Защо близо 30 години Кукленият театър в Сливен плаща наем на мюсюлманско настоятелство?
Годината е 1992-ра. Пресконференция на първия демократично определен кмет на Сливен – Христин Петков. Съвсем по роднински той оповестява пред публицистите, че Общината ще „ върне” постройката на Държавен куклен спектакъл – Сливен на Сливенското мюсюлманско настоятелство .
Гледаме обезпокоени и неразбиращи. Защо!?
Отговаря ни се, че има реституционни искания към парцела и нищо не може да се направи…
Питаме: А каква ще бъде ориста на Кукления спектакъл? Отговорът е, че се обмислят разновидности, само че към този момент театърът остава в досегашната си база, а Общината ще заплаща наем.
Вярно е, че годината е 1992-ра, и понятието „ реституция” е заветен способ за въздаване на правдивост и внедряване на либерализъм в българските стопанска система, благосъстоятелност и общество. Но е правилно също, че децата на Сливен имат потребност от куклен спектакъл. Освен това в закона е заложена опция за подмяна на един предстоящ на реставрация парцел с равносилен по повърхност, функционалност и местонахождение. Но… това се подминава с безмълвие от тогавашните ръководители на сливенската община. По-късно ще стане ясно, че в други общини с сходен проблем локалните управляващи са намерили решение в интерес на куклените си театри.
Но не и в Сливен.
През 1989 година в град Сливен тържествено се открива новата постройка на Държавния куклен спектакъл. Основно ремонтирана, красива постройка на основната улица, напълно преустроена и съвременно оборудвана за потребностите на театъра. И надстроена с още един етаж.
Да, вярно сте разбрали: три години по-късно тази напълно актуализирана и преоборудвана постройка е „ подарена” на Мюсюлманското джамийско настоятелство. Причината – нотариално удостоверен документ, че Настоятелството е притежател на терена на парцела. И очевидно на никого от тогавашните управници на Сливен не прави усещане, че това е една извънредно несправедлива и ощетяваща договорка.
Просто – един автограф на тогавашния градоначалник, и сливенският куклен спектакъл се трансформира от собственик в нахалник в личния си дом. От тогава до през днешния ден театърът на сливенските деца „ живее” чартърен в постройката, издигната особено за него.
Впрочем, през годините някой съзнателно се опитваше да припише нецелесъобразната и лъхаща на корупция договорка на идващия сливенски кмет – Янко Янков, може би поради актуалната му принадлежност към Движение за права и свободи. Но истината е скътана някъде там, в общинските архиви. И в някои журналистически мемоари от това време…
И по този начин, не по подигравка на ориста, а заради нечий непукизъм и демократична „ праведност”, към този момент 27 години Сливенската община заплаща наем на Сливенското мюсюлманско настоятелство за същата постройка , която преди години сервира на тепсия на вероизповеданието.
Между 2 200 и 1 600 лв. варира месечният наем, който Общината заплаща, с цел да има заслон за сливенските куклени театрали. Запознати настояват, че договарянията с Мюфтийството постоянно вървят тежко и трудно, поради неотстъпчивостта на неговите представители. Не оказва помощ нито намесата на Министерството на културата, нито на други фактори и престижи. Без отговор остават и предложенията за преотстъпване единствено на онази част от зданието, в която се намира театралната зала. Оказва се още, че макар немалките доходи от наеми, на постройката в никакъв случай след придобиването ѝ не е юридически главен ремонт.
През всичките тези години на с напрежение квартирно битие, Сливен по този начин и не съумя да реши казуса с базата на кукления си спектакъл. Някои от концепциите се провалиха още в зародиш, за други не доближи локален потенциал.
За жал се провали и планът за пренасяне на кукления спектакъл в импозантната постройка на някогашната Популярна банка. В резултат на напъните и упорството на група сливенски запалянковци - радетели за запазване на културната палитра на града, бе извървяна цялата процедура по деактуване на атрактивният парцел от държавна в общинска благосъстоятелност. Министерски съвет взе това решение под изискване. А то беше, че постройката ще бъде предоставена за потребностите на Държавен куклен спектакъл – Сливен. Само че след това волята на локалните управници се видоизмени. И концепцията стартира да се изкористява. Вероятно поради появилите се имотни апетити и искания.
„ Всички ние сме доста изтощени от договарянията и този непостижим наем” , сподели за Actualno.com Ефимия Павлова, шеф на Държавен куклен спектакъл – Сливен. И не скри, че поради тежките наемни условия и скромния делегиран бюджет, театърът се задъхва. „ Няма по какъв начин да подвигна заплатите на сътрудниците ми, а това не е правилно по отношение на тях. Нали хората имат потребност от успокоение, с цел да творят? Ето по този начин губим експерти!”, означи с мъка тя. И разясни, че в театъра се пести всяка стотинка, тъй като би трябвало да са правилни наематели. Докато редом с това сътрудниците ѝ от креативните и техническите екипи вършат чудеса, с цел да основават впечатляващи и влиятелни куклени спектакли.
В изискванията на тежки финансови рестрикции. „ Театърът се държи с помощта на това, че ние поставяме доста грижи за тази част от постройката, която ползваме”, изясни Ефимия Павлова. „ Правили сме някои частични поправки. Но като спектакъл, който е чартърен, ние нямаме право на финансови разноски. По тази причина средствата за ремонт отделяме от парите, които изкарваме за заплати, за прехрана, за постановъчна дейност”, добави тя. И с болежка описа, че театърът се нуждае от нова озвучителна система и че дограмите, покривът, канализацията имат належаща потребност от ремонт. Както и бусовете, с които вършат турнета из страната… А когато неотдавна сътрудници от чужбина гостували в театъра, не скрили изненадата си по какъв начин с толкоз амортизирано театрално осветяване може да се реализира такава приказност от светлини.
„ При тези условия ние нямаме никаква опция да акумулираме спомагателни финансови средства. Ако постройката беше наша, можеше да създадем един куп неща. Толкова доста хрумвания съм имала, и съм се отказала от тях, тъй като няма място, където да се осъществят. Единственото, което можем да вършим, е да изнесем част от концепциите си на ларгото, пред театъра. Но това не може да се случва винаги”, изясни Ефимия Павлова. И, като всеки човек на изкуството в България, побърза да добави: „ Не мисля обаче, че тежките условия, при които работим, биха били опрощение, в случай че не си вършим добре работата. Нашата работа, театралната, или я обичаш, или не я обичаш. Тя става част от твоето сърце”.
А продукцията на Държавен куклен спектакъл – Сливен е в действителност респектираща. Разпознаваема и обичана от детската аудитория, само че и високо ценена от театралната колегия и рецензия у нас и по света. Десетки са поканите, премиите, фестивалните и специфичните оценки за сливенските куклени артисти, режисьори, сценографи. Бедата е, че все по-често се постанова да се отхвърлят влиятелни участия. По финансови причини…
„ Докато съм шеф на театъра, желая да се съсредоточа върху съответните си задания, грижата си за хората, нашата художествена продукция. Изключително значимо е тя да бъде на ниво”, посочи Ефимия Павлова. И с доза горест продължи: „ Вдигнали сме доста високо летвата, и аз не желая да я смъкваме. Но в действителност не знам още какъв брой дълго театърът ще може да издържи”.
В тежките, конфузни и пресиращи условия, в които е заставен да съществува. Породени от един непредвидлив и безконтролен управнически акт. С един подпис…
Автор: Мариана Иванова
Гледаме обезпокоени и неразбиращи. Защо!?
Отговаря ни се, че има реституционни искания към парцела и нищо не може да се направи…
Питаме: А каква ще бъде ориста на Кукления спектакъл? Отговорът е, че се обмислят разновидности, само че към този момент театърът остава в досегашната си база, а Общината ще заплаща наем.
Вярно е, че годината е 1992-ра, и понятието „ реституция” е заветен способ за въздаване на правдивост и внедряване на либерализъм в българските стопанска система, благосъстоятелност и общество. Но е правилно също, че децата на Сливен имат потребност от куклен спектакъл. Освен това в закона е заложена опция за подмяна на един предстоящ на реставрация парцел с равносилен по повърхност, функционалност и местонахождение. Но… това се подминава с безмълвие от тогавашните ръководители на сливенската община. По-късно ще стане ясно, че в други общини с сходен проблем локалните управляващи са намерили решение в интерес на куклените си театри.
Но не и в Сливен.
През 1989 година в град Сливен тържествено се открива новата постройка на Държавния куклен спектакъл. Основно ремонтирана, красива постройка на основната улица, напълно преустроена и съвременно оборудвана за потребностите на театъра. И надстроена с още един етаж.
Да, вярно сте разбрали: три години по-късно тази напълно актуализирана и преоборудвана постройка е „ подарена” на Мюсюлманското джамийско настоятелство. Причината – нотариално удостоверен документ, че Настоятелството е притежател на терена на парцела. И очевидно на никого от тогавашните управници на Сливен не прави усещане, че това е една извънредно несправедлива и ощетяваща договорка.
Просто – един автограф на тогавашния градоначалник, и сливенският куклен спектакъл се трансформира от собственик в нахалник в личния си дом. От тогава до през днешния ден театърът на сливенските деца „ живее” чартърен в постройката, издигната особено за него.
Впрочем, през годините някой съзнателно се опитваше да припише нецелесъобразната и лъхаща на корупция договорка на идващия сливенски кмет – Янко Янков, може би поради актуалната му принадлежност към Движение за права и свободи. Но истината е скътана някъде там, в общинските архиви. И в някои журналистически мемоари от това време…
И по този начин, не по подигравка на ориста, а заради нечий непукизъм и демократична „ праведност”, към този момент 27 години Сливенската община заплаща наем на Сливенското мюсюлманско настоятелство за същата постройка , която преди години сервира на тепсия на вероизповеданието.
Между 2 200 и 1 600 лв. варира месечният наем, който Общината заплаща, с цел да има заслон за сливенските куклени театрали. Запознати настояват, че договарянията с Мюфтийството постоянно вървят тежко и трудно, поради неотстъпчивостта на неговите представители. Не оказва помощ нито намесата на Министерството на културата, нито на други фактори и престижи. Без отговор остават и предложенията за преотстъпване единствено на онази част от зданието, в която се намира театралната зала. Оказва се още, че макар немалките доходи от наеми, на постройката в никакъв случай след придобиването ѝ не е юридически главен ремонт.
През всичките тези години на с напрежение квартирно битие, Сливен по този начин и не съумя да реши казуса с базата на кукления си спектакъл. Някои от концепциите се провалиха още в зародиш, за други не доближи локален потенциал.
За жал се провали и планът за пренасяне на кукления спектакъл в импозантната постройка на някогашната Популярна банка. В резултат на напъните и упорството на група сливенски запалянковци - радетели за запазване на културната палитра на града, бе извървяна цялата процедура по деактуване на атрактивният парцел от държавна в общинска благосъстоятелност. Министерски съвет взе това решение под изискване. А то беше, че постройката ще бъде предоставена за потребностите на Държавен куклен спектакъл – Сливен. Само че след това волята на локалните управници се видоизмени. И концепцията стартира да се изкористява. Вероятно поради появилите се имотни апетити и искания.
„ Всички ние сме доста изтощени от договарянията и този непостижим наем” , сподели за Actualno.com Ефимия Павлова, шеф на Държавен куклен спектакъл – Сливен. И не скри, че поради тежките наемни условия и скромния делегиран бюджет, театърът се задъхва. „ Няма по какъв начин да подвигна заплатите на сътрудниците ми, а това не е правилно по отношение на тях. Нали хората имат потребност от успокоение, с цел да творят? Ето по този начин губим експерти!”, означи с мъка тя. И разясни, че в театъра се пести всяка стотинка, тъй като би трябвало да са правилни наематели. Докато редом с това сътрудниците ѝ от креативните и техническите екипи вършат чудеса, с цел да основават впечатляващи и влиятелни куклени спектакли.
В изискванията на тежки финансови рестрикции. „ Театърът се държи с помощта на това, че ние поставяме доста грижи за тази част от постройката, която ползваме”, изясни Ефимия Павлова. „ Правили сме някои частични поправки. Но като спектакъл, който е чартърен, ние нямаме право на финансови разноски. По тази причина средствата за ремонт отделяме от парите, които изкарваме за заплати, за прехрана, за постановъчна дейност”, добави тя. И с болежка описа, че театърът се нуждае от нова озвучителна система и че дограмите, покривът, канализацията имат належаща потребност от ремонт. Както и бусовете, с които вършат турнета из страната… А когато неотдавна сътрудници от чужбина гостували в театъра, не скрили изненадата си по какъв начин с толкоз амортизирано театрално осветяване може да се реализира такава приказност от светлини.
„ При тези условия ние нямаме никаква опция да акумулираме спомагателни финансови средства. Ако постройката беше наша, можеше да създадем един куп неща. Толкова доста хрумвания съм имала, и съм се отказала от тях, тъй като няма място, където да се осъществят. Единственото, което можем да вършим, е да изнесем част от концепциите си на ларгото, пред театъра. Но това не може да се случва винаги”, изясни Ефимия Павлова. И, като всеки човек на изкуството в България, побърза да добави: „ Не мисля обаче, че тежките условия, при които работим, биха били опрощение, в случай че не си вършим добре работата. Нашата работа, театралната, или я обичаш, или не я обичаш. Тя става част от твоето сърце”.
А продукцията на Държавен куклен спектакъл – Сливен е в действителност респектираща. Разпознаваема и обичана от детската аудитория, само че и високо ценена от театралната колегия и рецензия у нас и по света. Десетки са поканите, премиите, фестивалните и специфичните оценки за сливенските куклени артисти, режисьори, сценографи. Бедата е, че все по-често се постанова да се отхвърлят влиятелни участия. По финансови причини…
„ Докато съм шеф на театъра, желая да се съсредоточа върху съответните си задания, грижата си за хората, нашата художествена продукция. Изключително значимо е тя да бъде на ниво”, посочи Ефимия Павлова. И с доза горест продължи: „ Вдигнали сме доста високо летвата, и аз не желая да я смъкваме. Но в действителност не знам още какъв брой дълго театърът ще може да издържи”.
В тежките, конфузни и пресиращи условия, в които е заставен да съществува. Породени от един непредвидлив и безконтролен управнически акт. С един подпис…
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ