Годината започна повече от успешно за Григор, който още от

Годината стартира повече от сполучливо за Григор, който още от началото загатна за стремежа, полета, параболата и рисунъка на една фантазия, която от 26 години се беше вплела в кордажа на една ракета. Още в първия си шампионат в Бризбейн, той завоюва купата, давайки поръчката за нещо огромно.

Впоследствие най-хубавият български тенисист запечата отличното си показване на Откритото състезание на Австралия, където с майсторски демараж доближи до полуфиналите на влиятелната конкуренция. Много малко не доближи на хасковлията, с цел да се класира за финалната фаза в Мелбърн.

В героичен полуфинал на „ Род Лейвър Арина ”, траял близо 5 часа, българинът отстъпи с 2-3 сета пред испанеца Рафаел Надал, с което се даде началото на едно ползотворно и зрелищно съревнование с марката Димитров – Надал. Въпреки провалянето си нашето момче записа впечатляващо показване през целия шампионат, с което показва за следващ път, че мястото му е измежду най-хубавите.

Само седмица след Австралия, Григор усети, че в България цялостен един народ се разпознава с него, плаче от благополучие и не помни за всекидневните си несгоди. Тук желая повърхностно да вметна, че става въпрос за „ интелигентните “ и „ неинтелигентните “ българи. Те подкрепяха своя любим в зала „ Арена Армеец “ и пред телевизионните екрани, когато бе част от шампионата Garanti Koza Sofia Open. И той не ги разочарова. Българинът завоюва бленуваната шеста купа в кариерата си и втора за сезона, откакто се наложи с 2-0 сета над Давид Гофен. Име, за което ще стане въпрос малко по-късно.

И тогава настъпи спадът – четвъртфинал в Ротердам, само че след това първата ни ракета не съумяваше да премине бариерата от трети кръг в осем поредни шампионата. Но не закъсня и пробуждането, което го понесе стремително към заветната цел – Финалите в Лондон.

Димитров доближи до полуфиналната фаза на Куинс Клъб, а след това игра на осминафинал на обичания си Уимбълдън, където загуби от швейцарското Маестро в тениса – Роджър Федерер. С достигането си до 4-ия кръг хасковлията си обезпечи завръщане в топ 10 на ранглистата за първи път от 2015-та година.

И тогава пристигна шампионатът в Синсинати, където първата ни ракета реализира най-големия триумф в своята кариера, печелейки своя първи Мастърс трофей и общо седма кариерна купа. Така фантазията за присъединяване на шампионата в Лондон изглеждаше все по-близо.

В последна сметка Григор се бетонира измежду осемте най-хубави във Финалния за годината тур, откакто игра полуфинал в Пекин и четвъртфинал на Мастърса в Шанхай, губейки още веднъж след гладиаторски борби от международния номер едно Рафаел Надал. Така пристигна и финалът в Стокхолм – единственият, изгубен от четирите играни през сезона, от Кулата от Тандил – Хуан Мартин дел Потро.

И по този начин – „ В Лондон... Ама, ще речете, за какво приключвам с Лондон. Защо ли? Да ви кажа: започнах с Бризбейн, Мелбърн и София, само че в този момент е ред на Лондон “.

Димитров стартира стремително дебютното си присъединяване в конкуренцията, откакто се наложи с 2-1 сета над австриеца Доминик Тийм в извънредно оспорван дуел. Последва „ лекция “ против Давид Гофен с 6-0, 6-2 и класиране за полуфиналите. Впоследствие Григор записа и безапелационна победа над десетия в света Пабло Кареньо Буста с 6-1, 6-1 в последния дуел от груповия стадий на конкуренцията.

Най-добрият ни тенисист към този момент си бе обезпечил първото място в група „ Пийт Сампрас “ и мач против втория от другата група „ Борис Бекер “ Джак Сок, само че още веднъж сподели безапелационната си класа и опитност на корта. Победата му над испанеца бе доста значима, тъй като Димитров завоюва нови 200 точки, които го приближиха на една ръка разстояние от това да приключи годината на трето място в международната класация.

Дойде ред и на изненадата в „ О2 Арена “ – Джак Сок, който евентуално бе измежду неуместните противници на Григор. Да, но не, тъй като и тук хасковлията сподели и потвърди, че фантазията е нещо сакрално и се следва малко по малко, побеждавайки коравия янки.

Но тази стъпка бе лъвски скок за Григор Димитров, който си обезпечи довеждане докрай на годината на невижданото трето място в историята на мъжкия ни тенис, изравнявайки се с неповторимата Мануела Малеева. Пред него в годишната класация са само легендите и идоли на българина Рафаел Надал и Роджър Федерер.

Правомерно стигаме до финалните думи, които идват след епичния край. С горделивост можем да назовем Григор Димитров първенец на първенците! Българинът завоюва гладиаторската борба на корта, побеждавайки името, за което по-рано загатнах – Давид Гофен. Първата ракета на Белгия си обезпечи място във финалната фаза на конкуренцията, отстранявайки любимеца за купата Роджър Федерер с 2-1 сета. В началото на седмицата Гофен се наложи и над номер едно в света Рафаел Надал, с което стана едвам шестият тенисист, който побеждава двете митове в един шампионат.

Иначе белгиецът бе повече от заслужен противник, само че за разлика от библейската развръзка, бе заставен да отстъпи пред сърцето на Голиат. Едно огромно сърце, което не спря да има вяра, да се бори, да обича, да мечтае...

И ето, че фантазията се трансформира в действителност. Реалност, в която мнозина не имаха вяра. През седмицата един от хилядите българи се провикна в „ О2 Арена “ и сподели: „ Гришо, преподаваш “. И в действителност е по този начин, тъй като Григор Димитров не преподава единствено на корта. Той съумя за следващ път да сплоти и потвърди на всички българи, че фантазиите се сбъдват. Той ни сподели, че когато сме дружно и сме обединени, нещата се получават.

Шапки долу за Шампиона и за тези, които постоянно са вярвали и са отстоявали на вярата си в положителното. Поредно доказателство, че то съществува, са хилядите бели снежинки, които се изсипаха от небето малко след триумфа на българина.

А те са въплъщение на лицата, усмивките, страстите, очакванията, откровените сълзи, с които всички ние ще изпратим тази паметна вечер. Ще я изпратим, само че и с притихнал мирис ще чакаме идната.

Българският суперталант закономерно заслужава цялата тази лавина от суперлативи, мотиви за горделивост, самопризнания, само че най-важното е, че го направи по метод, по който може единствено да ни служи за образец. Пример, който безспорно потвърждава клишето, че с доста труд, ограничения, всеотдайна поддръжка, предпочитание и неотслабващ хъс, фантазиите се сбъдват.

Едно е несъмнено – Григор записа със златни букви името си в историята на тениса. Нашето момче е петият дебютант, който победи с купата във Финалите в Лондон, само че може да сме сигурни, че това е единствено началото. Началото на едно ново и целенасочено странствуване, към което Димитров се е запътил. Пътешествие, което още веднъж ще ни въвлече в един прочувствен вихър, за който съм уверена, че даже и най-големите критици нямат самообладание. Шапки долу и реверанс пред триумфа на един идеалист. /БГНЕС

Мадлен Беева, кореспондент в осведомителна организация БГНЕС