Разхищение под натиск. Защо държавата ще помага на зърнопроизводители, които не са на печалба
Годината на рекордните облаги отмина. Сега зърнопроизводителите споделят, че продават на загуба, само че изпитват компликации да го потвърдят. Защо страната реши да ги компенсира?
Казват, че са в извънредно тежка обстановка, опасяват се от „ всеобщи банкрути “, приказват за „ заличаване “. Когато държавното управление им предлага помощ с единственото изискване да потвърдят загубите си, отхвърлят. Започват митинги.
Става дума за зърнопроизводителите, които тази седмица с държавното управление и за първи път от началото на войната на Русия в Украйна ще получават помощ поради следствията от нея.
Досега подпомогане по тази линия получаваха единствено други аграрни браншове като плодове, зеленчуци, отглеждане на животни. За разлика от тях през това време зърнопроизводителите записаха рекордни облаги.
През 2023 година обаче цените на пшеницата, царевицата, слънчогледа се върнаха към равнищата си отпреди войната. Зърнопроизводителите споделиха, че към този момент продават на загуба, и по тази причина започнаха митинги с претенции за подкрепяне.
В последна сметка държавното управление отстъпи от изискването си те да потвърждават загуби посредством декларацията си пред Националната организация за приходите (НАП) – вместо това ще е задоволителна „ информация “ за загуби, направена от самите земеделци. С това, а държавното управление сподели, че ще изпрати съглашението за утвърждение от Европейската комисия.
Няколко значими въпроса обаче останаха
Кой и по какъв начин ще ревизира неофициалните информации за загубите на зърнопроизводителите?Пазарен ли е този принцип, откакто преди този момент те са имали сезон с изключително високи облаги?Помощи " на калпак " ли е най-хубавото решение за бранша?
Потърсихме отговорите.
Да стартираме с войната и числата
Европейският съюз утвърди даването на помощи за земеделците поради войната в Украйна още през 2022 година Основната причина беше, че съветската инвазия докара до скок в цените на горивата и торовете и надлежно усили доста и разноските на земеделците.
Досега обаче помощите поради тези фактори бяха единствено за браншове като плодове и зеленчуци. Зърнопроизводителите останаха отвън тази мярка, защото по това време беше сметнато, че браншът не се нуждае от в допълнение подкрепяне.
Точно противоположното – поради краткотрайно блокирания експорт на зърно от Украйна, която е вторият максимален експортьор в света, се стигна до недостиг в световен проект. Той от своя страна докара до рекордни цени, а българските производители съумяха да продадат стоката си с рекордни облаги.
Показват го на българското министерство на земеделието, съгласно които през май 2022 година производителите продават хлебната пшеница за 721 лева./тон , като година по-рано – през са я продавали за 394 лева./тон . През май 2023 година цената се връща назад към тази близка стойност и е към този момент 414 лева./тон. Към тази година цената е 384 лева./тон.
При слънчогледа наклонността е сходна: През май 2021 година търговците са плащали по 1104 лева./тон , през май 2022 година има скок и цената се качва на 1570 лева./тон , а през май 2023 година пада до 733 лева./тон . Към 7 февруари тази година тя е 727 лева./тон.
На този декор краткотрайно на зърно от Украйна в България. Последно преди седмица земеделският министър Кирил Вътев сподели, че не може да се приказва дъмпингов импорт от Украйна като определящ фактор. По думите му той е „ под надзор “, само че казусът идва от високите разноски за сеитба, които са имали зърнопроизводителите през 2022 година поради високите цени на горивата и торовете. Така през 2023 година те са пожънали високоструваща годишна продукция, която в този момент продават на загуба.
Печалба за пред банката, загуба - за пред страната
Към днешна дата не може да бъде тествано дали производителите фактически излизат на загуба за 2023 година, защото към момента не са подадени данъчните заявления. Първоначалното беше точно тези заявления пред Национална агенция за приходите да послужат като аршин за приемането на помощи.
Денков цитира и информация, съгласно която зърнопроизводството е измежду най-печелившите браншове в интервала 2018-2022 година, като единствено за последните 2 години заявените облаги са на обща стойност надлежно 2 и 3 милиарда лв. . Затова и още на 5 февруари той няколко пъти сподели, че ще бъдат финансово подкрепени единствено производители, които могат да потвърдят загубите си с формалните документи пред Национална агенция за приходите.
Земеделците обаче отхвърлиха концепцията. Те даже упрекнаха Министерския съвет, че в тази методика „ липсва способена икономическа експертиза “, тъй като „ годишната данъчна декларация за последната година изрично не може да покаже загубите “.
Ние в случай че покажем загуби – тогава най-много банките ще ни натиснатВенцислав Митков
„ Това нещо с доказването на загуби посредством данъчни заявления няма по какъв начин да се случи. Ние в случай че покажем загуби – тогава най-много банките ще ни натиснат. Второто, което е, че хората по [европейски] стратегии нямат право да покажат загуба “, сподели пред бТВ Венцислав Митков, ръководител на Обединени аграрни производители.
В същото време Митков и други протестиращи споделиха, че пресмятат загубите си на 75-80 лева на декар. Радослав Христов , който е ръководител на на Тракийски съюз на зърнопроизводителите, ги пресметна на 50 лева на декар.
Това сложи въпроси за дългогодишните практики в бранша – в случай че зърнопроизводителите настояват, че са на загуба, само че демонстрират други – погрешни – данни пред банките или други институции, това би било нарушаване на закона. Ако пък не заблуждават банките, само че все пак не могат да показват доказателства за загуби, тогава би означавало, че нямат загуби.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
" Справки " вместо заявления пред Национална агенция за приходите
След няколко дни на пътни блокади в цялата страна държавното управление въпреки всичко се съгласи критерият данъчни заявления да бъде отстранен, а зърнопроизводителите да потвърждават възможните си загуби по различен метод. По думите на министър Вътев това се е наложило, защото в реалност има разлики сред счетоводната и стопанската година в земеделието, които няма да са съответно отразени в декларациите пред Национална агенция за приходите.
Така беше контрактувано зърнопроизводителите да изготвят информации, в които да показват данни за своите разноски (за горива, семена, препарати, обезценка, заплати и други), доходи и неосъществена продукция. В, което беше подписано при започване на седмицата, обаче липсват значими елементи - като това кой ще ревизира достоверността на данните.
Всички данни, които са оттатък формалното отчитане на една компания, не е ясно какъв брой ще са верниПетър Ганев
„ Ясно е, че има известно разминаване сред интервала, в който се гледа докладът на една компания в България, и сезонността в другите аграрни култури. Има някакви условности, само че всички данни, които са оттатък формалното отчитане на една компания, не е ясно какъв брой ще са правилни “, разяснява пред Свободна Европа икономистът Петър Ганев .
Друга неизясненост при новия механизъм за отчитане на загубите е включването на неосъществената продукция – по какъв начин ще се пресмята нейната себестойност, по кои цени и към кой миг.
Свободна Европа изпрати питане до министерството на земеделието, само че от там споделиха, че въпросите се обясняват и ще дават по-подробен отговор, когато всичко е към този момент в съгласие.
Компенсации за загуби или обезщетения за спаднали доходи?
Вторият въпрос с неосъществената облага в действителност е от основно значение. Икономисти и анализатори споделят, че проблемите на зърнопроизводителите са в резултат на залежалата стока в хамбарите им, която те по-рано са избрали да не продават в очакване на по-високи цени. Оттогава обаче цените вървят надолу.
По думите на Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите към края на май предходната година, т.е. единствено към месец преди началото на новата акция по прибиране на зърното, в складовете над 3 млн. тона пшеница от реколтата от 2022 година Това е половината от целия рандеман за 2022, който по е бил 6,2 млн. тона. Според хора от сектора част от тази годишна продукция от 2022 година към момента е по складовете, а към нея се прибавя и непродадена годишна продукция от 2023 година
Според Николай Вълканов , шеф на фондация " ИнтелиАгро ", която се занимава с разбори на селското стопанство, точно това прави в този момент контрактуваното подкрепяне извънредно противоречиво. По думите му остава чувството, че зърнопроизводителите „ се обезщетяват с пари на данъкоплатците за личните си неприятни пазарни решения “.
„ Да ги субсидират в допълнение, тъй като са им намалели приходите или тъй като са решили да не си продават продукцията и в главата им има някаква неосъществена облага, това за мен няма логичност. Това за мен е разхищаване на парите на данъкоплатците под напън “, споделя Вълканов.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система е склонен това резюме.
„ Тази година няма някакво изключително събитие. Ако има някакви проблеми, то те са основани от самите земеделци, които са решили да задържат стока в очакване на още по-големи облаги “, счита той.
Създава се чувството, че всички опасности се покриват от страната, а пък всички плюсове отиват в земеделците
Ганев прибавя и че с времето в целия бранш се е наложило схващането, че той постоянно би трябвало да бъде субсидиран и всички опасности да се покриват – без значение дали става дума за проблеми с реколтата, война или смяна в интернационалните цени. Така се основава чувството, че „ всички опасности в този бранш се покриват от страната, а пък всички плюсове отиват в самите земеделци “.
Ганев и Вълканов са съгласни и за още нещо. Според тях сама по себе си концепцията за подкрепяне на губещи браншове не е неправилна, само че тогава държавните средства би трябвало да се дават не „ на калпак “, а за вложения, които да създадат сектора по-устойчив и по-добре приспособен към новите условия. Възможен образец са вложения в системи за напояване или друга инфраструктура, която да усъвършенства добивите.
„ Трябва дълбока смяна. Въпросът не е по какъв начин да помогнем на тези, които са на загуба, а по какъв начин да преформатираме цялостната поддръжка за този бранш “, обобщава Ганев.
Казват, че са в извънредно тежка обстановка, опасяват се от „ всеобщи банкрути “, приказват за „ заличаване “. Когато държавното управление им предлага помощ с единственото изискване да потвърдят загубите си, отхвърлят. Започват митинги.
Става дума за зърнопроизводителите, които тази седмица с държавното управление и за първи път от началото на войната на Русия в Украйна ще получават помощ поради следствията от нея.
Досега подпомогане по тази линия получаваха единствено други аграрни браншове като плодове, зеленчуци, отглеждане на животни. За разлика от тях през това време зърнопроизводителите записаха рекордни облаги.
През 2023 година обаче цените на пшеницата, царевицата, слънчогледа се върнаха към равнищата си отпреди войната. Зърнопроизводителите споделиха, че към този момент продават на загуба, и по тази причина започнаха митинги с претенции за подкрепяне.
В последна сметка държавното управление отстъпи от изискването си те да потвърждават загуби посредством декларацията си пред Националната организация за приходите (НАП) – вместо това ще е задоволителна „ информация “ за загуби, направена от самите земеделци. С това, а държавното управление сподели, че ще изпрати съглашението за утвърждение от Европейската комисия.
Няколко значими въпроса обаче останаха
Кой и по какъв начин ще ревизира неофициалните информации за загубите на зърнопроизводителите?Пазарен ли е този принцип, откакто преди този момент те са имали сезон с изключително високи облаги?Помощи " на калпак " ли е най-хубавото решение за бранша?
Потърсихме отговорите.
Да стартираме с войната и числата
Европейският съюз утвърди даването на помощи за земеделците поради войната в Украйна още през 2022 година Основната причина беше, че съветската инвазия докара до скок в цените на горивата и торовете и надлежно усили доста и разноските на земеделците.
Досега обаче помощите поради тези фактори бяха единствено за браншове като плодове и зеленчуци. Зърнопроизводителите останаха отвън тази мярка, защото по това време беше сметнато, че браншът не се нуждае от в допълнение подкрепяне.
Точно противоположното – поради краткотрайно блокирания експорт на зърно от Украйна, която е вторият максимален експортьор в света, се стигна до недостиг в световен проект. Той от своя страна докара до рекордни цени, а българските производители съумяха да продадат стоката си с рекордни облаги.
Показват го на българското министерство на земеделието, съгласно които през май 2022 година производителите продават хлебната пшеница за 721 лева./тон , като година по-рано – през са я продавали за 394 лева./тон . През май 2023 година цената се връща назад към тази близка стойност и е към този момент 414 лева./тон. Към тази година цената е 384 лева./тон.
При слънчогледа наклонността е сходна: През май 2021 година търговците са плащали по 1104 лева./тон , през май 2022 година има скок и цената се качва на 1570 лева./тон , а през май 2023 година пада до 733 лева./тон . Към 7 февруари тази година тя е 727 лева./тон.
На този декор краткотрайно на зърно от Украйна в България. Последно преди седмица земеделският министър Кирил Вътев сподели, че не може да се приказва дъмпингов импорт от Украйна като определящ фактор. По думите му той е „ под надзор “, само че казусът идва от високите разноски за сеитба, които са имали зърнопроизводителите през 2022 година поради високите цени на горивата и торовете. Така през 2023 година те са пожънали високоструваща годишна продукция, която в този момент продават на загуба.
Печалба за пред банката, загуба - за пред страната
Към днешна дата не може да бъде тествано дали производителите фактически излизат на загуба за 2023 година, защото към момента не са подадени данъчните заявления. Първоначалното беше точно тези заявления пред Национална агенция за приходите да послужат като аршин за приемането на помощи.
Денков цитира и информация, съгласно която зърнопроизводството е измежду най-печелившите браншове в интервала 2018-2022 година, като единствено за последните 2 години заявените облаги са на обща стойност надлежно 2 и 3 милиарда лв. . Затова и още на 5 февруари той няколко пъти сподели, че ще бъдат финансово подкрепени единствено производители, които могат да потвърдят загубите си с формалните документи пред Национална агенция за приходите.
Земеделците обаче отхвърлиха концепцията. Те даже упрекнаха Министерския съвет, че в тази методика „ липсва способена икономическа експертиза “, тъй като „ годишната данъчна декларация за последната година изрично не може да покаже загубите “.
Ние в случай че покажем загуби – тогава най-много банките ще ни натиснатВенцислав Митков
„ Това нещо с доказването на загуби посредством данъчни заявления няма по какъв начин да се случи. Ние в случай че покажем загуби – тогава най-много банките ще ни натиснат. Второто, което е, че хората по [европейски] стратегии нямат право да покажат загуба “, сподели пред бТВ Венцислав Митков, ръководител на Обединени аграрни производители.
В същото време Митков и други протестиращи споделиха, че пресмятат загубите си на 75-80 лева на декар. Радослав Христов , който е ръководител на на Тракийски съюз на зърнопроизводителите, ги пресметна на 50 лева на декар.
Това сложи въпроси за дългогодишните практики в бранша – в случай че зърнопроизводителите настояват, че са на загуба, само че демонстрират други – погрешни – данни пред банките или други институции, това би било нарушаване на закона. Ако пък не заблуждават банките, само че все пак не могат да показват доказателства за загуби, тогава би означавало, че нямат загуби.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
" Справки " вместо заявления пред Национална агенция за приходите
След няколко дни на пътни блокади в цялата страна държавното управление въпреки всичко се съгласи критерият данъчни заявления да бъде отстранен, а зърнопроизводителите да потвърждават възможните си загуби по различен метод. По думите на министър Вътев това се е наложило, защото в реалност има разлики сред счетоводната и стопанската година в земеделието, които няма да са съответно отразени в декларациите пред Национална агенция за приходите.
Така беше контрактувано зърнопроизводителите да изготвят информации, в които да показват данни за своите разноски (за горива, семена, препарати, обезценка, заплати и други), доходи и неосъществена продукция. В, което беше подписано при започване на седмицата, обаче липсват значими елементи - като това кой ще ревизира достоверността на данните.
Всички данни, които са оттатък формалното отчитане на една компания, не е ясно какъв брой ще са верниПетър Ганев
„ Ясно е, че има известно разминаване сред интервала, в който се гледа докладът на една компания в България, и сезонността в другите аграрни култури. Има някакви условности, само че всички данни, които са оттатък формалното отчитане на една компания, не е ясно какъв брой ще са правилни “, разяснява пред Свободна Европа икономистът Петър Ганев .
Друга неизясненост при новия механизъм за отчитане на загубите е включването на неосъществената продукция – по какъв начин ще се пресмята нейната себестойност, по кои цени и към кой миг.
Свободна Европа изпрати питане до министерството на земеделието, само че от там споделиха, че въпросите се обясняват и ще дават по-подробен отговор, когато всичко е към този момент в съгласие.
Компенсации за загуби или обезщетения за спаднали доходи?
Вторият въпрос с неосъществената облага в действителност е от основно значение. Икономисти и анализатори споделят, че проблемите на зърнопроизводителите са в резултат на залежалата стока в хамбарите им, която те по-рано са избрали да не продават в очакване на по-високи цени. Оттогава обаче цените вървят надолу.
По думите на Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите към края на май предходната година, т.е. единствено към месец преди началото на новата акция по прибиране на зърното, в складовете над 3 млн. тона пшеница от реколтата от 2022 година Това е половината от целия рандеман за 2022, който по е бил 6,2 млн. тона. Според хора от сектора част от тази годишна продукция от 2022 година към момента е по складовете, а към нея се прибавя и непродадена годишна продукция от 2023 година
Според Николай Вълканов , шеф на фондация " ИнтелиАгро ", която се занимава с разбори на селското стопанство, точно това прави в този момент контрактуваното подкрепяне извънредно противоречиво. По думите му остава чувството, че зърнопроизводителите „ се обезщетяват с пари на данъкоплатците за личните си неприятни пазарни решения “.
„ Да ги субсидират в допълнение, тъй като са им намалели приходите или тъй като са решили да не си продават продукцията и в главата им има някаква неосъществена облага, това за мен няма логичност. Това за мен е разхищаване на парите на данъкоплатците под напън “, споделя Вълканов.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система е склонен това резюме.
„ Тази година няма някакво изключително събитие. Ако има някакви проблеми, то те са основани от самите земеделци, които са решили да задържат стока в очакване на още по-големи облаги “, счита той.
Създава се чувството, че всички опасности се покриват от страната, а пък всички плюсове отиват в земеделците
Ганев прибавя и че с времето в целия бранш се е наложило схващането, че той постоянно би трябвало да бъде субсидиран и всички опасности да се покриват – без значение дали става дума за проблеми с реколтата, война или смяна в интернационалните цени. Така се основава чувството, че „ всички опасности в този бранш се покриват от страната, а пък всички плюсове отиват в самите земеделци “.
Ганев и Вълканов са съгласни и за още нещо. Според тях сама по себе си концепцията за подкрепяне на губещи браншове не е неправилна, само че тогава държавните средства би трябвало да се дават не „ на калпак “, а за вложения, които да създадат сектора по-устойчив и по-добре приспособен към новите условия. Възможен образец са вложения в системи за напояване или друга инфраструктура, която да усъвършенства добивите.
„ Трябва дълбока смяна. Въпросът не е по какъв начин да помогнем на тези, които са на загуба, а по какъв начин да преформатираме цялостната поддръжка за този бранш “, обобщава Ганев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ