Всеки един човек търси три неща. Едното е любовта, второто

„ Всеки един човек търси три неща. Едното е любовта, второто е сигурността, третото е полезността. Аз в пандизчиите не виждам нарушители, аз виждам жадни сърца, които желаят да стигнат до цялост в живота, да имат тези три неща “, разяснява Али Ибрахим Дини.

„ И постоянно съм си мислил, до момента в който съм бил и в Народното събрание, когато слушам някой от депутатите да пледира разпалено " 5 години са малко! 6 години са малко, трябват 10! ", дали би изкарал 5-6 минути в една от килиите в нашите затвори, с цел да разбере какъв брой са 5 години? “, разяснява някогашния длъжностен министър на правораздаването Крум Зарков.

„ Затворът не е единствено мястото, където човек остава зад вратите и решетките. Има доста хора, които живеят в независимост, само че те основават затвор към себе си. Даже някои са основали златни пашкули към себе си, само че отново са в пандиза. Ако може да скъсат тая пашкула става една красива пеперуда “, споделя Али Ибрахим Дини.

България 1 мин. Остри рецензии за нечовешките условия в пандизите в България Общество 2 мин. Затворите – със слаба защита и пред митинги България 1 мин. Мъж почина при градежа на новия затвор край Дупница България 1 мин. Ясна е повода за гибелта на служащия на градежа на пандиза край Дупница (СНИМКИ) България 2 мин. Построен за 42 млн. лв.: Килии със хигиеничен възел в първия затвор без решетки у нас България 1 мин. Остри рецензии за нечовешките условия в пандизите в България Общество 2 мин. Затворите – със слаба защита и пред митинги България 1 мин. Мъж почина при градежа на новия затвор край Дупница България 1 мин. Ясна е повода за гибелта на служащия на градежа на пандиза край Дупница (СНИМКИ) България 2 мин. Построен за 42 млн. лв.: Килии със хигиеничен възел в първия затвор без решетки у нас

Той е от Иран. У нас излежава няколко присъди за ликвидиране и похищение, за присъединяване в проведена незаконна група, за въоръжен обир и наркотрафик. Остава зад решетките общо 14 години и 11 месец. Излиза от централния софийски затвор на 29 ноември 2012 година. Тогава не си показва, че в този момент - в края на април, ще види първия затвор без решетки у нас.

„ Аз персонално когато бях вътре, си припомням доста добре, когато гледах от прозореца вънка, решетката ме дразнеше “, споделя той.

У нас той е прочут като Али Безсмъртния. Животът му е разказан в книга. Женен е за българка и има трима сина. Идва в София от Техеран след свещената война с Ирак и едно ликвидиране.

„ В това време търсих да стигна до тази цялост в живота и все търсех неправилен адрес. Мислех, че в случай че имам пари -  имам мощ, имам всичко “, споделя Али Ибрахим Дини.

От тези години остават белезите в душата му, една протеза и другарството с шефа на Главна дирекция „ Изпълнения на наказванията “. Али помни Ивайло Йорданов като дежурен офицер, който всяка седмица го е проверявал и го е вкарал повече от 30 пъти в карцера.

„ Когато започвахме построяването на плана бях много песимистичен по повод неналичието на решетки, защото през дългите години работа, по този начин сме привикнали остарелия модел на работа – с решетките, с огромната изолираност, само че от опита, който успяхме да почерпим от норвежката страна, стана ясно, че при тях това нещо работи “, споделя Ивайло Йорданов, основен шеф на Главна дирекция „ Изпълнения на наказванията “.

След повече от половин век безучастие, на 19 декември 2022 година, до Дупнишкото село Самораново стартира градежа на първия актуален, европейски затвор у нас. Има единствено дребен спор сред тогавашния министър на правораздаването Крум Зарков и настоящия - Мария Павлова.

„ Тъй като аз съм с две леви ръце се притеснявах, че няма да уцеля на багера кофата и го помолих Крум – тъй като той споделяше това е твоя план, това е твоя сектор, а аз – Круме, ти въпреки всичко си министър, това е твоята област, в реда на нещата е ти да удариш шампанското “, споделя Мария Павлова.

След година и четири месеца новият затвор е построен. Изхарчени са 42 милиона лв. от Норвегия, напълно по тяхна стратегия. Има осем обособени здания - някои реновирани, някои напълно нови, остаряло затворническо общежитие и един басейн.

„ При тези нови условия те ще се усещат по напълно друг метод и ще можем напълно да променим и тяхното мислене и нашата работа, което ще бъде ползотворно и за двете страни “, счита Ивайло Йорданов.

За някои от българите новият затвор е извънредно нужен, за други – по-скоро наподобява на хотел. Има и такива, на които им наподобява на  съвременна фабрика, в която има всичко за всички

„ Ние фактически 75 години не сме съумели да заделим средства за такова нещо и като политик мога да ви кажа какъв брой е мъчно да обясните на хора в България с всички проблеми, които имат, че ще заделите огромен запас и несъмнено място, където да построите затвор. Това не е доста известна тематика, по тази причина се беше и забавила цялата тази работа “, показва Крум Зарков.

„ Това е типично българска линия – нихилизмът, да отхвърляме. Когато нещо хубаво се прави, ние първо да погледнем по какъв начин незабавно нещата ще се влошат. Аз имам вяра, че всичко се прави за хубаво. И ще бъде хубаво за всички “, споделя Мария Павлова.

Още като заместник-министър на правораздаването преди 7 години, тя е посетила няколко европейски пандиза. В Норвегия тя се среща с наказан българин.

„ Каза, че за двете години, в които е изтърпявал присъда, първо обществените служащи са работили доста интензивно с него. Второ, се е научил да свири на пиано. Това му е било детска фантазия. И те са му обезпечили опция да се научи да свири на пиано “, споделя Павлова.

У нас към момента няма толкоз психолози, които да работят с лишените от независимост, само че за първи път в български затвор има образователен център за надзирателите, за което до момента не е ставало даже и дума.

„ Този затвор би трябвало да се трансформира в самобитен център, от който да тръгне реновирането на системата, която би трябвало с изключение на да бъде по-качествена като база, да бъде доста по-качествена като резултат “, счита Крум Зарков.

„ България е една от страните с най-висока степен на рецидив. Когато влезете в един затвор, в този момент от старите, и питате " Кой тук от вас е за първи път? ", доста малко хора ще вдигнат ръка. Това значи, че след престой в пандиза този човек излиза и прави ново закононарушение “, добавя още той.

Това е пагубна политика, с която равнището на рецидив не понижава. Необходима е и инфраструктура, и обществени служащи с друго мислене, с цел да може престоя в пандиза да обезпечава повече сигурност извън. Затова в Самораново първо ще дойдат надзирателите и целият нов екип, едвам по-късно - лишените от независимост.

Затвора в Самораново е издигнат под формата на кръст, тъй като по този начин се следи по-лесно и разрешава по-малко личен състав. Всички ключалки в пандиза са с отдалечено заключване, а прозорците са без решетки и от закалено стъкло. Целият комплекс е с 6-метрова бетонна ограда, датчици и сигнално-охранителна техника. Неговият потенциал е 400 лишени от независимост и първите 200 ще дойдат наесен. От пандиза в Кремиковци, където остарялата част ще бъде изцяло затворена.

Всички килии в пандиза са за по двама пандизчии и с обособен хигиеничен възел. Така, както е в другите европейски страни.

„ Във времето, когато аз започвах работа, в самите пространства нямаше санитарни възли, нямаше течаща вода, имаше жестока претъпканост, насилието сред лишените от независимост беше в съществени мащаби “, споделя Ивайло Йорданов.

Освен че е без решетки, новият затвор има и четири независими къщички. За тези, които са. както се споделя - по средата на пътя, или halfway houses. В тези преходни отделения се настаняват пандизчии, на които им остава малко от наложеното наказване. Те ще се грижат сами за себе си, ще вървят на работа  и ще се приготвят за живота на открито. Тези къщички са и една от аргументите за разискване на промени в закона за изтърпяване на наказванията.

„ В момента има работна група – да, някои промени са нужни и това са тези преходни къщи, които и до момента не попадаха, не бяха планувани в закона като част от корекционната ни работа “, показва заместник-министър Георги Николов.

В нашия закон, да вземем за пример, не е планувано да се употребяват вилици и ножове. Така, както е в норвежкия.

„ Вилицата и ножът могат да се употребяват в доста случаи за нахлуване както сред самите лишени от независимост, по този начин и от чиновници. Самите ножове са със затъпени остриета, вързани са с едни железни въжета, които не разрешават свободното разнасяне “, показва Ивайло Йорданов

У нас всеки лишен от независимост може да си купи пластмасови ножове и вилици, които се продават в по този начин наречените лавки. Но, групата, която разисква промените в закона припомня, че когато някой желае да нарани различен, може да го направи и с капачка от буркан или консервна кутия. А те също се продават в лавките.

„ Има опция за имуществена глоба само и единствено в случай че лишените от независимост работят. Могат да им бъдат правени удръжки от дължимите хонорари за положен труд. Ако не реализират трудова активност, без значение дали имат средства по сметките си, то сътрудниците нямат право да вършат тези удръжки “, показва зам.-министър Георги Николов.

Опитът в Норвегия демонстрира, че когато изискванията са положителни - и за надзирателите, и за пандизчиите, и двете страни съхраняват оборудването сами.

„ Там в една стая за отдих, имаше плазмен тв приемник на стената, може би огромен колкото цялата стена. Като попитах шефа на пандиза: " Добре, не се ли опасявате, че може да бъде строшен или с някакви вандалски дейности да бъде развален? “, отговорът му беше толкоз елементарен и натурален и сподели безусловно: " Ми, в случай че го счупят, няма да гледат телевизия ", споделя Георги Николов.

В нашия закон би трябвало да се промени и събитието, че наказан за първи път може да изтърпява наказването си дружно с рецидивист в една килия.

Освен пандиза в Самораново по норвежската тактика у нас се реновират и няколко затворнически общежития. Те са във Враца, Бургас и Пловдив, като в Бургас и Пловдив има и halfway houses.  

За 59-годишният  Али тези къщички са най-важното нещо в актуалните затвори.

„ Когато аз бях дребен, в нашата страна стана гражданска война. И още доста дребен, разбрах силата на оръжието. И това не беше добре, нямахме добра среда. Бях юноша, когато отидов във войната Иран-Ирак. Пред очите ми доста хора умираха. Приятелите ми! “, споделя Али.

„ И когато се върнах от войната, разбрах, че това изобщо не е истина - което ни споделяха, че е свещена война. Аз бях депресиран, всяка вечер виждах кошмари, започнах да се треса “, споделя още той.

Али споделя, че още помни трите кръга на Ада, нарисувани на стените в централния софийски затвор. И едно небе. Там и през днешния ден всеки има потребност от малко поддръжка, образование и обществени умения, с цел да излезе още веднъж на независимост.

„ Не упреквам никого - решил съм, правил съм. Никой не ми е поставил револвер в главата ми, само че средата доста работи върху индивида “, споделя мъжът.

„ Ние би трябвало да махаме решетките в сърцата на хората. Да помогнем да махат тия решетки от сърцата им. Колкото по-луксозен е пандизът, колкото повече улеснения и благоприятни условия има, е доста по-лесно е за надзирателите, за пандизчиите, само че колкото и да е първокласно – отново е затвор “, счита Али.

„ Клетката колкото и да е златна – за едно врабче остава неговата клетка. Свободата – друго си е, да “, разяснява той.