Години наред мислех, че любовта е топлото чувство между нас

Години наред мислех, че любовта е топлото възприятие сред нас със брачна половинка ми Недко, а пристрастеността е желанието му да ме люби. До онази юлска вечер през 2013-а, когато той докара на посетители сътрудника си. Недко ми беше приказвал много за него. Бил 30-годишен ерген, отшелник и чудак, само че пък работяга, на който можело да се разчита.
Никога няма да не помни погледа, с който ме прониза още с влизането си. Усетих болежка в сърцето си и в същото време сладка тръпка. Такова смущаващо възприятие не бях изпитвала до тогава. Бях на 42, улегнала жена, вярна брачна половинка и всеотдайна майка на наследник на 13 и щерка на 17 година Цяла нощ не мигнах, идващите два дни обликът му не излизаше от главата ми, а когато на третия ми се обади и ме предложения на кафе, се затичах като влюбена гимназистка на първа среща.
Бях като дрогирана, като омагьосана, даже вродената ми стеснителност отстъпи пред чара му и не се поколебах да отида в дома му и да му се отдам.

А това, което изпитах, до момента в който се любехме, не се разказва с думи. Летях не на седмото небе, а в космоса. Никога не съм предполагала, че любовният акт може да те изкара от равновесие и да забравиш за уговорките си към фамилията и околните, и за целите си в живота.
За себе си мога да дефинира връзката ни с две думи: луда обич и пристрастеност. За него – към този момент не знам. Вероятно ме е желаел като неразрешен плод, който ти се услажда, щом го откраднеш. А може и да е бил влюбен, единствено че да е от онази порода хора, за които любовта е като летен грип – връхлетява те внезапно, омаломощава те, само че премине ли, го забравяш. Може би в случай че Недко не ни бе хванал, както се споделя, на шаблон в дома на любовника ми, тръпката ни щеше да отмине, а можеше и Камен да ме зареже, тичайки след друга. За това мога единствено да предсказвам.

Истината е, че някой беше схванал за връзката ни, съобщил е на мъжа ми, той ни е наблюдавал и в случай че не бяхме му отворили вратата, щеше да я разбие и да стане огромен скандал. Не че другояче се размина. Недко нахлу в жилището на Камен, двамата се сбиха грубо, аз – едвам съумяла да се облека – се намесих и изядох значително пердах, само че съумях да ги разтърва. Мъжът ми ме награби като чувал с картофи, смъкна ме с асансьора, набута ме в колата, която заключи, и ме стовари у нас. Там описа всичко на дъщерята и сина, те ме гледаха с ненавист няколко минути и избягаха в стаите си. Недко ми даде период половин час, с цел да си прибера багажа и да изчезна вечно от очите му, а в същото време се обади на родителите ми и крещейки, им изясни с каква долна блудница е живял под един покрив. Грабнах слушалката от ръцете му, чух гласа на татко си и преди да кажа, че ще отида при тях и ще им обясня всичко, той изкрещя: “Върви където искаш и си троши главата! С майка ти повече нямаме щерка! “ И затвори.

Спомням си по какъв начин стоях на автобусната спирка и преглъщах сълзите, с цел да не върша сеир. Родителите ми се бяха отказали от мен, децата ми ме презряха. Те не можеха да схванат, за какво имам ухажор, откакто мъжът ми не ме е бил или тероризирал душевен. Да, не го отхвърлям, само че всичко бе умерено, равно, дните и нощите ми с него си приличаха като рисувани по образец. А Камен ме раздруса и ми сподели що е обич и пристрастеност. И защото продължавах да го обичам и искам бясно, пък и нямах излаз, отидох при него. Признавам, одобри ме с отворени прегръдки, помоли да забравим предишното и да сложим ново начало в общия ни живот.
Разводът с Недко мина бързо, не се видяхме, юристите ни свършиха цялата работа. Без съмнение подписах съглашение, че се отхвърлям от всичко, в което имах дял, и все се надявах, че децата и родителите ми ще ми простят.

Не се получи. Всеки опит да се свържа с нашите завършваше с безмълвно затваряне на слушалката, а срещата с щерка ми в учебния двор мазета желанието ми да видя и сина. Когато се пробвах да я заговоря, се отдръпна внезапно и изсъска в лицето ми: “Разкарай се от живота ни! Нямаме потребност от майка блудница! “ Да беше ме заплюла или блъснала пестник, нямаше толкоз да ме заболи.
Така Камен се оказа за мен всичко: обич, опора, кей, избавление, вяра!
За страдание единствено една година бе задоволителна, с цел да ми се насити. Може би към този момент бе сигурен, че съм напълно негова, и я нямаше тръпката на неразрешената обич или някоя по-млада прелъстителка го беше омаяла, не знам. Но бях сигурна, тъй като в държанието на обичания си виждах самата себе си, когато изневерявах на брачна половинка си – гузна, лъжех, отбягвах го, търсех мотиви да се скараме, с цел да не вършим обич.

Една вечер след поредна дребна препирня взех решение да предизвиквам Камен и подметнах, че може би връзката ни се е изчерпала и е време да се разделим. За мой смут той призна, че е влюбен, акцентира – за първи път в живота си толкоз надълбоко, само че не смеел да ми каже. Ще спра дотук, тъй като споменът за признанието му, раздялата ни и последвалите дни и седмици, ме карат още веднъж да се разплача. А желая да довърша изповедта си, защото би трябвало да споделя още нещо, което в последно време терзае душата ми и ме кара да се срамя.
Сутринта, откакто напуснах жилището на Камен – бездомна, безнадеждна и подута от плач, описах драмата си на колежката Магда, която само усещам по-близка. Тя е вдовица, щерка й е омъжена в Белгия, сама е и с наслада ми предложи да ме приюти в дома си. След седмица посещение с доста ангажименти и сълзи от моя страна се разбрахме да й заплащам въпреки и алегоричен наем, а месец по-късно започнахме да разделяме парите и за прехраната. Постепенно наранената ми душа откри покой. Усещах, че с наличието си й оказвам помощ да преодолее самотата, а тя с добротата си лекуваше разрушеното ми сърце. Защото без нея несъмнено щях да умра.

Това, че обичаният ми ме заряза, с времето може би ще го преодолея. Но аз пропуснах абитуриентската вечер на щерка ми, приемането на сина ми в елитна езикова гимназия и миговете да съм до остаряващите си родители. Вкопчила съм се в Магда, която ми дава това, което сама пропилях. Но от няколко месеца към нея се е завъртял един мъж, също вдовец, който живее дружно със сина и снаха си. Ухажва я, кани я на кафе и ресторант, тя се майтапи, че не било нищо съществено, само че аз чувствам, че й е прелестно. А той напира и все повтаря, че най-накрая е намерил сродна душа. Ако Магда се поддаде на ухажванията му и се съберат, т.е. прибере го в дома си, аз ще съм непотребна. Тогава в действителност с изключение на презряна от децата и родителите си ще се окажа и на улицата. Страхувам се и се апелирам това да не се случи и в това време се срамя от помислите си.
Живея ден за ден и се пробвам да не мисля за бъдещето. И да мисля, изгода няма.
Албена
Инфо: Лична драма