Мечтата на Хитлер за мегаград, столица на Третия райх
Историците допускат, че фантазиите на Хитлер за Берлин са надалеч по-стари от политическото му издигане. В „ Моята битка “, която той стартира да написа още през 1924 година, до момента в който е в пандиза поради ролята си в опит за въстание против Ваймарската република, се загатва за „ възобновяване на Германия “.
Концепцията му за превръщането на Берлин в мегаполис под името GERMANIA обаче стартира да се осъществя през 1936 година, когато тогавашният канцлер на страната стартира диалози с архитекта Алберт Шпеер. Шпеер е упорит и въодушевен покровител на нацистката партия и бързо притегля вниманието на Хитлер. Той е претрупан с проектирането на основни събития като Нюрнбергските манифестации, както и с по-амбициозните строителни планове на канцлера.
Нюрнбергският протест от 1936 година
Хитлер планува нов Берлин – мегаполис, който черпи ентусиазъм от всички най-впечатляващи здания и монументи в Европа. Хитлер и Шпеер всъщност възнамеряват да построят същите, само че по-големи, като най-същественият план е Фолксхале или Залата на народа с повърхност 99 000 кв. м, основана на купола на базиликата „ Свети Петър “ във Ватикана и Пантеона в Рим.
Този автентичен модел демонстрира по какъв начин би могла да изглеждала постройката в подтекст, както и цялата новата столица.
Модел на проекта на Берлин направен под управлението на Алберт Шпеер, гледайки на север към Залата на народа в горната част на фотографията
Общоприето е мнението, че Хитлер кръщава фантастичния си град Welthauptstadt Germania – „ Световна столица “ Германия. Историкът Герлот Шаулински обаче изяснява пред Guardian, че това в действителност е неправилно разбиране: „ Името се появява едвам след публикуването на записките на Шпеер от 1969 година „ Вътре в Третия райх “ и в действителност се основава на инцидентни забележки, направени, съгласно нас, единствено два пъти от Хитлер в диалог с стеснен кръг познати. “
Независимо дали фюрерът е бил подготвен да даде на плана толкоз грандиозно име, от непокътнатите мостри излиза наяве, че упоритостите му не са имали доста граници.
Плановете на Шпеер не са оставяли място и за вземане предвид с потребностите на жителите на Берлин; акцентът е бил подложен върху величието, а не върху пригодността за живеене. Така хиляди хора са изселени, с цел да се освободи място за строителни планове – за град, който, не забравяйте, в действителност в никакъв случай не е бил издигнат – и десетки хиляди жилищни домове са били разрушени, с цел да се освободи място за нови безумно великански структури.
Дори необятни булеварди, като Улица „ 17 юни “ (Straße des 17. Juni), която минава от Бранденбургската врата на запад през градския парк Тиргартен, щяха да бъдат неразрешени за пешеходци, които щяха да са принудени да правят отстъпка място на автомобилния трафик и да се придвижват из града с метро подземен.
Улица „ 17 юни “
Цялата тази строителна фикс идея има и по-тъмна страна: тя е неразривно обвързвана с Холокоста и ужаса на концентрационните лагери.
Затворниците от лагерите – както и военнопленниците, просяците, ромите и хомосексуалистите – събрани от улиците на Берлин, са употребявани като рабски труд за обезпечаване на строителни материали. Берлинските евреи са изселени от домовете им, с цел да се освободи място за плануваните строителни работи, още преди нацистите да стартират да нападат непосредствено тази общественост като я реалокират в гетата и в последна сметка в концентрационните лагери.
Когато Алберт Шпеер в последна сметка е наказан за военни закононарушения по време на Нюрнбергските процеси директно след Втората международна война, той отхвърля да е знаел за планувания геноцид над евреите.
Schwerbelastungskörper (от немски: тежко натоварващо тяло)
Макар че доста дребна част от проектите за Световната столица в миналото са били осъществени, има завещание от строителния план, което туристите могат да видят и през днешния ден. Schwerbelastungskörper е солиден бетонен цилиндър с голямо тегло от 12 650 тона, който е издигнат, с цел да се ревизира дали блатистата почва на Берлин ще може да издържи тежестта на плануваната Триумфална арка, която ще служи като монумент на жертвите на Германия през Първата международна война.
Експериментът в действителност демонстрира, че в случай че в миналото бъде издигната, арката би се срутила – почвата в региона просто не може да издържи такава структура. Не е ясно обаче дали това би възпряло мегаломанията на фюрера в региона на строителството.
Все отново става дума за човек, който е създател на думите: „ Берлин ще може да се съпоставя като международна столица единствено с Египет, Вавилон или Рим. “
