Как пандемията промени пазара на труда и демографията на областите в България
Годината на ковид-19 радикално промени икономическата обстановка в страната с ограничаващите ограничения, държавната помощ, спирането на веригите на доставки и пресъхването на туристическите потоци. От позиция на районното развиване обаче рецесията изигра по-скоро ролята изравнител, защото най-сериозно засегнатите области бяха тези, които най-бързо дръпнаха пред останалите в интервала на стопански напредък. Доколкото това са обаче и водещите стопански центрове и най-развитите елементи на страната от позиция на бизнеси и достъп до човешки запас, те имат (и към този момент демонстрират) най-големия капацитет за бързо възобновяване и задминаване на предкризисните достижения.
Макросредата в районите в навечерието на рецесията
Последните данни за брутния вътрешен артикул не разрешават оценка на въздействието на рецесията върху районните стопански системи, а единствено на позицията им навръх прага ѝ, защото се отнасят към 2019 година Очаквано стопанската система на столицата е най-голямата в страната, като към този момент е съставлява 43% от целия създаден в България брутен вътрешен продукт; за съпоставяне - втората и третата регионални стопански системи, Пловдив и Варна, дават отговор надлежно за 8% и 6% от националната, а най-малката, Видин - за едвам 0.6%. Относително разликите също са огромни - София (столица) е с 38.6 хиляди лв. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, над два пъти повече от София (област) с нейните 17 хиляди лв. на човек и Стара Загора с 16.3 хиляди лв..
Структурата на брутната добавена стойност (виж графика 1) на областите разкрива ролята на главните браншове в тях. Докато в столицата водеща роля играят услугите, и изключително новите мотори на растежа в лицето на високотехнологичния бранш и аутсорсинга на услуги, в множеството развити области се следи относителна равнопоставеност сред промишлеността и услугите. Колкото по-надолу слизаме в класацията на икономическото развиване, толкоз по-голям става делът на земеделието. Важно е да отбележим обаче, че на общинско равнище и по отношение на популацията най-силна е не стопанската система на столицата, а на по-малки общини, най-често със мощно развъртян енергиен бранш, да вземем за пример Гълъбово (с 59 хиляди лв. добавена стойност на човек от населението) и Раднево (47 хиляди лева/човек), или преработваща индустрия, където Девня е с 57 хиляди лв. добавена стойност на човек.
На челните места се подреждат и общини от индустриалната външна страна на София и Пловдив, както и тези от Средногорието, които приютяват огромните добивни и металургични предприятия. Очертават се най-общо два модела на високи стопански достижения. Единият са регионалните центрове и огромните градове, където преобладават услугите и все по-често високите технологии. Другият е присъщ за по-малките общини в периферията на мощните центрове, където мотор на развиването по-често са огромни индустриални и минни предприятия с определящо значение за локалните пазари на труда и формиращи забележителен дял от общия размер на локалните стопански системи (графика 2).
Реклама
Класирането по размера на задграничните вложения с струпване е сходно. Лидер е столицата, като към края на 2019 година ПЧИ с струпване доближават 9.6 хиляди евро на човек от популацията, следвана от София (област) с 6.6 хиляди евро на човек и Бургас с 5.2 хиляди евро на човек. На опашката са области като Силистра и Разград, където непознати капитали съвсем отсъстват. В динамичност обаче с максимален растеж на задграничните вложения са стопански по-слабо развити райони на страната, демонстрира графика 3. Кърджали отбелязва покачване с 357% в границите на десетилетието, Видин - с 237%, частично с помощта на доста ниската база на знаците.
Фокусът на доста локални управляващи през последните години е не толкоз върху привличането на частни вложения, колкото потреблението на средства от европейските фондове. Тъй като най-големите планове са за развиване на инфраструктура - водни цикли, пътища, градски превоз - те са релативно по-равномерно разпределени сред районите. Сред областите водач е столицата с 3.6 хиляди лв. на човек от популацията общо вложени европейски средства към средата на 2020 година, само че Габрово (3.5 хиляди лв. на човек) и Благоевград (3.4 хиляди лв. на човек) са все по-близо.
Ковид-19 и сривът на локалните пазари на труд
Кризата и рестриктивните мерки бяха последвани от моментална реакция на районните пазари на труда през 2020 година Само в границите на интервала март - май, когато в действие бяха най-стриктните ограничаващи ограничения и надлежно най-голяма част от стопанската система беше " затворена ", бюрата по труда записаха нови 100 хиляди безработни, а последвалото разпределяне на ограниченията и въвеждане на схеми за поддръжка на заетостта съумяха единствено частично да смекчат удара. Това в началото влияние беше усетено най-значително от общини, чиято стопанска система е движена от зимния и СПА туризма, само че то бързо се популяризира из цялата страна (графика 4).
Според данните на Агенцията по заетостта средногодишната безработица през 2020 година е най-висока в Северозапада - Видин е с 15% дял на безработните измежду стопански дейното население, Монтана и Враца - с по 13%. Най-малък пък е делът на търсещите работа в столицата (3.3%) Габрово (5.4%) и Варна (5.6%). Същевременно обаче районите, които регистрират най-сериозно покачване на коефициента на безработица, са измежду стопански по-активните - Бургас (+2.4 пр.п. сред 2019 и 2020 г.), Благоевград и Смолян (по +2.2 пр.п.), Варна (+2.1 пр.п.), Габрово (+2 пр.п.). Съдейки по фокуса на локалните стопански системи, главните източници на нова безработица са туристическият и транспортният бранш, както и обвързваните с тях обслужващи действия и в по-малка степен някои подсектори на преработващата индустрия.
Реклама
Динамиката на заетостта на стопански дейното население (графика 5) значително удостоверява изводите от данните от бюрата по труда. В 22 области има понижаване на коефициента на претовареност, като то е най-чувствително в Бургас, Силистра, Благоевград, Добрич и Търговище. Прави усещане обаче, че има немалки разминавания сред свиването на заетостта и повишението на безработицата, което значи, че тук-там - измежду образците със обилни разлики най-видими са Бургас и Благоевград - забележителна част от засегнатите от рецесията хора в дейна възраст са изпаднали напълно от пазара на труда и са минали в групата на неактивните. Същевременно областите с най-висока претовареност през 2020 година остават София (област) със 79% от дейното население, Велико Търново с 76% и София (столица) със 74%.
Възстановяването на локалните пазари на труда след рецесията зависи от радикално разнообразни фактори. В столицата и индустриалните региони станахме очевидци на бърз отскок от дъното след възобновяване на комерсиалните връзки и търсенето на българска продукция; с новия стопански напредък пазарът на труда в тези елементи на страната релативно скоро ще доближи предкризисните нива. В районите, където водещ е туризмът обаче - както по Черноморието, по този начин и в планинските курорти - нарасналото търсене от страна на българите не съумява да замести изчезналите чужденци. Доколкото връщането на туристическите потоци до равнищата от 2019 година не наподобява евентуално през идващите няколко години, това основава дълготраен риск от застоялост на пазара на труда и напън за диверсификация на локалните стопански системи, които зависят директно от отрасла.
В страната обаче към този момент има и региони - най-много в Северозапада и край Дунав, чиито трудови пазари не се въздействат нито от утежняването, нито от подобряването на общото положение на стопанската система, а остават в застоялост без значение от тях. В средносрочен проект подобряването на пазарите на труда и връщането на водещите регионални стопански системи към предкризисните върхове зависи най-много от подобряването на образованието и уменията на работната мощ и привличането на свежи частни вложения.
Демографските разбърквания
В рамките на последното десетилетие популацията на 26 области се е свило, а в едвам две - столицата и Кърджали - то е повишено. В областите, където жителите понижават най-бързо, за 10 години са изчезнали сред 1/10 и 1/5 от популацията, като най-видим е казусът във Видин (-18% спад сред 2011 и 2020 г.), Враца и Смолян (по -15%), Монтана и Кюстендил (по -14%). Видно, стопански по-слабо развитите райони на страната са точно тези, които регистрират и най-бързото стесняване на популацията, което ги слага с циничен кръг по отношение на капацитета им за повишение на икономическите си достижения (графика 6).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Политика 3 Медиа и реклама 1 Свят 2 Банки и финанси 3 Енергетика 1 Свят 2 Политика 3 Медиа и реклама Реклама
Годината на пандемията обаче означи обилни промени в двата съществени фактора, които въздействат на динамичността на популацията - естественият и механичният приръст. През 2020 година всички области в страната означават негативен натурален приръст, от -3.5‰ в столицата до -21.9‰ във Видин. На общинско равнище има единствено една община, която съумява да е над нулата - Твърдица, в която има напълно дребен натурален приръст (с 4 души). Николаево също е изключение, като там естественият приръст е тъкмо нула. Всички останали общини са на минус, т.е. популацията им понижава вследствие на естествените процеси. Големите общини предстоящо са отпред на класацията по безспорен спад на популацията по естествени аргументи, само че по-притеснителното е внезапното утежняване на индикаторите им през последната година, като София се е свила с 4613 души, Пловдив - с 1726 души, което е удвояване на спада по отношение на предходни години в следствие най-много на повишената смъртност.
Обратното се случи с механичния приръст (графика 7) - той е негативен в едвам 4 области, като забележителен спад (-12‰) на популацията вследствие на миграционните процеси се следи само в столицата, а популацията на страната като цяло е повишено с 31 хиляди души в границите на 2020 година вследствие на връщането на българи по време на пандемията. Общо 205 общини регистрират позитивен машинален приръст през 2020 година, което е невиждано в новата история на страната - през 2019 година техният брой е под 100. Сега най-големите губещи са обичайните водачи по машинален приръст - огромните градове. Столичната община губи близо 16 хиляди души, Пловдив - над 4 хиляди души, а Варна - над 2,3 хиляди души, само че за сметка на дребни общини в периферията им, като някои означават растеж от порядъка на 10-12‰.Подобна е картината и в множеството регионални градове - в Бургас, Русе и Стара Загора също се следи спад в регионалния център и растеж в периферните общини.
Рязката смяна на демографските действителности има обилни резултати върху стопанската система на страната. Влошаването на естествения приръст обостря потребността от повишение на продуктивността на труда в областите с най-бързо намаляващо население. Отливът на население от огромните градове пък има директни последици както върху планирането на даването на услуги в тях и локалните пазари на парцели, по този начин и върху потребностите от инфраструктура и съгласуваност. Остава обаче отворен въпросът дали тази промяна, провокирана от пандемията, няма да бъде еднократна, т.е. заключена единствено в 2020 година Данните за 2021 година ще покажат до каква степен огромните градове още веднъж притеглят население и дали трендът към някои по-малки обитаеми места се резервира.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Адриан Николов
Макросредата в районите в навечерието на рецесията
Последните данни за брутния вътрешен артикул не разрешават оценка на въздействието на рецесията върху районните стопански системи, а единствено на позицията им навръх прага ѝ, защото се отнасят към 2019 година Очаквано стопанската система на столицата е най-голямата в страната, като към този момент е съставлява 43% от целия създаден в България брутен вътрешен продукт; за съпоставяне - втората и третата регионални стопански системи, Пловдив и Варна, дават отговор надлежно за 8% и 6% от националната, а най-малката, Видин - за едвам 0.6%. Относително разликите също са огромни - София (столица) е с 38.6 хиляди лв. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, над два пъти повече от София (област) с нейните 17 хиляди лв. на човек и Стара Загора с 16.3 хиляди лв..
Структурата на брутната добавена стойност (виж графика 1) на областите разкрива ролята на главните браншове в тях. Докато в столицата водеща роля играят услугите, и изключително новите мотори на растежа в лицето на високотехнологичния бранш и аутсорсинга на услуги, в множеството развити области се следи относителна равнопоставеност сред промишлеността и услугите. Колкото по-надолу слизаме в класацията на икономическото развиване, толкоз по-голям става делът на земеделието. Важно е да отбележим обаче, че на общинско равнище и по отношение на популацията най-силна е не стопанската система на столицата, а на по-малки общини, най-често със мощно развъртян енергиен бранш, да вземем за пример Гълъбово (с 59 хиляди лв. добавена стойност на човек от населението) и Раднево (47 хиляди лева/човек), или преработваща индустрия, където Девня е с 57 хиляди лв. добавена стойност на човек.
На челните места се подреждат и общини от индустриалната външна страна на София и Пловдив, както и тези от Средногорието, които приютяват огромните добивни и металургични предприятия. Очертават се най-общо два модела на високи стопански достижения. Единият са регионалните центрове и огромните градове, където преобладават услугите и все по-често високите технологии. Другият е присъщ за по-малките общини в периферията на мощните центрове, където мотор на развиването по-често са огромни индустриални и минни предприятия с определящо значение за локалните пазари на труда и формиращи забележителен дял от общия размер на локалните стопански системи (графика 2).
Реклама
Класирането по размера на задграничните вложения с струпване е сходно. Лидер е столицата, като към края на 2019 година ПЧИ с струпване доближават 9.6 хиляди евро на човек от популацията, следвана от София (област) с 6.6 хиляди евро на човек и Бургас с 5.2 хиляди евро на човек. На опашката са области като Силистра и Разград, където непознати капитали съвсем отсъстват. В динамичност обаче с максимален растеж на задграничните вложения са стопански по-слабо развити райони на страната, демонстрира графика 3. Кърджали отбелязва покачване с 357% в границите на десетилетието, Видин - с 237%, частично с помощта на доста ниската база на знаците.
Фокусът на доста локални управляващи през последните години е не толкоз върху привличането на частни вложения, колкото потреблението на средства от европейските фондове. Тъй като най-големите планове са за развиване на инфраструктура - водни цикли, пътища, градски превоз - те са релативно по-равномерно разпределени сред районите. Сред областите водач е столицата с 3.6 хиляди лв. на човек от популацията общо вложени европейски средства към средата на 2020 година, само че Габрово (3.5 хиляди лв. на човек) и Благоевград (3.4 хиляди лв. на човек) са все по-близо.
Ковид-19 и сривът на локалните пазари на труд
Кризата и рестриктивните мерки бяха последвани от моментална реакция на районните пазари на труда през 2020 година Само в границите на интервала март - май, когато в действие бяха най-стриктните ограничаващи ограничения и надлежно най-голяма част от стопанската система беше " затворена ", бюрата по труда записаха нови 100 хиляди безработни, а последвалото разпределяне на ограниченията и въвеждане на схеми за поддръжка на заетостта съумяха единствено частично да смекчат удара. Това в началото влияние беше усетено най-значително от общини, чиято стопанска система е движена от зимния и СПА туризма, само че то бързо се популяризира из цялата страна (графика 4).
Според данните на Агенцията по заетостта средногодишната безработица през 2020 година е най-висока в Северозапада - Видин е с 15% дял на безработните измежду стопански дейното население, Монтана и Враца - с по 13%. Най-малък пък е делът на търсещите работа в столицата (3.3%) Габрово (5.4%) и Варна (5.6%). Същевременно обаче районите, които регистрират най-сериозно покачване на коефициента на безработица, са измежду стопански по-активните - Бургас (+2.4 пр.п. сред 2019 и 2020 г.), Благоевград и Смолян (по +2.2 пр.п.), Варна (+2.1 пр.п.), Габрово (+2 пр.п.). Съдейки по фокуса на локалните стопански системи, главните източници на нова безработица са туристическият и транспортният бранш, както и обвързваните с тях обслужващи действия и в по-малка степен някои подсектори на преработващата индустрия.
Реклама
Динамиката на заетостта на стопански дейното население (графика 5) значително удостоверява изводите от данните от бюрата по труда. В 22 области има понижаване на коефициента на претовареност, като то е най-чувствително в Бургас, Силистра, Благоевград, Добрич и Търговище. Прави усещане обаче, че има немалки разминавания сред свиването на заетостта и повишението на безработицата, което значи, че тук-там - измежду образците със обилни разлики най-видими са Бургас и Благоевград - забележителна част от засегнатите от рецесията хора в дейна възраст са изпаднали напълно от пазара на труда и са минали в групата на неактивните. Същевременно областите с най-висока претовареност през 2020 година остават София (област) със 79% от дейното население, Велико Търново с 76% и София (столица) със 74%.
Възстановяването на локалните пазари на труда след рецесията зависи от радикално разнообразни фактори. В столицата и индустриалните региони станахме очевидци на бърз отскок от дъното след възобновяване на комерсиалните връзки и търсенето на българска продукция; с новия стопански напредък пазарът на труда в тези елементи на страната релативно скоро ще доближи предкризисните нива. В районите, където водещ е туризмът обаче - както по Черноморието, по този начин и в планинските курорти - нарасналото търсене от страна на българите не съумява да замести изчезналите чужденци. Доколкото връщането на туристическите потоци до равнищата от 2019 година не наподобява евентуално през идващите няколко години, това основава дълготраен риск от застоялост на пазара на труда и напън за диверсификация на локалните стопански системи, които зависят директно от отрасла.
В страната обаче към този момент има и региони - най-много в Северозапада и край Дунав, чиито трудови пазари не се въздействат нито от утежняването, нито от подобряването на общото положение на стопанската система, а остават в застоялост без значение от тях. В средносрочен проект подобряването на пазарите на труда и връщането на водещите регионални стопански системи към предкризисните върхове зависи най-много от подобряването на образованието и уменията на работната мощ и привличането на свежи частни вложения.
Демографските разбърквания
В рамките на последното десетилетие популацията на 26 области се е свило, а в едвам две - столицата и Кърджали - то е повишено. В областите, където жителите понижават най-бързо, за 10 години са изчезнали сред 1/10 и 1/5 от популацията, като най-видим е казусът във Видин (-18% спад сред 2011 и 2020 г.), Враца и Смолян (по -15%), Монтана и Кюстендил (по -14%). Видно, стопански по-слабо развитите райони на страната са точно тези, които регистрират и най-бързото стесняване на популацията, което ги слага с циничен кръг по отношение на капацитета им за повишение на икономическите си достижения (графика 6).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Политика 3 Медиа и реклама 1 Свят 2 Банки и финанси 3 Енергетика 1 Свят 2 Политика 3 Медиа и реклама Реклама
Годината на пандемията обаче означи обилни промени в двата съществени фактора, които въздействат на динамичността на популацията - естественият и механичният приръст. През 2020 година всички области в страната означават негативен натурален приръст, от -3.5‰ в столицата до -21.9‰ във Видин. На общинско равнище има единствено една община, която съумява да е над нулата - Твърдица, в която има напълно дребен натурален приръст (с 4 души). Николаево също е изключение, като там естественият приръст е тъкмо нула. Всички останали общини са на минус, т.е. популацията им понижава вследствие на естествените процеси. Големите общини предстоящо са отпред на класацията по безспорен спад на популацията по естествени аргументи, само че по-притеснителното е внезапното утежняване на индикаторите им през последната година, като София се е свила с 4613 души, Пловдив - с 1726 души, което е удвояване на спада по отношение на предходни години в следствие най-много на повишената смъртност.
Обратното се случи с механичния приръст (графика 7) - той е негативен в едвам 4 области, като забележителен спад (-12‰) на популацията вследствие на миграционните процеси се следи само в столицата, а популацията на страната като цяло е повишено с 31 хиляди души в границите на 2020 година вследствие на връщането на българи по време на пандемията. Общо 205 общини регистрират позитивен машинален приръст през 2020 година, което е невиждано в новата история на страната - през 2019 година техният брой е под 100. Сега най-големите губещи са обичайните водачи по машинален приръст - огромните градове. Столичната община губи близо 16 хиляди души, Пловдив - над 4 хиляди души, а Варна - над 2,3 хиляди души, само че за сметка на дребни общини в периферията им, като някои означават растеж от порядъка на 10-12‰.Подобна е картината и в множеството регионални градове - в Бургас, Русе и Стара Загора също се следи спад в регионалния център и растеж в периферните общини.
Рязката смяна на демографските действителности има обилни резултати върху стопанската система на страната. Влошаването на естествения приръст обостря потребността от повишение на продуктивността на труда в областите с най-бързо намаляващо население. Отливът на население от огромните градове пък има директни последици както върху планирането на даването на услуги в тях и локалните пазари на парцели, по този начин и върху потребностите от инфраструктура и съгласуваност. Остава обаче отворен въпросът дали тази промяна, провокирана от пандемията, няма да бъде еднократна, т.е. заключена единствено в 2020 година Данните за 2021 година ще покажат до каква степен огромните градове още веднъж притеглят население и дали трендът към някои по-малки обитаеми места се резервира.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Адриан Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ