Градът, разположен в съвременния Ирак, е разкопан в началото на

Градът, ситуиран в актуалния Ирак, е разкопан при започване на 20-ти век най-вече от английския археолог сър Леонард Вули. Една съответна къща е съдържала много изписани с клинопис плочки, бизнес писма, адресирани до Еа-Насир. Той е член на Алик Тилмун, колегия на търговци, основана в Дилмун, различен археологически обект в Персийския залив, в актуален Бахрейн. Разположението на Дилмун край водите на Персийския залив го направи чудесно място за търговци като Еа-Насир за импорт и експорт.

Съдейки по повече от дузината оживели глинени плочки в личната му къща, археолозите откриват, че Еа-Насир е бил огромен търговец на мед, който се занимавал най-вече със слитъци на едро, само че също по този начин и подготвени железни произведения и от време на време - текстил хранителни артикули.

В началото на кариерата си Еа-Насир е купувал и продавал за двореца в Ур и е имал добра кредитна известност. Но в един миг стартира да прекарва повече време в Дилмун, което провокира много неприятни писма от ядосани кредитори, които питат къде е тяхната стока.

Каква е историята през очите на неговите излъгани клиенти.

Глинената плочка показва обръщение - претенция от човек на име Нани към доставчика Ea-Насир. Всъщност в писмото има доста недоволства. Ea-Насир явно доставя неприятно качество медна руда от Персийския залив. Той носи отговорност и за сбъркания адрес на доставката и забавянето на последващата доставка. И на всичко от горната страна е недодялан с прислужниците на Нани, изпратени да приберат доставката.

" Защо с такова пренебрежение третирате някого като мен? Изпратих като пратеници господа мои представители, с цел да вземат торбата с парите ми (депозирани при теб), само че ти се отнасяш с мен с пренебрежение, като ми ги връщаш назад с празни ръце няколко пъти и през вражеска територия.

" Има ли някой от търговците, които търгуват с Телмун, който да се е отнасял с мен по този метод? Само ти се отнасяш с пренебрежение към моя дипломат! "

Преводът на писмото е на асириолога Лео Опенхайм (Leo Oppenheim) и е оповестено в Letters from Mesopotamia.

Ур, остаряла вавилонска къща, която може да е била резиденция на Еа-насир, търговец, участващ в търговията с Дилмун (Бахрейн), чиито архиви са открити в къщата, изключително в стая 6. Функциите на пространствата са хипотетични, евентуално те могат да са били многофункционални.

Глинената плочка е част от непрекъснатата сбирка на Британския музей, само че не е в експозицията му. Посланието е на акадски език, най-ранният прочут семитски език (езици, които произлизат от Близкия изток, включват иврит, арабски и арамейски) и написано на клинопис, употребен за писане на несвързания с тези езици шумерски език. Плочката не е доста огромен, с размери 11.6 на 5 см. Но е написаното е изпълнено с страстите на Нани, написа Офнюз.бг.

" Как се отнасяш с мен за тази мед? Задържал си торбата с пари от мен на територията на врага, в този момент от теб зависи да възстановиш напълно [моите пари] ”, упорства клиентът.

След всичко това обаче подозираме, че Нани няма различен избор, с изключение на да пазари с Еа-Насир, като завършва писмото с предизвестие и с известно примирие:

„ Вземете под внимание, че [отсега нататък] няма да одобрявам тук никаква мед от вас, която не е от тънко качество. [Отсега нататък] ще предпочитам и ще вземам настрана слитъците в личния си двор и ще практикувам против вас правото ми на отвод, тъй като се отнесохте с мен с пренебрежение ".

Звучи ли познато? Дори в най-ранните цивилизации, познати на индивида, хората се оплакват от неприятно обслужване, коетое също толкоз оскърбително, колкото и през днешния ден.