи правораздаването " очевидно ", поддържайки вярата на обществото в справедливостта. Публичният темперамент на производството пред органите на правосъдната власт пази страните по делото против скрито правосъдие без публичен надзор (в този смисъл Европейски съд по правата на човека се е произнесъл с Решения по Diennet v. France и Fazliyski v. Bulgaria, тъжба № 40908/05).
Децибелите по този случай стигнаха равнища, в които към този момент е все едно кой какво приказва.
Ето за какво е значимо да запазим институциите си и вярата в справедливото и положителното. Един от класиците проф. Рудолф декор Йеринг припомня, че " Справедливостта в едната си ръка държи везната, с която отмерва правото, в другата има меч, с който го пази. Мечът без везната е голо принуждение, везната без меча е отпадналост на правото. "
Нека оставим мечът и везната на съда!
Само ден откакто Специализираната прокуратура заяви, че обвинените за теча на персонални данни от Национална агенция за приходите са ги разпратили на определени международни и национални медии, институцията ги " надцака " с броя на писмата, с които разпрати през днешния ден прессъобщение с приложени писмени доказателства и свидетелски показания по делото. Оповести, че същото се гледа при закрити врата, защото съдържало данни, свързани с националната сигурност на страната, само че доказателства по него към този момент са публикувани, освен това с разрешението на наблюдаващия прокурор. Селектирано. Частично. Изрично се сочи, че същите щели занапред да бъдат показани пред Специализирания углавен съд във връзка митинга на Апелативната профилирана прокуратура против избраните ограничения за неотклонение " парична гаранция " на притежателя на " ТАД груп " Иван Тодоров и двама от чиновниците във компанията.
С други думи,
медиите и обществеността имат достойнството да се срещнат с доказателствата преди още съдът да го е направил.
Още по-малко пък обвинените са имали опция да се срещнат с тях, нито да дадат мнение по отношение на тяхната относимост и допустимост.
Не е нужно да разполагаш със специфични знания в региона на правото, с цел да изпаднеш в неразбиране и да се запиташ какво тъкмо става. Каква ще да е тази процедура, която позволява сходна отпадналост на обвинителния орган да се трансформира в битка за оцеляването му.
Закон на линча! Това е, към което ни въвлича да участваме обвиняването в миг на рецесия. Излиза по лична самодейност да води развой отвън съда и измества борбата на терена на общественото пространство. Едностранно. Без обвинените да имат тъждество на средствата. Без състезателност. Без да има значение правото на достъп до съд. Без даже да има значение съдът и обратно на разпоредбите за водене на углавен развой.
При тези условия
не бих желала да си представям ситуацията на правна неустановеност, в което са сложени обвинените,
против които е повдигнато държавно обвиняване, а процесът към този момент се води отвън съда, което пък от своя страна води до заплаха от лишаването им от обективен правосъден развой. Не бих желала да съм в ситуацията на техните юристи, които следва да употребяват единствено разрешени от закона средства за отбрана, затова не могат да си разрешат да вземат мнения по доказателства, непредставени по планувания в закона ред. Не бих желала и да позволявам, че върху правосъдния състав се оказва напън, а в същото време законът изисква да се защищити от публичните настроения и каквито и да е било други въздействия, с цел да води независимо процеса. Защото, както се споделя, влезе ли публичното мнение в правосъдната зала, от нея излиза справедливостта.
Изглежда като че ли на Специализираната прокуратура е убягнало, че правораздаването по наказателни каузи се реализира единствено от съдилищата (чл. 6 НПК), и общественият линч е недопустим; че правосъдното произвеждане заема централно място в наказателния развой, а досъдебното произвеждане има единствено предварителен темперамент (чл. 7 НПК); че правосъдното произвеждане е спортно и страните в правосъдното произвеждане, в това число и прокуратурата, имат равни процесуални права (чл. 12 НПК); че обвиненият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда (чл. 16 НПК).
Ще кажете, че се касае за гласност. Да, но не,
както споделяше един по-мъдър човек от мен. Защото правилото за " гласност " е категорично организиран в член 20 от Наказателно-процесуален кодекс и член 6 §1 от Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и той касае правосъдния развой, а не досъдебното произвеждане, което се води от прокуратурата. При това задачата на условието за гласност е да направи правораздаването " очевидно ", поддържайки вярата на обществото в справедливостта. Публичният темперамент на производството пред органите на правосъдната власт пази страните по делото против скрито правосъдие без публичен надзор (в този смисъл Европейски съд по правата на човека се е произнесъл с Решения по Diennet v. France и Fazliyski v. Bulgaria, тъжба № 40908/05).
Децибелите по този случай стигнаха равнища, в които към този момент е все едно кой какво приказва.
Ето за какво е значимо да запазим институциите си и вярата в справедливото и положителното. Един от класиците проф. Рудолф декор Йеринг припомня, че " Справедливостта в едната си ръка държи везната, с която отмерва правото, в другата има меч, с който го пази. Мечът без везната е голо принуждение, везната без меча е отпадналост на правото. "
Нека оставим мечът и везната на съда!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ