Проф. Христина Вучева: Черните прогнози за бъдещето на еврото не се сбъднаха
Проф. Христина Вучева: Черните прогнози за бъдещето на еврото не се сбъднаха
[b]От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата против общата валута е доста мощна. Критиките са и от теоретици, и от практици, само че си наподобяват по това, че са умозрителни. Пренебрегват се обстоятелствата и действителните резултати, реализирани както от обособените страни, по този начин и от съответната работа на ЕЦБ.[/b]
На 01.01.1999 година 11 страни от Европейския съюз вземат решение да образуват стопански и паричен съюз, към който по-късно /от 2001 г./се причислява и Гърция. Страните фиксират националните си валутни курсове към общата валута – еврото и я вкарват в началото като безналично разплащателно средство. Така от началото на 1999 година чекове, дебитни и кредитни преводи са в евро. Дания прави референдум през 2000 година и популацията не поддържа тази концепция, заради което Дания не става член на европейския паричен съюз, само че ползва и до през днешния ден народен валутен курс, който е закрепен към еврото в избрани граници. Англия и Швеция са получили в началото единодушие, че няма да вземат участие в паричния съюз. За новите членове на Европейски Съюз, признати след 2001 година, сходно изключение не се позволява.
От 01.01.2002 година са отстранени националните валути на 12-те страни, образували еврозоната и еврото става единственото разплащателно средство.
От самото начало на въвеждането на еврото е ясно, че с цел да се ползва общата валута се изисква съответната страна първо, да е член на Европейски Съюз и второ, да е изпълнила пет индикатора:
1. Процентът на инфлация да е до 1.5 процентни пункта от този на трите най-развити страни-членки;
2. Дефицитът по държавния бюджет да не надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт на страната;
3. Общият държавен дълг да не бъде повече от 60% от БВП;
4. Средният номинален дълготраен лихвен % да бъде до два процентни пункта от междинния % на трите страни с най-ниска инфлация;
5. Стабилен валутен курс;
Окончателното решение за участие в еврозоната се взема от Европейския съвет /министър-председателите на страните членки на Европейски Съюз.
От посочените индикатори четири са измерими и познати. Петият индикатор, по този начин като е избран, изисква обяснения. Европейската централна банка /ЕЦБ/ е направила това през цялото време като е приела своя резолюция, с която основава характерен европейски валутен механизъм – Exchangе Rate Mechanism /ERM/. Той има две задания: първо, служи за стабилизиране на валутните курсове на страните-кандидатки за еврозоната, защото те са употребявали плаващи курсове; второ, страните-членки на Европейски Съюз, които не са се присъединили към момента в еврозоната, да могат да координират своите валутни политики. Това изяснява за какво съгласно контракта за участие в Европейски Съюз всеки, който го е подписал би трябвало да е част от европейския валутен механизъм. Това изяснява и за какво Дания, която не става част от еврозоната, взе участие в ERMІІ. Според този механизъм, основан от ЕЦБ, страните фиксират своите валутни курсове към еврото с отклоняване +, - 15 %, а може и по-малко /например, Дания се е спряла на 2.25 %/. Много значимо изискване е равнището на закрепения валутен курс, с което една страна се включва в тъй наречените чакалня, авансово да се договаря сред съответната страна, нейната национална банка и ЕЦБ. Това наложително включване в посочения валутен механизъм не е спазено за някои от страните, които са признати през 2004 г., както и за Румъния и България, признати през 2007 година Така и до през днешния ден тези страни не са част от европейския валутен механизъм.
Отделихме повече внимание на това какво значи присъединяване на една страна във валутния механизъм /ERMІІ/, именуван „ чакалня ”, тъй като у нас има недоумение по тази тематика. За страдание през последните години виновни чиновници на Европейска комисия също не се преценяват, когато разясняват, с тези начални избрания и уточнения по отношение на валутния механизъм. Като изискване за присъединяване в „ чакалнята ” постоянно се загатва равнището на приходите на съответната страна. От посоченото нагоре се вижда, че няма такова условие.
Нещо повече – включването във валутния механизъм е значимо изискване, с цел да се форсира развиването и растежа на приходите на страната, която чака да стане участник в еврозоната.
Ще поясним и още нещо. ЕЦБ още през 2000 година е разяснила по какъв начин да се ползва условието за валутна непоклатимост /петият показател/ за участие в еврозоната за страните, които не са с плаващ валутен курс, имат валутен ръб и закрепен курс. Според пояснението на ЕЦБ тези страни могат да се включат в „ чакалнята ” без да е нужно да се отхвърлят от закрепения курс и валутния ръб. През 2004 година по този начин се постъпва с трите балтийски страни – две, от които са с валутен ръб и едната единствено с закрепен курс.
С сключване на контракта за участие от 01.01.2004 година трите балтийски страни стават част от валутния механизъм. Днес и трите страни са част от еврозоната. В средата на месец януари т.г. в Рига с присъединяване на Европейска комисия се организира конференция, на която се означиха петте години участие в еврозоната на Естония.
За България този ред не се съблюдава и тя не е включена през 2007 година в тъй наречените „ чакалня “. Едва през 2018 година страната получи предварителното единодушие на Европейски Съюз и на ЕЦБ, с цел да насочи искане за включване във валутния механизъм. На нас ни беше натрапен напълно друг ред, който не е маркиран в никакъв документ до в този момент. Ние би трябвало да осъществим редица нови условия доникъде на 2019 година, в това число и да ни одобрят за участници в Банковия съюз посредством по този начин нареченото съдействие. Всичко това беше завършено като искане на България в писмо, подписано от ръководителя на Българска народна банка и от министъра на финансите. Много от непрекъснатите разбирачи на всичко ставащо у нас незабавно разкритикуваха това деяние на подписалите това писмо до ЕЦБ и Екофин. С такава рецензия се включи и професор Стив Ханке от Съединени американски щати, който съобщи, че страната ни позволява огромна неточност като се запътва към нещо по-лошо спрямо нашия валутен ръб.
От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата против общата валута е доста мощна. Критиките са и от теоретици, и от практици, само че си наподобяват по това, че са умозрителни. Пренебрегват се обстоятелствата и действителните резултати, реализирани както от обособените страни, по този начин и от съответната работа на ЕЦБ.
Първото изказване още от 90-те години е, че за страни с разнообразни стопански условия е невероятно да има обща и единна валута и тя ще се провали още първите месеци. [b]Отминалите 20 години опровергаха тези систематизирания и изказвания. Всички страни от еврозоната освен се развиваха добре с еврото, само че и се оправиха с пристигналата от Съединени американски щати през 2007-2008 година финансова рецесия. Възникналата през 2010 година рецесия на дълга в Гърция нямаше директна връзка с това, че се употребява обща валута.[/b] Проблемите на Гърция се появиха от дейностите на нейните държавни управления и от не добре премисленото решение при потребление на един или различен счетоводен метод за преизчисляване на валутната стойност на дълг към една огромна американска банка през далечната 2001 година През 2018 година Гърция завърши сполучливо с всички стратегии, които трябваше да извършва по отношение на получените заеми и тяхното погасяване. [b]Не се сбъдна нито една от черните прогнози за загиване на еврозоната и еврото заради рецесията на дълга.[/b] /БГНЕС
------------
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./ Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
[b]От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата против общата валута е доста мощна. Критиките са и от теоретици, и от практици, само че си наподобяват по това, че са умозрителни. Пренебрегват се обстоятелствата и действителните резултати, реализирани както от обособените страни, по този начин и от съответната работа на ЕЦБ.[/b]
На 01.01.1999 година 11 страни от Европейския съюз вземат решение да образуват стопански и паричен съюз, към който по-късно /от 2001 г./се причислява и Гърция. Страните фиксират националните си валутни курсове към общата валута – еврото и я вкарват в началото като безналично разплащателно средство. Така от началото на 1999 година чекове, дебитни и кредитни преводи са в евро. Дания прави референдум през 2000 година и популацията не поддържа тази концепция, заради което Дания не става член на европейския паричен съюз, само че ползва и до през днешния ден народен валутен курс, който е закрепен към еврото в избрани граници. Англия и Швеция са получили в началото единодушие, че няма да вземат участие в паричния съюз. За новите членове на Европейски Съюз, признати след 2001 година, сходно изключение не се позволява.
От 01.01.2002 година са отстранени националните валути на 12-те страни, образували еврозоната и еврото става единственото разплащателно средство.
От самото начало на въвеждането на еврото е ясно, че с цел да се ползва общата валута се изисква съответната страна първо, да е член на Европейски Съюз и второ, да е изпълнила пет индикатора:
1. Процентът на инфлация да е до 1.5 процентни пункта от този на трите най-развити страни-членки;
2. Дефицитът по държавния бюджет да не надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт на страната;
3. Общият държавен дълг да не бъде повече от 60% от БВП;
4. Средният номинален дълготраен лихвен % да бъде до два процентни пункта от междинния % на трите страни с най-ниска инфлация;
5. Стабилен валутен курс;
Окончателното решение за участие в еврозоната се взема от Европейския съвет /министър-председателите на страните членки на Европейски Съюз.
От посочените индикатори четири са измерими и познати. Петият индикатор, по този начин като е избран, изисква обяснения. Европейската централна банка /ЕЦБ/ е направила това през цялото време като е приела своя резолюция, с която основава характерен европейски валутен механизъм – Exchangе Rate Mechanism /ERM/. Той има две задания: първо, служи за стабилизиране на валутните курсове на страните-кандидатки за еврозоната, защото те са употребявали плаващи курсове; второ, страните-членки на Европейски Съюз, които не са се присъединили към момента в еврозоната, да могат да координират своите валутни политики. Това изяснява за какво съгласно контракта за участие в Европейски Съюз всеки, който го е подписал би трябвало да е част от европейския валутен механизъм. Това изяснява и за какво Дания, която не става част от еврозоната, взе участие в ERMІІ. Според този механизъм, основан от ЕЦБ, страните фиксират своите валутни курсове към еврото с отклоняване +, - 15 %, а може и по-малко /например, Дания се е спряла на 2.25 %/. Много значимо изискване е равнището на закрепения валутен курс, с което една страна се включва в тъй наречените чакалня, авансово да се договаря сред съответната страна, нейната национална банка и ЕЦБ. Това наложително включване в посочения валутен механизъм не е спазено за някои от страните, които са признати през 2004 г., както и за Румъния и България, признати през 2007 година Така и до през днешния ден тези страни не са част от европейския валутен механизъм.
Отделихме повече внимание на това какво значи присъединяване на една страна във валутния механизъм /ERMІІ/, именуван „ чакалня ”, тъй като у нас има недоумение по тази тематика. За страдание през последните години виновни чиновници на Европейска комисия също не се преценяват, когато разясняват, с тези начални избрания и уточнения по отношение на валутния механизъм. Като изискване за присъединяване в „ чакалнята ” постоянно се загатва равнището на приходите на съответната страна. От посоченото нагоре се вижда, че няма такова условие.
Нещо повече – включването във валутния механизъм е значимо изискване, с цел да се форсира развиването и растежа на приходите на страната, която чака да стане участник в еврозоната.
Ще поясним и още нещо. ЕЦБ още през 2000 година е разяснила по какъв начин да се ползва условието за валутна непоклатимост /петият показател/ за участие в еврозоната за страните, които не са с плаващ валутен курс, имат валутен ръб и закрепен курс. Според пояснението на ЕЦБ тези страни могат да се включат в „ чакалнята ” без да е нужно да се отхвърлят от закрепения курс и валутния ръб. През 2004 година по този начин се постъпва с трите балтийски страни – две, от които са с валутен ръб и едната единствено с закрепен курс.
С сключване на контракта за участие от 01.01.2004 година трите балтийски страни стават част от валутния механизъм. Днес и трите страни са част от еврозоната. В средата на месец януари т.г. в Рига с присъединяване на Европейска комисия се организира конференция, на която се означиха петте години участие в еврозоната на Естония.
За България този ред не се съблюдава и тя не е включена през 2007 година в тъй наречените „ чакалня “. Едва през 2018 година страната получи предварителното единодушие на Европейски Съюз и на ЕЦБ, с цел да насочи искане за включване във валутния механизъм. На нас ни беше натрапен напълно друг ред, който не е маркиран в никакъв документ до в този момент. Ние би трябвало да осъществим редица нови условия доникъде на 2019 година, в това число и да ни одобрят за участници в Банковия съюз посредством по този начин нареченото съдействие. Всичко това беше завършено като искане на България в писмо, подписано от ръководителя на Българска народна банка и от министъра на финансите. Много от непрекъснатите разбирачи на всичко ставащо у нас незабавно разкритикуваха това деяние на подписалите това писмо до ЕЦБ и Екофин. С такава рецензия се включи и професор Стив Ханке от Съединени американски щати, който съобщи, че страната ни позволява огромна неточност като се запътва към нещо по-лошо спрямо нашия валутен ръб.
От самото начало на въвеждане на еврото съпротивата против общата валута е доста мощна. Критиките са и от теоретици, и от практици, само че си наподобяват по това, че са умозрителни. Пренебрегват се обстоятелствата и действителните резултати, реализирани както от обособените страни, по този начин и от съответната работа на ЕЦБ.
Първото изказване още от 90-те години е, че за страни с разнообразни стопански условия е невероятно да има обща и единна валута и тя ще се провали още първите месеци. [b]Отминалите 20 години опровергаха тези систематизирания и изказвания. Всички страни от еврозоната освен се развиваха добре с еврото, само че и се оправиха с пристигналата от Съединени американски щати през 2007-2008 година финансова рецесия. Възникналата през 2010 година рецесия на дълга в Гърция нямаше директна връзка с това, че се употребява обща валута.[/b] Проблемите на Гърция се появиха от дейностите на нейните държавни управления и от не добре премисленото решение при потребление на един или различен счетоводен метод за преизчисляване на валутната стойност на дълг към една огромна американска банка през далечната 2001 година През 2018 година Гърция завърши сполучливо с всички стратегии, които трябваше да извършва по отношение на получените заеми и тяхното погасяване. [b]Не се сбъдна нито една от черните прогнози за загиване на еврозоната и еврото заради рецесията на дълга.[/b] /БГНЕС
------------
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./ Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ