Години наред Гиор обикалял света и търсел отговор на своите

Години наред Гиор обикалял света и търсел отговор на своите натрапчиви „ Защо? “. Бил изгубил родителите си като дребен и трябвало да претърпява някак си, изложен на ограничения. Между непредвидимите неща, разочарованията и произшествията от всякакво естество не оставало време животът му да се усмихне.

Сега, изтощен и паднал духом, бил на път да се отчая изцяло от несгодите, само че преди да завърши с всичко, решил да тръгне по света за последно и като натъпкал догоре с храна и облекла торбата си, се отправил да търси отговори.

След много време, в една ледена нощ, дошъл в малко селце: няколко пастирски шатри, два-три огъня и звездно небе. Влязъл в една от шатрите и покрай огъня видял заспала бабичка. Тъкмо да я разсъни и да помоли за гостолюбие, когато усетил ръка върху рамото си. Обърнал се и видял пред себе си млад войник, който му споделил:

- Покрий се с това за през нощта! - и му подал малко меко одеяло от вълна в ярки цветове. Докато му благодари, войнът към този момент бил липсващ.

Нежната светлина на утрото събудила Гиор и още под завивката в главата му още веднъж нахлули неговите „ Защо? “, обзели го старите съмнения. Старицата влезнала в шатрата с делва димящо козе мляко и няколко питки, и му споделила:

- Сине, престани да се измъчваш за нищо!

- Но белким страданията и нещастията ми са нищо? - отвърнал изумен и тъжен Гиор.

- Синко, престани да се измъчваш. Търсеният от теб отговор се намира в това, което те топлеше снощи.

Гиор не разбирал. Какво ли е това, което го е топлело през нощта, а освен това и отговор на въпросите му?!

Отмятайки края на одеялото, усетил мекотата на вълната и схванал:

- Одеялото, одеялото ме е топлело! Но по какъв начин би могло да е отговор на моите комплицирани житейски въпроси?

Старицата поставила млякото и питките на земята, след това седнала на постелята до Гиор.

- Погледни, синко – посочила му горната част на одеялото – Какво виждаш?

- Прекрасни цветове и още по-прекрасни бродерии, невиждани до момента от мен?

- Сега погледни от противоположната страна, какво виждаш?

- Виждам заплитане на конците от бродерията, застъпени цветове, бъркотия, грижливо направени възли, само че въпреки всичко възли, прекратени влакна, безсмислени преплитания, неразбираеми и грозни за гледане рисунки.

- Ето това е животът, синко, твоят живот е тъкмо подобен: ти си откъм опакото на живота, можеш да видиш одеялото единствено изпод, това е човешката настройка. Междувременно за теб, върху теб и вътре в теб от другата страна биват извезани изключителни рисунки и нюанси на цветовете с вълнуваща хубост, а за това от време на време е нужно да се реже, да се връзват възли, да се преправя. Ясно е, че в случай че нямаш малко въображение и религия, тук изпод ще виждаш единствено отрязани краища, възли и бъркотия, само че погледни за момент какво е основала Вселената от горната страна ти: една вълшебна рисунка!

Из „ Освободи живота си “,
Лучия Джованини