Години наред се смята, че античният град Велико Зимбабве е

Години наред се счита, че античният град Велико Зимбабве е инженерно знамение, което няма аналог. Археолозите не могат да се примирят с концепцията, че в миналото Африка е бил континента, трансформирал се в люлка на цивилизацията. Учените считат, че в миналото е бил издигнат от античните вавилонци, по-късно е предаден по заем на арабите, само че в никакъв случай не са посочени истинските основатели – африканците.

Това е място, което въпреки и прегърнато и изгубено от природата, продължава да се радва на живот. Някои от структурите са непокътнати, а откритията са повече от впечатляващи. Велико Зимбабве наподобява на нещо приблизително като цитадела и храм. Твърди се, че в предишното е бил локация за обезпечаване на издръжка и предложение на работа, място за поклонения и нещо като полис, където търговци са дошли за обмяна на стока.

Велико Зимбабве е името на локация, която през днешния ден е оставила единствено някои от стените и каменните постройки на античния град. Построен е сред 1100 година и 1450 година преди Новата епоха. Локализиран е в днешния Масвинго. Методите и главните черти на създаване демонстрират, че това е било работа на племето Шона, чието ДНК през днешния ден може да се открие в огромна част от жителите на Зимбабве. Има някои допускания, че може да са взели участие и други културни групи по това време – този исторически интервал е обвързван с доста сериозна миграция през въпросната околност.

Сигналите и проучванията демонстрират, че Велико Зимбабве е бил огромен и много мощен град, който е можел да събере популацията на Лондон, в случай че следим началото на основаването му – към 20 хиляди души. Имайки поради местоположението, построените пътища и по-сериозната защита, това е съществена комерсиална точка, включена в цялата линия на Африка. През нея са минавали араби, индийци и даже китайци.

Лесно е да се удостовери, откакто тъкмо такива артикули са открити на разкопките. Друг забавен факт е, че надгробните плочи са големи, като второто най-голямо здание са наблюдателните кули и стените на града. Някои от тях не престават да стоят и остават незасегнати от времето.

Изграждането на нещо сходно би трябвало да ни подсказва, че Африка в действителност е била люлката на цивилизацията, която е разрешила облагородяването нацяло Зимбабве. Тук идва и по-сериозната изненада, когато идват колонизаторите от Европа през XIX и XX век, стартира реорганизация и проучване на територията. Някои от първите откриватели ще останат вцепенени от обстоятелството, че въобще има сходен град. Португалският откривател Жао де Барос ще напише през 1552 година

„ Съществува зидария вътре и на открито, издигната от камъни с впечатляващи размери, построени са по този начин, като че ли няма нищо, което да ги свързва. “

Велико Зимбабве приема гости в три избрани зони. Първа е планинската, където се счита, че са били настанени кралските особи и по-скъпите посетители. Снабдена е с акропол и други по-специални здания, отговарящи на условията за разточителен живот. На второ място е огромният площад, построен от съществено пространство сред постройките, висока стена и кула, която е с височина от 11 метра. Осъзнаваме, че това не е нищо впечатляващо за модерния човек, само че се пробвайте да строите с голи ръце и малко знания в континент, където силите се разпределят сред индивида и животното.

Последната точка е долината на руините, където се намират тухлените къщи – тогавашните жители са изпичали тухли от тиня и с това са започвали своето строителство. Синтия Марангвада е публицист и един от специалистите по завещание и културна еднаквост на Зимбабве. Приятно да осъзнаем, че въпросният полис е бил издигнат доста по-рано от огромните европейски столици и съумява да устои на времето. По тази причина има и един протест, който отхвърля разпознаването на Велико Зимбабве като руини, тъкмо противоположното – това е град.

Езикът шона показва, че думата зимбабве се превежда като „ каменна къща “. Размерите на Велико Зимбабве би трябвало да ни подсказват и какво тъкмо е името – голяма каменна къща. Археолозите от дълго време признават и нещо друго – тя надалеч не е единствената. В разнообразни територии на страната ще открием към 200 по-малки местоположения с сходни постройки в района – разпръскват се от пустинята Калахари в Намибия до Мозамбик.

Отношението сред Велико Зимбабве и останалите по-малки градове и общности ще сътвори редица спорове. Мнозина одобряват концепцията, че това е била столица на доста по-голяма страна, само че учени като Мунярадзи Манянга ще заявят, че това би била много сериозна и огромна страна. Контролът на такава повърхност ще е съвсем неосъществим. Версията е друга, градът е бил издигнат като столица на доста по-малко кралство, само че откакто разполага с ресурсите и комерсиалните пътища, останалите са побързали да се локализират по-близо и по-близо до огромният град.

Най-голямото изобретение на този полис е съществуването на суха стена, издигната без никаква взаимозависимост. Камъните са редени един върху различен, с цел да създадат солидна структура и да устоят на времето, офанзиви от врагове, както и да се запазят през идващите епохи. По думите на откривателите, сходен градеж не може да бъде открит на никое място в Африка, а и освен. Размерите са от 11 метра височина и към 6 метра широчина. Обиколката им е към 250 метра и с това се класират като една от най-големите структури в суб-Сахарска Африка и втората най-голяма структура в Африка – първото място остава за египетските пирамиди.

Използваният материал е гранит, а подредбата им дава гаранция, че нито един катапулт не може да ги събори. Обработката на този детайл и подредбата му подсказва, че племената освен са имали знания и сериозен опит в структурата, само че и че явно знаят доста добре по какъв начин тъкмо да изградят такава отбрана.

Времето е най-големият фактор в това изобретение – не би трябвало да забравяме, че едвам пре-колониалните общества ще стартират да строят сходни сгради. Експертите са безапелационни, че за постигането на сходен резултат е належащо знание и в металургията – невероятно е да се реже или оформя гранит без принадлежности. Всички проучвания демонстрират, че това е бил извънредно развъртян град, построен от софтуерно и напреднало общество.

Популацията на Велико Зимбабве стартира да изчезва към XV век. Допуска се, че металната руда е била изчерпана, популацията е била прекомерно огромна и животът е станал много по-труден и не на последно място се приказва за привършване на други значими запаси. В един миг хората са тръгнали да търсят щастието си другаде, изоставяйки един от най-красивите и качествени паметници в историята на Африка.

Дори и след напускането на града, доста от племената не престават да го посещават и да правят разнообразни поклонения. Посещенията са записани от английските колонизатори през XIX век и до през днешния ден архивите се пазят. Впрочем точно религията и почитането е разрешила на Европа да открие тази територия.

Не са малко и търсачите на съкровища. През 1871 година Карл Мауч е решил, че е разкрил храма на крал Соломон, а по-късно ще съобщи, че става въпрос за двореца на кралицата на Шиба. Британският археолог Джеймс Бент ще стартира да прави разкопки и по-късно ще допусне, че африканците не са били способни да построят сходни сради. Неговото поверие е, че това място съществува още от библейско време – истината обаче е, че същата по този начин или другояче съществува в напълно друго време и изпреварва доста останалите записани цивилизации. Години наред ще се приказва, че Велико Зимбабве е основано от вавилонците. Африканските учени се усмихват и до през днешния ден на сходни изказвания.

Те са разумни – това е било оправданието на колонизаторите да стартират да покорят Африка и да не се пробват по никакъв метод да оправдават насилието си. С изказванието, че се приказва за Библейско време, незабавно се приема, че творението е акт на външна интервенция. Едва през 1980 година с независимостта на Зимбабве ще стартира и битката за всички културни и исторически полезности. Археолозите стигат до едно общо умозаключение, което в този случай се оформя с концепцията, че този град не е издигнат за един ден, а за години наред.

Местните поданици са желали да го усъвършенстват непрекъснато, с цел да могат да доближат цялостния най-много и великолепие. Днес въпросната локация продължава да е обект на културна и историческа полезност, като същите племена се стремят да го запазят и защитят от нападения. Привличат се туристи от целия свят, а с тях и миряни, които одобряват религиозната му стойност. Зимбабве се гордее със своето достижение и до през днешния ден потвърждава, че е минало през всички тествания на времето, тъкмо както и тази находка.