Александър Кашъмов: Парламентът готви удар срещу демокрацията
Горчива символика има в това, че на датата, когато посредством терористични офанзиви върху хиляди мирни жители през 2001 година бе нанесен най-тежкият удар против правото на живот и достиженията на актуалната народна власт в историята на съвремието, българските законодатели се готвят да вземат решение, което ще се отрази трайно отрицателно на правовата страна у нас. Става въпрос за прокарването на измененията в Административно-процесуалния кодекс (АПК) макар наложеното президентско несъгласие. Тези промени са напълно в ущърб на жителите и бизнеса и са в изгода само за олигархията.
Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е сложила за задача да преодолее ветото без спор, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За страдание, този метод не е казус.
За да се разбере значимостта на измененията в Административнопроцесуален кодекс е задоволително да се напомни, че всяка година десетки хиляди жители, компании и организации на жители се обръщат към административните съдилища, с цел да търсят правдивост по разногласия, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското ръководство, като: погрешно установяване на налог, установяване на пенсии, право да строят, публични поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, опазване на здравето, обучение, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от страната и общините, достъп до социална информация, отбрана на персоналните данни, отбрана от дискриминация, отбрана от нелегално уволняване на чиновници, налична градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и доста други.
Стотици хиляди жители, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, обществена, правна и в последна сметка – човешка правдивост от съдилищата в системата на административното правораздаване за последните 20 години, откогато то съществува у нас.
Независимо от несъвършенствата и проблемите, които правосъдната система, като част от системата на държавно ръководство има, в огромна част от случаите тези хора и организации реализираха почтени решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, локалния феодализъм, полицейщината, властническото ръководство, кражбите от народа и корупцията на властта.
Така административното правораздаване се построи като главен инструмент за народна власт, равни благоприятни условия, развиване на гражданското общество и пазарната стопанска система, почтено систематизиране на приходите и нарастване на благосъстоянието.
Още през 2017 година представители на гражданския бранш в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в битката с административния произвол и корупцията посредством поддръжка на прозрачността на ръководството, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се оповестиха срещу измененията в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с фрапантно повишение на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити правосъдни съвещания без присъединяване на страните, унищожаване на втората правосъдна инстанция по доста каузи и други
Срещу някои от тези промени се разгласи и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през миналите 20 години доста противозаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и локалните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от промените е ограничението на достъпа до съд и качеството на правораздаването в случаите на оборване законността на актовете и дейностите на администрацията.
През юли 2018 година по искане на ПДИ, подкрепено от 50 цивилен организации президентът наложи несъгласие на измененията в Административнопроцесуален кодекс. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по план промени в Административнопроцесуален кодекс, посредством които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията основаване на нов съд, успореден на Върховен административен съд (вж. и мнение на ПДИ по конституционното дело).
От внасянето на законопроекта при започване на юни 2017 година досега липсва разбор на действителното положение на административното правосъдие и проблемите в него, както и аргументиран отговор на въпроса какво въобще наложи измененията в Административнопроцесуален кодекс.
Ако не всички, то най-малко множеството гафове и корупционни кавги на ръководството през 2017-2018 година бледнеят пред прокарването на измененията в Административнопроцесуален кодекс. Те са пестник за жителите, дребния и междинния бизнес, върховенството на закона и дребното отбрана на правата, която за три десетилетия нашето общество съумя да реализира.
Призоваваме както народните представители, по този начин и водачите на политическите партии, които носят отговорността за настоящето ръководство, да спазят уговорките, с които са определени, измежду които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правораздаване.
Александър Кашъмов,
Програма "Достъп до информация "
Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е сложила за задача да преодолее ветото без спор, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За страдание, този метод не е казус.
За да се разбере значимостта на измененията в Административнопроцесуален кодекс е задоволително да се напомни, че всяка година десетки хиляди жители, компании и организации на жители се обръщат към административните съдилища, с цел да търсят правдивост по разногласия, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското ръководство, като: погрешно установяване на налог, установяване на пенсии, право да строят, публични поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, опазване на здравето, обучение, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от страната и общините, достъп до социална информация, отбрана на персоналните данни, отбрана от дискриминация, отбрана от нелегално уволняване на чиновници, налична градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и доста други.
Стотици хиляди жители, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, обществена, правна и в последна сметка – човешка правдивост от съдилищата в системата на административното правораздаване за последните 20 години, откогато то съществува у нас.
Независимо от несъвършенствата и проблемите, които правосъдната система, като част от системата на държавно ръководство има, в огромна част от случаите тези хора и организации реализираха почтени решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, локалния феодализъм, полицейщината, властническото ръководство, кражбите от народа и корупцията на властта.
Така административното правораздаване се построи като главен инструмент за народна власт, равни благоприятни условия, развиване на гражданското общество и пазарната стопанска система, почтено систематизиране на приходите и нарастване на благосъстоянието.
Още през 2017 година представители на гражданския бранш в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в битката с административния произвол и корупцията посредством поддръжка на прозрачността на ръководството, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се оповестиха срещу измененията в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с фрапантно повишение на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити правосъдни съвещания без присъединяване на страните, унищожаване на втората правосъдна инстанция по доста каузи и други
Срещу някои от тези промени се разгласи и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през миналите 20 години доста противозаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и локалните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от промените е ограничението на достъпа до съд и качеството на правораздаването в случаите на оборване законността на актовете и дейностите на администрацията.
През юли 2018 година по искане на ПДИ, подкрепено от 50 цивилен организации президентът наложи несъгласие на измененията в Административнопроцесуален кодекс. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по план промени в Административнопроцесуален кодекс, посредством които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията основаване на нов съд, успореден на Върховен административен съд (вж. и мнение на ПДИ по конституционното дело).
От внасянето на законопроекта при започване на юни 2017 година досега липсва разбор на действителното положение на административното правосъдие и проблемите в него, както и аргументиран отговор на въпроса какво въобще наложи измененията в Административнопроцесуален кодекс.
Ако не всички, то най-малко множеството гафове и корупционни кавги на ръководството през 2017-2018 година бледнеят пред прокарването на измененията в Административнопроцесуален кодекс. Те са пестник за жителите, дребния и междинния бизнес, върховенството на закона и дребното отбрана на правата, която за три десетилетия нашето общество съумя да реализира.
Призоваваме както народните представители, по този начин и водачите на политическите партии, които носят отговорността за настоящето ръководство, да спазят уговорките, с които са определени, измежду които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правораздаване.
Александър Кашъмов,
Програма "Достъп до информация "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ